Постизборно

Истината не е във фактите, Истината е Христос.

Тази фраза се превърна в нещо като лайтмотив на личната ми, макар и скромна, ангажираност в проведените митрополитски избори в Неврокопска епархия. Събитията около тези избори протекоха неочаквано бързо и бяха пренаситени с предвидими и не чак толкова предвидими действия на участващите в тях лица.

Някои бяха изненадани от скоростта на процесите, други бяха в недоумение как така някой си позволява да надхитрява тяхното лукавство, трети пък някак смирено, но с приповдигнато настроение и самочувствие заявяваха активната си църковна позиция, колкото шаблонно и казионно да звучи последното. Факт е, и то неоспорим, че през изминалите два месеца тук бе направен опит да се компрометира административно-правното управление на епархията и, което е непростимо, да се разцъркови Божия народ като се внушават съмнения в съборния дух на Църквата. Злостната кампания срещу покойния митрополит Натанаил целеше едно единствено нещо – да се зачеркне цялата му дейност, която беше насочена към това вярващите да осъзнаят, че са народ Божий, че те са Църквата. Митрополит Натанаил беше истински епископ, икона на Христос, който, макар и трудно, събираше, а не разпиляваше (Мат. 12:30).

Този извод може би ще ни помогне да зададем основния въпрос, свързан с тези избори, и въпросът е КОЙ? Изборите в нашата епархия бяха уникални. Ако все пак се разбра, че има среди, които не искаха епископ Серафим да стане митрополит, то така и не разбрахме КОЙ беше техният фаворит?

Последователността на събитията е интересна и тя може би ще ни провокира да си направим съответните заключения. Вечерта след кончината на митрополит Натанаил, свещеници от Благоевградска духовна околия разпространихме декларация, която чрез медиите отправихме към Св. Синод, в която заявихме, че желаем за временно управляващ епархията да бъде назначен или митрополит Гавриил, или митрополит Галактион. На другия ден Св. Синод назначи митрополит Дометиан. Полуофициално се разбра, че на заседанието не е взета предвид нашата декларация, защото не е изпратена по установения ред (което е истина, но всички знаеха кои свещеници стоим зад тази декларация), но пък решението си членовете на Синода са взели въз основа на някаква си писмена декларация от името на „свещеници и миряни от Неврокопска епархия", под която няма нито един подпис!! Впоследствие мой събрат ми каза, че знае дори на кой компютър в Сандански е написана тази фамозна декларация. От този ден – 17 ноември, до 22 декември имаше информационно спокойствие, с изключение на един блъф, написан на същия компютър, и отново без адресант, който се състоеше в това, че, видите ли, щяло да се случи случка, ако не бъде избран един от тримата „наши" епископи. Неврокопската св. митрополия официално чрез Православния информационен център се разграничи от тази явна провокация.

Но ако външно погледнато нищо не се случваше, то на „тихия фронт" вреше и кипеше. В четири от петте духовни околии се извършиха истински десанти за проучване на настроенията и проверка на възможностите за оказване на влияние и натиск върху епархийските избиратели. В това активно мероприятие участваха хора, които нямат нищо общо с Църквата (аз не съм епархийски избирател, но също бях „проучен" и „информиран" за някои неща на един по-късен етап), а също така имам непотвърдена информация, че са участвали и свещеници. Явно е обаче, че броят на „надеждните" епархийски избиратели е бил твърде недостатъчен и затова на 22 декември, когато бе обявена датата на изборите, се премина към реализация на план Б. Новата цел беше да се разгорят няколко скандала, в които да участваме всички и които да направят невъзможно провеждането на изборите. Няма да преразказвам мерзостите, които се изписаха и наговориха по адрес на покойния и на вече настоящия митрополити, както и долните провокации, които насътвориха действащите по план Б лица. Наистина някои от провокациите бяха много хитро изплетени и без малко щяха да постигнат желания резултат – да се разпали истинска компроматна война, с което да се накърни авторитета на временно управляващия митрополит Дометиан, който трябваше да проведе избора.

Казвам „без малко щяха", защото като отговор на тези действия импулсивно от наша страна първоначално беше написано едно обръщение до обществеността, което трябваше да бъде прочетено пред медиите на нарочна пресконференция на 3 януари. В него имаше много директни обвинения в задкулисие и неканоничност. Точно това се очакваше от хитреците – на провокацията да се отговори с провокация, но уви, не се получи. Тук е и моят скромен принос в нелеката битка за тези избори – с още няколко души преработихме текста и обръщението, което отправихме и което изразяваше една трезва оценка на ситуацията, както и надежда, че никой няма да взема решения под натиск. Както казах в началото, истината не е във фактите, които в случая биха се приели като компромати, Истината е Христос, Който е над интригите и злоречието. Опитахме се да бъдем малко хитри и много незлобливи. Тази позиция отстоявахме докрай и се молехме за мир и благополучие в нашата епархия. След днешния избор с радост мога да споделя, че Бог чу нашите молитви.

Това е накратко моят поглед върху хронологията на един непредизвестен избор. Накрая искам да поздравя новия ни митрополит Серафим и да му пожелая да не спира да гради Църквата около Светия Потир, да отсява житото от плявата и да продължава да се усмихва ведро и жизнеутвърждаващо. На многая лета, Владико!