Защо е така? Беседа на Лазарова събота

В името на Отца и Сина, и Светия Дух.

В Свещеното Писание са отбелязани няколко случая на възкресяване на мъртви. В Стария Завет това са възкресяването на сина на вдовицата в Сарепта Сидонска, което измолил от Бога пророк Илия (3 Цар. 17:17-23) и възкресяването на сина на Сонамката по молитвата на пророк Елисей (4 Цар. 4:18-36). В Новия Завет Христос възкресява дъщерята на Иаир (Марк. 5:38-42) и сина на Наинската вдовица (Лук. 7:12-15). Въпреки това Христовото възкресяване на Лазар заема особено положение в църковното съзнание в сравнение с посочените събития. Защо е така?

Това, което отделя това събитие от горепосочените, е фактът, че Лазар от четири дни лежал в гроба. Тялото му вече било в процес на разпадане, и именно това прави неговото възкресение преславно. То е предобраз на всеобщото възкресение, което ни чака в края на света и вековете, когато телата на всички мъртви ще възкръснат с Божията сила, независимо откога и как са умрели. Тук трябва да си припомним също, че нашата душа по Божията благодат е безсмъртна и че не умира заедно с тялото – когато се каже „смърт на душата”, се мисли именно за нейното помрачение, за отделянето й от Бога поради греха. Следователно, душата след смъртта на тялото се отделя от него чак до Онзи Ден, когато отново ще се съедини с него, но тогава нашият възкръснал телесен състав ще бъде преобразен. За разлика от тялото на Лазар, което преди две хиляди години било възстановено в своя материален, земен състав и, като такова, пак вкусило смърт, нашето тяло след всеобщото възкресение ще бъде преобразено, одухотворено, нетленно, безсмъртно, по примера на Христовото тяло след Неговото преславно Възкресение. Така в Съдния ден ще застанем пред Бога цялостни – в цялостен, нетленен и преобразен вид, за да получим вечния си дял според делата си. Това значи, че не само душата е сътворена за вечността, както мислят мнозина, но и тялото.

Днешното евангелско четиво ни открива и това, че Христос е и Бог, и човек: или, както ние, православните, казваме с една дума: Богочовек. Кой друг, освен Бог, би могъл с една дума да заповяда и да каже: Лазаре, излез вън! – и с това да възкреси човек, чието тяло вече било в процес на тление (Йоан. 11:43-44)? Кой би могъл да каже за себе си, че е Възкресението и Животът, освен Господ Бог (вж. Йоан. 11: 25)? А това е направил именно Христос в днешното Евангелие. От друга страна, в същото евангелско четиво забелязваме, че Христос заплакал на гроба на своя приятел Лазар (Йоан. 11:35). Той пита хората къде са го положили и иска да отместят камъка от гробницата (Йоан. 11:34, 39). Нима Той, Който знае всички тайни на човешките сърца, е можел да не знае къде са положили Лазар? Нима Той, на Когото се покоряват всички земни и небесни стихии, не е можел да отмести камъка със силата на Своята мисъл? Естествено, че е можел, но постъпвайки като човек, Той ясно ни показва, че е не само истинен Бог, а и истинен Човек. Показва ни двете природи, ипостасно съединени в едната личност на Въплътеното Слово.

Днес мнозина махват с ръка, когато им говорим за събитието на Лазаровото възкресение. Казват, че могат да приемат безсмъртието на душата, но възкресението на тялото – трудно. И все пак, колкото и да ни изглежда чудно, съвременният човек би трябвало по-лесно да повярва във възкресението, отколкото нашите предци. Причината за това е проста: живеем в цивилизация, в която е възможно на електронни носители, заемащи само няколко квадратни сантиметра, да поберем и пренесем цели библиотеки. И въпреки че на малки носители на памет, направени от човешкия разум, е възможно да пренесем толкова много информация, и след това при необходимост отново да я материализираме (няма нищо по-лесно от това да отпечатаме книга, която е в електронен вид), то колко такава „информация” за нас има непознаваемият и неограничен Божествен Ум и колко по-лесно е за Него от нищо да възстанови нещо, след като е сътворил всичко предходно от нищото (еx nihilo)?
Затова, скъпи братя и сестри, да бъдем колкото е възможно по-съвършени и боголики хора в този живот, за да възкръснем в славния ден ва Второто Христово пришествие за вечна слава, а не за вечен срам. Нека по молитвите на Лазар от Витания, Христовия приятел, да бъдем удостоени във вечността и сами да бъдем причислени към верните Божии раби и приятели (вж. Мат. 25:33-34). Амин. | www.pravoslavie.ru/srpska

Превод: Татяна Филева