Приятели на Бога

Беседа в Четвъртата събота на Великия пост

Никой от хората на тази Божия планета не се е осмелил да нарече своето учение Евангелие, тоест Благовестие. Никой от философите не е дръзнал да нарече своята философия Евангелие. Никой от царете, никой от владетелите на този свят не е провъзгласил своето царство за Евангелие. А Господ Христос е направил това. С какво право? Какво е онова, с което Той е подсладил този свят? С какво е смекчил и премахнал горчивината на този свят? Да, Той е направил това, единствен Той – със Своето спасение. И не само това! Всяка Негова дума свързва небето със земята, всяка Негова дума прогонва греха от нашите души, прогонва злото.

Човекът е небесно-земно същество – това е благата вест на Христовото Евангелие. Човекът е и небесно, и земно същество едновременно. Колко време е необходимо на всеки от нас, за да може тялото да устои в този свят? Цялото небе е необходимо за една теменужка. Как да не бъде необходимо за човека, който е създаден по Божи образ, който е създаден, простете за израза, като кандидат за бог?! Кандидат за бог, защото Господ ни е сътворил боголики. Той ни е поставил за задача да употребим целия си живот, за да съхраним тази боголикост и да я развием до най-крайния възможен предел. На всеки от нас дава сили Евангелието на Господ Христос. Защото Господ Христос е дошъл в този свят не за нещо друго, а заради човека. Затова е станал Човек! Не е станал лястовица, което би било много по-приятно за Него; не е станал теменужка, което би било много по-приятно за Него. Станал е поругано и посрамено същество, което се нарича човек. Посрамено от какво? От греха! Грехът е най-голямата грозота и най-голямата мъка за човешкото същество.

Днес в дивното благовестие на свети апостол Павел чухте, че той казва: земен и небесен човек (1 Кор. 15:40-57)*. И както живеем в телесно, земно тяло в този свят, така трябва да се облечем в небесния човек и да станем небесни хора – казва апостол Павел. Да се облечем в Кого? В Господ Христос. Ние правим това чрез светото Причастие, чрез светото Кръщение, чрез всяка свята добродетел, чрез всяко евангелско Тайнство. Ние наистина се обличаме в небесни одежди. Никога не забравяйте, че Господ е донесъл това благовестие на този свят: благовестието, че човекът е същество, което трябва да стане бог по благодат. Свети Василий Велики казва: „Човекът е същество, на което е заповядано да стане бог”**. Как му е заповядано да стане бог? Всичко, което Сам Господ Христос е направил, всичко, което е оставил на Църквата – ето, всичко това е средство, божествено средство за това човек да се очисти и издигне над този свят, да стане съвършен според Божия образ, който е в него, и да го развие с помощта на Господ Христос.

Затова и Господ е провъзгласил своето учение за Евангелие, за Благовестие. Той е победил смъртта, а има ли нещо по-горчиво от смъртта в този свят, има ли нещо по-страшно? Не, няма. Това е най-големият и последен враг на човека (1 Кор. 15:26), а Господ Христос е унищожил този наш най-голям враг и го е победил със (Своята) смърт. Затова и ние се радваме, че Господ чрез Своята Църква, чрез Самия Себе Си, ни е дарил победа над смъртта, над този наш най-страшен враг. Затова Възкресението е наистина Блага вест, тъй като то е победа, която поглъща смъртта. Ти вече не си смъртен, това трябва всеки християнин да си казва всеки ден. Внимавай, ти си вечно същество! Ти живееш за Вечността, сътворен си за Вечността. Внимавай как живееш, внимавай как мислиш, внимавай какво прави твоят ум в този свят. Никога не забравяй, че свети Павел е казал: Ние имаме ум Христов (1 Кор. 2:16). Значи, всички най-свети мисли, всички най-свети идеи трябва да бъдат в нашия ум, и чрез тях да водим и ръководим себе си по Бога.

Да, много важно е да бъдеш човек. Велико и най-важно. Да не бъдеш което и да било същество. Дори и ангелите не са по-велики от човека. Те са наши братя, които са изпратени да ни служат (Евр. 1:14), както се казва в Евангелието на Спасителя. За какво да ни служат? За това да изградим себе си като боголико същество и да живеем според Благовестието на Господа. Трябва да знаем, че това Благовестие присъства във всичко, което е Христово, във всичко, което е евангелско, в цялото същество на Господ Христос и в цялото Христово учение. Всяка добродетел: вяра, любов, надежда, милостивост, кротост, благост, смирение – всичко това в действителност е Благовестието. И ти, когато прибегнеш към молитвата, тогава принасяш себе си от земята на небето, тогава очистваш себе си от всяка нечистота. А какво е смирението? То е тих, благ ангел, който прогонва от нашите същества гордия и страшен Сатана, прогонва гордостта, този най-голям и прелъстителен грях. А смирението? Смирението ни дава сили да отхвърлим от себе си всичко което е гордо, и да насадим Благовестието.

Веднъж, когато свети Макарий излязъл от своя пустинен манастир и отишъл в близкото село, което било на два-три километра, срещнал дявола. Целият окичен с украшения, злато, сребро. Свети Макарий го попитал къде отива.

– В твоята обител, в манастира – отвърнал дяволът.

– Какво ще правиш там, няма нужда да ходиш – казал монахът.

– О, имам нужда. Ето, твоите монаси се молят на Бога в храма; на един дадох да задреме, на друг вложих някаква мисъл, която е недостойна за храма, на трети отклоних вниманието към много други неща, разсеях ума му. И така спечелвам твоите монаси. Но само с теб на мога да изляза на глава – казал Сатаната.

– Защо? – попитал свети Макарий.

– Не мога да подражавам на твоята добродетел смирението. Не мога това.

Дяволът наистина може да се преобразява и в ангел на светлината (2 Кор. 11:14), но никога не допуска смирението да влезе в неговата душа, защото тогава би престанал да бъде дявол.

Всеки грях, по думите на светия Златоуст, е дявол. Не мисли, че има малки грехове. Не, всеки грях е голям и когато вършиш грях съзнателно или несъзнателно, сепни се, осъзнай се, вразуми се и знай, че дяволът прави това в теб и тогава го изгони от себе си. Как? С молитва, пост, бдение, с всички други свети добродетели, които Господ е дал на човешкия род за спасение. Така и ние, и млади, и стари, никога не сме достатъчно добри, достатъчно чисти, защото задачата на всички нас е да достигнем Възкресението на мъртвите (Фил. 3:11), както казва свети апостол Павел. Всичко друго са дреболии, казва апостолът, дреболии и незначителни неща. Искам единствено да достигна възкресението на мъртвите, това е крайната цел на нашия живот на Земята.

Затова всеки от нас трябва да живее в този свят като небесно същество, като Христов приятел. В църковните молитви много пъти се повтаря как всички покаяли се грешници придобиват любовта на Господ Христос и стават Негови приятели. Приятели на Господ Христос, каква чест е това! Такава чест може да получи всеки от нас. Живеейки в евангелските добродетели, живеейки с вяра, любов и надежда. Затова Евангелието на Господ Христос е наистина единственото Благовестие в този горчив свят. Защото докато смъртта не бъде победена, няма блага вест в този свят. Човешкият живот е проклятие, ужас, страхотия! Единствено Възкресението на Господ Христос и възкресението на нас, хората, осмисля този живот и дава вечен смисъл на всичко онова, което желаем и вършим в този свят.

Нека благият Господ води всички нас, нека ни изпълва със Своето благовестие, за да живеем като нови творения, като небесни хора на земята, и така да придобием вечен живот на Небето, предвождани от Пресветата Божия майка и от всички Божии светии през всички времена и цялата вечност. Амин. I www.svetosavlje.org

* Това е откъс от Апостола, който се чете в Четвъртата събота на Великия пост.
** Записано у св. Григорий Богослов, Беседа 43. – Бел. ред.

Превод: Татяна Филева