В навечерието



БЛИЗКИ ТЕМИ:

7 коментара

  1. о. Павел каза:

    Красимир Крумов, прословут журналист от Шумен, се описва сам в дати така: „1966 – роден; 1973 – първокласник; 1975 – пионерче; 1980 – комсомолец; 1984 – шофьорска книжка; 1987 – комунист; 1992 – репортер; 2001 – женен; 2003 – дъщеря“.
    .
    Този низ от есета и ескизи съдържа доста истини, но и категорични лъжи. Отричането на умерения дуализъм на Платон и християнството, защото съветско-грузинският философ Мемардашвили писал против него е смехотворно. Или твърдението, че писмеността била възникнала преди смъртта. Адам в градината да не е тракал на лаптоп?
    .
    Река Йордан загива –
    http://archiman.livejournal.com/

  2. Авторът е друг Красимир Крумов, пак шуменец, но малко по-възрастен, и кинорежисьор, не журналист: http://bg.wikipedia.org/wiki/Красимир_Крумов

  3. о. Павел каза:

    Пламене,

    Прав си. С другия Крумов не си приличат и физиономично, което ме поколеба, но помислих, че може да е използвал чужда снимка, което не е рядко явление :)))

    Този автор съчинява случка за лудо момче в Шуменско, което се самоубива след като поп му разказва за страшния съд. Тъй като в целия район няма друг поп с цитираното в текста име, освен мен, логичният извод е да заведа съдебно дело за клевета срещу автора и тебе. Но тъй като съм християнин и е ясно, че такова дело не може да бъде спечелено, за да добавя още няколко хилядарки към сметките си, аз ви прощавам. Дано да ви е станало приятно.

  4. текстът е публикуван преди 10 години, малко късничко ми се вижда за подобни разправии. ако случката е истинска, а не художествена измислица, мога само да съжалявам за момчето, а вина в свещеника не виждам.

  5. Ф.Николов каза:

    [quote name=“о. Павел“] ……случка за лудо момче в Шуменско, което се самоубива след като поп му разказва за страшния съд. [/quote]

    Напълно го вярвам, това е само една малка част от възможните вредни последици, които може да причини християнското богословие; последното трябва да се прилага с мярка, както змийската отрова – тя може да бъде много добра противоотрова, само когато те е ухапала силно отровна змия, т.е имал си взимане-даване с някое високопоставено в християнската йерархия лице, но в никакъв случай безогледно.

    Но само с това, че се обявава против едно от стотиците суеверия в християнството – митарствата, архимандрит Павел заема много високо място сред българските духовници и заради това атеизмът подкрепя неговите образователни действия вътре в православната църква. Стъпка по стъпка, с течение на времето ще отпадат и други суеверия, но засега и това е достатъчно. 🙂

  6. Климент Йорданов Буренков каза:

    Господин Ф.Николов,

    В моята посредственост, не схванах логиката на горния Ви коментар. Колкото до т.н. „Страшен съд“, въпросът е част от християнското вероучение и не подлежи на съмнение. Проблем може да има в словесната форма на неговото представяне или интелектуалната му интерпретация. Колкото до уважаемия о. Павел, при всичката му екстравагантност на интелектуално творчество, той си остава [b]единственият сериозен представител на българското учено монашество[/b] или с др. думи казано – свидетелства, че монасите не са само ограничени умствено псевдодуховни шарлатани или професионални кариеристи, но и хора със солидна ерудиция. Колкото до „обявите“ му, те си остават в сферата на частната мисъл. Дори в светоотеческото богословие познаваме частни мнения, които Църквата не възприема като свое учение и съждения, съгласни с учението на Църквата. Дано о. Павел съумее да създаде поколение от расоносни интелектуалци, способни да ограмотят църковните занаятчии.

  7. Ф.Николов каза:

    уважаеми г-н Прокимен

    логиката е:
    напълно поддържам християнското вероучение с елемента в него за `страшния съд`, само след като човекът към когото е насочена тази благодат лично се съгласи да му се проповядва такова нещо в детайли, не за всеки. Не всички възприемат `душеспасителното слово` по един и същи начин, затови то е опасно, когато се проповядва безогледно. Архимандрит Павел може да не предизвика подобен случай със самоубийство (въпреки че никога не се знае), но той със сигурност може да се случи, когато не се обръща внимание на кого се проповядва и се следва религозно-политическия принцип:

    [u][b]всичко важи за всички по един и същи начин[/b][/u]

    Катогорично, като атеист, отричам това мислене, то е израз на дъблока посредственост. Колкото и да се подправя интелектуално, в същината си насажда вина, която няма как да се измери дали съществува или не, освен ако не се предпостави за съществуваща от християнството и не се вмени на човек.