Кой е пичът?



Преди години влязохме с дядо ми Петко (Бог да го прости!) на първия етаж на ЦУМ. Дядо ми, електротехник със златни ръце, оглеждаше с безразличие лъскавите витрини, но внезапно се надвеси, невярващ на очите си, над щанд, където се продаваха ръчни часовници. Цените бяха умопомрачителни за неговите разбирания – около 1000 лева. "Има ли алъш-вериш?", обърна се той към младото момиче зад щанда. "Ами има", ухили се тя на турцизма и сливенския мек говор. Дядо ми, скандализиран, оголи китката си, тикна под носа й изтъркания си от употреба руски часовник "Слава" с платнена каишка и извиси глас като библейски пророк: "Хубаво гледай! Четирсе лева, от трийсе години го нося!", след което сърдито тръгна към изхода.

 

Последната придобивка на Пловдивска света митрополия е ръчен часовник "Vacheron Constantine" с малтийски кръст, научаваме от наблюдателната преса. Католическа магария ще да е този часовник с такива кръстове, но пък за сметка на това скъпа – според каталога на фирмата, цената на малтийската серия варира от 15 000 до около 150 000 щатски долара парчето. Всеки уважаващ себе си владика би следвало да се ориентира към модела "Malte Perpetual Calendar Chronograph" (147 000 долара), като не се уточнява по кой календар – григориански или юлиански – цъка календарът на машинката.

Горкият ми дядо! Как ли би реагирал, ако видеше часовника на ръката на пловдивския дядо владика и узнаеше приблизителната му цена? Какво ли би останало от ирационалното уважение към "божиите хора", което неговото поколение все пак питаеше към расоносците?

Who’s da man? Кой е пичът, питам се аз в една хип-хоп стилистика напоследък, провокиран от опитите за фамилиарничене с премиера Станишев от страна на отец Петър Гарена от Кърджали и последвалото му коленопреклонно извинение пред строгия пловдивски владика. Пичове от типа на Станишев явно са много вървежни пред впечатлителни натури като отеца, но, обръщайки поглед към църковния му началник, се налага да предефинираме тази сочна думичка. Смътно си спомням едни стари обяснения за етимологията на думата – по селата "пичове" са наричали определени израстъци по стъблата на доматите. "Пич" е бил и начин да назовем циганин с транзистор от недалечното минало (изпаднал тип с жалка придобивка, която се демонстрира публично като знак за несъществуващ социален статус). В тази връзка можем да открием и корените на облика на църковния пич от новото време.

Циганинът с транзистора сигурно е впечатлявал събратята си. Питам се обаче кого целят да впечатлят монаси, дали обет за нестяжание; църковни служители, обзавеждащи се с предмети на разкоша, недостъпни за 99% от пасомите им. Бабичката, дошла на литургия в пловдивския катедрален храм, едва ли е забелязала пичовското часовниче на правоправящия. Ако някой може да го забележи и оцени по достойнство, както и да изпита уважение към притежателя му, това може да бъде само човек, на когото такива часовничета са близки на душата. Някой разбирач и паралия. Някой, чието мнение се оказва по-важно за владиката от сиромашията на сънародниците му. "Скъпи Боже, гледай ме тази неделя в църквата. Ще бъда с новите си обувки", беше написало едно чистосърдечно детенце в писмото си до Бога. Не ми се вярва възрастен човек да се движи от подобни богоугодни мотиви обаче. И си мисля колко са несъвместими тези две желания – желанието да се погрижиш за въпросната баба в храма, която най-вероятно няма пари за лекарства и желанието да придобиеш часовник от поне 20 хиляди… И си спомням, за съжаление болезнено, за един друг свещенослужител – Иоан Кронщадски, който често се връщал в дома си без обувки и без връхна дреха, защото по пътя си срещал нуждаещи се…

Апетитът явно идва с яденето. Първом прочетохме за "легендарното беемве", неподвластно на правилници и закони и извикващо благоговеен трепет у пословичните със своята набожност пловдивски катаджии, после автопаркът на светата митрополия започна да набъбва с не по-малко потенциално легендарни аудита и джипове. И тук именно, около новината за тузарското часовниче, в главите ни започват да нахлуват едни мисли – за границите и мярката.

"Ако добие власт над малодушната и хладна душа на монаха, тази страст (сребролюбието) отначало го подбужда да придобива малко, като му описва във впечатлителни картини някои уж справедливи и разумни причини".
Св. Иоан Касиан Римлянин

Удивително е как, когато си решил твърдо да харесваш някой човек, си винаги готов да си обясняваш слабостите му като скрити достойнства и провалите му – като недоразбрани от околните успехи. За феновете на владиката няма проява, която да не могат да включат в елегантната си схема – а именно, че човекът е толкова духовен, че всички играчки, с които се обгражда, за него всъщност нямат значение. Че това не са играчки, а необходим за служението му инструментариум. Че духовните хора са някак имунизирани срещу изкушенията на предметния лукс. Говорих с един такъв фен от женски пол наскоро – тя беше убедена, че: 1) владиката не е знаел колко струва лъскавата лимузина; 2) постоянните му пътувания из епархията налагат ползването на точно такава кола; 3) че е нямало възможност да избира марка и модел, защото просто са му подарили колата… и т. н. Сигурен съм, че и за гъзарския часовник аргументацията на тези хора би се завихрила точно в тази посока – 1) че сигурно е подарък; 2) че цъка много тихо и не пречи на прекрасните служби; 3) че за стриктното изпълнение на последованието е необходимо абсолютно точно да се следи времето…

Нямал съм възможност да се докосна до духовните качества на пловдивския владика – за добро или за лошо съдя за него предимно по медийните му изяви и по нещата, които чувам. Затова и когато си изграждам представата за него, гледам да прилагам последователно принципа на "бръснача на Окам", според който най-простото обяснение на даден феномен обикновено е най-правдивото. Сложните конструкти, които обясняват простичкото наблюдение "монах в луксозна лимузина с ултра-скъп часовник" с някакви прикрити висши духовни и управленски качества и причини, предпочитам да оставя на въоръжение на почитателите на владиката, които го познават по-отблизо, както и на Батковците, които са свикнали да поднасят лимузини с розови панделки на каките. За мен простото обяснение на феномена е най-естественото – още повече, че в светоотеческата литература се набляга повече именно на това просто обяснение, а не на някакви лимузинодицеи и луксо-апологетики. А на Батковците все пак ще използвам случая да кажа, така и така съм почнал – църквата не ви е елитна проститутка, че да й подарявате дрънкулки. Помислете върху това, ако можете.

Суетата обаче може да изиграе понякога лоши шеги. В пловдивския случай, владиката направо е бил излъган. "Ауди А8" е скъпа и прескъпа, но не е в категорията "супер лукс". Ако е мъж (да ме прощавате – пич) на място, младият дядо трябва да върне колата на този, дето му я е подарил, заедно с няколко каталога на истинските лукзозни марки – Lamborghini, Porsche, Aston Martin, Bentley, Maserati, Maybach, Rolls Royce, е, като краен вариант и Jaguar. Имиджът на Аудито не отговаря на възрастта на владиката – на хора с младежки дух като неговия не върви да се отпускат тежко на задни седалки на пенсионерски лимузини, а да палят гуми на някой спортен модел по трудните пътища към чакащите освещаване параклиси и нови храмове. В края на краищата, става въпрос за "38-годишен мъж с фигура на абитуриент и с излъчване на студент-отличник", по думите на Евелина Здравкова, авторка на фундаменталната статия "Обич за цял живот или хронология на едно доказване", публикувана в сайта на митрополията. "Както и да се тълкува, 37 37 (загадъчният номер на митрополитската кола, бел. авт.) вече е парола за катаджиите по магистралата. Спират го не за проверка, а за благословение. А за летенето на беемвето по пътищата вече се разказват легенди". Цитираният раздел на статията на Здравкова е озаглавен "Човешкото в човека с расо". Така и трябва. Друга е субстанцията, от която е изградено епископското тяло – то лети със скорости, непозволени на нас, грешните и неговите пътища не са наши пътища. Ние можем само да зяпаме благоговейно прахоляка след профучаващото му беемве.

Не ми е всъщност кой знае колко интересно в какви именно возила епископите пренасят телесата си от точка А до точка Б, нито кои са тия точки и какви компании се навъртат там. Но и марките и цените на возилата, и точките А и Б се следят внимателно от медиите и очертават цялостния облик на църковните водачи пред обществото. Затова е и въпрос на чувство за мярка да се подбират и марките, и компаниите – защото те оформят публичния образ на един свещенослужител, а този образ е част от общественото им служение, от негласната им проповед за Църквата и за Христа. При липсата на убедителна и забележима гласна и писмена проповед, ролята на негласната става особено важна. Не съм сигурен, че моделът на тази негласна проповед, според която църквата се нарежда по благосъстояние и влиятелност до държавата и бизнеса, с всичките им впечатляващи за очалгавеното простолюдие знаци на лукса, допринася с нещо за онова "Идете и научете…" Къде отиваме и на какво научаваме хората с това поведение? Какви сигнали изпращаме в и без това безразличното спрямо вярата съвременно българско общество? Че ако водим благочестив и праведен живот, можем да се надяваме един ден на новичко Ауди? Но това не беше ли основната доктрина на сектантското "еванглие на благосъстоянието", според което Господ е винаги готов да ни направи богати и влиятелни, ако си плащаме десятъка? Не беше ли някак друга основната идея в Православието? Очевидно за някои църковни водачи византийският принцип на "симфонията" напоследък придобива най-вече финансови и автомобилни измерения. Църква, мафия и държава – в щастливо и луксозно единство, с кожени салони, типтроник и подгряване на седалките. Нов внос, възможен лизинг, без забележки.

Забележки има обаче. И те касаят принципния въпрос накъде върви нашата църква. И дали новото поколение епископи – юпита, пичове, "с фигура на абитуриенти и излъчване на студенти-отличници" (Е. Здравкова), които идват на мястото на компрометираните от връзките си (психологически, мирогледни, културни и агентурни) с бившия анти-църковен режим стари владици, са наистина носители на някаква положителна промяна. Или просто една оскъдица се сменя с друга – и една лъскава лимузинна яловост е на път да смени една по-скромна и по-бедна такава? Ще трябва ли да се простим с плахите си надежди за духовно събуждане в България, на фона на лъснатите нови храмове, строените по конец свещеници с новички раса и подстригани по устав бради и вратове и (вече) добре смазаната машина "парафин-свещи-пари", която налива печалбата си в нови количества тухли, хоросан и дограми, срещу което печели възхитата на разбиращите от дограми и тухли нови бизнесмени, които пък поощряват процеса с щедри подаръци? И какво отношение има тази народна идилия и общоцърковен келешлък към загубената вяра на хората?

"Към 15 часа изненадващо батерията на мобилката угасна с 192 пропуснати обаждания", развълнувано пише Евелина Здравкова по повод Никулденските празници в Пловдив и как милата "мобилка" не успяла да насмогне на всички желаещи да поздравят владиката. Журналистката не споменава мобилката да е била легендарна като автомобилите на митрополията, но това е поправимо. За да влезе в светските хроники, митрополитът има богат (в буквалния смисъл на думата) избор – например, може да се появи пред медиите с телефон Nokia Vertu (от 10 000 долара нагоре), или пък, какво има да му мисли, един път се живее – с диамантената версия на Motorola SLVR L7 за 75 000 долара. Така се създават легендите, така се печели уважение. Жалко, че страхотният iPhone 3G на Apple (към който аз лично питая неподправено желание да притежавам) струва само към 400 долара – иначе моделчето е много по-подходящо за събиране на очите на пловдивската младеж, но, както се казва, епископството иска жертви. Пък и не младежите следва да бъдат впечатлявани, а едни други хора, с възможности… Добре облечените, ония от "правителствующия синклит".

По друг повод и в една друга линия на разсъждение чух следния аргумент в полза на топлите отношения между епископата и силните на деня. С една дума, защо виждаме честичко напоследък по софри и ешмедемета маститите представители на официалната власт, благообразните шишкави мафиоти и благочествия епископат – заедно, три в едно? Отговорът: защото това било нивото на служение на владиците. Един вид, всеки от своето си място работи в полза на Църквата. Макар и с известен блудкав вкус в устата, мога да преглътна този аргумент – наистина, ако искаш нещо да се свърши в България, неизбежно ще ти се наложи да опреш до мафиотизираната държава и институционализираната мафия. По отколешна ориенталска традиция тежките софри и споделянето на мазни свински манджи и руйни вина са в основата на деловите отношения у нас.

Само че има разлика между това да приемеш отъркването в нелицеприятните мутроподобни властови индивиди като необходимо зло в името на някакви висши църковни цели и това неистово да се стремиш да се впишеш изцяло в тяхната логика и култура, имитирайки начина им на живот и обзавеждайки се с техните играчки. Вторият тип поведение, за съжаление, отнесено към идеята за епископско достойнство, превръща носителя си в карикатура – както на епископ, така и на бизнесмен. Както находчиво отбелязал св. Василий Кесарийски, обръщайки се към един бивш сенатор, постригал се за монах, който запазил привързаността си към разкоша: "И сенаторството загуби, и монах не стана!"

"Яростта на тази страст не се насища от никакви размери на богатството".
Св. Иоан Касиан Римлянин

Интересно, дали с нарастването на финансовите възможности на митрополиите, ще ставаме свидетели на още по-фрапиращи рецидиви от "легендарните" коли и престъпно скъпите часовници? Ако при сегашното финансово състояние протоколните владишки разходи и стилистика се движат около беемветата и последните модели на Ауди, какво ни очаква, ако неведомите църковни бюджети продължат да нарастват? Финансови скандали с висшия клир тресяха наскоро съседна Гърция и далечна Америка. Дали не е близо времето, когато някой наш владика ще реши, че е нормално да приеме като подаръци частен самолет (LearJet, между 6 и 50 милиона долара), яхта (поне 1 милион долара, ако имаме капка уважение и зачитане на епископското достойнство) – и това да ни бъде обяснено с нарасналите изисквания за бързо придвижване в рамките на епархията, за заседанията на Синода в София (това – за самолета) и за всеправославните срещи по гръцките острови (това – за яхтата)? Кой и кога ще постави границата? И не е ли тази граница поставена веднъж завинаги – в Евангелието и в наставленията на онези, чиито имена са ни винаги на езика, но рядко – в сърцата: "Ако искат на дело и с труд да изпитат монашеско звание, то трябва всичко да отхвърлят и да раздадат, та като не задържат нищо от онова, от което са се отрекли, да могат заедно с Апостола да се хвалят с глад и жажда, със студ и голота (2 Кор. 11:27)" (св. Иоан Касиан Римлянин)?

Интересно е и друго – дали у нас могат да бъдат открити някакви остатъци или следи от колективна църковна съвест? Фрагменти от способност да назовем нещата с правилните им имена, "без злоба, човешки" – повече от грижа за подхлъзналия се брат (па макар и този брат да е с расо и митра), нежели от завист и отмъстителност. Прехвърлена е мярката – в една подивяла от бедност страна някои православни епископи демонстрират недопустим за стандартите на паството си лукс и с това изкушават "ония малките", за които носят отговорност с живота си пред Бога. Заради тях за църквата се заговаря в неприемлив контекст – същият като този на мафиотите, съмнителните бизнесмени и техните политически протежета. Оскъдният църковен ресурс се употребява за лични прищевки – и всичко това е излишно, безотговорно и вредно.

Конкретният владика може би страда от страстта на сребролюбието в една от най-баналните й форми – привързаност към предмети на разкоша. А може и да не страда. Но с поведението си определено прави тази страст да изглежда приемлива за околните. Ако съм сбъркал в преценката или прекалил с острия тон – съжалявам. Този текст всъщност дори не е за него, защото неговото духовно състояние не е моя работа. Но на всички читатели, които са готови да бъдат бдителни – повече към себе си, отколкото към водачите си – за тях нямам какво да добавя на изпроводяк, освен думите на св. Юстин Попович:

"Ако не умееш да се радваш на сиромашията, брате, ако не можеш да си щастлив в сиромашията, знай, че си кан­дидат за Юда. Не питай: «да не съм аз, Господи?» Понеже несъмнено ще чуеш отговора: «да, ти рече». Мечтаеш ли за богатство, тлее ли у тебе жаждата за пари, знай, че в теб се зачева Юда. Брате и приятелю, запомни за цял живот: сребролюбието е разпнало Христа, убило е Бога. Сребролюбието от ученик Христов е сторило враг, убиец на Христа. Но не само това: то и Юда е убило. Сребролюбието има това проклето свойство — да прави човека не само Христоубиец, но и самоубиец. Отначало то убива Бога в душата на човека, а след като убие Бога в човека, то убива и самия човек".

Цитатите са по:
Сайт на Пловдивска митрополия, www.mitropolia-plovdiv.org
Св. Иоан Касиан Римлянин, "Обозрение на духовната битка", www.pravoslavieto.com
Архим. Юстин Попович, "Страшният съд над Бога", www.pravoslavie.domain.bg

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info

Notice: Credit Card fields are disabled because your site is not running securely over HTTPS.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...

33 Отговори

  1. hpberov каза:

    В Пловдив има вече и алтернативен владика…

    http://plovdivmedia.com/40.html

    По цената на „Вашароните“ ли ще познаваме каноничния? Или по автомобилите? А може би и по…

  2. refab каза:

    се утвърди прозвището ЛИМУЗИНЕЦ на митрополит Николай, да се знае, че аз съм му го измислил ( колкото и нескромен да се показвам)!….
    Не звучи неблагозвучно-митрополит Николай Лимузинец!…Може би след време така ще влезе в историята, ще му се споменават делата, името…Ще се изброяват отци на църквата, напр. : Йоан Златоуст, Теофан Затворник…, други.., и между тях-Николай Лимузинец….
    За часовника-нека да изчакаме-може пък него да предложи митрополита за продажба на благотворителен търг!??

  3. refab каза:

    които, според мен, имат, май, отношение към митрополита, при който, може би, става дума за нещо като ВЛАСТОВА НЕВРОЗА!?, при която вследствие на „борбата за място под слънцето“ се получава следното: „Желанието за доминиране се разпростира в материалната и в нематериалната сфера: предметите се превръщат в средство за утвърждаване в материалния свят…….Това е вечната битка на всички срещу всички, за да се определи кой е отгоре, т.е. кой пръв би могъл да си осигури достъп до най-вкусните плодове от дървото на живота ( материалния!?-бел.моя).“
    Ами да-човекът жертва толкова много светски удоволствия, защо да не се вози в свръхскъпа лимузина и да няма свръхлуксозен и свръхскъп часовник!?? Един път се живее на земята! Защо пък да не компенсира някои неща, да получава, все пак, нещо в замяна на жертвата!??…Все пак вихреното? возене в луксозна кола за 200 000 лева се цени от някои като удоволствие, а ако някой не си позволява никакви материални удоволствия, ще стане „недраг светец“, знайно на Кого! 🙂

  4. Дон Кихот каза:

    Текстът на Пламен е много точен, но прекалено дълъг. Такива типове като Николайчо, лежали в психиатрия, изобщо не трябва да стават владици. Неговият избор е компрометиран, защото той подкупи и изнуди избирателите.
    .
    Смятаният от някои за светец Юстин Попович нищо не е разбрал от Евангелието, щом смята, че Юда е предал Христос от сребролюбие. Защо тогава хвърля парите и се обесва? Причината е съвсем друга.

  5. lyublyana каза:

    Размисли за часовници и автомобили, аз не мога да спра да мисля за една полуразрушена средновековна черквичка-паметник на културата-край Бобошево“Свети Теодор“ и за това ,че една от тези владишки дрънкулки могат да я съхранят за поколенията…
    Вярващите късат от хлебчето на децата си и дават своята лепта за Църквата,
    дали някой го е грижа, обаче?

  6. templar каза:

    Първоначално приветствах избора на Пловдивския митрополит, защото бях с отлични впечатления от строгата дисциплина и стриктното спазване на каноните, което той наложи на поразпусналите се софийски попове (защото свещениците в София винаги са били на ниво, следва да правим разлика :-))

    Днес мисля, че дядото се олива. Не че е първия, едва ли ще е и последния, но жалко!

  7. Грешник каза:

    Лошото е, че бидейки в света човек се средоточава върху действията на ближните, а за собствените си грехове и беззакония е сляп. Това в пълна степен се отнася и за мен – грешния.
    Уважаеми г-н Сивов, Вие сам казвате: „…съдя за него предимно по медийните му изяви и по нещата, които чувам“, което е много показателно.
    Нали за такива, като нас е казал Господ Иисус Христос: „Кой си ти, който съдиш чуждия слуга? Пред своя Господар стой той, или пада. И ще бъде изправен, защото Бог е мощен да го изправи“ / Рим. 14:4 /, „И тъй, неизвиняем си, о човече, какъвто и да си ти, който съдиш; защото, с какъвто съд съдиш другиго, с него себе си осъждаш, понеже ти, който съдиш, вършиш същото“ / Рим. 2:1 /.
    Каква е нам ползата от това? Освен да навлечем още неприятности и скърби на многогрешните си души.
    Най-лошото в случая е, че въздействаме зле и изкушаваме останалите – видно от последвалите мнения.
    Не се вживявам в ролята на адвокат, на когото и да било. И аз, както и Вие не познавам дядо Николай, но просто говоря от чисто човешка гледна точка.
    Простете на мене грешния.

    Милост вам и мир и любов да изобилва. Амин.

  8. Kerigma каза:

    Ако мълчим безобразията в БПЦ ще продължат. Наш дълг като християни е не да си затвъряме очите пред безобразията с извинението да не съдим за да не бъдем съдени, а да се опитаме да обновим църквата отвътре.
    Наистина ли митрополита е бил в психо-диспансер както казва Дон Кихот!?

  9. Дон Кихот каза:

    Единственото, което е необходимо на силите на злото, за да покорят света е доста добри хора да не правят нищо (Едмънд Бърк).

  10. refab каза:

    И съчетано с липсата на смисъл , драги, стилът ти, май, доста резоньорски се получава…, псевдосмиреномъдрен, по мое мнение, полунелепи клишета някакви, с извинение!? 🙁

    Навлякох ли ти „още неприятности и скърби на многогрешната ти душа“ с това си становище?
    Може да ми отговориш, че съм си навлякъл такива главно на моята многогрешна душа! 😉

  11. refab каза:

    имам предвид неговите мисли и несъответното вплитане на цитатите, а не самите цитати, които имат своя автентичен смисъл, с който така често се злоупотребява! 🙁

  12. Дон Кихот каза:

    Защо тук не се споменава нищо за владиката на ТИМ?

    http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=576325

  13. Florian каза:

    Моля ви, нека най-сетне да вземем да му простим на праведника Грешник, че ми е жал за него във връзка с постоянните му молби към нас да му простим.
    Грешник, прощаваме ти, ама вземи та се поправи най-сетне, че да не ти са налага пак да ни молиш!

  14. portos каза:

    Владика Николай си има цял фен клуб, който го подстрекава. Те са проблемни – намерили са си Спасител и ще го рекламират до дупка, с цената на всичко. Не преп. Юстин Попович, а те са чули-недочули Евангелието. И смесват духовността с душевност. И смятат за връх на апологетиката да се възхищават на „светото му пърдене“. Даже съм почти сигурен – очаквам скоро някой да напише статия затова, че владиката всъщност е юродив – провокира ни с лукс, за да поклати нашия „морализъм“.

    Но, всекиму, според желанията – като купува пи-ар „специалисти“, нека ползва пи-ар-а им. Не съм аз този, който да му казва, че си е поръчал ракия в детска сладкарница… Нали?

  15. portos каза:

    какъв „владика на ТИМ“ бре Доне… Офф… Пак отиде да ловиш риба с бастун… Шуменец… 🙂

  16. semo_semkov каза:

    Поздрав за Пламен-казаното е вярно и добре изложено./ Имах непохвалната възможност да се убедя в слабостите на владиката лично./
    От друга страна са прави и тези, дето казват, че служим за съблазън пред невярващите или маловерците, критикувайки публично братовите простъпки, след като Господ е касационния ни съдия. Питам ги тях риторично: Не е ли съблазън пък и да си мълчим пред наглого пъчене на владиците с публично проявяване на слабостите си? Не се ли съблазнява народът и от това, че си мълчим ние „дребните“ пред проявите на владишки „налудничавости“, все едно ги прикриваме? Можеш да прикриеш прегрешението на брата си, когато е неволно или от проява на страст-един, два пъти, но наглото държане, като на Николай, Галактион, Кирил, Борис и проч. и провинение в публични простъпки стократно не е за оправдание. Според църковните канони публичното провинение и грях изисква и публично разкаяние. А то вместо разкаяние наблюдаваме поредица от дръзки и нагли простъпки. Е, дса търпим до кога. Затов считам, че критика трябва да има и то умерена, но целяща разкриване на истината, по подражание на Пламен.
    На „грешника“ ще кажа да почете повече Писанието и житията, да се увери, колко пъти се е налагало, някой да бъде публично словесно жигосван, та дано се вразуми, за спасение на душата му от онова погиване към което се е устремил стремглаво.

  17. annilieva каза:

    какво да правим ние обикновените
    как да живеем
    последни времена

  18. refab каза:

    Някои да не са луди,
    че да откажат Ауди!
    А може ли да е пич,
    някой със стар Москвич?

    Даа…Важни въпроси повдига annilieva ! :

    „какво да правим ние обикновените
    как да живеем „

  19. Danine каза:

    и душите ни…

    В Троянския манастир има едни монашески палати, едни шадравани, дюкяни, сергии… и една мижава, потънала в мрак черквичка, с опушени стенописи, мухъл, изпочупен иконостас и още, и още. Всичко друго в този манастир се е белнало като варосаните гробници от Евангелието.

    Какво ли щеше да е в душите на монасите, на клира, и в нашите души, ако беше точно обратното – греещи храмове и скромни, светли и чисти домове и килии…

    „Какво сега толкова е станало – това си е част от бизнеса. Трябва да се оцелява някак.“

    А, да, в манастира има и следните места със тайнствено заклинателно значение – в кулата с камбаната (май е нещо като параклис) се палят свещи за здраве и упокой. В храма – кой ли знае за какво – не пише, но има свещници, които не работеха заради санитарния полуден.
    Не погледнах отзад, но по презумция сигурно има място за палене на свещи против акне и косопад.
    Общото дело е за ТЕКЕЗЕСАРИТЕ, май(то и Литургия, като че ли, означава общо дело),…да живее бизнес индивидуализма и прогреса!

  20. Kerigma каза:

    Макар и луди,
    не отказват Ауди!
    А може ли да е пич,
    епископ със стар Москвич?

  21. refab каза:

    ВЛАДИЦИ СА МНОЗИНА,
    НО ЕДИН Е С ЛИМУЗИНА!
    НАЙ-ДОСТОЕН Е ТОЗИ,
    КОЙТО ПО ДУХОВНИ КОЛОВОЗИ
    С АУДИ ШЕМЕТНО ЛЕТИ
    НАПУК НА НАШИТЕ СПЛЕТНИ!

  22. refab каза:

    горното произведение, ако е възможно, да влезе в него!

  23. refab каза:

    С ЛУКС-ЧАСОВНИК ВРЕМЕТО ОТЧИТА,
    НО ЗА ПОДВИГ МУ СЕ СЧИТА,
    ТОВА, ЧЕ ТРЯБВА ДА ПОНАСЯ
    НА СВЕТА ЗЛОБНАТА ГРИМАСА!

    Дали не може някой да напише музика към тия строфи?…Много добре може да се получи-от низините да тръгне народно-религиозна песен за митрополита!…..

  24. Yasen каза:

    Какво се чудите, именно за най-арогантните и безочливи ригористи е характерно да забравят строгостта, обърнат ли се към себе си. Пък и защо ли духовните мутри трябва да се различават от събратята си от светския сектор?

  25. zlaten_lav каза:

    Е, не свалихте очи от тез лимузини и Вашерон-и. А за делата на „дядото“ си мълчите: открива „старецът“ редовно и чинно Панаира, не е оставил ни едно гурме по коктейлите без „благословия“… Даже на Альоша-та му направи водосвет!…
    А допреди две години и половина Пловдив имаше истински МИТРОПОЛИТ – МОНАХ И ПАСТИР. Царство му небесно!Някои го сравняват с Йоан Кронщадски, други – с други свети личности, но за мен той беше „ангел, който ходи по земята“. Митрополит Борис Пловдивски /от т. нар. алтернативен Синод/. Ща не ща, непрекъснато съпоставям нищата действителност на този духовен блян за истински отец, учител и пастир на Църквата. Духовникът не може да наподобява „пуяк в копринено расо“, когато влиза по червения килим в храма. Нито да лъсти погледът на мирянина към фигурата си или огнения си взор. Той не е „звезда“, а лекар – по-важен от тези в болниците, защото спасява не тленни тела, а вечните ни души!…
    Всъщност, исках да благодаря на г-н Сивов. Такива като него стъпкаха фанариотщината, извоюваха независимостта и ни окрилят с много, много НАДЕЖДА.

  26. skitnik каза:

    Всичко хубаво ,но не разбрах ,какво имате срещу Ауди А8 ,дори и босовете на СИК навремето го използваха ,отлична кола и като качество ма изпълнение и като характеристики ,особено ако е quatro.

  27. Idiot каза:

    На който много се дава, от него много ще се иска. Надявам се, че не се е превързал към богатството.

  28. Баро Баровски каза:

    „САН КИРИКО“ е Творческа База на Международния Съюз на Архитектите и на Международната Академия по Архитектура, щаб на световното Биенале ИНТЕРАРХ. Съюзът на Архитектите в България САБ десетилетия наред удържаше половината от всеки хонорар и възложи на арх. Любо Шинков и НИПК да укрепи свлачището над Г. Воден откъдето се беше изсулило едно паянтово манастирче. Харчът по укрепването на терена надвиши разноските по постройките, но най-важното е, че всичко това излезе ИЗЦЯЛО ОТ ДЖОБА НА БЪЛГАРСКИЯ АРХИТЕКТ без нито стотинка църковни пари, нито държавни събсидии. Под претекст, че в договорите за предоставяне на развалините на самосрутилия се паянтов метох от БПЦърква нямало специфична благословия, че се отстъпва самото (изсипано) място, пловдивската митрополия завежда искове против САБ да им отнеме новопостроените палати. Пловдивската архитектурна колегия още от легендарния арх. Чинков не обича да премълчава на такъв и го ръкополага за мУтрополит НиколаЕ.

  29. Prokopi Cesarian каза:

    “ Епископ който си послужи със светската власт,и получи такава в Църквата,да се низвергне и отлъчи,както и всички които общуват с него“
    30 правило на Светите Апостоли

    Николай според каноните на Православната Църква е безблагодатен,което на обикновен език ще рече че всичко което върши като богослужение е недействително. Няма духовно измерение,само външна театрална форма.Николай не е пребивавал в манастир,според свещените канони,които са му постоянно в устата и за които говори.Противоканонично е ръкоположен, уж “хиротонисан“ за епископ,поради неизпълнено условие според Номоканона на Фотий и Юстиниановите новели- няма навършени години, възраст. Ръкоположението е наложено от БСП и кръгове на ДС.

  30. Prokopi Cesarian каза:

    Това написах за да се знае и за онези които са останали по душа истински православни християни.Опомнете се, отделете се от еретическата БПЦ, припомнете си гностиците, богомилите и катарите, които отхвърляха посредничеството на професионални „свещеници“ между Човека и Бога със техните театрални идолопоклоннически „обряди“.

  31. Пламен Евгениев Сивов каза:

    И къде предлагате да отидем, след като напуснем БПЦ? В моя квартал богомилска, гностическа или катарска енория няма. Има ресторант „Happy“, ама едва ли ще ме направят щастлив в духовен смисъл.

  32. Теология, Шумен у-т каза:

    [quote name=“Prokopi Cesarian“]припомнете си гностиците, богомилите и катарите, които отхвърляха посредничеството на професионални „свещеници“ между Човека и Бога със техните театрални идолопоклоннически „обряди“.[/quote]

    Точно от това се опасявах, че моята книга за гностицизма ще събуди еретическите щения у някои анархистични индивиди. Всъщност няма по-професионални и по-несменяеми водачи и служители от водачите на гностическите и богомилските секти. Мнозина от тях са отхвърляли нормалния секс като грях и са смятали хомосексуализма за нормален.

  33. Стефан Чурешки каза:

    Не бива да се напуска БПЦ. Просто трябва да се рехристиянизира след националното и комунистическото си служение. Трябва да бъдем православни християни, защото имаме историческа мисия да пазим истинската вяра, която се счита от учените ни мъже и жени, че е православието. Рехристиянизацията на БПЦ ще бъде трудно дело като познавам манталитета на поповете, владиците и техните светски братя и сестри от БКП и бившата ДС. Но това е сериозното предизвикателство пред нашето поколение – да върнем истинското християнство в България. Тук автентичната българска религиозна история, нашият интелект и натрупан исторически опито от хилядолетия много могат да ни помогнат. А на Пламен ще кажа, че не е важно енорията – какво става в православните енори? – има и свободна неподчинена вяра на Църквата, която е много силна. А за институционално участие на вярващия има католици и протестанти. Съгласен съм, че БПЦ не е Църква в световния феноменологичен разпознавателн свод на културата, но трябва да дерзаем