Известни са победителите в Конкурса за есе, посветен на дяконията и милостинята



MilostivИзвестни са победителите в Конкурса, посветен на дяконията и милостинята, организиран от платформата за благотворителност и социална дейност Милостив (Milostiv.org). Конкурсът се проведе в две отделни възрастови категории: за ученици и за студенти.

Най-добрите есета бяха избрани от жури в състав д-р Валентин Кожухаров, преподавател по християнско образование и по мисиология, свещ. Стоян Чиликов, доцент при катедрата по Теология на Философско-историческия факултет на Пловдивски университет, и свещ. Константин Цанков, преподавател по пастирско богословие в Софийската духовна семинария.

Наградите

Първо място – 1200 лв. (целогодишна стипендия по 100 лв на месец);
Второ място – 600 лв. (целогодишна стипендия по 50 лв на месец);
Трето място – парична награда от 300 лв.

Победителите

Във възрастовата категория за ученици от Софийската и Пловдивската духовна семинария първа награда получава Ивелин Василев, втора награда се присъжда на Иван Тупаров, а трета награда отива при Симеон Тричков. И тримата ученици са от Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“.

Във възрастовата категория за студенти по богословие от четирите православни богословски школи в България носител на първата награда е Василианна Мерхеб от Богословския факултет на СУ. Втора награда се присъжда на Ангел Карадаков – също от Богословския факултет на СУ, а трета награда печели есето на Галя Герганова-Стоянова от Православния богословски факултет на ВТУ.

На 15 май, от 14.15 ч., в Софийската духовна семинария ще се състои и тържественото връчване на наградите. Победителите ще получат своите призове от Негово Високопреосвещенство Ловчанския митрополит Гавриил. Събитието ще бъде съпътствано и от беседа, посветена на темата за социалното служение на Църквата с участието на преподавателите проф. Божидар Андонов, доц. Костадин Нушев и отец доц. Стоян Чиликов, който е и член на журито.

Представяме ви двете есета, отличени с първите награди в двете възрастови категории…

Чрез милосърдието човекът става истински човек

Ивелин Василев е носител на първа награда в категорията за ученици от двете Духовни семинарии.  Ето какво казва за себе си самият автор: „Живея в Добрич заедно с майка ми и сестра ми в приюта за социално слаби на отец Стоян от същия град. Още от малък християнството и църквата ме привличат. Реших да уча в Семинарията малко преди кончината на Доростолкия митрополит Иларион, който ме и благослови да уча тук. Реших да участвам в конкурса, защото ми хареса темата, на която бе посветен той, имах и какво да кажа.”

Милостинята е една от първостепенните добродетели пред Бога и човеците. Чрез нея ние се уподобяваме на Бога, защото изпълняваме великата повеля на Спасителя Христос: „Бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден.” (Лука 6:36). Но как бихме могли да бъдем милостиви като Бог? Трябва да се издигнем високо над всичко земно и суетно, да премахнем всичкото зло, което често ни кара да се отнасяме безчувствено към нуждите на ближните ни. Следователно, милостинята е изкуство, което се добива чрез послушание пред Бога и любов към ближния.

Училището за него се намира на небето, а учител не е човек, а Самият Бог. Ако делото на всяко изкуство се състои в това да принесе някаква що-годе полза, а понеже няма нищо по-полезно от милостинята, то очевидно е, че тя е изкуство, при това най-добро от всички други. Тя не ни купува обувки, не ни доставя и дрехи, нито пък ни строи хубави, красиви и здрави къщи, но ни приготвя вечен живот, избавя ни от ръцете на смъртта, прославя ни както сега, така и в бъдещия ни живот и ни прави да бъдем вечни обитатели и наследници на небесата. Тя не дава да угасват нашите светилници, нито да се явим на брак с нечисти дрехи, но ги умива и ги прави по чисти от снега: „Ако са греховете ви като багрене, ще станат бели като сняг”(Ис. 1:18). Тя – милостинята, не допуска да паднем където са богатите, където се слушат страшните думи на Божия съд, но ще ни въведе в лоното на Авраама.

Чувал съм, че всяко изкуство има нужда и от друго, но за милостинята нищо друго не трябва, освен едно разположение. Да посветим себе си на тази наука и на това изкуство ще означава да се упражним и се подготвим и за другите. Ако го знаем добре това изкуство, без да сме царе ще носим царска корона. Преимуществото му се състои не само в това, че не се нуждае от никаква помощ, но и в това, че то извършва много различни работи. То съзижда вечни домове на небесата, учи учениците си да избягват вечната смърт и им дарува наизчерпаеми богатства, които не търпят вреда нито от молци, нито от времената и обстоятелствата. Ако имаше някой, който да ме учеше да пазя хляба, защото няма да го има, то какво ли не бих дал, за да го запазя за няколко години? Но милостинята ме научава безвредно да съхранявам не само хляба, но и всичко друго: имуществото, душата, тялото и т. н. Другите изкуства предхождат заедно с настоящия живот, те не действат на художниците във време на болести и нужди; те имат само временно значение, за което трябва много време, труд и разни принадлежности. Но милостинята се откроява още по-ясно в бъдещия живот. След смъртта на човека тя повече просиява и проявява своите действия, без да има нужда от друга помощ и без да има трудности. Тя действа във време на болест и старост, съпровожда човек до бъдещия живот и никога не го оставя. Милосърдието може да ме направи по-силен и по-учен от философите и ораторите, защото човеците, които са забележителни по своята мъдрост и красноречие, имат и много врагове, които им завиждат и гонители, а тези, които са се прославили с милосърдие и милостиня, за тях безчислено множество народ принасят молитви пред Бога. Те – другите изкуства, предстоят пред човешкия, земния, временния съд и защитават обидените, а често и тези, които обиждат, но милостинята стои пред небесния, Христовия – вечния съд и не само защитава, но и самия съд преклонява да защити подсъдимия и да произнесе оправдателна присъда за него.

Мога да дам пример с един велик човек от богоспасяемата Варненска и Великопреславска епархия, а именно отец Стоян от Добрич. Този отец вече повече от 10 години показва милосърдието си не само в енорията си, а в целия християнски свят. Той е построил приют, където живеят бездомни майки с децата си. Той е бил гонен от комунистите още от ръкоположението си за свещеник, но отецът бил твърд във вярата си и макар че са го гонели отвсякъде, той споделял всичко с митрополит Йосиф, който пък го е и окуражавал. Отец Стоян не се страхувал от никой друг, освен от Бог. Народът виждал огромната му вяра. Все повече и повече хора ходели тайно при него. Когато комунизмът пада, отецът вече бил свободен да извършва треби. През 1997 г. той решава да реставрира катедралния храм „Св. Троица” в Добрич. Започва да моли хора да му помогнат със средствата, за да извърши това деяние. Естествено веднага се появили и такива, които плюели по него. Той събрал необходимите средства. Ремонтът бил направен. Няколко години по-късно той решава да построи приют за сираци, които са освободени вече от социалните домове (навършили 18-годишна възраст). Той отново търсел средства. Хората отново се отзовали на молбите му. Отецът вече е имал изградена добра репутация между народа, което е много важно за свещенослужителя, който призовава за милосърдие. А ако имаше лоша репутация? Дали някой щеше да даде и стотинка за това? Естествено, ние като християни не трябва да имаме и капчица съмнение.

Лично на мен отец Стоян ми разказа как е отишъл до една фирма, за да помоли да му направят малка отстъпка за строителния материал. Собственикът на тази фирма вече бил оповестен за намеренията на отеца да построи приют и също много искал да помогне с каквото може. Когато се срещнали, собственикът дарил нужния материал, за да се започне строежа. Отецът бил много щастлив. Той ми разказваше това със сълзи на очите. Неведнъж е споменавал и за това как е намерил подходящите работници за строежа. Те са работели за 50 стотинки на ден. Днес единият от тях е последвал примера на отец Стоян. Той се отрича от исляма, приема свето Кръщение и в момента е свещенодякон. В момента в този приют са настанени над 20 майки с техните деца. Към храма има и неделно училище и социална трапезария, където хора в затруднено положение получават топъл обяд всеки ден. Но милосърдието на отец Стоян не свършва дотук. Той продължава да разширява дейността си. В момента се строи втори приют, предназначен за 50 души и се изгражда още една социална трапезария. Велико нещо е милостинята! Велик е и нейният полет, тя пресича въздуха, преминава луната, надскача слънцето, достига до самото небе: но и там не спира – преминава и небето, възнася се над сонма ангели, над лика архангели, над всички вишни сили и се представя пред самия престол на Царя на царете! Тя е лека и благолепна, има златни криле и полет, които услаждат ангелите. В нея както говори псалмопевецът: „криле голубине, посребрене и междорамия ея в блищаний злата”. Тя лети като златен гълъб, надарен с нежен поглед и кротки очи. По-хубаво от това за окото няма. Така е прекрасна и удивителна тази птица – милостинята. Тя е дева със златни криле, преукрасена с бяло и кротко лице, тя е лека и благолепна и предстои пред небесния царски престол.

Моята мисия е да продължа това дело на отец Стоян. Би могло да се направят подобни социални центрове не само в Добричка околия, а в цялата ни страна. Раят е бил направен за нас, човеците. Само с милосърдие можем да си спечелим живота там. Да бъдеш в рая означава да бъдеш щастлив. Но всеки се нуждае от различни блага, за да се почувства щастлив. За по-принизените хора щастието може би се измерва в храна и бира, за други – в прочитането на стойностна книга, за трети – в това да се наслаждаваш на красотата на природата. Но всички, ВСИЧКИ хора на този свят, независимо дали носят поли от слама или са летели в космоса, се нуждаят от любов. И от надежда, че утре светът ще бъде малко по-мъдър, малко по-красив.

Господ ни е направил наследници на небето, а ние не желаем да пожертваме земното за Него. За какви ли не адски мъки сме достойни ние, ако при толкова големи благодеяния, изливани на нас, и при толкова лесни изисквания към нас, ние не ги изпълнихме? Какво опрощение, какво оправдание заслужаваме ние, когато, като сеем нивите си, гледаме да хвърлим повече жито за нас, а не желаем да оставим от него, за да дадем в заем на бедните. И забележете само колко сме жестоки и безчовечни към бедните, в лицето на които имаме Самия Господ.

С нищо толкова не се отличава християнинът, колкото с милостинята, на нищо толкова не се удивляват неверниците и другите народи, колкото на делото на християнското милосърдие. И ние често се нуждаем от това милосърдие и всеки ден викаме към Бога: „По велицей милости твоей, помилуй нас, Боже”(Пс. 50;1) Но да почнем сами ние делото на милосърдие, или по-добре да кажа, ние да почваме, защото Бог вече е явил Неговата милост към нас, а ние трябва да следваме по Него сега. Нищо не може и не трябва да ни възпира да вършим делото на милосърдието. Не само богатият с многото пари и имот може да върши това, но и по-бедният може да следва в това богоугодно дело. Нали Спасителят е поставил по-горе дара на бедната вдовица, която пуснала в църковния дискус най-малката парица, от големите суми, пуснати там от богаташите – защото те давали от излишъците си, а тя дала всичкото си имущество – последната парица, която имала.

Сещам се за една жена от Америка, която имала огромно желание да работи няколко месеца като доброволка в сиропиталище в Румъния. Ето откъс от едно нейно писмо до близките й: „Когато влязох за пръв път в сиропиталището, изпитах истински културен шок. Влязох в стаята и видях как всички бебета лежат в леглата си и гледат в празното пространство. Имаше няколко, които лежаха по три в легло. Беше ужасно да гледаш как прекрасни бебета вехнат в леглата си – и ми се прииска да държа всяко едно от тях и да не го пускам. Спомням си първия път, когато едно бебе на име Дениса заспа в ръцете ми. Не исках да я сложа обратно в леглото, защото знаех, че това вероятно беше първия път, когато е заспивала в нечии ръце, вместо само в студеното си твърдо метално легло. Докато я гледах как спи, аз усещах красотата на нейния дух и тогава осъзнах, че Бог знае и обича Дениса, така както аз я обичах. Един друг път, докато слагах две дечица да спят и държах в ръце и двете, трето едно детенце плачеше, защото искаше да го взема. Не можех да държа три деца, затова прибутах стола си към неговото легло, за да мога и него да успокоя. Започнах да пея „Еделвайс ”- песничка, която ми беше пял баща ми, когато бях малка. Почти веднага момченцето спря да плаче и се заслуша как пея и един красив дух влезе в стаята на сиропиталището в далечна Румъния, толкова далеч от дома ми. Заобичах тези деца, които протягаха ръчички да ги взема. Всеки ден отправях молитви за тях. Колко бях благодарна че напуснах егоистичния си живот за няколко кратки месеца, за да им дам няколко моменти на удовлетворение и обич. Никога няма да мога да им се изплатя за това, което ми дадоха, и за това как промениха живота ми завинаги”.

Като капка в езерце – добрината, която правиш, ще се понесе като вълна и ще продължи да се носи дълго време, след като си тръгнал. Когато това момиче се е завърнало у дома от Румъния, тя започнала да изнася беседи с богат снимков материал в училища и църкви, като е насърчавала и други да се включат като доброволци и да работят в сиропиталища. Не е ли невероятен пример това за милосърдие? Ще си позволя да сложа и нещо по-грубичко, което бях чел в една книга: „Услугата е нещо като да си подмокриш гащите. Всички виждат какво си направил, но само ти можеш да почувстваш топлината.”

В заключение искам да кажа, че милосърдието не идва от многото богатство, нито се спира заради сиромашия. То идва из дълбочините на човешкото сърце. Колкото по-благородно и християнско е то, толкова е и по-щедро. Милосърдието говори за личната култура на човека. Колкото по-висококултурен, по-благовъзпитан и по-добродушен е той, толкова е по-щедър и по-милостив, и обратното – грубият в душата си, неблаговъзпитаният и жестокосърдечният човек е немилостив, скъперник и егоист.

Заради това и Бог е обещал голяма награда за милостивите при Страшния Си съд: „Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилувани.” (Мат. 5:7). А за ония богати човеци, които не отделят от богатството си за подпомагане на бедни, недъгави, вдовици и сираци, за създаване и издръжка на сиропиталища, приюти, болници, църкви и манастири, Бог е затворил вратите на царството небесно, като е казал: „По-лесно камила ще мине през иглени уши, отколкото богатият в царството небесно.”(Мат. 19:24).

Чрез милосърдието човекът става истински човек и се издига над другите твари, в които липсва това свято чувство. Само чрез милосърдието човекът поддържа непрестанна връзка с Твореца си – Бога.

По своята същност милосърдието не е материално, а е душевно и високо духовно

Василианна Мерхеб е носител на първа награда в категорията за студенти от висшите богословски школи в страната. Тя е студентка в Богословския факултет на СУ, в магистърска програма „Вяра и живот“. Завършила е специалност политология в НБУ.

Нашият Господ ни завеща истинния път към спасението, като ни откри какво величие и награда очаква всеки, който търси Царството Небесно, душевното изцеление и вечния живот в Христа. Знанието за блаженствата е като светоносен указател на човека по пътя към Отца, а спасението към което е устремено всяко Боговдъхновено човешко сърце е немислимо без милосърдни дела, защото вярата без дела е мъртва. Християнските добродетели Вяра, Надежда и Любов са неразделно свързани с всяко добротворство в име Христово, просещо изкупление и очищение от греха. Православният християнин в днешния свят е изправен пред немалко изпитания и съблазни, свързани със заобикалящата среда, която по редица причини не е благоприятна за дела отвъд ценностите на света.

В глобален, а вече и локален план, държавите единогласно признават едно и също – светът е в криза. Никъде обаче не става дума, че това не е само икономическа и финансова, каквато я обявяват, а е по-скоро духовна, какъвто е и изначалният смисъл и произход на думата, а именно съд Божий. В наши дни темата за милосърдието е от голямо значение и е здраво свързана с всяко добротворство, основано на вярата, защото е подвластна на Христовия Завет – „Бъдете милосърдни, както и Вашият Отец е милосърден“ (Лука 6:36). Всички свети отци Боговдъхновено говорят за едно и също, а имено за Истината, която спасява, като на милосърдието се отдава особено значение и сякаш в един глас говорят, че спасението е немислимо без него. Това е Христова Истина, за която знаем, че е вездесъща, всепроникваща, непроменяема, неподвластна на времето, нито на земните или природните закони, и че единствената, която ни води към Живота Вечен.

Според Авва Доротей всички ние трябва да даваме милостиня заради вярата, изпълнена в самото добро, състрадавайки си взаимно, като на свои членове, и така да услужваме на другите, като че ли ние самите приемаме от тях услуги, да даваме така като че ли ние самите получаваме. Това той нарича разумна милостиня, чрез която можеш със слово да утешиш брата си, като му окажеш милосърдие, чувайки казаното „Благата дума е по-високо от добро деяние” (Сир. 18:17), защото онзи, който се пази да не върши неправда, но нехае за милосърдието и е безплоден в своите дела, е подобаващ за думите: „Всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърляно в огън” (Мат. 3:10). В това се и крие и драгоценният бисер на нашата действена Евангелска любов, която е свързана с петото блаженство, а именно с милосърдието, което всред всички добродетели е поставено на по-важно място, защото Страшният съд ще се произнася според проявените дела на милосърдие и любов (Мат.25:31-46). Любовта събужда милосърдието и така се изпълва с благодат всяка човешка душа. Те, двете, са немислими една без друга, понеже милосърдието без любов, както и любовта без милосърдие са малоценни пред Бога така, както е казано и в Свещеното Писание, само милостивите ще бъдат помилвани (Мат. 5:7). Защото милосърдието очиства от греховете (Притч. 16:6) и избавя от смърт (Тов. 4:10).

Християнското милосърдие е Божествена проява и само духовният човек, който живее с благодатта на Светия Дух, бива истински милосърден. Именно затова в наше време някои показни извършители на добри дела, които участват в широко мащабни медийни акции и кампании на благотворителност, не могат да бъдат наречени милосърдни, а само благодеятели, защото претендират за почести и слава, архонтски титли, чужди на православието, и с това сами себе си изобличават като се превръщат в псевдо-благотворители. Милосърдието е проява на свойствата на Бога в този свят, който казва „Милост искам, а не жертва” (Мат.9:13). Това пояснява защо само духовен човек, който има истинна вяра и опит в общението с Бога, може да бъде наречен милосърден. И както Господ е казал: „Кога правиш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лицемерите по синагоги и по улици, за да ги хвалят човеците. Истина ви казвам: те вече получават своята награда. А ти, кога правиш милостиня, нека лявата ти ръка не знае какво прави дясната, та милостинята ти да бъде скришом; и твоят Отец, Който вижда в скришно ще ти въздаде наяве” (Мат. 6:2-4). Милосърдието винаги трябва да се различава от външната и показна благотворителност, когато сърцето не участва в делата на милосърдие, а благотворителността е подвластна на нечисти чувства, като: тщеславие, гордост, суета, себелюбие или целеустременост за създаване на фалшиви обществени образи, авторитет и признание. „Правете добро, и на заем давайте без да очаквате нещо; и ще ви бъде наградата голяма, и ще бъдете синове на Всевишния; защото Той е благ и към неблагодарните и към злите” (Лук. 6:35). Свещеното Писание често ни напомня да благотворим на ближния „Томува който ти проси давай, и не се отвръщай от оногова който ти иска назаем” (Мат. 5:42). Също, както и премъдрият цар Соломон казва „Който прави добро на сиромах, дава назаем Господу, и Той ще му отплати за неговото благодеяние” (Притч. 19:17), а според свети Василий Велики който има и дава на другия прави благодеяние не на другия, а изцяло на себе си.

Още от ранните векове на християнството, благотворителността към бедните, болните, гладните, странниците и онеправданите, се е практикувала много широко и е била поставена на такава висота, че дори се е считала за най-мощното средство, което може да освобождава от участта на греховете. В първите векове от светите и Богоносни наши отци най-много се прославил, както с учението си за благотворителността, така и с делата на добротворство свети Василий Велики, като тази висша и духовна добродетел е въздигната и превъзнесена и от свети Иоан Златоуст, която той нарича Царица на добродетелите, която възвисява човека. Господ учи онези, които издига към Себе Ии чрез Богочестие и въздържание от зли дела, със сърдечна грижа за милост към ближния, както учи пророк Исаия „Престанете да правите зло, научете се да правите добро” (Ис. 1:16,17). За православните трябва да бъде вечно жива паметта, затова че „Съдът ще бъде безмилостен за оногова, който не е показал милост” (Иак. 2:13), а милостивите ще застанат отдясно на Господа, защото дошлият Цар ще им каже: „Дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира; защото гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте; гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте.“ (Мат. 25:31-46).

По своята същност милосърдието не е материално, а е душевно и високо духовно, както справедливо го описва Авва Доротей, никой не може да каже: ” Аз съм беден и не мога нищо да подавам”, защото ако не можеш да дадеш толкова, колкото богатите, дай две лепти, подобно на бедната вдовица, и Бог ще приеме твоя дар повече, отколкото даровете на богатите. Ако и толкова нямаш, можеш със служение и молитва да окажеш милост на своя ближен и немощен брат, защото със слово можеш да утешиш всеки, като му окажеш милосърдие, за да се изпълниш казаното: „Думата не стои ли по-високо от добро деяние?” (Сир. 18:17). Свойствено за човешките нужди за милосърдие, е че са първом духовни, а после телесни или материални, защото знаем, че заради греховете ни спохождат болестите, скърбите и теготите. Милосърдните дела за облекчаване на чисто телесните потребности могат да бъдат: да нахраним гладен, да напоим жаден, да облечем гол, да посетим затворник, да посетим болен, да приемем странник у дома си, да погребем умрял в крайна бедност и се притечем на всеки, чрез който Христос ни призовава. Всичко останало, за което имаме сърдечни и духовни очи, се изпълва с любов и дръзновение и най-вече със  себеотрицание и жертвоготовност, за да се лишим от нещо материално и плътско като се възрадваме и изпълним с небесно-земна светлина. А другите дела, които действено могат да облекчават по-важните духовни нужди на нашите ближни събратя по-често могат да бъдат: да обърнем грешник от лъжливия му път и го увещаем да се поправи, проповядвайки със своето благочестие, дела в Христа и скромно облекло, благовестейки да научим невежите на Истината и доброто, като този, който не знае да се моли, да научим на Господнята молитва и с това му дадем оръжие за спасение, непознаващите Божието Писание, да запознаем с Христовите заповеди и Неговите истини за нашата вяра, и да дадем на ближния добър съвет и молитвено застъпничество, като го предпазим от вражеското отчаяние, водещо до самоубийство, да послужим на болните, като им напомним за целителните Христови тайнства на изповедта и причастяването, да укрепим нещастни, като ги увещаем с упование в Бога да носят своя кръст, да се молим на Бога за живи и покойни, като утешаваме печалните и малодушните и не отвръщаме на злото със зло, а прощаваме обидите от сърце, които ни причиняват или да се застъпим за някой, който е затънал в греха и страстите, прибягващ към алкохол, дрога или безразсъдно действие, престъпление или лишаване на жена от своя плод чрез аборт и като вразумим, поучим и наставим този, който е в мрака на неведението за това що върши, да го предпазим от тежка беда.

Съвременният човек е изправен пред изпитанието да зависи не от сърдечното настроение на човека, с който общува, а да се сблъсква с хора в ролята на чиновници и администратори, които да представляват институции с бездушен характер , така че решението за осъществяване на определена просба да зависи от лист хартия, на който да има определен подпис и печат. Ако ти подаваш на просещия, нека веселият поглед и ласкавото лице да предварят твоето деяние, а добрата дума да утешава благо неговата скръб. Това звучи невъзможно, когато човека е заклещен между механизма на някаква институционална машина и служител, който я представлява и който дори да има желание да помогне, остава просто един чиновник, но това, което е непосилно за човека, е винаги възможно за Бога. Конкретната ми идея е свързана със създаването на Православна Лечебница под покровителството на светителя Василий Велики, който със своите Василиади е завещал истинен пример за това как дръзновено трябва да се работи и служи на такава кауза. До сега с благословението на духовници, както и един епископ се работи по подготовката и проучването на всички възможни форми за участие на Църквата с подкрепа на държавата и дарителството на благочестиви миряни в тази посока. С Божията милост вече е налице подкрепата на водещи медици от болница „Пирогов” и други представители на болници и лечебни заведения, като са обединени от взаимно желание да се послужи на хората в нужда и за които държавата и ресорните институции в момента отделят оскъдно внимание и средства. Това са бедни хора, който се намират в състояния като будна кома или са хора в належаща нужда от следболнично възстановяване, но не им се полага подобаващо обгрижване и рехабилитация, липсата на които може да бъде фатална. Подобно на тези има и такива, които са бездомни хора или жертви на насилие и тежки инциденти, като това включва и сираци. Настоящата идея се породи от личните ми опити да бъде спасена една жена, за която лекарското мнение бе, че умира до часове от тежка черепно мозъчна травма, а след незабавната намеса на свещеници, който извършиха над нея Тайнството Елеосвещение, се случи чудо и тя се върна към живот, славейки до ден днешен Бога. Моля да се има предвид, че с тази история благовестя за Милосърдието видяно и изживяно тук и сега, в кратко време и чрез силата не на някой друг, а от комбинацията на силна Вяра в благодатта и човешкото упование в силата на Христа. Случи се така, че по редица причини се наложи да бъдат събрани средства за рехабилитация на тогава тежко болната жена с помощта на Православна Младеж към храм „Света София”, като за щастие по неведомите пътища Господни бяха изпращани средства от цял свят, а в края на месец декември 2013 г. едно сираче, момче, което с умението си да свири на пиано, реши да проведе благотворителен концерт в нейно име. И така, в залата с пиано в Руския културен център за тази изстрадала жена – учителка по пиано с руски произход, бе проведен концертът, за който, освен музиката, момчето беше подготвило и собственоръчно изрисувани картички, които дари на всеки гост на събитието. За краткото време в присъствието на предимно млади хора бяха събрани повече от необходимите средства за момента. Чудото на саможертвата и великодушието на младия пианист се състоеше в това, че освен с парите, които бяха като духовни бисери, спуснати от небесата, имаше и друг много великомилосърден момент. Това момче, нехранило се от три дни, с празен стомах е рисувало картички, свирило е на пиано и в сълзи е молило Господа с гореща молитва не за себе си – сирака, а за нея, болната и страдаща жена.

Примерите и най-вече чудесата само от последната една година са невместими да се поберат в едно човешко сърце и затова мнозина се сподобиха да се възрадват от всяка нова блага вест, изписвана не върху страници, а върху човешкото битие.Чрез снизхождането на Светия Дух Господ нееднократно ни открива в Свещеното Писание Своята воля, като Той не гледа сумите и количеството на любовта ни, а нашето послушание към заповедите Му: „Който прави добро на сиромах, дава назаем Господу, и Той ще му отплати за неговото благодеяние” (Притч.19:17). А светителят Иоан Златоуст казва: „Бедните са лекари на нашите души, благодетели и застъпници наши, защото ти не толкова им даваш, колкото получаваш; даваш пари, а получаваш Царство Небесно; облекчаваш бедността, а примиряваш себе си с Господа, избавяш бедния от глад, а той те избавя от Божия гняв, няма грях, който милостинята не би могла да го очисти. Но за да бъде милостинята за прошка на греховете ни, трябва да не ги повтаряме, защото без стремеж към изправление ще се лишим от Царството Небесно.“ Какво ще се случи с нас, ако паметта за всичко това в нашите сърца оскъднее, ако душевните ни очи ослепеят и се окаже, че в жестокосърдечието си и немилосърдието си не сме познали Спасителят, който невидимо е стоял пред нас, призовавайки ни с протегната ръка към Себе Си? Защото ние трябва да бъдем като доброплодни, бодри и достойни Христови войни, помнещи и изпълняващи заповедите Му и в един истинен глас да станем съработници на Христовата нива и с това да се доближим до Неговите свети угодници и да вярваме, че като тях ще бъдем помилвани и макар с последните, да се удостоим да станем едно, в Бога Отца и Сина и Светия Дух в Небесния Йерусалим во веки. Амин. „Тогава ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото не сте сторили това на едного от тия най-малките, и Мене не сте го сторили. И тия ще отидат във вечна мъка, а праведниците – в живот вечен.“ (Мат. 25:45-46).

 

Използвана литература: 1. Жития на Светиите, Синодално изд.1974 г. 2. Димитрий-митрополит Ростовски съставител, Московско синодална типография изд. 1902 г., Жития на Светиите превод от руски 2007 г. , изд. Славянобългарски монастир Св.Вмчк Георги Зограф, Света гора, Атон 3. Творения на Св.Отци, Тълкувание на Евангелието от Матея (1-7 беседа), Св. Иоан Златоуст архиеп.Константинополски, Синод.изд. одобрено 1930 г. 4. Свети Василий Велики, архиепископ на Кесария Кападокийска, Творения-Том1, изд. Славянобългарски монастир Св.Вмчк Георги Зограф, Света гора, Атон 2008г. 5. Авва Доротей, Църковни слова, изд. Славянобългарски монастир Св.Вмчк Георги Зограф, Света гора, Атон 2007г. 6. Макариополски еп. д-р Николай, архимандр. д-р Серафим, Вяра, Надежда, Любов, изд.Църковно-обществено сдружение”Екзарх Антим І”, гр.Видин 1994 г. 7. Български Библейски речник, Синод.изд. Цариград 1884 г. Коев Т. , Бакалов Г., Християнски Справочник, , изд.Анубис 2001 г. 8. С.С.Аверинцев(гл.редактор), А.Н.Мешков, Ю.Н.Попов(зам.глав.редактор), Християнство, Энциклопедический словарь, Том 2, Л-С, научно издателство „Большая Науная Энциклопедия” 1995г., Москва 9. Борбата в Христа в днешното време на отстъпление, Йеромонах Филотей Григориатис ,Монастир „Григориу“, Света Гора, изд.монастир „Св. Георги Зограф“, Света Гора, Атон,© Синодално издателство, София 10. Попович Ю., Православието като философия живота, изд. монастир „Св.Георги-Зограф”, Света гора, Атон 1999 Електронни източници: www.sveta-gora-zograph.com; www.pravoslavieto.com; www.milostiv.org; www.pravmladeji.org.

 

 

 

Коментари

коментара

БЛИЗКИ ТЕМИ: