Новата книга „Светици на Православието“ разкрива християнския подвиг на жените аскети
Забележителният труд на Черниговския архиепископ Филарет е посветен на женското подвижничество. Новата книга „Светици на Православието“ (изд. „Омофор) съдържа житията на свети жени от Египет, Палестина, Сирия и е богата на църковноисторически и агиографски сведения. Благодарение на книгата ставаме съпричастни с духовния подвиг на свети жени от първите десет века на християнството. Жени с различни съдби, с различни душевни вълнения, изпитания, страдания, но с една и съща Божия награда като на изповедници на Христовата вяра.
Запознаването с традициите и особеностите на женската аскетика потвърждава истината, че женското подвижничество е дълбоко почитано и ни най-малко не се подценява в сравнение с мъжкото в Православната църква, където „няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса“ (Гал. 3:28). Преводач на българското издание е Татяна Филева, а редактор – Венета Дякова. Представяме ви предговора към книгата „Светици на Православието“ от редактора Венета Дякова…
По среднощ ставах да Те славословя
заради Твоите праведни съдби.
(Псалтир 118:62)
Тази книга ни връща десет, дванадесет, шестнадесет века назад в Александрия или Анкира, в Палестина, Кесария, в Тавена, в Константинопол и Солун, в Мала Азия и Горен Египет или Тиваида.
Там и тогава.
Отдалечеността във времето ти дава друга перспектива към събитията и хората, към местата, хоризонтите и реалиите. Дава ти друга бленда за вглеждане и вживяване в съдбините и нравите на онова време, в съдбите и на онези жени – светите девици. Дава ти и ключ за осмисляне.
Там и тогава.
Там другояче падат вечерите. И залезите другояче въздигат душата към Бога. Другояче падат страховете в сърцето и се въздига поривът на надеждата. Светлината по друг начин осветява Аравийските планини, целите продупчени от пещери, някога това са били най-древните каменоломни и гробници, а сега, в ІV и V век – места за уединение на християнските подвижници и подвижнички. Според известие на Паладий, имало дванадесет женски обители, където водели богоугоден живот… В град Оксиринх, сега почти засипан с пясък, имало до двадесет хиляди монахини. Повечето са дали обет за девство: само и единствено от любов към Господа Иисуса Христа.
„В град Анкира Галатийска има много деви, около две хиляди и повече; те се подвизават в свет, добродетелен живот, пазят въздържание и ревностно извършват святото дело. Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца е това: да пригледваш сираци и вдовици в техните скърби, да се пазиш неосквернен от света, да удостояваш с двойна почит презвитерите, най-вече пък ония, които се трудят в слово и поучение…“. Така са обичали девството в най-ранните времена на християнството!
Свързана със сладки вериги
Св. Григорий Назиански пише, че в пред-Христовите времена девството се запазвало у малцина и било покрито с полумрак. А когато Христос се родил от чиста Дева Майка, девството се явило за хората в блестяща светлина, очистено от света и развързващо немощния свят. То превъзхождало веригите на брака толкова, колкото душата е по-високо от тялото, небето – от земята, вечният живот – от преходния. Бракът е снизхождение към похотта, а девството в Божие име е слава, казва светецът.
А св. ап. Павел:
„Има разлика между жена и девица; неомъжената се грижи за Господни работи – как да угоди Господу, за да стане света телом и духом. А омъжената се грижи за световни работи – как да угоди на мъжа си“ (1 Кор. 7:34).
Любовта на девиците в Господа е отправена към Христос, Който обича обичащия Го и посреща идващия към Него. Обичайки Господа, девата оставя света и вече не може да гледа нищо друго: тя е свързана със сладки вериги.
От съвършена любов към небето
И тогава, в онези далечни първи векове на християнството, светът, светският живот е бушувал във веселите и разгулни столици на ранното Средновековие, с безогледните нрави, със суетната пустота на развратни забавления, със страстта към жестоки зрелища, злодеяния, мъченичества. Например Антиохия, столица на тогавашния Изток, със своите към петстотин хиляди жители била град на вакханалии, изстъпления, оргии, нагъл разврат и невиждан разкош, била сборище на езически жреци, магове, мимове…
Когато християнството прониква и тук, в пищната столица на Изтока настъпва чудна промяна! По времето на св. Йоан Златоуст в Антиохия и околностите вече имало цели сонмове чисти девици, преобърнали за миг съдбата си, избрали пътя на небесната любов към Христа Бога.
И какви ли ще са били тези дивни жени и девици? Как са почувствали Божието внушение, че девствената чистота е възвишено скъпоценно богатство, което трябва да се пази? И как са го избрали за своя съдба, пренебрегвайки всички блага, радости и наслади на светския живот?
Палестинският епископ Евсевий (ІV век) пише: „В Църквата Божия има два вида живот. Единият е по-високо от природата и от обикновения живот, не се грижи нито за брак, нито за раждане на деца, нито за земно щастие, съвършено и във всичко се отделя от обичайния живот, посвещава се на служене на Бога, от съвършена любов към небесното; избиращите този живот изглеждат като мъртви за смъртния живот, остават на земята тялом, но духом са на небето“.
Земята и небето не са едно и също.
Внезапно обзети от Христовия огън
Така ги определя св. Йоан Златоуст: като девици, още не достигнали двадесетгодишна възраст, отглеждани в разкош и изнеженост с множество слугини, носили дрехи по-нежни от самото им тяло, прекарвали времето си в своите благовонни покои, сред златни украшения и аромат на рози! – и – внезапно обзети от Христовия огън! – оставят целия този разкош и пищност, забравят за своята изнеженост и крехка възраст, приемат Христовата нищета и подобно на храбри бойци встъпват в попрището на подвизите.
Кои са били тези чудни подвижнички от първите векове? Знаели ли са за Христовото учение повече от нас, които днес се кичим със суетното знание на горделивия си ум?
Били са измежду най-високопоставените, най-личните и облагодетелствани жени на своето време. Дъщери на пълководци, трибуни, на императори, съпруги на сенатори, знатни патрицианки, девойки от богати аристократични домове, от придворни фамилии. Били са уважавани, благородни, великодушни, добродетелни. Красиви.
И образовани.
Майки, които посвещават чедото си на Господа, а детето – каква мъдрост в Бога в дванадесетгодишна дева, каква ревност за изповядване на Христос и за спасение на душата!…
Отрекли са се не само от житейските си удобства, раздавали са имуществото си на монашески общини и на бедни; но са изоставили и светската си образованост, за да приемат мъдрото безумие на Христовия Кръст… „Твое постоянно занимание да бъде упражняването в Свещеното Писание. Имай Псалтира и учи псалми – съветва девите св. Атанасий. – Изгряващото слънце да вижда в ръката ти книга… Като станеш, първо прочети стиха: по среднощ ставах да Те славословя заради Твоите праведни съдби (Пс. 118:62)“.
Различни са техните житейски съдби, а една е за всички тях Божията отсъда: небесно-сияйният венец на праведниците.
Такава е силата на Христовия огън!
Докосната от него, чистата Аполинария се скрива от светската суета, за да посвети живота си на Бога. Скрита в тръстиките край едно езеро,… рояците комари, постът, страданията и упорството да опази чистотата си скоро превърнали нежното ѝ тяло в суха кожа…
Ами Анастасия? – Преди живяла в разкош и почести, сега в суров пост, в крайни лишения и дълбоко уединение. Едничък Бог знаел какво е понесла твърдата ѝ душа през седемнадесетте години монашески подвиг… При смъртта ѝ не личало, че е жена: гърдите ѝ били изсъхнали като листа… Ала след причастието лицето ѝ просияло като огън! Анастасия станала съсъд на Светия Дух.
Имало е измежду тях и грешници, чиито живот се е преобърнал, когато са били озарени от личен пример на силна вяра, на монашески подвиг, или от красотата на нечие лично духовно присъствие. Или внезапно докоснати от крилото на Духа… Като подвижниците Таисия, Пелагия, като удивителната Мария Египетска, която четиридесет години чезне из миражите на Йорданската пустиня, докато грехът на тленното тяло се стрие сред препечените пясъци, а духът възтържествува в подвига…
Такава е силата на Христовия огън!..
Някои ще кажат: какво насилие над човешката природа.
А ние: оправдани според вярата си.
И от всички тези деви, вдовици, пазителки на чистотата, майки, съпруги, живеещи в девство, са произлезли и не малко дякониси, помощнички на духовниците, амми (духовни майки), нонни (почитани монахини, или почтени духовни госпожи), игумении, началстващи на монашески общности с по десетки и стотици подвижнички за вярата, решили да живеят и да умрат в чистота за Господа, не за света.
* * *
В службата на Сирна събота Църквата споменава по име великите жени подвижници, известните и неизвестните.
„Слава на Тебе, Господи, Иисусе, че имаш свои съкровени раби на земята, не само мъже, но и жени“.
Неделя Сиропустна, 2014 г. Венета Дякова
