Епископът, силен в немощи и притеснения

Добре ми е в немощи, в обиди, в нужди, в гонения, в притеснения заради Христа, понеже, кога съм немощен, тогава съм силен. (2 Кор. 12:10)


Нашият Врачански викарен епископ Киприян Траянополски на 31 август празнува именния си ден – почитта към патрона, който е избрал – св. еп. Киприян Картагенски.

Сякаш вчера беше краят на 1998 година, когато във Враца дойде 22-годишният монах, който се отличи още първите месеци с голямо усърдие. Винаги ме е вълнувало какво кара определени хора да приемат монашество. И въпреки, че имах много случаи да питам не един и двама, точно него така и не попитах – не мога да се осмеля, не знам защо. И не знам как да попитам. Сигурно така е по добре; въпросът е много е личен. Казват, че всяко духовно лице има живот, наподобяващ този на покровителя светец, чието име е избрал.

И това никога не го попитах – защо именно св. Киприян Картагенски е взел за духовен свой светилник нашият обичан и уважаван епископ. От радост, че имаме във Враца епископ, който на никого не е отказвал общение по всички въпроси, по които миряните го търсят, все забравях аз – една от тези много души, които е чакала съвет и подкрепа – да го попитам и това, и много други неща.


„Можеш да разговаряш с мен по всички въпроси” – така посреща светиня му почти всеки, който е поискал разговор с него – хора с различен статус и на различна възраст, между които много деца и ученици… Вярно е, че доверието в него е най-вече заради това, че е близък с хората от епархията толкова години.

Сега чета житието на св. Киприян Картагенски и се питам доколко нашият епископ успява да върви по стъпките на патрона си. Избрал си го е на 20 години, почти момче, значи нещо го е впечатлило.

Какво е имал Тасций Киприян, роден в началото на трети век, което да е указвало, че ще бъде обичаният в този град епископ? Какво е имало момчето Огнян Добринов от Казънлък, което да покаже с нещо бъдещия владика? Родителите му познали ли са в детето си бъдещия монах? Имал ли е вярата в себе си от малък? Кой духовник го е напътствал?

Тасций Киприян е имал богат и знатен произход, блестящо образование, високоплатени длъжности – ритор, адвокат, учител-философ, бляскава среда и луксозен, охолен живот в езическото римско общество. Колко трудно е да се откажеш от всичко това, когато узнаеш, че то е прах и пепел, ако нямаш вярата Христова и морала на една нова религия, която за първи път в историята на човечеството проповядва друга етика и други ценности. За Киприян от Картаген скъсването със земните блага, богатството и удоволствията не е представлявало никакъв проблем. За него духовната дилема е била друга – ще може ли да се прероди отново като християнин след покварата, в която е живеела тогвашната образована, разглезена и преситена римска младеж, включително той самият? Ще може ли да се пребори със себе си, с пороците си, които били станали негова втора природа? Оттук започнало преображението на един човек, което е възможно само помощта на Иисусовата десница; само в лоното на Църквата Христова. И когато станало ясно, че младият мъж храбро се е преборил със своите пороци, бил ръкоположен за дякон. Започва пътят му на пастир, който ще бъде истински силен в „немощи,обиди и в нужди, в гоненеия, в притеснения заради Христа” (2 Кор. 12:10). За него, а и за колко много други Христови проповедници и светители е вярно написаното от св. ап. Павел: ”Знам да живея и в оскъдица, знам да живея и в изобилие; научен съм на всичко и всякак” (Фил. 4:12).

Огнян Добринов е имал весело и щуро детство, обграден е бил с много обич и много музика, оято е била във всичко в живота му в родния град Казънлък. Родителите му са били хора с възможности. Но на 20 години Огнян скъсва със света и е постриган за монах в Рилския манастир от тогавашния Старозагорски митрополит Панкратий. Само на 20 години.

Въпреки, че е постриган в монашество от покойния митрополит Панкратий, най-голяма роля в израстването и утвърждаването му играе Врачанският митрополит Калиник, който стана и негов духовен наставник и учител.

Киприян Картагенски дължи много на кръстника си – презвитер Цецилий, който обърнал живота му от езичество в християнство и го подготвил за Истината преди кръщението му. Така бъдещият светец приел и неговото име и станал Тасций Цецилий Киприян.

И както неговият небесен покровител бързо се доказва в църквата, така и младият монах се доказва с послушания и трудове в манастирски обители, посещава лекции в Юридическия факултет на Софийския университет, завършва семинаристки курс и записва Духовната семинария, която прекъсва, когато заминава на друго послушание – като протосингел на Американския и на Канада и Австралия български митрополит Йосиф. После трупа опит във Врачанска митрополия като протосингел; става архимандрит и диригент на Епархийския хор.

Киприян Картагенски скоро след своето огласяване в епископски сан преживява и първото гонение. За себе си и за тези, които с много трудности и изпитания е измъкнал от „грубата разпуснатост и страшното падение, които са царяли в обществения и частен живот тогава”, както пише в житието му, съставено от дякон Понтий. Духовният водач, който тогава за християните е бил и опора, и съдник, и пример, е бил поставен пред втората си дилема – да остане в северноафриканския град и да стане жертва на екзалтираната езическа тълпа, която крещяла „Киприян на лъвовете!”, или да се отегли на спокойно място, като други светители, за да бъде защита на пасомите си, някои от които се огънали в репресиите и се отрекли от вярата си. Духовникът не престанал да обгрижва своите епархиоти и страдал за тях, макар и в изгнание.


Архимандрит Киприян има в битието си на духовник и един друг водораздел – преди и след САЩ. Киприян Казанджиев – архимандрит, преди да замине при Негово Високопреосвещенство Йосиф, бе строг, пунктуален и придирчив към миряни и духовници клирик. Ясно е, че това е било от любов, но тя се чувстваше по-скоро като тежест, отколкото като респект. Бе красноречив ритор и проповедник; свещениците и вярващите се учеха от него и го слушаха, но не го обичаха – поне не така, че да го разбират,когато е взискателен с тях. Киприян бе още много далеч от умението да ръководи клира с разбиране, такт и строгост; да наказва и пак да бъде обичан – както го прави митрополит Калиник. Не се става лесно и бързо добър духовен ръководител. Някои дори си отдъхнаха, че бдителният духовник си заминава от Враца и няма да ги надзирава със строгостта си. Сам той смирен, много искаше всички да се научат на доброта и смирение. Бе емоционален и нетърпелив, много му се искаше нещата да се случват бързо. Но след близо година, когато архимандрит Киприян дойде във ваканция, всички разбраха, че в него има голяма промяна. Той сякаш вече бе друг човек. Други бяха очите му, които ни гледаха с топлина и съчувствие, друга беше “визията” му. Пак бе енергичен и всяващ респект, но пораснал и помъдрял. Нашият млад духовник дори бе започнал да сивее. Когато си замина, изпратихме го с тъга от раздялата. Оказа се, че далеч зад океана, където е завършил престижна езикова школа, дядо Киприян страда от непреодолима носталгия по България, по клир и миряни. И почти всеки ден трябваше някой от свещениците да бъде в скайпа, за да общува с архимандрита. Това, което бе мечта за мнозина, за дядо Киприян се превърна в извор на тъга и меланхолия. Завърна се и всички се зарадваха. Тепмераментно, с много ревност се зае да помага на митрополита в административните и духовни дела, разгърна способностите си като диригент и умел педагог на Епархийския хор. Имаше подкрепата на дядо Калиник, както само той умее да я дава. Дори да изпитва колебание, епархийският архиерей не иска да гаси ентусиазма на онези, които имат идеи и дръзновение и ги оставя да разгърнат способностите си, дори понякога с цената на криволичения и грешки. За да е сладък плодът на успеха и благодатен огънят в сърцето. Нали ако сам си сгрешил, сам можеш с Божия помощ да се поправиш.

През 2006 година архимандрит Киприян, който изпълняваше послушанието протосингел на митрополията, направи първото си пътуване в Европа, като оглави делегация от клирици и миряни, която представи в Европейския парламент изпожбата „Врачанските манстири”. После пътуванията в Европа зачестиха – в Белгия, Австрия, Италия, Полша, в съседни страни. Като диригент на великолепния епархийски хор „Св.Софроний епископ Врачански”, който впечатляваше със своята виртуозност публиката на фестивалите на православната музика; като представящ една или друга благородна кауза. Дойде и най-голямото признание – диригентът Киприян Казнджиев стана носител на голямата награда на фестивала „Пееща душа” в Бялисток, Полша.

На трети март 2008 година дядо Киприян бе хиротонисан за Траянополски епископ във Враца -едно събитие, което зарадва и клир, и миряни, и обикновени хора. Сдобихме се с още един духовен баща, още един наставник с човешко лице, който може да бъде стожер и пример за вярващите в трудни моменти.

Някъде между пътуванията и многото мигове носталгия отвъд океана, което е възприемал като послушание, но със скрита тъга по родината, се роди духовно нашият млад епископ. Получил мъдростта на страданието и благодатта на хиротонията, обграден от уважението на хората и под непрестанните наставления на митроплит Калиник, той се превърна в това, за което Враца отдавна копнееше – комукативания, интелигентен, енергичен и винаги на разположение млад член на висшия клир. Дипломира се и в Богословския факултет. Вече го обичахме истински, защото чувствахме неговата обич и загриженост за нас. За децата, за учениците и младежите, които общуваха с него без стеснение.

Тази година СОУ „Христо Ботев” във Враца го покани на пътуване в Италия по проект за пълноценното общуване между младите хора. Учениците и преподавателите не крият радостта си от пълноценното общуване. За прекрасните евхарстийни служби, съпроводени от вълнуващи проповеди и слова, сравними с проповедите и речите на митрополита ни. За това, че духовниците го следват навсякъде; че никой не се е оплакал от прекомерна строгост, а я възприемат като спасителна за разума и душата. Епископ Киприян често подрежда храма преди празник заедно с духовниците и там се чува непринуден разговор, глъч и закачки, сякаш сред тях няма началник, а брат и съратник.

Два пъти св. Киприян Картагенски е чул за себе си призива: ”Киприян на лъвовете!” Много пъти в гонения и притеснения Траянополският епископ е чувал подобни думи – в преносния смисъл – от хулители на клира, на вярата.

Да бъдеш днес млад епископ в БПЦ (а и не само в БПЦ) е кръст отговорен и нелек. Имаш безброй предизвикателства, с които трябва да се справиш. Най-вече недоверието, скептицизна, присмеха на хулителите, които винаги ги е имало и ще стават като че ли все повече. Побеляха косите на младия ни епископ от толкова много задължения, споделена болка и стаена енергия. Може много пъти темпераментът на човека да е искал да надвие, да отвърне на удара, да избухне в гневни изблици. И в тази борба е надделявал духовникът.

Видяхме как се става епископ в БПЦ. Видяхме духовното израстване на един монах, който ни даде много. А ние какво му дадаохме, се питам днес. Винаги ли показваме уважение и почит към своите наставници, включително и към него – викария на Врачанска митрополия? Ако нещо може да го разгневи и да си проличи веднага, то това е хулата срещу вярата и срещу клира, на който е призван да бъде защитник и наставник, макар и от ранна младост. Кой може да повярва, че епископът често пее смирено на клироса на вечерня или утреня? Че не би могъл да извърши тайнство, без да е изяснил свпорен казус с духовник или мирянин? Че сам отива при немощни, които са дошли за свето Причастие и се черкуват с вярата на силните духом? И са стояли на патеричките си по време на цялата служба с голяма надежда ?

Киприян Картагенски спечелил със своите християнски добродетели и величие на духа сърцата и на тези, които желаели смъртта му. Епископ Киприян – викарият на Врачанска митрополия спечели сърцата на голяма част от онези, които не му вярваха, клеветяха го и злословеха по негов адрес.

Св. Киприян Картагенски заплатил на палача си 25 златни монети. Траянополският епископ Киприян не се засяга от обидите и оскърбленията на своите недоброжелатели. По-скоро иска да знае причината за това и, ако е възможно, да се изясни с тях. Засяга се, защото е засегната честта на един духовник и малкото му на брой недоброжелатели в епархията намаляха съвсем напоследък, защото някои много техни действия и мнения са били плод на заблуда.

Може би защото се наложи и с принципното си отношене да бъде служител на „новия завет, не на буквата, а на духа” (2 Кор. 3:6), че прощава простъпки, за да не „пропадне… от преголяма скръб” (2 Кор. 1:7) съгрешилият. А най-вече защото на младите си плещи носи товара на силата и знае, че „ние, силните, сме длъжни да понасяме немощите на слабите и не на себе си да угаждаме” (Рим. 15:1).

Ние, врачани, видяхме как се става епископ в БПЦ. Не как прави кариера, а как се израства. Защото той беше един от клира дълги години. И пак е един от клира. Когато иска извинение и прошка – не само на Сирни заговезни. Когато е достолепен и земен и в блестящите епископски одежди, и в скромното монашеско расо. Ние си обичаме епископа, защото той знае как да се държи според евангелските предписания с всички, както прекрасно е заръчал св. ап. Павел: ”Старец не укорявай, а увещавай го, като да ти е баща; по-младите пък, като да ти са братя, старите жени – като майки, младите – като сестри… вдовици почитай” (1 Тим. 5:1-3). Да не говорим, че толкова много хора споделят проблемите си с него, понякога – противници. Но никой никога не е бил свидетел и не знае нашият епископ да е произвел крамоли от това, а напротив – с кротост наставлява противниците, “та дано Бог им даде покаяние, та да познаят истината” (2 Тим. 2:24).

Да бъдеш епископ днес в БПЦ е много голяма отговорност. Във века на комуникациите един погрешен жест, една непремерена дума би те направила неприемлив и дори скандален. Ние се радваме на стоицизма и мъдростта на младия ни епископ, когото обичаме. А изразите тук не могат да кажат всичко. Дано владиката ни е все така скромен и достъпен. И Бог да му дава силата да отстоява Православието и патриотизма, на които така пламенно ни учи. Защото не винаги се сещаме да му въздадем благодарност и човешката си обич! А много неща са от лукавия. Клирът ни живее в немощи и притеснения – ако не материални, то духовни. Отстрани всичко изглежда различно, но истината знаят малцина.

Коментари

коментара