Евангелието за милостивия самарянин

(Лук. 10:25-37)

Господ Иисус Христос е дошъл, за да промени човешките мерки и човешкия съд.

Хората са мерели природата със самите себе си. И тази мярка била погрешна.

Хората са мерели душата с тялото. И големината на душата се свила до милиметри.

Хората са мерели добродетелта с бързината на успеха. И добродетелта станала и евтина, и тиранична.

Хората са се хвалели със своя напредък, мерейки се с животните, които винаги вървят по един и същи път и тъпчат на едно и също място. Небето е презряло тази хвалба, а животните дори не забелязали това.

И още, хората са мерели сродството и близостта на човек с човека или по кръв, или по мисли, или по разстоянието между техните домове и между селата, в които са живеели на земята, или по езиците, или по стотици други признаци. И всички тези мерки за сродство и близост не са могли нито да сродят, нито да сближат хората.

Всички тези човешки мерки са били погрешни, и всеки човешки съд – лъжлив. А Христос е дошъл да спаси хората от незнанието и лъжата, и да промени човешките мерки и човешкия съд. И ги е променил. Тези, които са усвоили Неговите мерки и съд, са се спасили с истина и правда, а онези, които са останали при старите мерки и съд, и до ден-днешен се лутат в мрака и търгуват с мухлясали заблуди.

Природата не се мери със самата себе си, защото тя е дадена, за да служи на човека – така че нейна мярка е човекът.

Душата не се мери с тялото, защото тялото е дадено, за да служи на душата. Затова душата е мярка за тялото. Бог не се мери с човека, както грънчарят не се мери с гърнето. Не мерките са за Бога, защото Бог е мярка на всичко и съдия на всички.

Добродетелта не се мери с бързия успех. Защото колелото, което бързо се издига от блатото, също така бързо се връща в блатото. Но добродетелта се измерва с Божия закон.

Човешкият напредък не се мери с липсата на напредък у животните, а с намаляването на разстоянието между човека и Бога.

А истинската мярка за сродството, която действително сродява и сближава хората – хората и народите – не е толкова кръвта, колкото милосърдието. Бедата на един човек и милосърдието на друг сродява и сближава двама души повече, отколкото кръвта родните братя. Защото всяка кръвна връзка е временна, тя има някакво значение само в този временен живот, представлявайки образ на трайната и вечна връзка на духовното сродство. А духовните близнаци, които се раждат при срещата на бедата с милосърдието, остават братя във вечността. На кръвните братя, на братята по плът, Бог е само Създател; а на духовните братя, родени от милосърдието, Бог е Отец.

Тази нова мярка на сродство и близост между хората предлага Господ Иисус на човечеството с евангелската притча за милостивия самарянин – предлага, както виждаме, а не налага, защото спасението не е налагане, а милостиво предлагане от страна на Господа и доброволно приемане от страна на човека. Блазе на онзи, който доброволно приеме тази нова мярка, защото такъв човек ще има много братя и сродници в безсмъртното Христово царство! А притчата гласи така:

В онова време един законник стана и, изкушавайки Го, рече: Учителю, какво да направя, за да наследя живот вечен? Изкушавайки Христос, той опропастява живота си, а уж търси да наследи вечен живот! Всъщност този изкусител не е и мислил за своя, а за Христовия живот; тоест, за него него не е имало никакво значение как да спаси своя живот, а как да застраши Христовия живот. Той е искал да намери вина у Христос, смъртоносна вина против Моисеевия закон, за да може да Го обвини и така да Го погуби; а себе си, като изкусен законник и адвокат, да прослави между себеподобните си. Но защо пита за вечния живот, след като все пак е можел да научи нещо за това от дотогавашния закон? Това не е ли единствената награда, която законът обещава на онези, които го изпълняват: за да ти бъде добре, и да живееш дълго на земята (Изх. 20:12; Еф. 6:2-3)? Наистина, пророците говорят за вечното царство на Месия, и особено пророк Даниил говори за вечното царство на светиите, но юдеите и по времето на Христос са разбирали вечността само като продължително време, преживяно на земята. Оттук е най-вероятно, че този законник е трябвало или сам лично да чуе, или да научи от друг, че Господ Иисус разкрива вечния живот, който е различен от юдейското разбиране за вечността. Ненавистникът на Бога и човешкия род, който без успех лично изкушавал Господа в пустинята, сега продължава да Го изкушава чрез заслепените от него хора. Защото ако дяволът не беше заслепил законниците, не би ли било най-естествено те, като тълкуватели и познавачи на закона и пророците, първи да разпознаят Господ Христос, първи да Му се поклонят и да тръгнат пред Него като Негови вестители – да съобщават на народа благата вест за дошлия Цар и Месия?

А Той (Иисус) му каза: в Закона що е писано? Как четеш? Той отговори и рече; „Възлюби Господа, Бога твоето, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичката си сила, и с всичкия си разум, и ближния си като себе си”. Господ знае какво е в сърцето на законника; и прозирайки неговата злоба, не иска да му отговори на въпроса, а го препитва върху закона: в Закона що е писано? Как четеш? Това са два въпроса, първият: знаеш ли какво е написано във връзка с това, и вторият: как четеш и разбираш написаното. Това как е написано, са могли да знаят всички законници; но как трябва духовно да разбираме това, което е написано, никой от тях не знаел по онова време. И не само по онова време, а и много по-отдавна. Още Моисей преди смъртта си укорява евреите заради тяхната духовна слепота и казва: но и доднес Господ (Бог) ви не даде сърце да разумеете, очи да видите, и уши да чувате (Втор. 29:4). Странно изглежда защо този еврейски законник изтъква точно тези две Божии заповеди като най-спасителни, странно по две причини: първо, поради това, че тези две заповеди в Моисеевия закон не са посочени на първо място заедно с останалите основни заповеди; нещо повече, те не са поставени една до друга така, както ги цитира законникът, но и едната от тях е написана в една Моисеева книга, а втората – в друга (Лев. 19:18; Втор. 6:5); и второ, чудно и поради това, че юдеите, колкото се стараели да изпълнят останалите Божии заповеди, толкова пренебрегвали заповедта за любовта. Те никога не можели да се издигнат до любовта към Бога, а само до страха от Бога. Това, че законникът все пак е събрал тези две заповеди една до друга и ги е посочил като най-спасителни, може да се обясни само с факта, че той е трябвало да узнае, че Господ Иисус поставя тези заповеди на върха на стълбицата на всички заповеди и всички добродетели.

И така, какво отговаря Господ на законника? Той му казва: право отговори; тъй постъпвай, и ще бъдеш жив. Виждате ли как Господ не изисква от по-слабите да понесат най-тежкия товар, а постъпва според тяхната сила? Познавайки коравото и необрязано сърце на законника, Той не му казва: вярвай в Мене като в Син Божи, иди продай целия си имот, раздай на сиромаси и вземи кръста си и върви след Мене, без да се обръщаш назад! Не, но му препоръчва да изпълни само онова, което сам е научил и изрекъл като най-главно в закона. За него и това е твърде много! Защото, ако наистина обича Бога и ближния, за него чрез тази любов бързо ще се открие и истината за Христос Господ. Когато богатият младеж, по друг повод, поставил на Господа същия този въпрос, само че без да Го изкушава: какво да сторя, за да наследя живот вечен? Господ не му и споменава позитивната заповед за любовта, а преди всичко негативните заповеди: не прелюбодействувай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствувай, почитай баща си и майка си. Едва след като младежът е казал, че е изпълнил тези заповеди, Господ му дава по-трудна задача: всичко, що имаш, продай и раздай на сиромаси (Лук. 18:18). От това научете колко велика е мъдростта на Господа като божествен Учител. Той нарежда на всеки да изпълни онази Божия заповед, която знае; и след като я изпълни и научи втора, му нарежда да изпълни и втората, после третата, четвъртата и така нататък. Той не стоварва тежки бремена на слаби гърбове, а съобразява бремето със силата на гърба. Същевременно това е страшен укор и към всички от нас, които искат все повече и повече да познаят Божията воля, а в същото време не се стараят да изпълнят онова, което вече са познали. Никой няма да се спаси само с познаване на Божията воля, а и с изпълняването й. Напротив, онези, които много са познали, а малко са изпълнили, ще бъдат осъдени по-тежко, отколкото онези, които са знаели малко. Затова Господ казва на законника: така постъпвай, и ще бъдеш жив. Законникът трябва да е почувствал укора в тези думи на Спасителя, след като се опитва да се оправдае: Но той, като искаше да се оправдае, рече на Иисуса: а кой е моят ближен? Този въпрос показва неговото жалко оправдание, именно: той още не знае кой е неговият ближен; от което е ясно, че не е и изпълнил заповедта за любов към ближния. И така, вместо да улови Христос на дума, той сам се оказва уловен и принуден да се оправдае. Подготвяйки примка на Господа, той сам се заплита в нея. Така ставало винаги с юдеите, когато изкушавали Христос. Изкушавайки Господа, те с това още повече Го прославяли, а себе си унижавали и си отивали от Него посрамени, както и онзи баща на лъжата – Сатаната в пустинята. С какво този законник прославил Христос, изкушавайки Го? С това, че Му дал повод да каже притчата за милостивия Самарянин и да изкаже божественото учение за това кой е нашият ближен – спасително учение за всички поколения човеци до края на времената. Кой е моят ближен?

Отговори Иисус и каза: един човек слизаше от Йерусалим в Иерихон, и налетя на разбойници, които го съблякоха, изпонараниха го и си заминаха, като го оставиха полумъртъв. Случайно един свещеник слизаше по тоя път, и, като го видя, отмина. Също и един левит, като стигна до същото място, приближи се, погледна и отмина. Кой е този човек, който слиза от Йерусалим в Йерихон? Това е Адам и целият човешки род, който е произлязъл от Адам. Йерусалим означава небесното жилище на първосъздадения човек в райско могъщество и красота, в близост до Бога и светите Божи ангели; а Йерихон – земната долина на плача и смъртта. Разбойниците са злите духове, безбройните слуги на Сатаната, склонил Адам към греха на непослушанието към Бога. Като най-големи вредители на човешкия род, злите духове нападат хората, оголват душите им от божествената одежда на страха, вярата и благочестието; раняват душата с грехове и пороци, и след това временно се отдалечават, докато душата лежи край пътя на живота в отчаяние, не можейки да се помръдне нито напред, нито назад. Свещеникът и Левитът означават Стария Завет, като Свещеникът означава Моисеевия закон, а Левитът – пророците. На пребитото и изранено човечество Бог е изпратил двама лекари с действени лекарства, единият бил законът, а другият – пророците. Но нито единият, нито другият лекар не се решили да лекуват най-тежките и най-дълбоки рани на болния, нанесени му от самите дяволи, но се спирали само пред по-малките мъки, нанесени на човек от човека. Затова и се казва, че и единият, и другият, като видели този тежко ранен болен, отминали. Моисеевият закон само видял човечеството като един тежко болен човек, но като го видял, отминал. Пророците не само видели болния, но и пристъпили към него, и едва след това отминали. Моисеевото Петокнижие описало болестта на човечеството и със сигурност потвърдило, че за тази болест на земята няма лек, а истинското лекарство е у Бога на небесата. Пророците се приближили до полуживата и издъхваща душа на човечеството, също така потвърдили влошилата се болест и утешили болния, като му казали: ние нямаме лек, но ето, след нас иде Месия, небесният Лекар. И също отминали. Тогава дошъл и истинският Лекар.

Един пък самарянин, който пътуваше, дойде до него, видя го и се смили, и, като се приближи, превърза му раните, изливайки елей и вино; след това го качи на добичето си, откара го в страноприемницата и се погрижи за него. А на другия ден, като си заминаваше, извади два динария, даде на съдържателя и му рече: погрижи се за него; и, ако потрошиш нещо повече, на връщане аз ще ти заплатя. Кой е този самарянин? Това е Сам Господ Иисус Христос. Защо Той нарича Себе Си Самарянин? Защото йерусалимските юдеи презирали самаряните като нечисти идолопоклонници. И не се смесвали с тях, не общували едни с други. Затова и жената Самарянка казала на Господа при Якововия кладенец: как Ти, бидейки иудеин, искаш да пиеш от мене, която съм жена самарянка? (Йоан. 4:9)? Така и самаряните смятали Христос за юдеин, а юдеите Го наричали самарянин: Ти си самарянин, и в Тебе има бяс (Йоан. 8:48)! Казвайки тази притча на юдейския законник, Господ представя самия Себе Си като самарянин, поради Своето безкрайно смирение, за да научи с това и нас, че и с най-презряното име и в най-презряното звание можем да направим голямо добро, понякога дори по-голямо, отколкото хората с велико и славно име и звание. Още, Господ нарича Себе Си самарянин от любов към грешниците. Самарянин значело същото, каквото и грешник. И когато юдеите Го наричали самарянин, Господ не се защитавал от това. Той влизал под покрива на грешници, ядял и пиел с тях и дори открито обявил, че е дошъл в този свят заради грешниците – заради грешниците, а не заради праведниците. Но нима не е можело да има и един-единствен праведник в Негово присъствие? Не били ли всички хора покрити от греха като от тъмен облак? И душите на всички не са ли били убити и обезобразени от злите духове? Още, Господ нарича Себе Си самарянин, за да ни поучи с това да не очакваме Божията сила да се прояви само чрез големите и славните на този свят, но с уважение и внимание да изслушваме какво мислят и говорят хората, малки и презирани от този свят. Защото Господ често си служи с тръстика, за да разбие железни стени, и с рибари, за да посрами царе, и с онези, които са най-малки, за да посрами онова, което е най-важно в очите на хората. Както казва и апостол Павел: Бог избра онова, що е безумно на тоя свят, за да посрами мъдрите; Бог избра онова, що е слабо на тоя свят, за да посрами силните (1 Кор. 1:27). Наричайки Себе Си самарянин, с това Господ ни показва, че светът напразно чака спасение от могъщите римски царства и от кесаря Тиберий – спасението на света Бог е устроил в най-презрения народ в римското царство – юдейския, и между най-презрените между юдеите – галилейските рибари, които били презирани от високомерните книжници като самаряни идолопоклонници. Божият Дух е свободен, Духът диша, където иска (Йоан. 3:8) и не гледа на човешките чинове и оценки. Онова, което е високо у хората, е нищожно пред Бога, и онова, което е нищожно у хората, е високо пред Бога.

Господ се приближи до човешкия род – дойде до него. Човешкият род лежал болен и отчаян, а Лекарят се приближил до него. Всички хора са грешни и всички лежат прострени на земята, приковани към земята, и само безгрешният Господ, чистият и здрав Лекар, стои изправен. Дойде у Своите Си, се казва на друго място (Йоан. 1:11), за да означи, че Той е дошъл облечен в плът, както и всички други хора, не различавайки се външно от смъртните болни и грешници. А тук се казва: приближи се до него (в оригинала: дойде над него), за да се означи това, че Той е различен по сила, здраве, безсмъртие и безгрешност от смъртните болни и грешници.

Той вижда ранения, както и свещеникът го вижда; и Той пристъпва към ранения, както и левитът пристъпва; но Той прави и нещо повече, много повече и от свещеника, и от левита. Той се смилява, превързва му раните, полива ги с елей и вино, слага го на добичето си, докарва го в странноприемницата, погрижва се за него, плаща на съдържателя за по-нататъшните му грижи за него и обещава и след това да се грижи за ранения и да харчи средства за неговото лечение. И така, докато свещеникът се спира само до едно просто виждане на ранения; докато Левитът се спира до виждането и приближаването до него, то Месия, небесният Лекар, прави десет неща за него – десет (число, което означава пълнота), за да покаже с това пълнотата на грижата, старанието и любовта на нашия Господ и Спасител за нашето спасение. Той не само го превързва, а след това да го остави край пътя, защото това не би била пълна помощ; нито само го докарва в странноприемницата и да си отиде, защото съдържателят би казал, че няма с какво да се грижи за болния и затова ще трябва да го изхвърли навън; но Той му плаща предварително и за грижата, и за разходите. Дотук би се спрял и най-милосърдният човек. Но Господ отива още по-далече. Той обещава и за в бъдеще да се грижи за болния и да се върне да го посети и да доплати на съдържателя колкото е необходимо. Това е пълнотата на милосърдието! И още, като се знае, че това прави не брат, а самарянин на юдеин, враг на врага, тогава трябва да се каже: това е неземно, небесно, божествено милосърдие. Ето, така изглежда Христовото милосърдие към човешкия род.

Какво означава превързването на раните? Какво значат елеят и виното? Какво – добичето? Какво значат двата динария, странноприемницата, съдържателят и връщането на Самарянина? Превързването на раните означава непосредствения допир на Христос до болния човешки род. Със Своите пречисти уста Той е говорил на хората в ушите, със Своите пречисти ръце Той се е докосвал до слепите очи, до глухите уши, до прокажените тела, до мъртвите трупове. Раните се намазват с мехлем. Сам Господ е този небесен мехлем за грешното човечество. Той със Самия Себе Си е помазал раните на човечеството. Елеят и виното означават милост и истина. Добрият Лекар първо е помилвал болния, а след това му е дал лекарство. Но лекарство е и милостта, и учението е лекарство. Радвайте се, първо казва Господарят, а след това учи, предупреждава, заплашва. Не бой се, казва Господ на началника Иаир, и след това възкресява неговата дъщеря. Не плачи, казва Господ на Наинската вдовица, и след това вдига от мъртвите нейния син. Господ първо е показал милост, а след това е принесъл жертва. Неговото пришествие в света в човешко тяло, в скотско тяло, е най-голямата милост от всички дела на милосърдие; а Неговата жертва на Кръста е най-голямата от всички жертви от началото до края на света. Милост и правда ще възпявам, казва пророк Давид (Пс. 101:1). Милостта е блага като елей; правдата е добра, но и малко горчива и тръпчива за грешниците, както виното за болните. Както елеят смекчава раните на тялото, така и Божията милост смекчава измъчената и огорчена човешка душа; и както виното горчи, но загрява вътрешността на човека, така и Божията истина и правда горчи на грешната душа, но когато се спусне дълбоко в нея, я загрява и усилва.

Добичето означава човешкото тяло, което и Сам Господ е взел на Себе Си, за да бъде по-близък и достъпен. Както добрият пастир, когато намери изгубената овца, я мята на раменете си и радостно я носи в своята кошара, така и Господ е взел на Себе Си заблудените, за да бъдат там, където е Той. В този свят хората наистина живеят между демоните като овце сред вълци. Господ е добрият Пастир, Който е дошъл да потърси Своите овци и да ги защити от вълците със Своето тяло; и идвайки, Му дожалява за хората, защото бяха като овци, които нямат пастир (Марк. 6:34). Тук човешкото тяло е изобразено като добиче, за да се покаже с това безсловесността на самото тяло без словесната (разумната) душа. В такова тяло на добиче бива облечен човекът след Адамовия грях. И направи Господ Бог на Адама и на жена му кожени дрехи, с които ги облече (Бит. 3:21). Това станало тогава, когато Адам с греха на непослушанието се оказал напълно гол и когато се скрил от Божието лице. По Своята безкрайна кротост и безкрайна любов към раненото и полумъртво човечество Живият и Безсмъртен Господ и Сам се облякъл в тази ужасна, кожена и безсловесна телесна дреха. За да бъде по-достъпен за хората като Лекар, да бъде по-добре познат от хората като Пастир.

Странноприемницата означава светата, съборна и апостолска Църква, а съдържателят – апостолите и техните наследници, пастирите и учителите на Църквата. Църквата е основана още по време на земния живот на Христос, защото се казва, че Самарянинът донася ранения в странноприемницата и се погрижва за него. Господ е Основател на Църквата и първи Труженик в Своята Църква. Докато Той лично се грижи за ранения, съдържателят не се споменава. Едва на другия ден, след като Неговото земно време е изтекло, Той се обръща към съдържателя и предава болния на неговата грижа.

Двата динария означават, според някои тълкуватели, двата Божии завета към хората; Старият и Новият Завет. Това е Свещеното Писание, Свещеното Откровение на Божията милост и истина. Никой не може да се спаси от греха, от раните, нанесени на душата му, докато не познае Божията милост и истина, открити в Свещеното Писание. Както човек само при силната светлина на яркото слънце вижда всички пътища пред себе си и избира онзи, по който трябва да насочи стъпките си, така единствено при силната светлина на Свещеното Писание човек гледа и вижда пред себе си всички пътища на доброто и злото и ги различава един от друг. Но двата динария означават и двете природи на Господ Иисус, божествената и човешката. Тези две природи Господ е донесъл със Себе Си в този свят, за да служат на човешкия род. Никой не може да се спаси от тежките рани на греха, ако не познае тези две природи у Господ Иисус. Защото раните на греха се лекуват с милост и истина; едното лекарство без другото не е лекарство. Господ не би могъл да покаже съвършена милост към хората, ако не се беше родил в тяло като човек; нито като човек би могъл да открие съвършената истина, ако не беше Бог. – Още, двата динария означават Тялото и Кръвта Христови, с които донесените в Църквата грешници се лекуват и хранят. Раненият има нужда и от превързване, и от помазване на раните, и от храна. Това е съвършеното лечение. Необходима е храна, и то добра храна, и както добрата храна, която лекарите препоръчват на болния, превързан и помазан в постелята, променя, усилва и очиства кръвта, тоест онова, което стои в основата на органичния живот на човека, така и тази божествена храна, Тялото и Кръвта Христови, из основи променя, очиства и укрепва човешката душа. Целокупното телесно лечение на болния е само образ на духовното лечение. И следователно, както при телесното лечение недостатъчно помага всичко, ако болният не се храни, така и при духовното лечение недостатъчно помага всичко, ако обърналите се грешници не се хранят с добра духовна храна, тоест с Тялото и Кръвта Христови. А Тялото и Кръвта на Христос в основата си означават милост и истина.

На връщане – тези думи означават второто Христово пришествие. Когато Той отново дойде като Съдия, но не в смирената дреха на добиче, а облечен в блясъка на безсмъртието и славата, тогава съдържателите, пастирите и учителите на Неговата Църква, ще Го познаят като някогашния Самарянин, Който им е предал болните души на грешниците да се грижат за тях. Но Той вече няма да бъде милостивият Самарянин, а праведният Съдия, Който ще въздаде на всеки по правда. Естествено, ако Господ съдеше според чистата небесна правда, малцина биха се спасили от вечния огън. Но Той познава нашата немощ и нашата болест и ще съди всеки, имайки предвид много неща, така че дори една чаша студена вода, подадена на жадния в Негово име, ще се смята за заслуга (Мат. 10:42). Въпреки това не бива прекалено да се заблуждаваме и да се предаваме на безгрижие. Тук става дума за църковните пастири, за духовните водачи. На тях е дадена повече власт и благодат, и от тях повече ще се изисква. Те са солта на земята; ако солта изгуби силата си, се хвърля и се тъпче с крака (Мат. 5:13). И още, Господ е казал, че мнозина първи ще бъдат последни, и последни – първи (Мат. 19:30). А свещениците са първи в духовната странноприемница на Христос. Те са призвани да се грижат за болните, да наглеждат и да лекуват раните им и да ги хранят с храната на живота от честната трапеза на Божия Агнец. Горко им, ако не правят това! Те могат да бъдат първи в този кратък и временен живот, но във вечния живот няма да имат дял. И още, Господ е казал: горко на оногова човека, чрез когото съблазън дохожда (Мат. 18:7). А от нито един човек на този свят не може да дойде такава съблазън, каквато от небрежния свещеник, неговият малък грях съблазнява повече, отколкото големите грехове на другите хора. Въпреки това блажени са духовните пастири, които вярно изпълняват завета на отсъстващия милостив Самарянин, разпореждайки се правилно и разумно с Неговите два динария. Ще дойде ден и час, когато Господ на всеки от тях поотделно ще каже: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си (Мат. 25:21)!

След като е разказал тази многосъдържателна и многозначна притча, Господ пита законника: И тъй, кой от тези трима ти се вижда да е бил ближен на изпадналия в ръцете на разбойниците? Той отговори: оня, който му стори милост. Тогава Иисус му каза: иди и ти прави също така. Въпреки че законникът не разбира отдалеч цялата дълбочина и широта на тази Христова притча, той трябвало да признае нейната истинност толкова, колкото я е разбрал, естествено, по нейния външен, образен смисъл. Той не можел да не признае, че милостивият Самарянин е бил истинският и единствн ближен на пребития и изпонаранен човек край пътя. Той не можел да каже: Свещеникът е бил неговият ближен, тъй като и Свещеникът, както и той, е бил юдеин. Нито можел да каже: Левитът е бил негов ближен, тъй като и двамата са били от една и съща раса, от един и същ народ и говорели един и същ език. Защото това би било много противно дори на неговата безсъвестна съвест. Безполезно е сродството по име, по раса, по народност и по език там, където е необходима милост и само милост. Милосърдието е новата основа на сродството, което Христос установява между хората. Това не е видял законникът; но той трябвало да признае онова, което неговият ум видял в този случай. Иди и ти прави също така, му казва Господ. Тоест: ако искаш да наследиш вечен живот, точно така трябва да четеш Божията заповед за любовта, а не така, както я четете вие, законниците и книжниците. Защото вие гледате на тази заповед като на златен телец и я обожествявате като идол, а не знаете нейния божествен и спасителен смисъл. Вие смятате за ближен само юдеина, защото го цените по име, по кръв и език; дори не всеки юдеин, а само онзи, когото смятате за свой ближен, който принадлежи на вашата партия, било законническа, било фарисейска или садукейска; и дори не всеки от своята партия, а само онзи, от когото имате някаква полза, чест и похвали. И така, вие сте изтълкували Божията заповед за любовта като користолюбие, и затова тази божествена заповед е станала за вас истински златен телец като онзи под Хорив, на който са се кланяли вашите праотци. Вие се кланяте именно на тази заповед, но нито я разбирате, нито я изпълнявате. Вероятно законникът е могъл да разбере Христовата притча в този смисъл и да е трябвало да си отиде посрамен. Той, който е дошъл да посрами! – а колко трябвало тепърва да се засрами, ако можеше да разбере, че тази притча се отнася и лично за него! Ето, и той е един такъв пътник от небесния Йерусалим за мръсния земен Йерихон; пътник, когото дяволите са оголили от Божията благодат, изпопребили са го, изпонаранили са го и са го оставили край пътя. Моисеевият закон и Пророците минават край него и не могат да му помогнат. И ето, сега, когато Господ му разказва тази притча, милостивият Самарянин вече се е навел над неговата болна душа, превързва я и я помазва с елей и вино. И той сам е почувствал това, иначе не би признал истинността на Христовото поучение. Дали той след всичко това би се оставил да бъде отнесен в странноприемницата – тоест в Църквата – и напълно излекуван, това знае само Всевиждащият Бог. По-натътк Евангелието не говори за това.

И така, по заобиколен път, Христос е довел този законник до това и несъзнателно в душата си да Го признае за свой най-близък и най-сроден. Господ го е довел до това и несъзнателно да признае, че думите: обичай ближния като себе си значат: обичай Господ Иисус Христос като себе си. А на нас ни остава съзнателно и разумно да признаем и изповядаме това. Нашият най-близък ближен е Господ Иисус, а чрез Него са ни ближни и всички останали хора, които са в беда, и на които със своето милосърдие можем да помогнем в името на Господа. Над всеки от нас се е навел Господ Иисус, и за всеки от нас Той е оставил онези два динария да се лекуваме, докато Той дойде. Докато Той дойде в нашите сърца, така че вече да не Го гледаме наведен над нас, а да Го гледаме вселен и настанен в нашите сърца! Едва тогава ще бъдем здрави, защото Източникът на здравето ще бъде в сърцата ни.

Вижте как с тази притча Господ съединява двете заповеди за любовта в една-единствена заповед! Обичайки Него като свой ближен, с това ние обичаме и Бога, и човека, и така изпълняваме едновременно двете заповеди за любовта. Преди пришествието на Господ Иисус в света тези две заповеди са били отделени една от друга. Но с Неговото пришествие те са се слели ведно. Всъщност съвършената любов не може и да бъде раздвоена, нито да се отнася към два различни предмета. В Стария Завет те са били разделени, защото Старият Завет е подготвителна школа за великата школа на любовта. В подготвителната школа са разделени нещата, които са органично свързани. Когато този обединен и въплътен Организъм на любовта се появява у Господ Иисус, тази раздвоеност и разчлененост веднага изчезва, сякаш никога не я е имало. Иисус Христос е въплътената любов и към Бога, и към човека. Няма по-голяма от тази любов във всички светове, нито във временния, нито във вечния. И така в света е възприет нов, съвсем нов принцип на любовта, нова и уникална заповед за любовта, която може да се изкаже и така: обичай Господ Иисус Христос, Сина Божи, с цялото си сърце, с цялата си душа, с цялата си сила и с целия си разум; обичай Го като самия себе си. Чрез тази любов, единствена и неразделна, ще обичаш и Бога, и хората. Остави лъжливата надежда, о, смъртни човече, че някога ще можеш да обичаш Бога без и извън Христос. И не се заблуждавай с лъжата, че някога ще можеш да обичаш хората без и извън Христос. Той е слязъл от небето и се е навел над теб, ранения и болен. Погледни в Неговото лице и познай своя първообраз! Погледни своя най-голям и най-близък Сродник! Само чрез Него можеш да станеш истински сродник на Бога и милостив сродник на хората. И когато познаеш своето сродство с Него, всяко друго земно сродство ще ти изглежда като сянка и някаква картина на истинското и безсмъртно сродство. Тогава и ти ще отидеш и ще правиш така, както прави Той: тоест ще приглеждаш бедните, страдащите, голите, ранените, пребитите и изхвърлените край пътя като свои най-близки сродници, по-близки от всички останали сродници. И тогава ще навеждаш не толкова своето, колкото Неговото лице над тях; с Неговата превръзка ще превръзваш раните им и с Неговия елей и вино ще ги помазваш.

И така, и тази притча, която изкусителят законник отчасти разбира и използва, обхваща и тълкува цялата човешка история отначало докрай и цялата история на нашето спасение отначало докрай. С нея Господ ни сочи, че само чрез Него ние можем да станем сродници на Бога и сродници на хората. Само чрез това сродство с Христос всички наши сродства придобиват благородство и достойнство. С нея Той ни призовава към най-достойната любов към самия Него, към любовта, която със същата светлина осветява за нас и Бога, и хората, а дори и враговете ни. Защото и любовта към враговете е възможна само от един и същи Източник на любовта, Господ Иисус Христос, Богочовек и наш Спадител. На Него да бъде слава и хвала, заедно с Отца и Дух Свети – Единосъщната и Неразделна Троица, сега и винаги, и през цялото време и вечност. Амин. I www.svetosavlje.org

Превод: Татяна Филева