Той избра кръста



БЛИЗКИ ТЕМИ:

20 коментара

  1. Orangecounty каза:

    Porazena sym tova e udivitelen razkaz za pobedata nad Ada kolkoto i da e trudno nakraia dobroto pobezdava no mislia che triabva da se obiasni na vsichki hora za smisyla na smyrta na zaginalite za Hristos i za koi li pyt da dokaze pravotata na viarata chrez svidetelstvoto na tezi hora.Napisanoto se potvyrzdava, a drugoverzite besneiat i nikoi ne im tyrsi nito smetka po mezhdunarodnoto pravo nito nishto. A inache stroiat dzamii v Evropa i v isliamskite strani koliat i besiat a nie mylchim zashto?

  2. refab каза:

    юноши, вместо зрели мъже!…Според мен, просто обществото предпочита и решава да ЖЕРТВА млади животи заради комфорт на останалите ( по-силни и „тарикати“, в ситуацията) и проявявайки страшна ДИСКРИМИНАЦИЯ спрямо младежите!…Давам си сметка, че коментарът ми е УСЛОВНО ВСТРАНИ от темата, но тя е един добър повод да направя този контрапункт! 🙁

  3. plamen каза:

    Хубава наука е историята, поучителна. Но църквата и нейната история имат по-различна перспектива. След 100 години никой освен историците няма да си спомня за войната в Чечня. След още 1000 години може да няма нито Чечня, нито Русия, защото и по-велики държави са отивали в небитието за по-кратко време.

    Но светостта остава и Църквата я пази в ума си. Кой си спомня сега кои са били воюващите страни по времето на св. Георги? И кой е бил лошият, и кой – добрият, и какви политически и икономически интриги са се въртяли около онази война? Но паметта за воина Георги е останала.

  4. refab каза:

    че, глобално погледнато, това, да нямаше война и Евгений и останалите да си бяха живи ( и пак да имат възможност да се подвизават, но на по-мирни фронтове), е по-лошия вариант от така протеклото просияване в святост на същия, СЪЧЕТАНО (просияването) с може би не чак дотам „успешни“ ( с извинение, ако звучи иронично-не е така!) умирания на хиляди негови съвойници, които са отишли в небитието?-извън тукашния живот-насилствено, макар че по принцип „в Бога всички са живи“!?
    Отново като контрапункт цитирам следния стих от Бхагавадгита:

    “ В личната дхарма смъртта е свята
    В чуждата дхарма тя е ужасна.“
    (3:35)

    дхарма-регулиращ пнринцип(закон, добродетел) в общия поток на битието и проявлението му в битието на индивида;

    „Чуждата дхарма“, в случая, е „прокарана“ от разни властници с действителна или вероятна демоничност!
    Християнското богословие, обаче, надхвърля „Бхагавадгита“-това е контрапунк на контрапункта! 🙂

  5. plamen каза:

    ако това искаш да кажеш, съгласен съм. богат и здрав – по-добре от болен и беден.

    мъченическата святост е възможна само в паднал свят като нашия. в други, идеални светове и дхарми може да е другояче, не споря.

  6. andrey каза:

    Вечна памет на героя, който е и мъченик Христов.

    Не виждам какво общо има с това „Бхагавадгита“. Освен че е събота вечер и алкохолните пари вече действат…

    При всички мътни и заплетени обстоятелства около двете чеченски войни основният смисъл на случилото се не трябва да ни заблуждава, а той е: ислямът е в настъпление срещу нашия свят.

    Не искам да съм лош пророк, но е напълно възможно този шанс – да станеш мъченик – да бъде предоставен и на някои от нас в близко и средно далечно бъдеще. България е на границата с исляма, по същество – фронтова държава.

  7. П.Влахов каза:

    Убеден съм, че Евгений е мъченик, но не съм съгласен, че основният смисъл на чеченските войни е, че ислямът настъпва, просто защото е очевидно, че чеченците защитават Родината си и не настъпват те. Друг е въпросът за зверствата им, които са действителни, но ако в случая с Чечения настъпвал ислямът, в случая с Грузия кой настъпва? Ще кажете – Грузия. Но как страна-умиротворител може да е Русия, която е пряко замесена в конфликта и има пряк интерес от поражението на Грузия? Нима грузинците са някакви лоши, второкачесвени Православни?
    Чудесно е, че Православието в Русия се възроди. Ужасно е това да служи за обосноваване на някакви имперски интереси, понеже останалите народи ще свързват Православието с насилие и безчинство.
    Чудесно е че Евгений е проявил твърдост във вярата си и че е обичал Родината си. Него като мъченик следва да почитаме, но представянето на чеченската война като някаква защита на отечеството трябва да отхвърлим. И Мелитинските мъченици-воини, за които се споменава в статията, са пострадали, като отказвали да пренесат жертва на езическите богове, на които се покланяла не някоя чужда власт, а императорът, на когото те били подчинени.

  8. refab каза:

    „мъченическата святост е възможна само в паднал свят като нашия. в други, идеални светове и дхарми може да е другояче, не споря.“ (plamen)

    А и, както казва (цитирам по памет) архимандр. Софроний Сахаров: „Не може да се живее (истински-бел.моя) като християнин, може да се умира като християнин!“

  9. martin.ivanov каза:

    Идеологизирането на вярата е в пълен ход, не само при другите, но за жалост и при нас. Нито дума за престъпленията на собствените правителства и политически лидери. Колко журналисти, които се опитаха да търсят истината за конфликта вече не са между живите? Те всъщност трябва да бъдат канонизирани. Защо точно Сръбската църква е тръгнала да почита това момче? От солидарност с руснаците? Хм, а може би, за да оправдае безчинствата на собствените си войници в Босна, за да успокои съвестта на собствените си престъпници. Тръгнем ли по този път на конструиране на черно-бели представи, на добри и лоши, на врагове и приятели, губим много жестоко връзката с реалността. Преди всичко трябва да търсим истината, причините довели до този конфликт, а и до всеки конфликт между хората. Търсенето на вина, простата схема невинен – жертва, виновен – извършител няма да ни доведе до никъде. Съществува една спирала на злото и конфликта, едно ескалиране, в което всички страни вземат участие.

  10. martin.ivanov каза:

    Как го стопира Христос? В Гетсиманската градина той възпира Петър, кара го да прибере меча обратно в ножницата, осъзнавайки, че само по този начин ще предотврати ескалацията и така няма да причини смъртта на своите ученици. Така той поема вината (греха), задържа злото в себе си и го приковава на кръстта. Омиротворителите никога не са обичани, тези, които търсят истината са мразени и преследвани. Преносителите на лошите новини винаги са убивани или най-малкото очерняни и злепоставяни. Бог да прости жертвите на всички човешки войни и конфликти! Бог да вразуми и даде на нашите лидери и властимащи очи да видят реално (истинно) случващото се около тях! Бог да пази Църквата от изкушението да бъде адвокат на държавата и народа и дано се смили над нас, та ако може колкото повече се спасим!

  11. andrey каза:

    Господа, лесно е да се разсъждава за тези теми ей-така, на сутрешна чашка кафе. Когато тук дойдат уахабитите и еничарите, гледната ви точка чувствително ще се промени.

  12. refab каза:

    за ЕКЗАЛТИРАНО прекланящите се пред подвига, АКО ИМА ТАКИВА, ще дам цитат от статията „Слизане в ада“. Целта му е евентуално отрезвяване- да не се счита, че мъченическото просияване в святост, е нещо напълно естествено, закономерно и разбираемо, КАТО В ДЕТСКА ПРИКАЗКА , макар и страховита, и че не може да е свързано с въпросителни, колебания ( дори и Хамлетовски-защо пък не!) около политическата, житейската и философската и религиозната ситуация в конкретния случай!…
    Все пак-нещо или се прави, или не се прави, (САМО?)жертва се (живот-в случая), или не се саможертва (не мога да не отбележа отново, че тук, освен саможертва има и жертва- едно особено общество е решило да пожертва за съмнителни стойности някого, при това- МЛАДЕЖИ, ДЕЦА)!….
    В крайна сметка-безусловен поклон пред поведението и съдбата на този войник!
    Ето цитата (не знам доколко е съответен…, както и да е-статията „Слизане в ада“-вж. „Близки теми“, е забележителна):
    „Смея да твърдя, че този, който си мисли че вярва, без да е преживял опита от болката, се самозалъгва. Това все още не е вяра, а докосване до вярата на онези, на които ни се иска да подражаваме. Нещо повече: този, който твърди, че вярва в безсмъртието и се позовава на съответната страница от катехизиса, изобщо не вярва в Бога, а в идола на собствения си егоизъм.

    ….следва продължение…

  13. refab каза:

    Вярата, че у Бога всички са живи, ни се дава само ако правим всичко възможно за спасението на живота на хората около нас, само ако не използваме вярата за чисто егоистични цели – за да не се натъжаваме твърде много или пък за да не се сражаваме за нечий живот, или просто за да не ни боли.“

    (от „Слизане в ада“-статия от „Близки теми“)

  14. Дон Кихот каза:

    Бивше спецченге стана възпитател в Семинарията. – http://www.monitor.bg/bin/displayArticle?id=180917

  15. martin.ivanov каза:

    Църквата като институция или църквата като събрание от свободни хора? Перспектива от Русия….http://aig-humanus.blogspot.com/2008/12/blog-post_4932.html

  16. sandi каза:

    .

    Aйде да замълчим, А !!!

    .

  17. dari каза:

    Поразително е как животът на това момче се превръща в житие, колко скоро е било, сега! Не може да се търси идеология в мъчениченичеството!

  18. Toshev2006 каза:

    Има още един известен нов свещеномъченик /макар още не канонизиран, но в процес/, от Чечня -о.Анатолий Честоусов, пострадал за вярата. Потърсете в сайта TVSPAS.RU, филмът „Миротворци“ -истината за войната в Чечня, за зверствата, за героизма, за братството, за това, да дадеш живота си за ближния, за вярата. Нещо невероятно! Не го изпускайте!

  19. Сандо каза:

    [quote name=“plamen“]Хубава наука е историята, поучителна. Но църквата и нейната история имат по-различна перспектива. След 100 години никой освен историците няма да си спомня за войната в Чечня. След още 1000 години може да няма нито Чечня, нито Русия, защото и по-велики държави са отивали в небитието за по-кратко време.

    Но светостта остава и Църквата я пази в ума си. Кой си спомня сега кои са били воюващите страни по времето на св. Георги? И кой е бил лошият, и кой – добрият, и какви политически и икономически интриги са се въртяли около онази война? Но паметта за воина Георги е останала.[/quote]
    Много поучителен коментар. Показва ни някак една от важните функции на Църквата, а и на всяка институционализирана религии въобще – да легитимира властта. Няма значение, че млади руснаци са пращани да мрат и убиват за мръсните интереси на шайка бездушни алчни богаташи. След 1000 години житието на св. Евгений ще служи на други такива да пращат млади хора да мрат за мръсните им интереси…

Споделете в социалните мрежи