Трудните места в Евангелието: „Ти рече“ (Мат. 26:64)

В Евангелието от Матея първосвещеникът Каяфа по време на „съда” срещу Иисус след дълги разисквания Му задава прекия въпрос: „заклевам Те в Живия Бог, да ни кажеш, Ти ли си Христос, Син Божий?” (Мат. 26:63). Отговорът трябва да реши всичко: ако Той каже „да”, това ще е повод да бъде обвинен в богохулство и така най-сетне първосвещеникът ще получи безспорен повод за смъртна присъда, към което той така се домогва. Ако отговори „не”, това ще зачеркне много от нещата, които Иисус е казал по-рано.

Отговорът на Христос звучи парадоксално: „ти рече; казвам ви обаче: отсега ще видите Сина Човечески, седнал отдясно на Силата и идещ на небесните облаци” (Мат. 26:64).

И все пак, какво отговаря Иисус: „да” или „не”? До сега няма единно мнение за това сред тълкувателите, а Синодалният превод също звучи доста мъгляво. По-свободните преводи предлагат варианти от типа на: „ти сам го рече” или „това ти го рече”, които по-скоро звучат като отричане и биха могли да бъдат разбрани в смисъл на „само ти го казваш, не и аз!”

И какво общо има с това Синът Човечески? Разбира се това е позоваване на пророчеството от Книгата на пророк Даниила: „на небесни облаци идеше сякаш Син Човеческий, дойде до Стария по дни и биде доведен при Него. И Нему бе дадена власт, слава и царство, за да Му служат всички народи, племена и езици; владичеството Му е владичество вечно, което няма да премине, и царството Му не ще се разруши.” (Дан. 7:13-14). Тук става дума за Този, Който в края на времената ще седне до Бога, ще сподели с Него властта над този свят. Но дали Иисус отнася тези думи към Себе Си или говори за някой друг?

Често трудно място от дадено Евангелие се разбира по-добре чрез съпоставяне с паралелните места от другите Евангелия. И този случай е точно такъв. И тъй, в Евангелието от Марка Иисус отговаря направо „Аз съм” (Марк. 14:62). Това ни кара да мислим, че все пак отговорът е бил еднозначно положителен. Евангелист Марк, който описва само най-важното, предава същността на отговора, но не и неговата словесна обвивка.

При Евангелист Лука всичко е описано още по-подробно и образно. Първоначално Иисус отговаря съвсем уклончиво: „ако ви кажа, няма да повярвате; ако ви пък и попитам, няма да Ми отговорите, нито да Ме пуснете;” (Лук. 22:67-68). Той като че ли избягва този разговор, убеден, че той е безполезен… Да не забравяме, че това е нощният съд в Синедриона. Христос много добре разбира, че от отговора Му зависи по-нататъшната Му съдба в този живот. Този отговор звучи независимо и уверено: да, на пръв поглед изглежда, че те са се събрали да Го съдят; и те наистина могат да излязат с някакво решение. Но всъщност, той не играе по техните правила. Те искат да Го накарат или да се отрече, или да каже това, което ще стане повод за присъда. Това се е случвало и преди; например, когато Го питат, дали трябва да се плаща данък на кесаря (виж Мат. 22:17 и паралелни места). Но Христос не само чува въпроса, но и разбира защо е зададен този въпрос и отговаря не на конкретния въпрос, а на ситуацията, при която той е зададен, отговаря на стремежите и очакванията на човека, който говори с Него.

Но в Евангелието от Лука членовете на Синедриона все пак настояват да получат отговор, при това отговорът изглежда също толкова двусмислен, както и в Евангелието от Матей: „И всички рекоха: и тъй, Ти ли си Син Божий? Той им отговори: вие казвате, че съм Аз” (Лук. 22:70). Отново срещаме този загадъчен словесен израз: „ти казваш”. Защо Христос го използва?

Да обърнем внимание на още едно паралелно място, но вече от Евангелието от Матей в същата (26-та) глава. Иисус предсказва, че един от учениците ще Го предаде; и те, шашардисани от тази новина започват да питат „да не съм аз…?” (Мат. 26:22). Евангелист Матей не казва, как им отговаря Иисус и дали изобщо им отговаря, но той добавя: „А Иуда, който Го предаде, отговори и рече: да не съм аз, Рави? Иисус му отговори: ти каза” (Мат. 26:25). Това явно не е случайно съвпадение: два еднакви отговора на два различни въпроса в границите на една и съща глава; при това в Новия Завет повече никъде не се среща такъв кратък словесен израз.

В разговора с Юда всичко е много по-разбираемо. Той вече е бил решен да извърши предателство и Иисус знае това, но това не го знаят още другите ученици. И когато те, обзети от вълнение, питат „да не съм аз”, Юда видимо се присъединява към тях, той не иска да се разкрие преди време; и изобщо би било някак неловко да замълчи в този момент. Иисус му отговаря и в този отговор ние чуваме: „Да, точно ти ще Ме предадеш и самият ти го каза, но не Аз ще ти съобщя това. Ти самият знаеш отговора и сам ще вземеш решение, как да постъпиш”. Юда си има свои сметки, свои планове. Но при това става така, че устата му произнася истината, дори въпреки неговото желание. Така се случва и с първосвещеника.

Изглежда, Иисус би могъл да се хване за тези думи и да отговори на Юда: „да, точно ти замисляш предателство”. И на първосвещеника Той би могъл да заяви, че е Син Божи и веднага да призове Каяфа да го последва така, както призова и апостолите. Но Христос уважава свободата на другия. Той дава на човека правото не просто на заблуда, но и на предателство и Той Самият е готов да плати пълната цена на това предателство. Както и Юда, първосвещеникът си е направил своите собствени сметки и планове и Христос му дава свобода на избор, но при това отбелязва, че произнесените от него думи в действителност означават нещо.

„Аз не те карам да произнасяш такива думи, ти сам ги каза, тъй че решавай сега какво да правиш; какво означават те в твоя живот, ще действаш ли в съответствие с тях” – така Той се обръща не само към Юда или Каяфа. Така вероятно Той може да се обърне и към много християни, които твърде лесно изричат твърде верни думи. И какво излиза накрая? Ще видим… когато Синът Човешки дойде в слава. За това Той ни говори ясно.

Превод: Евгения Николчева