Петдесетница – Денят, в който се ражда Любовта

В евангелския откъс, който се чете на Петдесетница, чуваме за реките жива вода, които ще потекат от утробата на повярвалите в Иисус Христос. Самите евангелисти обясняват, какво се има предвид. Всъщност тук става дума за Светия Дух, Който трябва да приемат вярващите, след като се прослави Иисус подир Своето Възкресение.

Днешният празник – денят на слизането на Светия Дух – е денят, в който се ражда Църквата. Църквата – не като организация, не като някаква система, която обединява вярващите в Христа, а Църквата като напълно уникално мистично тяло, което се изгражда от всички онези хора, които са чули призива Божий, призива за святост и са поели по пътя, даден от Спасителя Христа.

Ако се опитаме с една дума да изразим това, което се случва с апостолите в този ден, когато над тях слиза Светият Дух по явен начин – във вид на огнени езици, то би била подходяща думата дръзновение. Защото до този момент апостолите са нерешителни и изплашени, те са унили и обезсърчени, защото всичко се случва не така, както те биха искали, както биха очаквали. И изведнъж те се изпълват с такова дръзновение, че излизат на площада, където има голямо множество хора, настроено агресивно; те правят явни чудеса, възкресяват мъртви, изцеляват неизлечимо болни. И те правят всичко това само защото разбират, че вече живеят не своя собствен живот, а техният живот е част от действието на Тялото Христово.

В наше време можем да решим, че съвременните членове на Църквата не притежават онези благодатни дарове на Светия Дух, които така изобилно се изливат в първите векове на Църквата. Малцина биха се осмелили да изцеляват или още по-малко да възкресяват от мъртвите чрез Светия Дух.

В действителност в Църквата ние имаме една дарба, която в съвременното общество е много по-необходима отколкото напредването в областта на медицината или в други области на съвременния живот. В Църквата съществува това, което катастрофално липсва на нашите съвременници. В съвременния свят липсва преди всичко любов, онази топла, съгряваща, вдъхновяваща любов, която само със свои усилия никой човек не може да породи.

Но човек идва в Църквата, започва да участва в Тайнствата, да се изповядва, да се причастява, да живее в ритъма на църковния живот и в определен момент, често дори незабележимо за него самия, от него започва да струи светлината на божествената благодат. Той излъчва тази светлина не в своите очи, а в очите на другите. И заради това съществува Църквата.
Днес ние честваме празника на раждането на Църквата като тяло Христово – живо и действащо дори до този момент, до днешния ден.

Слава на Тебе, Господи, че всички ние живеем в Твоята Свята Църква! | www.pravmir.ru

Превод: Евгения Николчева