Сградата на Богословския факултет среща 100-годишнината си с напукани стени

Навършват се сто години от построяването на сградата на Богословския факултет, която е една от емблематичните за площад „Света Неделя” в столицата. За съжаление този достоен юбилей е един критичен за нея период, който поставя на изпитание нейната конструкция. Стените на двата странични корпуса са сериозно напукани. Най-тежко е положението в изложбените зали и в реставраторското ателие на Националния църковен историко-археологически музей, който се помещава на първия етаж.

„Проблемът не е от вчера, а е приблизително от 16 години, когато наемателите на северните партерни нива Зираат банк, най-старата турска банка, която тази година също посреща юбилей – 120 години от създаването си, и Банка Биохим започнаха реконструкции без знанието и контрола на Светия Синод, собственик на зданието – сподели за вестник „Арх & Арт борса” директорът на църковния музей Никола Хаджиев. – Цялата постройка кънтеше от силни удари. Тогава забелязахме и първите поражения по стените. Това не бяха пукнатини само на мазилката, цепнатините се оказаха по-дълбоки.”

Някои от стените са напукани по цялата си височина, като процесът продължава на горните етажи. Пукнатини се забелязват вече по стените на факултетския параклис, както и в някои лекционни зали.

На 18 април 1992 г. на места са поставяни маркери от гипс, които вече на свой ред са напукани – сигурен знак, че разрушителният процес расте. „Пращах не едно писмо до Националния институт за паметниците на културата – каза Никола Хаджиев. – Дойде комисия оттам и реши собственикът да започне незабавен ремонт. Нито Светият Синод, нито Софийският университет, на когото сградата е отдадена безплатно за ползване, нито Министерството на културата, нито пък от общината са предприемали нещо конкретно.”

Директорът на музея Никола Хаджиев е убеден, че цялата сграда има нужда от основен ремонт и от пълна реставрация на фасадата с цялостно възстановяване на фронтона на централния корпус и на масивния купол във формата на корона, съборени при бомбардировката през януари 1944 г. Дано това нехайство, продължаващо второ десетилетие, не се окаже фатално както за паметника на културата, така и за обитаващите го.

Сградата е строена през 1904-1908 година по проект на арх. Фридрих Грюнангер. Това е едно от най-добрите му произведения, редом с Духовната семинария, Синагогата и Княжеския дворец. Построена е с три корпуса. Автор на художествения проект на фасадата е проф. Харалампи Тачев, в изпълнение на скулптора Никола Ганушев. Сред характерните й особености са многобройните медальони с образите на видни български възрожденци – екзарх Антим І, св. Паисий Хилендарски, св. Патриарх Евтимий и др. В унищожения фронтон е имало стенописни изображения на 17 достойни наши сънародници, начело с Иларион Макариополски.

Зданието е замислено и реализирано като Мемориален паметник по случай възстановяването на институцията на Българската православна църква в ранг на екзархия с фермана на султан Абдул Азис през 1870 г. Целта е била в нея да се обучават бъдещите духовници на нацията ни.

В Националния църковен историко-археологически музей се съхранява оригинална картина от проф. Харалампи Тачев, в която е пресъздадена сградата в автентичния й вид преди бомбардировките. | в-к "Арх & Арт борса", бр. 26, 26 юни – 3 юли, 2008 г.