Трудните места в Евангелието: „Много тела на починали светии възкръснаха” (Мат. 27:52)

При описанието на разпъването на Христос в Евангелието от Матей срещаме странен епизод, който не присъства при другите евангелисти. В момента на смъртта на Спасителя „гробовете се разтвориха; и много тела на починали светии възкръснаха; и като излязоха из гробовете подир възкресението Му, влязоха в светия град и се явиха на мнозина”(Мат. 27:52-53). Изглежда, че това е голямо чудо; но защо го срещаме само при евангелист Матей и при това е споменато съвсем бегло? Въобще, кои са тези хора и защо възкръсват?

 

Преди всичко ще отбележим, че това не е единственото ярко събитие, придружаващо смъртта на Христос и споменато от евангелист Матей. Едновременно с Христовата смърт се потриса земята и се раздира храмовата завеса, която отделя Светая Светих от останалата част на Храма. Тя е своего рода символ на непроницаемата преграда между Бога и хората – да я прекрачва има право само първосвещеникът и то само един път в годината – по време на специален ритуал. За тази завеса споменава също и евангелист Марк. И той, заедно с евангелист Лука, разказват за римския стотник, който веднага след смъртта на Христос Го нарича Син Божи. Но кое е по-важно: думите на един стотник, при това езичник (той може би изобщо не влага в думите „Син Божи” този смисъл, който влагаме ние) или възкресението на „много тела на починали светии”? Разбира се, възкресението на светиите е по-важно, но тази подробност е приведена само от евангелист Матей.

 

Трябва да приемем, че ние не знаем нищо за тези хора – кои са те и защо възкръсват именно те, а не някой друг. Всичките четири Евангелия разказват само за малка част от онези събития, които се случват с Христос и за събитията около Него. Избрано е това, което е особено значимо. При това всеки от евангелистите има своеобразни цели и задачи. Този епизод отново ни показва, колко малко знаем в действителност.

 

Пишейки своето Евангелие, Матей се обръща преди всичко към юдеите. Затова той избира точно тези събития от евангелската история, които са значими за тях и които те биха разбрали без излишни разсъждения и обяснения. И ето, изповядването на римския стотник, на първия езичник има значение за всички. Първо, много юдеи помнят пророчеството на Иезекиил: „Ето, Аз ще отворя гробовете ви и ще ви изведа, народе Мой, из гробовете ви и ще ви въведа в земята Израилева. И ще познаете, че Аз съм Господ…” (Иез. 37:12-13). Нали светиите в Библията са целия Божи народ, избран да Му служи, а не някакви специални хора, които са постигнали изключителни резултати в аскезата и добродетелта.

 

Но не става дума само за пророчествата. Израилтяните казват в случай на Божия намеса в живота им: „Господ посети Своя народ”. Не случайно евангелията разказват за толкова много изцеления, за много случаи на изгонване на бесове, даже за случаи на възкресение на мъртви. Наистина, боледували са и са умирали много повече хора от тези, на които Христос е помогнал. И дори за изцелените бъдещият земен живот не обещава да бъде вечен и радостен. Но, ако Господ посещава Своя народ, то няма място за скръб, болест или смърт, така както при ярка слънчева светлина не може да има никаква тъмнина. Но Господ е Бог на Авраама, Исаака и Якова, т.е. Той не е Бог на мъртви, а на живи (виж Мат. 22:32). Тази връзка между Господа и Неговия народ не се прекъсва и отвъд границите на земния живот.

 

Връщането към живота на тези хора, което се случва още преди Възкресението на Христос, е ясен знак за юдейските читатели, че смъртта на кръста съвсем не е поражение за Онзи, който изглеждал, че е Месия, но така и не успял да победи римляните. Напротив, смъртта на Христос се превръща в главно събитие на същото това посещение свише, което така дълго очаква целият израилев народ. И това означава, че настъпва „Денят Господен”, когато всичко се променя, когато се премахват непроходимите прегради, дори и тази – между мъртвите и живите, и всички стават едно пред Бога.

 

Същото значение имат и другите събития при Христовата смърт: раздраната завеса в Храма означава премахване на преградата между Бога и хората, която е била непреодолима преди това. Както и изповядването на стотника означава падане на стената между юдеите, които вярват в Единия Бог, и езичниците, които почитат множество божества. Нали също и за това предупреждават пророците, като говорят, че израилевият народ, който е призван да явява в този свят вярата в Бога, в последните времена ще стане център на привличане за всички езичници: „в ония дни ще се уловят десет души от всички разноезични народи, ще се уловят за полата на иудеянин и ще казват: ние ще дойдем с тебе, защото чухме, че Бог е с вас” (Зах. 8:23). Евангелист Матей казва ясно на юдеите, че това време е дошло и сега трябва да действат, трябва да отговорят на своето призвание.

 

Но защо да не се разкаже това на римляните или на елините? С други думи, защо не говорят за това евангелистите Марк и Лука? Тяхното премълчаване може да се обясни с това, че те просто не знаят нищо сигурно за възкресението на тези праведници: евангелист Марк въобще описва само най-важното. А евангелист Лука не е свидетел на тези събития и се осланя на старателно подбрани свидетелства на други хора. Но можем да предположим и друго обяснение: този разказ за възкресението на многото светии само би отклонил вниманието на езическите читатели от главното. Целта на Евангелията е в това, да разкажат всичко най-важно за Христа и при това да бъдат правилно разбрани от читателската аудитория, а не да смаят читателя с многобройни чудеса. Ето защо изповядването на стотника се оказва по-уместно от възкресението на мъртвите.

 

Но какво ни напомня този разказ днес? Разбира се, той ни напомня за победата на Христос над смъртта, за слизането Му в ада, който е принуден при това да отпусне многото свои пленници (въпреки че обикновено слизането в ада все пак не се свързва с възкресението на мъртвите). Но ако си спомним първите читатели на Евангелието от Матей, ще знаем, че този разказ напомня не само за това. Днес казват различни неща за Иисус от Назарет… Едни виждат в Него велик проповедник и даже пророк, който за съжаление не е бил разбран от Своите съвременници и затова е загинал трагично. Други, напротив, подчертават значението на Неговата смърт и възкресение, но при това Го „откъсват” от Стария Завет, от историята на израилевия народ.

 

Разказът на евангелист Матей за разкъсаната завеса, за възкресението на мъртвите светии и за изповядването на стотника ни казва ясно, че служението на Христос е продължение на Стария Завет и изпълнение на пророчествата; а Неговата смърт на кръста, след която следва Възкресение, не е грешка и не е случайност. Тя е победа над смъртта и главно събитие в служението на Христос, главно събитие в историята на Израиля и на цялото човечество. Християните вярват в това от самото начало. | www.pravmir.ru