Трудните места в Евангелието: „Премъдростта биде оправдана”

„И премъдростта биде оправдана от своите чеда” (Мат. 11:19)

Срещаме тези думи на Иисус в Евангелието от Матея (11:19). В Евангелието от Лука те се повтарят, както и практически целият откъс (Лк. 7:35) със съвсем незначителни разлики. В Евангелието от Марка този откъс отсъства.

За какво говори тук Иисус не се разбира веднага. Ако разгледаме контекста, ще видим, че Той явно спори със Своите слушатели: те обвиняват Йоан Кръстител в излишен аскетизъм; а Иисус, напротив, им изглежда твърде непридирчив – Той яде и пие с грешниците.

„И премъдростта биде оправдана от своите чеда”. Може би тук има ирония, т.е. бива си я тази „премъдрост”, която трябва непрекъснато да бъде оправдавана от нейните привърженици с помощта на всякакви разсъждения. Или напротив. Тук става дума за Божията Премъдрост, която някои хора не могат да разберат; но ония, които са й причастни, доказват нейната правота.

Тълкуването се усложнява от това, че в някои древни ръкописи на Евангелието от Матея е използвана думата „дела” вместо „чеда”. При това положение вече изразът може да се разбере само в положителен смисъл: Божията Премъдрост се оправдава чрез делата на хората. Св. Йоан Кръстител и Господ Иисус Христос доказват с делата си, че Бог открива чрез тях Своята мъдрост на хората, без значение, какво говорят някои.

Св. Йоан Златоуст отбелязва, че св. Йоан Кръстител и Господ Иисус Христос тук действат като ловци, които подгонват животното от различни страни: единият пости строго в пустинята, а другият – напротив – е потопен точно сред всекидневието и споделя трапезата на най-различни хора. Обикновено ни се иска да изведем някаква „правилна формула” – как трябва да постъпваме във всички случаи на живота, но се оказва, че можем да действаме по много различни начини и независимо от това да бъдем на страната на Премъдростта. Същността не е във външните признаци.

Образът на Божията Премъдрост е добре познат на слушателите на Иисус. Ето какво Тя казва за себе си още в Старозаветната книга Притчи: „Господ ме имаше за начало на Своя път, преди Своите създания, открай време; 
отвека съм помазана, отначало, преди да бъде създадена земята. Аз съм се родила, когато още нямаше бездни, когато още нямаше извори, изобилни с вода. Аз съм се родила преди планините да са били поставени, преди хълмовете, когато Господ още не беше сътворил ни земя, ни поля, нито първите прашинки на вселената” (Притч. 8:22-26).

Не случайно открай време в тези думи много тълкуватели виждат пряко посочване към Христос. Затова и главният храм в Константинопол, а по-късно в Киев и в Новгород е посветен именно на Премъдростта, на гръцки – София. (Нашата столица София е наречена на катедралния храм „София – Премъдрост Божия” – бел. пр.)

Тъй че, ако приемем тези думи на Иисус в положителен смисъл, те посочват на слушателите Му делата, които са извършили Йоан Кръстител и Той Самият.

Иисус ги пита: „Вие искате да знаете, кой е най-благочестив, кой от нас постъпва най-правилно. Вие търсите формула за религиозен начин на живот, която веднъж за винаги да е подходяща за всички до един. Тези усилия са напразни. По-добре погледнете делата, които извърши Йоан и които върша Аз, и познайте, че в тези дела се разкрива онази Премъдрост, за която говори още Писанието на Стария Завет.

А може ли да се разберат тези думи в ироничен смисъл? Разбира се, че може. Особено в Евангелието от Лука, където изобщо не са споменати „дела”, а пише само „чеда”.

Това съвсем не е единственото място в Писанието, което може да се разбере по два различни начина. В края на краищата всичко зависи от разположението на човека: готов ли е той да приеме Премъдростта Божия, или сам си изнамира някаква лукава „премъдрост”, която е принуден постоянно да оправдава, защото тя самата не може никого да убеди, а още по-малко – да оправдае. | www.pravmir.ru

Превод: Евгения Николчева