Евангелието за талантите



Pritcha za talantite(Матей 25:14-30)

Бог създава неравенството, но хората роптаят срещу неравенството. Хората по-мъдри ли са от Бога? След като Бог създава неравенството, това значи, че неравенството е по-мъдро и по-добро от равенството.

Бог създава неравенството за доброто на хората, но хората не могат да видят своето добро в неравенството.

Бог създава неравенството заради любовта, която се разгаря и поддържа от неравенството, но хората не могат да видят любов в неравенството.

Това е прастарият човешки бунт на заслепеността против прозорливостта, на лудостта против мъдростта, на злото против доброто, на грозотата против красотата, на злобата против любовта. Още Адам и Ева се предали на Сатаната само за да бъдат равни на Бога. И още Каин убил брата си Авел, защото техните жертви не били еднакво угодни на Бога. Оттогава досега не спира борбата на грешните хора против неравенството. И още от преди това досега Бог създава неравенство. Казваме, от преди това, защото Бог и ангелите не е създал равни помежду си.

Бог желае между хората да има неравенство във всичко външно, като: богатство, могъщество, чин, ученост, положение и т. н., и не препоръчва в тези неща да има никакво състезание. Не търсете първи места, заповядва Господ Иисус. Бог иска да има състезание между хората в умножаването на вътрешните блага: вяра, доброта, милосърдие, любов, кротост, благост, смирение и послушание. Бог е дал и външни, и вътрешни блага. Но външните блага у човека Той смята за по-евтини и по-маловажни от вътрешните. Външните блага Той е дал за наслаждение и на животните, както и на хората. Но драгоценното съкровище на вътрешни, духовни блага Той е дарил само на човешките души. Бог е дал на човека нещо повече, отколкото на животните, затова и Той иска от човека повече, отколкото от животните.

Бог е дал външните блага на човека, за да послужат на вътрешните. Защото всичко външно служи като средство на вътрешния човек. Всичко временно е предназначено да служи на вечното; и всичко смъртно е предназначено да служи на безсмъртното. Човек, който върви по обратния път, и изразходва своите духовни дарове изключително за придобиването на външни, временни блага – богатство, власт, положение, светска слава, прилича на син, който е наследил от баща си много злато, и изразходва всичкото това злато, за да купува пепел.

За хората, които са почувствали, че в душата им са вложени Божии дарове, всичко външно става маловажно, както основното училище за онзи, който е достигнал до университета.
Само за външни блага се молят невежите, а не мъдреците. Мъдреците водят една по-трудна и много по-полезна борба – борба за умножаването на вътрешните блага. За външно равенство се борят онези, които не умеят или не искат да се вгледат в себе си, нито да започнат да работят на вътрешната, главна нива на своето човешко битие.

Бог не гледа на това какъв е един човек в този свят, какво има, как е облечен, нахранен, образован и колко е почитан от хората – Бог гледа сърцето на човека. Бог не гледа външното състояние и положение на човека, а неговия вътрешен напредък, духовна възраст и богатство с дух и истина. За това говори днешното Евангелие; притчата за талантите или духовните дарове, които Бог е вложил в душата на всеки човек; тя показва голямото вътрешно неравенство между хората по самата им природа. Но тя показва и много повече. Със своя орлов размах тази притча прелита цялата дължина на историята на човешката душа, от началото до края. Който разбере докрай макар и само тази притча на Спасителя и осъществи нейното послание в своя живот, ще придобие вечно спасение в царството Божие.

Един човек, тръгвайки за чужбина, повика слугите си и им предаде имота си: и едному даде пет таланта, другиму два, другиму един, всекиму според силата; и веднага отпътува.

Под човек трябва да разбираме Всевишния Бог, Подател на всички добри дарове. Под слуги се разбират ангелите и хората. Тръгването на път означава Божието дълготърпение. Талантите са духовните дарове, с които Бог обдарява Своите разумни създания. Това, че всички тези дарове са големи, се вижда от факта, че съзнателно са наречени таланти. Защото един талант е бил монета с висока стойност, равнявал се е на 500 златни дуката. Да кажем, че Господ съзнателно е нарекъл Божиите дарове таланти, за да покаже величието на тези дарове. Те са толкова велики, че и онзи, който е получил един талант, е получил съвсем достатъчно. Под човек се разбира и Самият Христос, както се вижда от думите на евангелист Лука: някой си благороден човек. Този благороден човек е самият Христос Господ, Единородният Син Божи, Синът на най-Добрия. И още, това ясно се вижда от следващите думи на същия евангелист: заминаваше за далечна страна, да получи за себе си царство и да се върне (Лук. 19:12). След Своето Възнесение Господ Иисус отишъл на небето, за да получи за Себе Си царство, обещавайки на света, че пак ще се върне на земята като Съдия. Ако под човек се разбира Господ Иисус, то под Негови слуги се разбират апостолите, епископите, свещениците и всички верни. На всеки от тях Дух Свети е излял много добри дарове, но различни и нееднакви, за да се допълват взаимно и така всички заедно да се усъвършенстват нравствено и да израстват духовно. Има различни дарби, ала Духът е един и същ; има различни служби, ала Господ е един и същ; има и различни действия, ала Бог е един и същ, Който върши всичко у всички. Но всекиму се дава да се прояви у него Духът за обща полза. (…) Всичко това го произвежда един и същият Дух, като разпределя всекиму поотделно, както си иска (1 Кор. 12:4-11).

Чрез тайнството Кръщение всички верни получават в изобилие от тези дарове, а чрез останалите църковни тайнства тези дарове от страна на Бога се усилват и умножават. Под пет таланта някои тълкуватели разбират петте сетива на човека, под два таланта – душата и тялото, а под един талант – единството на човешката природа. Петте телесни сетива са дадени на човека в служба на духа и спасението. С тялото и душата си човек трябва усърдно да служи на Бога и да се обогатява с богопознание и добри дела. И целият човек, като единство, трябва да се поставя в служба на Бога. В детството човек живее с петте сетива, с пълния сетивен живот; в по-зряла възраст човек чувства двойственост в себе си и борба между тялото и духа; а в най-зрялата духовна възраст се чувства като единен дух, побеждавайки своята разделеност на пет и на две. Но именно в тази зряла духовна възраст, когато човек си помисли, че е победител, го заплашва най-голямата опасност от непослушание към Бога. Достигнал най-голяма висота, той пада в най-дълбоката пропаст и закопава своя талант.

Бог на всеки дава дарове според силата му, тоест според това колко може да понесе и да употреби. Естествено, Бог раздава дарове на хората и според плана на Своето домостроителство. Както строителите на една епоха нямат еднакви способности, нито работят една и съща работа, но един има една способност, а друг – друга, и всеки работи според своите способности!

И веднага отпътува. Тези думи означават бързината на Божието творчество. Когато Творецът сътворявал света, го сътворил бързо. И когато Господ Иисус дошъл на земята заради Новото Творение, заради обновлението на света, Той бързо свършил Своята работа; създал и раздал дарове, и веднага отпътувал.
Какво направили по-нататък слугите с получените таланти?

Който взе петте таланта, отиде, употреби ги в работа и спечели други пет таланта; също тъй и който взе двата таланта, спечели и други два; а който взе единия талант, отиде, та разкопа земята и скри среброто на господаря си.

Цялата дейност и търговия, които се извършват между хората, са образ на онова, което става – или което трябва да става – в царството на човешките души. От всеки, който наследи някакво имущество, хората очакват да умножи това имущество; от всеки, който е придобил една нива, се очаква да обработва тази нива; от всеки, който е изучил някакъв занаят, се очаква да практикува този занаят както за своя полза, така и за полза на ближния си; от всеки, който знае някакво ръкоделие, се очаква да покаже това ръкоделие; от всеки, който е влязъл с пари в някаква търговия, се очаква да умножи тези пари. Хората се движат, работят, създават неща, събират, разменят, продават и купуват. Всеки се труди да придобие онова, което му е необходимо за телесния живот, всеки се труди да подобри своето здраве, да задоволи всекидневните си нужди и да осигури задълго своето телесно съществуване. Всичко това е само образ на онова, което човек трябва да прави за своята душа. Защото душата е главното. Всички наши външни потребности са образ на нашите душевни потребности, напомняне и поучение да се потрудим и за нашата душа, гладна и жадна, гола и болна, нечиста и окаяна. Затова всеки от нас, който е получил от Бога – било пет, било две мери, било една мяра вяра или мъдрост, или човеколюбие, или страх Божи, или копнеж за душевна чистота и сила, или кротост, или благопослушност – трябва да се труди поне да удвои тази мяра, както направили първият и вторият слуга, и както обикновено правят хората, занимаващи се с търговия и занаяти. Този, който не умножи дадения му талант – какъвто и да е и колкото и голям да е този талант – ще бъде посечен като безплодно дърво и хвърлен в огъня. Каквото прави всеки стопанин с безплодната овошка, която напразно окопава, калеми и огражда, и въпреки това тя не му принася никакъв плод, това ще направи и върховният Стопанин на тази вселенска градина, в която хората са Неговите най-скъпоценни овошки. Погледнете и сами с какво учудване и презрение гледат хората на онзи човек, който, наследил имот от своя баща, не прави нищо, а само седи и разпилява наследството си за своите лични телесни нужди и удоволствия! И най-окаяният просяк не си спечелва толкова презрение от хората, колкото този себичен ленивец. Такъв човек е истински образ на духовния ленивец, който е получил от Бога един талант вяра или мъдрост, или красноречие, или каквито и да било блага, и ги държи неизползвани, закопани в калта на своето тяло, а не ги умножава с труд, не ги показва на никого от гордост, и не ги използва за никого от себичност.

След дълго време дохожда господарят на тия слуги и поисква им сметката. Бог не е далеч от хората нито за час, а какво остава за дълго време. Неговата помощ на хората тече ден след ден като пълноводна река, но Неговият Съд, Неговото разчистване на сметките с хората идва след дълго време. Бърз в помощта Си към всеки, който вика към Него за помощ, Бог е бавен да отмъсти на всеки, който Го оскърбява, и който неразумно разпилява Неговите дарове. Тук става дума за последния, Страшния Съд, когато ще настъпи часът и всички работници бъдат повикани да получат своята награда.

И като пристъпи оня, който бе взел петте таланта, донесе други пет и казва: господарю, ти ми предаде пет таланта: ето, аз спечелих с тях други пет. Господарят му рече; хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си. Дойде също и оня, който бе взел двата таланта, и рече: господарю, ти ми предаде два таланта: ето, аз спечелих с тях други два. Господарят му рече; хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си.

Един по един пристъпват слугите към своя господар и дават отчет за това какво е получил всеки от тях и какво е направил, за да го заслужи. Един по един и всички ние ще трябва да пристъпим към Господаря на небето и земята и пред милион свидетели да обявим своята равносметка за полученото и заслуженото. В този час нищо няма да може да се скрие, нито да се поправи. Защото Господ със Своята светлина ще озари присъстващите, така че всеки от тях ще знае истината за всеки. Ако в този живот сме успели да удвоим своите таланти, ние с ведро лице и свободно сърце ще излезем пред Господа, както и първите двама добри и верни слуги. Ще бъдем озарени от Лицето на Господаря и завинаги ще бъдем оживени от Неговите думи: добри и верни рабе! Но, горко ни, ако излезем празни пред Господаря и Неговите свети ангели като онзи трети, лукав и ленив слуга!

Но какво значат думите: „В малко си бил верен, над много ще те поставя…“? Те значат, че всички дарове, които получаваме от Бога в този свят, колкото и големи да са те, са малки в сравнение с онова благо, което ни чака в другия свят. Защото е писано: „Око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат“ (1 Кор. 2:9). И най-малкият труд заради Божията любов Бог награждава с богати царски дарове. И за най-малкото, което верните претърпяват в този живот от послушание към Бога, и за малкото, което правят за душата си, Бог ще ги увенчае със слава, каквато царете на този свят никога не са имали.

А сега какво се случва с лукавия и неверен слуга? Пристъпи и оня, който бе взел единия талант, и рече: господарю, аз те знаех, че си жесток човек: жънеш, дето не си сеял, и събираш, дето не си пръскал; и като се уплаших, отидох, та скрих таланта ти в земята; ето ти твоето. Такова оправдание на собствената злоба и леност поднася този трети слуга на своя Господар! Но той няма да бъде сам в това. Колко и колко има между нас, които хвърлят вината на Бога за своята злоба, нехайство, безделие и себичност! Не признавайки своята греховност и не познавайки човеколюбивите Божии пътища, те роптаят против Бога заради своята немощ, болест, бедност, неуспех. Несъмнено, всяка дума, която ленивият слуга казва на Господа, е пълна лъжа. Къде жъне Бог, без да е сял? И къде събира, без да е пръскал? Има ли някакво добро семе в този свят, което да не е посято от Бога? И съществуват ли някакви добри плодове в цялата вселена, които да не са от Божия труд? Злите и неверните се оплакват, например когато Бог взема децата им: „Ето, казват, колко немилостиво Бог ни взема децата преждевременно! Нима Този, Който е сътворил времената, не знае кога за кое е време? Нито един собственик на гори не чака цялата му гора да остарее, и едва тогава да я сече, но когато му трябва, сече и стари, и млади дървета, и онова, което е расло дълго, както и съвсем младите дръвчета, за някаква нужда в дома си. Вместо да роптаят против Бога и да проклинат Онзи, от Когото зависи всеки техен дъх, по-добре би било да казват като праведния Йов: Господ даде, Господ и взе; благословено да е името Господне! Но неверните и злите роптаят против Бога, когато градушка убие житото им, или когато корабът със стока потъне в морето, или когато ги сполети болест и немощ; роптаят и казват, че Бог е жесток! А така говорят само защото или не си спомнят своите грехове, или не могат да извлекат от това поука за спасението на душата си.

На лъжливото оправдание на Своя слуга Господарят отговаря: Лукави и лениви рабе! Ти знаеше, че жъна, дето не съм сеял, и събирам, дето не съм пръскал; затова трябваше парите ми да внесеш на банкерите (в оригинала: търговците), а аз, като дойдех, щях да си прибера своето с лихва. Търговците с пари се наричат още и менячи, сарафи. Именно те обменят един вид пари за друг, и така печелят за себе си. Но това има и своя преносен смисъл. Под търговци трябва да се разбират и благотворителните хора, под пари – Божиите дарове, а под печалба – спасението на човешката душа. Виждате ли как всичко външно у хората е само образ на онова, което е, или което трябва да бъде, в духовното царство в този живот? Дори и менячите на пари са използвани като образ на духовната реалност вътре в самите хора! С това Господ иска да каже на ленивия слуга: защо поне не даде парите Ми на някой благодетел, на някой добър и разумен човек, който би искал и би могъл да предаде този дар на други хора, които се нуждаят от него, за да се спасят по-лесно? И Аз, като дойда, да намеря повече спасени души на земята: повече верни, повече облагородени, повече милостиви и кротки. Вместо това ти си заровил таланта в земята на своето тяло, което е изтляло в гроба (защото Господ ще каже това на Страшния Съд), и което сега с нищо не ти помага!

О, колко ясно и страшно поучение за онези, които имат много богатство, и не раздават от него на бедните, или много мъдрост, и я държат заключена в себе си като в гроб, или много каквито и да било добри и полезни способности, и не ги показват на никого, или голяма власт, и не защитават бедните и онеправданите, или голямо име и слава, и не искат с нито един лъч да озарят намиращите се в тъмнина! За тях най-меко е казано: всички те са крадци. Защото смятат Божия дар за свой, присвоили са чуждото и са скрили дареното. Но те не са само крадци, но и убийци. Защото не са помогнали да се спасят на онези, които са могли да спасят. Техният грях не е по-малък от греха на човека, който стои с въже край реката и вижда някого, че се дави, а не му хвърля въжето, за да се спаси.

Наистина, и на такива Господ ще каже същото, каквото и на злия слуга в тази притча.
Вземете, прочее, от него таланта и го дайте на оногова, който има десет таланта; защото всекиму, който има, ще се даде и преумножи, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има; а негодния раб хвърлете във външната тъмнина: там ще бъде плач и скърцане със зъби.

И в този живот обикновено става така, че се взема от онзи, който има малко, и се дава на този, който има много. И това е само образ на ставащото в духовното царство. От сина пройдоха бащата не взема ли парите и не ги ли дава на добрия и разумен син, който знае да ги употреби за полза? От ненадеждния воин не взема ли военачалникът мунициите и не ги ли дава на добрия и надежден воин? От неверните слуги Бог отнема Своите дарове още в този живот: немилостивите богаташи обикновено претърпяват банкрут и умират в бедност; себичните мъдреци завършват живота си в крайно скудоумие или лудост; възгорделите се светии падат в грях и завършват като големи грешници; тираничните владетели претърпяват поругание, срам и немощ; свещениците, които не са поучавали другите нито с думи, нито с пример, падат във все по-тежки и по-тежки грехове, докато не се разделят с този живот в големи мъки; ръцете, които не са искали да работят това, което умеят да работят, започват да треперят и се вдървяват; езикът, който не е искал да говори истината, която е можел да говори, става удебелен или мъртъв; и изобщо, всички, които скриват Божиите дарове, завършват като най-бездарни просяци. Онези, които не са умеели да дават, докато са имали, ще трябва да се научат да просят, когато имуществото им се отнеме. Ако пък някой зъл и упорит егоист не се отнеме онова, което му е дадено, преди смъртта, то се отнема от неговите близки потомци или сродници, на които този дар принадлежи по наследство. Главното е, че от неверния се отнема дадения му талант, и едва след като му се отнеме, бива изпратен на осъждане. Защото Бог не иска да осъди никого, докато той има в себе си Неговия благодатен дар. И от осъдения на земното съдилище, преди да бъде изпратен за осъждане, се снема неговото облекло и му се дава облекло на роб, дреха на осъждането и срама. Така и всеки неразкаян грешник първо ще бъде оголен от всичко, което е било божествено в него, и след това ще бъде изпратен във външната тъмнина, където ще бъде плач и скърцане със зъби.

Тази притча ясно ни учи, че ще бъде осъден не само онзи, който върши зло, но и този, който не прави добро. И апостол Яков казва: „И тъй, грях ономува, който знае да прави добро, а не прави“ (Иак. 4:17). Цялото Христово учение, както и Христовият пример, ни насочват към вършене на добро. Въздържанието от злото е само изходна точка, а след това целият жизнен път на един християнин трябва да бъде украсен с добри дела като с цветя. Вършенето на добри дела твърде много помага във въздържанието от зли дела. Защото трудно може да се въздържи от зло някой, който в същото време не върши добро, и да се запази от грях, ако не се упражнява в добродетелите.

И още, тази притча потвърждава, че Бог е еднакво милостив към всички хора. Защото на всеки човек, когото е сътворил, е дал някакъв дар; действително, на някого повече, на друг по-малко, което ни най-малко не променя нещата, тъй като Той изисква повече от онзи, на когото е дал повече, и по-малко от онзи, на когото е дал по-малко. Но на всеки е дал достатъчно, за да може да сам да се спаси и да помогне за спасението на другите. Затова би било погрешно да се мисли, че в този притча Господ говори само за различните видове богаташи в този свят. Не, Той говори за всички хора без изключение. Всички без изключение са изпратени в този свят с някакъв дар. Вдовицата, която в Йерусалимския храм пуснала последните си две лепти, била много бедна откъм пари, но не била бедна откъм даровете на самопожертвователност и страх Божи. Напротив, заради добрата употреба на тези дарове, въпреки че пуснала само две малки лепти, тя била похвалена от Самия Господ. Истина ви казвам: тая бедна вдовица тури повече от всички (Марк. 12:42-44). Но да вземем и най-лошия и най трудно обясним случай. Представете си сляп и глухоням човек, който прекара така целия си живот на земята, от раждането до смъртта. Как може да се спаси той? Такъв човек също има дар, и то голям. Ако той не вижда хората, те го виждат. Ако той не дава милостиня, то подтиква другите хора да бъдат милостиви. Ако не може с думи да напомня за Бога, той сам служи като напомняне на хората. Ако не проповядва с думи, той самият е жива проповед за Бога. Наистина, той може да приведе мнозина към спасение, а с това да спаси и себе си. Но знайте, че слепите, глухите и немите обикновено не спадат към онези, които заравят в земята своя талант. Те не се крият от хората, а това вече е достатъчно. Защото всичко, което имат да покажат, показват. Самите себе си! И това са парите, които те влагат в оборот и ги връщат на Господаря с лихва. Те са Божии слуги, Божие напомняне, Божи призив. Изпълват човешките сърца със страх и милосърдие. Те представляват страшна и ясна Божия проповед, врязана в плътта. А онези, които имат и очи, и уши, и език – именно те най-често закопават своя талант в земята. На тях е дадено много, и когато от тях ще се изисква много, няма да могат да дадат нищо.

И така, неравенството е поставено в самата основа на сътворения свят. Но на това неравенство трябва да се радваме, а не да се обявяваме против него. Защото то е поставено от Любовта, а не от омразата, от Разума, а не от лудостта. Човешкият живот не е лош поради липсата на равенство, а поради отсъствието на любов и духовен разум у хората. Внесете повече божествена любов и духовно разбиране за живота, и ще видите, че това неравенство пак няма да бъде никаква пречка за блаженството на хората.

Притчата за талантите внася светлина, разум и ум в нашите души. Но тя ни кара и да бързаме, за да не закъснеем да свършим работата, за която сме изпратени от Господаря на тържището на този свят. Времето върви по-бързо и от най-бързата река. И скоро ще дойде краят на времето. Повтарям: скоро ще бъде краят на времето. И никой няма да може да се върне от вечността, за да вземе забравеното и да свърши несвършеното. Затова да побързаме, да използваме дадения ни дар Божи, дадения ни назаем талант от Господаря на господарите. На Господ Иисус да бъде слава и хвала за това божествено поучение, както и за всичко, заедно с Отца и Дух Свети – Единосъщната и Неразделна Троица, сега и винаги, и през цялото време и вечност. Амин. | www.svetosavlje.org

Превод: Татяна Филева

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info

Notice: Credit Card fields are disabled because your site is not running securely over HTTPS.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...