Сливенска епархия



В началото на ХVІІІ в. гръцкото духовенство съсредоточава в ръцете си цялата духовна власт. Сред подчинените на Цариградската патриаршия българи започва движение против гърцизма. 

В Сливен последователи на Иларион Макариополски и Неофит Бозвели стават Илия Недялкович, Димитър Добрович, хаджи Мина Пашов, учителя Добри Чинтулов и др. Пръв в Сливен дръзва да чете Евангелието на български език поп Димитър, а когато през 1859 г. в Сливен идва гръцкият владика Кирил, събраните в църквата "Свети Димитър" младежи го изгонват от града.

След продължителни преговори с Високата порта на 28.02.1870г. великият везир Али паша връчва на българските представители султански ферман за основаването на независима Българска Екзархия. В чл. 10 са записани епархиите на Екзархиата в т.ч. и Сливенска. През 1871 г. е избран първия български екзарх – Антим І, български архиереи (митрополити) за епархиите в Южна и Северна България и Македония. За Сливенска епархия е избран архимандрит Серафим и ръкоположен за Сливенски митрополит през 1873г.

След Освобождението Сливенската Митрополия развива всеобхватна социалната дейност. Основават се църковно-просветни братства, манастирите стават средища на духовен и културен живот. Дълго време делата на църквата и училищата са общи – общо настоятелство, обща каса, общи грижи. Пригаждат се два църковни дюкяна за детски градини, а през 1939г. се построява и дневен дом за децата на работничките от Бургаска община. Открива се пансион за бедни ученици, като същевременно от общината за тях са издействани стипендии. През 1925г. в земите на манастира "Света Петка" край с. Сотиря е организирана ученическа лятна колония.

Но най-големи грижи се полагат за учителите. Растат изискванията за тяхната образованост, интелигентност и нравственост. Заплатите им се осигуряват от бюджета на църковните настоятелства, от дарения, от събиране на помощи, а през 1880 г. Сливенската митрополия предлага въвеждане на вътрешен данък върху гражданите, за да се осигури издръжката както на българските, така и на малцинствените училища в града.

От край време църквата е една от най-големите благотворителки в живота на нуждаещите се – да помогне, да подкрепи в труден час с пари, с храна, с блага дума е една от основните й задачи. Отделят се и се събират помощи за пострадалите от природни бедствия, от Руско-Турската война, а в някои по-тежки случаи са отпуснати пожизнени пенсии. Особена нейна грижа са бежанците – македонски, тракийски, руски. През 1903 г. е създаден комитет за подпомагане бедното население в Македония и Одринско. На свещениците-бежанци се осигурява назначение като енорийски свещеници. В манастирите се настаняват военноинвалиди, бедни семейства.

Не случайно именно в Сливен е създадено първото в страната червенокръстко дружество "Вяра, Надежда и Любов", чийто председател е митрополит Серафим. Подпомагани са дружествата "Юнак" и "Майчина длъжност".

През 1925 г. в манастира "Света Петка" се открива старопиталище на издръжката на митрополията. Отстъпва се стая на туристическото дружество. По-късно това става и в манастира "Свети Спас" край Ямбол. Отпускат се средства и за самите манастири в епархията, защото повечето са в окаяно състояние. Събирани са средства и за българските манастири в Атон.

За почивка и лечение на свещениците се строи почивен дом в Сливенските минерални бани. Подпомагат се и други строежи – Кулцухорския мост в Сливен, Агрономическия дом в с. Оризаре, Поморийско (1931 г.), Здравен дом в с. Русокастро, Бургаско.

През Първата световна война на семействата на мобилизираните свещеници като помощ се изплаща по половин месечна заплата, а след войната църквата полага огромни усилия за издирване на пленените свещеници.

Църквата е в неразривна връзка с читалищата още от създаването им. Обществениците Добри Чинтулов, Сава Доброплодни, Стефан Гидиков, д-р Миркович и прочие, които са в центъра на църковно-религиозните дела в града са инициаторите за създаване на първото читалище "Зора" през 1859 г. То и до днес има свое място в духовния и културен живот на града. Сливенската Митрополия често отпуска средства за закупуване на книги. В своето завещание от 1875 г. сливенският отец Амфилохий изрично упоменава: "… 24 книги по историческата част за читалището". През 1934 г. е отстъпена сграда на епархията за откриване на читалище в Созопол. С църковна помощ са построени читалищата в Карнобат, с. Българово, Айтоско; с. Невестино, Карнобатско; с. Воден, Елховско и др. (bg-patriarshia.bg)

Катедра: Сливен
Надлежен архиерей: Йоаникий, митрополит Сливенски

тел. (044) 622 325, 626 621, Секретар
адрес: Сливен 8800, пл. Хаджи Димитър 5

www.mitropolia.sliven.net

Сливенският митрополит Йоаникий (светско име – Иван Георгиев Неделчев) е роден на 2 март 1939 г. в с. Пет Могили, Сливенски окръг.

Завършил е Духовната семинария в Черепиш през 1958 г. След отбиване на военна служба през 1960 г. е приет в Софийската духовна академия. На 1 април 1961 г. става монах, на 28 август – йеродякон. На 17 март 1963 г. е ръкоположен за йеромонах. След успешното завършване на СДА през 1964 г. е изпратен за специализация в Московската духовна академия.

По завръщането си в България на 1 август 1966 г. става протосингел на Сливенската митрополия. На 24 ноември 1968 г. става архимандрит и е назначен за протосингел на Старозагорската митрополия. От 1970 г. специализира в Старокатолическия богословски факултет в Берн. От 10 декември 1971 г. до 20 април 1975 г. е протосингел Сливенската митрополия. На 20 април 1975 г. архимандрит Йоаникий е ръкоположен за Велички епископ и става викарий на Сливенската митрополия. На 23 март 1980 г. епископ Йоаникий е избран и на 13 април е провъзгласен за Сливенски митрополит.

Митрополията е създадена през 1873 г. Сливенската епархия обхваща Сливенска, Бургаска, Ямболска и част от Хасковска област. Дели се на седем духовни околии, където има седалище на архиерейско наместничество. Околиите не са съобразени с административното деление на страната. Духовните околии са: Сливенска, Бургаска, Ямболска, Тополовградска, Карнобатска, Котелска и Малко Търновска.

Сливенска епархия има 430 населени места, 190 енории, които се обслужват от 90 свещеници, 287 стари православни храма и около 50 нови църкви и параклиси, строени след 1989 г.

 

 

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info

Notice: Credit Card fields are disabled because your site is not running securely over HTTPS.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...