Света Богородица

Защо обичаме и почитаме Света Богородица толкова много? Странно е – знаем толкова много за Света Богородица, a в същото време Евангелията говорят малко за нея; за да бъдем точни, само двама от четирите евангелисти говорят за нея – ев. Матей и ев. Лука.

Те разказват за Христовото раждане, където се споменава за нея. Св ев. Марк изобщо не я споменава. Св. ев. Йоан я споменава само два пъти – на сватбата в Кана Галилейска и пред Разпятието, тоест при смъртта на Детето й – Христос. Някои обвиняват нас, православните, че празнуваме много празници, посветени на Света Богородица, докато в Евангелията не се споменават много подробности за нея. Празнуваме нейното Рождество, Успение, а Писанията не споменават нито едното, нито другото.

Естествено, разбираме всички тези хора, които се намират далеч от Църквата и търсят повод за оправдание, за да си останат далеч от нея и да водят живота, който водят. Защото, когато човек се доближи до Църквата, трябва да промени много неща – и понеже не искаме да се променяме, сами си измисляме разни претексти, за да не направим това. Да, Евангелията не говорят за Рождеството и Успението на св. Богородица, но от мига, в който тя се е появила, философия ли е нужна, за да разбере човек, че тя се е родила и се е упокоила? В девета песен на Утренята на Благовещение за нея се казва “като одушевен ковчег на Бога… никой да не се приближава да я докосне” – никой от онези, които нямат никаква връзка с Църквата и Божията майка. Въпросите на вярата узнаваме не само като ги изучаваме, четем и слушаме, а като ги живеем. Ако не ги живеем, не можем и да ги узнаем. Христос например не е донесъл доказателства и не е говорил с аргументи за Своята божественост; не е седнал да обяснява защо нещата, които говори, са правилни. Той живял и от живота Му другите се убедили, че нещата са такива, каквито ги говори. Той не вършел чудесата Си като аргументи, с които да затвори устата на онези, които казвали, че не е Бог; чудесата не са били за демонстрация на сила, за да каже:

– Ето, виждате ли какво правя? И тъй, поклонете Ми се като Бог!

Не, Той ги вършел – както разбираме от Евангелието – от любов към човека. Той се смилявал над човека. Той съжалил и изпитал болката на човека. Видял родители, които плачели, защото дъщеря им умряла и я възкресил, за да спрат да страдат и да плачат. Също и вдовицата, която загубила сина си – Той го възкресил, за да спре болката на майката, защото я съжалил. Дори тези, които се забавлявали на сватбата – виното свършило, а Той превърнал водата във вино, за да продължат хората да се веселят. Затова правил чудесата. Той избягвал да прави чудеса, за да показва Своята божественост. За този, който не вярва, Господ е казал само едно изречение: “Ела и виж!” И от това, което ще видиш, ще Го възлюбиш. Когато обичаме някой, любовта ни покрива и виждаме красотата на вътрешния свят, харизмите, които другите, които не го обичат, не виждат. Именно защото Бог възлюбил Света Богородица и я избрал за Свое жилище, ние също я обичаме. Обичаме и започваме да узнаваме по-добре и разбираме другия, но не интелектуално. Не узнаваме само интелектуално, а и със сърцето си – когато обичаме, умът се просветлява и има прости и чисти мисли.

Казват например: ама как може една жена-девица да зачене, да роди и да остане девица и да е вечно Дева? И ето, идва св. Козма Етолийски, който, както просто живял, така просто и говорил и казва няколко прости неща – естествените, материалните неща могат да правят подобно нещо: виждаме как светлината минава през прозореца без да го счупи. Когато прочетох това за пръв път, се сетих, че когато бяхме малки, фенерите, които пускахме, за да виждаме през нощта, имаха много дебело стъкло отпред, което, когато фенерът се повреждаше, вземахме и, местейки го напред–назад, фокусирахме слънчевата светлина върху суха трева или върху хартия и тя се запалваше. И тъй, бездушните неща могат да правят нещо подобно; природата, творението може да прави това. Нима Творецът не може да проникне в материята, да запали огъня на един нов живот?

Задаваме въпросите в обратен ред. Казваме: може ли човек да направи нещо подобно? Не. Но ако попитаме: може ли Бог да прави нещо подобно? Разбира се, че може. Бог е. Защо да не може? Това, че хората не могат да направят нещо, не означава, че Бог не може да го прави.

Ангелът казва на Света Богородица: ще заченеш и ще родиш Син. Света Богородица отговаря: как е възможно това? След като нямам връзка с мъж? И Ангелът й казва: Дух Светий ще те осени. Св. Максим Изповедник казва, че дори Ангелите не знаели как ще стане това. Това, че Господ ще дойде за спасението на хората и ще се извърши Въплъщението, те знаели, но по какъв именно начин – не. Затова, когато бил запитан от Света Богородица по какъв начин ще стане това, св. Архангел Гавриил не знаел какво да отговори. И какво казал? Той я препратил към Светия Дух.

Светият Дух е Този, Който ни води към всяка истина. След Възкресението учениците се зарадвали, че видели Христос, но Той им казал, че ще си тръгне отново и те започнали да се натъжават. “За вас е по-добре Аз да си замина”. Защо? “Ще ви изпратя Друг, Който ще ви утеши и Който ще ви научи на всяка истина”, тоест на цялата истина. Именно чрез тази благодат на Светия Дух всички познаваме Света Богородица – и Светият Дух ни учи на неща, които не са записани в Евангелията, защото са толкова много, че – казва евангелистът – ако трябваше да пишем всичко, което Христос направи, нямаше да го поберат книгите в целия свят. Това не означава, че не са станали всички тези неща, които не са записани в Евангелията.

И тъй, Светият Дух увеличава нашето знание за Света Богородица. И ние, понеже познаваме Света Богородица, я обичаме. Защо? Защото живеем с нея. Странно е колко далеч от знанието се намират тия, които не живеят с нея.

Канарис (гръцки адмирал) казва, че “преди да влезем в кораба, за да изгорим турската флота, пеехме Молебния Канон към Света Богородица”. Как са го пеели? Имали са светлина, фенери и са виждали? Не, разбира се! Те не се осмелявали да запалят огън. Имали са църковните книги да четат? Не, разбира се. Те са знаели канона наизуст. Когато обичаш някой, искаш и да му говориш, и да му пееш! И така, когато влезеш в контакт с някой, го опознаваш. Така познаваш Света Богородица и коя е тя.

Когато бях млад студент, един приятел ми каза: довечера отиваме в Барника – една много висока планина с елхови дървета; сестра ми е там, с нейното семейство и можем да останем. Отидохме, наистина беше чудесен ден, свечери се, пейзажът сред елхите беше чуден, Атина се виждаше в далечината, а сред тишината сестра му извика:

– Къде сте ?

Дотърчаха 5-6 деца, събраха се всички. Попитах:

– Какво ще прави тя сега?

Седнаха един до друг, тя извика мъжа си, и той седна с децата. Аз гледах. Тя взе парче керемида, сложи въгленче, запали го, сложи тамян и започна да пее Молебния Канон към Света Богородица заедно с децата – всички, и тя, и мъжът й. Останах с отворена уста. Една творба, написана преди толкова векове, как стигна до днес; една песен за Света Богородица? Не са ни учили на нея нито в основното училище, нито в гимназията, нито в лицея, нито никъде. От уста на уста. Едно вечно предание се е запазило до днес и съм сигурен, че никога няма да престане.

Не се отдалечавайте от преданието на Църквата и на родината. Онези, които поразяват Църквата, знаем, че поразяват сърцето на елинизма, на Гърция, на всеки грък. Един автор на стихове, много известен, казва: една вечер бяхме в един ресторант и се забавлявахме – и изреди имената на тези, които били там – и видяхме как вратата се отваря и внезапно влезе Манос Хаджидакис (гръцки композитор), крещейки:

– Бързо вън! Бързо вън!

Всички скочихме, скочиха и от други маси:

– Какво стана? Нещо стана!
– Всички навън!

Изкара ни всички навън, цялото заведение на тротоара и го гледаме как ни дава по една свещ:

– Плащеницата ще мине и вие седите вътре?!

Всички, онемели, държахме запалена свещ.

Живеейки близо до Света Богородица, получаваме знание за нея и научаваме неща за нея, за които Евангелията може и да не споменават.

Запознах се с един отец, който ми каза:

– Един ден, беше минало обяд, седях в килията си. Навън имаше слънце. Тревата и дървета побеляха и пред мене се появи Света Богородица, държейки Христос.

Попитах го:

– В екстатично състояние ли беше?
– Какво ти екстатично състояние? – ми каза – Посред бял ден беше, и умът, и очите ми бяха напълно отворени.
– Тоест, това беше видение? Привидение?
– Какво привидение? Тя се появи се между масата и печката и отзад не виждах печката, защото Света Богородица я скриваше.

Толкова осезаемо и видимо било и той ми каза, че тя му разказала невероятни неща.

– Каза ми неща, за които дори не бях помислял да се замисля; откри ми истини, за които изобщо не съм се питал, но най-важното за мене е, че виждайки тази жена, права, пред мене, след 2000 години, разбрах, че смъртта не съществува!

Вие можете да кажете: хубави истории ни говори калугерът, а аз мога да кажа откъде зная, че е било точно така? Онзи, който го е преживял, не може да се съмнява. Така научаваме нашата вяра – живеейки я. Това, което чуваме и четем, просто служи, за да започнем да живеем; и по начина, по който живеем, такива знания и ще придобием. Ако живеем по неправилен начин, ще придобием неправилни знания. Какъвто е животът ти, такава ще бъде и философията ти. Не животът ще се роди от философията, а философията от живота. Както живееш, така и ще мислиш и такава философия ще имаш.

Св. Игнатий Богоносец казва, че три неща са убягнали от вниманието на дявола – девството на Света Богородица, зачеването на Господа и разпъването Му на Кръста. По отношение на тези три неща дяволът паднал в примка. Нека да не му придаваме по-голяма ценност от тази, която има. Не знаем основни неща за дявола и друг път ще говорим по тази тема. Той не е вездеприсъщ – един демон, който е тук, не е на друго място; той е ограничен по място, но понеже духовете се движат с голяма скорост, те могат да обменят информация помежду си. Дяволът знаел, че Христос ще се роди от Девица. Затова именно следял всички девици и затова Бог поставил Йосиф да се ожени за Света Богородица – за да я предпази от евреите, защото, ако една млада девойка зачене без да е женена, я убивали с камъни, но и за да осмее дявола. Защо? След като Света Богородица се сгодила за Йосиф, дяволът вече не й обръщал никакво внимание и следял неомъжените. И с Христос той имал недоумението: Кой е? Ако знаел Кой е Христос, никога нямаше да подтикне хората да Го разпънат. Придали сме голяма стойност на дявола, която той няма. И мислим, че има дарования, които той няма. Той виждал от една страна Христос да извършва чудо и да казва – какво общо имаме ние – аз и Ти, Сине Божий? Наричал Го Син Божий. И пак, когато Го наричал Син Божий, Го виждал да плаче и се чудел – какъв е Този Бог, Който плаче? Виждал Го да възкресява мъртвец, да дава зрение на сляп и си казвал – да не би да е Бог? Виждал Го да да изпитва глад. Кой някога е виждал Бог да гладува? Затова св. ап. Павел казва: ако бяха я познали (Божията премъдрост), не биха разпнали Господа на славата (1 Кор. 2:8)

Това са неща, пред които нашият ум спира. Но не и знанието. В това пълно единство с Христос една част от целия свят се е обожила и затова Света Богородица стана това, което наричаме „зора на тайнствения ден”. Тя е зората, която е донесла Слънцето на правдата. Толкова е просто, но тъй като сме престанали да бъдем простодушни, не можем да осъзнаем нещата. Св. Григорий Палама казва: тя сама е границата между тварната и нетварна природа и никой дар не е станал за хората, нито за Ангелите, освен чрез Света Богородица. Чрез Света Богородица и Ангелите са узнали въплътения Бог – Христос. Как е станало това? Една жена казала: Ето рабинята Господня, да бъде по твоята дума! Ако не беше казала това, още щяхме да чакаме Христос, светът нямаше да бъде днес това, което е. Тя ни показва пътя към спасението и обожението и този път не е друг, освен съработничеството с Бога. Ще бъдем съработници на Бога, за да се спасим. Бог не ни спасява насила. Ако ние не искаме, Бог нищо не може да направи. Който иска – казва Господ – да вземе Кръста, да Ме последва и останалото да остави на Него.

Св. Августин казва: Онзи, Който те е създал, без да те попита, не може да те спаси, без да те попита. Това е големият урок, който ни дава Света Богородица. Съработничеството за нашето спасение. Ако не кажем „Да!”, Бог нищо не може да направи, колкото и да го иска. Той не упражнява насилие над човека, а уважава нашата свобода. Доколкото сме свободни, сме човеци. Затова предпочитаме да умрем, отколкото да станем роби – и на видими дяволи и завоеватели, и на невидими.
Как Света Богородица е успяла да съработничи на Бога? Защо? За да бъде Света Богородица подходящ съсъд за Бога, означава, че тя е пазила заповедите на Писанието. Била много благочестива, ходила в Храма.

Господ казва: който Ме обича, ще спази заповедите Ми. Само така ще покажем любовта си към Него. Чрез устата на един светец Църквата казва, че „в заповедите е скрит Христос”. В противен случай не можем да се спасим. Ще покажем нашата воля на дело чрез труда, който ще положим за нашето спасение. Протестантите казват: Бог ни е спасил! Бог се е потрудил за нашето спасение! И англичаните добавят хубава пословица – да, Бог се труди за спасението на човека, но човекът се поти за своето спасение. Какво казва блудният син? Когато разбрал, идвайки на себе си, на какъв хал се намира, той казал: “Ще стана, ще отида при баща си и ще падна в нозете му, ще се преклоня и ще му кажа – съгреших пред небето и пред тебе. Приеми ме отново и ме имай като един от твоите наемници. Като твой роб, слуга”. Той тръгнал по пътя на завръщането. Този път на завръщането е Великият пост. За нас, християните, целят живот е един Велик Пост и по него ние вървим към Пасха. И какво става тогава? В Писанието се казва, че Бог не чакал човека да стигне при Него, а още докато бил далеч, баща му го видял, втурнал се, прегърнал го и го разцелувал. Преди ние да стигнем при Бога, Той ще ни изпревари. Достатъчно е да кажем това, което Света Богородица казала: да бъде благословено! – да покажем това на дело. И какво виждаме: блудният син пада на колене и казва – съгреших пред небето и пред тебе, приеми ме отново, а баща му го вдига и казва: донесете да заколим угоеното теле! Той не го оставил да каже: “…и ме имай като един от твоите слуги”. Бог не иска слуги, не иска хората да се страхуват от Него, а иска синове; иска деца, които Го обичат.

Много пъти се молим, борим се да постигнем нещо, но не успяваме и питаме защо, каква е причината? Св. Йоан Златоуст учил право, бил адвокат, умът му бил като бръснач. Той тълкува Евангелието от Матей: Казват на Христос – умря приятелят Ти Лазар. Христос пита: къде сте го погребали? Св. Йоан Златоуст спира тук – защо Христос пита къде са го положили? Този, Който знае всичко, не е ли знаел къде са го погребали? Защо пита? И наистина, спирам и аз и за първи път се питам: наистина, защо пита? Той знае всичко. След като са преброени космите на главата ни, капките на дъжда и пясъка на морето и Той знае всичко, защо пита? За да видите, че четем като заспали, живеем като заспали; четем и умът ни хвърчи, другият ни говори и умът странства, гледаме и умът ни блуждае. Станали сме зомбита – сякаш живеем живота на някой друг. Ще дойде час да умрем и няма да сме разбрали защо сме живели.

Първата стъпка, за да познаем Бога и да придобием знание, е да дойдем в себе си като блудния син; умът ни да си дойде на мястото. Къде е погребан Лазар? Учениците Му казват – там. Христос казва: вдигнете камъка! Св. Йоан Златоуст отново спира и пита: защо Христос казва “вдигнете камъка”? Този, Който с една Своя дума би въздигнал Лазар от ада, не би ли могъл с една Своя дума да вдигне камъка? Много такива хубави неща казва, за да завърши: трябвало хората първо да направят всичко това, което могли, за да направи сетне Бог това, което Му подобава и това, което хората не можели – възкресението на мъртвеца.

Следователно, когато молим нещо да стане и то не става, трябва да знаем, че има още нещо, което трябва да направим. Когато можем да направим нещо и не го правим, Бог няма да направи Своето чудо. Бог ще направи това, което не можем, а не аз да мога да направя нещо и да изисквам от Бога и да казвам – ама защо? Не ме ли чува? Без да се питаме да не би ние да сме глухите и да не чуваме това, което Бог ни казва? Ще направим това, което можем, без никакво притеснение, без тревога, и когато стигнем до „Амин!” и сме направили всичко и кажем: е, не издържам вече! – тогава Бог ще направи Своето чудо. Защо? Никой баща не оставя децата си. Той ще ни признае като Свои деца. Как ще го направи? Ако живеем като Света Богородица – четейки Писанията, ходенейки на църква, в храма, служейки Акатиста през Великия пост, Молебния канон към Света Богородица през Богородичния.

Сутринта някой може да си измисля оправдания и да каже: изморен съм, не мога да ходя на църква, вечерта обаче в пет часа, в шест часа, в седем часа, каква работа имаш и защо да не можеш да отидеш на църква? Няма да се отдалечаваме от епитрахила на свещеника, от Тайнствата на Църквата – “който яде Моят плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене и Аз в него”, т.е. ставаме частици от Тялото Христово, Негови членове сме. Затова Света Богородица ни обича толкова много – защото, гледайки към земята, вижда частици от Тялото на Сина си. Св. Йоан Златоуст казва: ако ние забравяме, че сме деца на Бога, за щастие Той не забравя, че е наш Баща и не ни оставя. Ако ние забравяме, че Света Богородица е наша Майка, за щастие тя никога не забравя, че сме Нейни деца, стига само да приличаме на Сина й – Христос. Приличаме ли Му? Ще се спасим. Не Му ли приличаме? Ще погинем. Кои наследяват царството? Наследниците. Кои наследяват имуществото на бащата? Децата. Децата обаче приличат на бащата. Ако не приличаме на Христос, нищо няма да наследим от това, което Христос има, ако ще и да вярваме в Него. Така много християни ще се погубят и ще се спасят много, за които мислим, че не са християни, защото не пазят някакви правила и форми, които ние пазим, но не можем да разберем, че ако не приличаме на Христос, няма да наследим царството Му.

Чрез нашия живот ще се спасим, нашата вяра не е философстване, Христос не е дошъл да донесе някаква нова религия; по онова време вече имало религии. Той дошъл да донесе нов живот. Ако живеем, както Христос е казал, ще се спасим; ако не живеем, няма да се спасим, ако ще да вярваме и да знаем всичко. Трябва да преведем всички наши знания в живот, т.е. те да се преобразят в живот.

Един светогорски отец, който почина, преди бил моряк, имал жив интерес към образованието и знанието. Той казва: когато акостирахме в някое пристанище, всички хукваха по публични домове, аз хуквах да намеря книги, галерии и музеи. В часа, в който го обвиваха с расо, видях огромната библиотека, която беше успял да събере и си казвам: всичко това сега, което е чел, в този момент, оттук нататък, каква полза ще му принесе? – и си спомних това, което Църквата казва чрез устата на св. Йоан Дамаскин: всичко, което не пребъдва след смъртта, е човешка суета. Нашият живот започва, но не спира и Света Богородица ни показва това. Тя живяла не само тогава, живее и сега и завинаги ще живее. Както и всеки християнин.

По време на окупацията, когато враговете нахлули в Гърция, се случило нещо велико, затова почитаме Света Богородица. Помислете – ако трябва да почитаме Кръста, върху който Христос стоял няколко часа, няма ли да почитаме онази, която Го носила в себе си толкова време и Му дала своята плът и кръв? Почитаме Кръста, върху който Христос се възкачил. Няма ли да почитаме Света Богородица, която го откърмила, за да Го даде на нас и да Го имаме днес?

През 1943 година италианците започнали да капитулират. Тук във Виотия (област в Гърция) има едно село Орхоменос. Италианците поискали от селото стражата да предаде оръжията, в противен случай бунтовниците щели да атакуват. Италианците отказали, германците били осведомени: гърците правят така и така; германците заловили 600 гърци като заложници и решили да запалят селото. Една част от германците останала в Левадия, а друга с три танка тръгнала към селото. Недалеч от селото има старинна църква от 1874 г., посветена на Успението на Света Богородица. Танковите я подминали, но след близо 500 метра първият танк внезапно спрял на място по средата на пътя, а отпред имало една жена, която вдигнала ръка и им забранила да продължат; танкът бил като залепнал. Вторият танк го изпреварил и паднал в една яма, третият останал неподвижен. Съмнало се. На 10 септември, немският военачалник, който почина скоро – Хофман, поискал от жителите трактор, за да издърпат танковете и тогава станало нещо чудно: тежките танкове се преместили като празни кибритени кутии. Германецът поискал от жителите да отиде в храма, който подминал. Завели го в храма и вътре върху иконата на иконостаса видял жената, която го спряла и обездвижила танковете. Селото било спасено. “Да почитате тази жена!”, казал германецът. Оттогава не само цялото село празнува на всеки 10 септември, а всяка година Хофман пълнел цял автобус с немци от Германия и ги водел на празника във Виотия да се запознаят с жената, която ги спряла.

Чрез Света Богородица ще стигнем до нашата вяра. Чрез нея научаваме всички истини на нашата вяра. Никой не може да стигне до Христос, игнорирайки Света Богородица. Оттогава досега.

Научих нещо от по-скоро, то станало във Франция. Един богат сирийски предприемач, Михаил Мереж имал прислужник – Басам Ашаф, православен сириец. На 12 август 1988 предприемачът отсъствал от дома си и се обадил на Басам да направи необходимите приготовления, за да празнуват празника на Успението на Света Богородица. В къщата си имал малка църква, където верният прислуга запалил тамян, прекадил, запалил кандило, поставил цветя върху иконата на Света Богородица, където имало и много други икони и след това се помолил за семейството си, което се намира в Сирия и за своя господар, когото обичал като баща. В часа, когато се молел, се появила Света Богородица и му казала: Закрилям те, с тебе съм, вземи този дар! – в същия миг Басам усетил как ръцете му се пълнят с течност, която имала състава и уханието на чист зехтин. Когато Мереж се върнал в Париж, научил за станалото и предпочел да го запази в тайна. Той не искал да се разчува. Чудото обаче се повторило. От ръцете на слугата отново започнали да излиза този чудодеен зехтин, който започнали да изцелява и понеже човекът бил сириец и имал приятели сириец и ливанец, първите чудеса станали с тях. Тогава Мереж дал интервю за пресата в присъствието на митрополита на Франция Йеремия – той още е жив – и представителя на Антиохийската Патриаршия във Франция епископ Гавриил. Е, това чудо не е престанало да става до днес. И не само в онази къща на Мерез, но и на други места, когато Басам се моли, участва в Литургията или просто споменава името на Христос и Света Богородица.

На 17 септември 1988 този млад сириец отишъл в гръцката православна църква в Париж „Св. Стефан”, където започнало да тече зехтин в продължение на един час и всички го видели. Басам е на 33 години, много простодушен, с чисто сърце, пребъдва в голямо смирение и простота и казва, че всеки път, когато става чудото, се изпълва от неизказана радост. Вярва, че това Божие чудо принадлежи на всички. Науката се заела да изследва това любопитно явление. Била назначена комисия, чиито членове три пъти наблюдавали явлението, като събирали изливащия се зехтин и го подложили на биохимични изследвания. Тези изследвания се извършили в биохимическа лаборатория в Париж. Заключенията били представени от м-т Йеремия, съгласно които течността проявява характерния състав на растително масло, тоест проявява елементи като растителни мазнини, фитостероли, които не съществуват в кръвта. Освен това е невъзможно да бъдат произведени от човешкия организъм. Следователно, течността има растителен прозиход. Съществува обаче и една съставка – холестерол, която е с животински произход и никога не се среща при нито един зехтин. Подчертавайки последния факт, комисията заключава, че при тези обстоятелства течността не може да идва от някакъв външен източник на зехтин. Същата комисия потвърждава несъмнено подобряване на живота на двамата, които били помазани с изливащия се от ръцете на Басам Ашаф зехтин и които били пред комисията и тя могла да ги изследва. Докладът на комисията завършва така: това събитие не подлежи на никакво естествено или логическо обяснение.

Къде св. ев. Йоан Богослов споменава Света Богородица за първи път? На сватбата в Кана Галилейска, при радостта на хората; там, където хората се смеят, пируват и се радват. Къде другаде? При Кръста. Света Богородица винаги ще ни съпровожда от часа, в който ще започне радостта в нашия живот, от момента, в който ще се родим, до часа на смъртта тя ще е до нас.

Този отец, който споменах по-рано, ми каза: това, от което бях шокиран е, че когато Света Богородица ме гледаше, разбрах, че тя знаеше всичко за мене! Краката ми се подкосиха, разбрах, че не й беше убягнала и най-малката въздишка, и най-малката скръб. Тя беше до мене и, гледайки ме, разбрах, че знаеше всичко за мене.

Ние я наричаме “по-висша от небето и от Херувимите и по-славна от Серафимите, небесна Царица”. А какво казва тя самата: Ето рабинята Господня! Ангелът й казва Радвай се! Тя: Ето рабинята Господня! Света Богородица ни показва този път на смирение, за да стигнем до Пасха, която се моля да празнуваме и тук, и там, когато дойде благословеният час да застанем пред нашия Господ Иисус Христос и Света Богородица, Неговата Майка! Молете се!

Превод: Константин Константинов