Русенецът Огнян Денев рисува в храма „Свети архангел Михаил”

Младият иконописец се е вдъхновил от великите майстори на православната живопис – Теофан Критски и Мануил Панселинос

Огнян Денев е млад русенски иконописец. Срещата ми с него се провежда в ателието му. И докато работи над почти готовите пана за купола на храма „Свети архангел Михаил” успявам да науча как е избрал точно тази професия.

Роден е в град Русе през 1976 година. Завършил е средното си образование в град Казанлък в Националната художествена гимназия по пластични изкуства и дизайн „Акад. Дечко Узунов”, паралелка живопис. След това е учил в Шуменския университет, но след една година решава да прекъсне образованието си, защото е преценил, че не го привлича професията педагог.

Истинският му творчески път на реализация започва случайно в Гърция, става ясно от разговора с автора. Като всеки млад човек в България, той отива в южната ни съседка да си търси работа като художник. Така попада при първия си учител по иконопис Коста Папаставру. Според Огнян Денев гъркът бил един от най-добрите иконописци в областта Пелопонес. Той му предлага да работи като чирак или негов ученик в една от църквите в град Амаляда. Следват още оферти в съседни градове и селца в гръцката област. Случайното предложение за работа се оказва сериозно поприще за русенеца. Днес той е убеден, че ако беше живописец, едва ли щеше да успее да изхранва семейството си.

Младият зограф подготвя стенопис за купола

Първите две години Огнян се е учил да рисува дребните детайли в иконите, например диплите на дрехите на светците, постепенно лицата им, фризовете и др. Опитът, който придобива постепенно във времето, днес му дава самочувствието и смелостта да твърди, че да рисуваш икони не е лесна работа, нито пък е формално прекопирване на образите. Освен, че трябва да се спазват каноните при оригиналното изображение на рисунъка, художникът трябва да притежава и усет за хармония на цветовете. Според него малцина са творците, които наистина умеят да пресъздават образа на светците. В повечето случаи се постъпва твърде комерсиално към иконописването.

За себе си Огнян разказва, че е много критичен към работата си и иска, когато случайният посетител влезе в църквата да остане доволен от съприкосновението си с атмосферата и иконите. Припомняйки си за трудния период в Гърция, той не пропуска моментите, когато е изпитвал съмнения към собствените си възможности и умения. Стигал е до критичните мигове да се откаже да рисува в църквата, да зареже занаята и да се върне в България. Откровен е, когато обяснява, че дължи днешните си умения благодарение на насърчителните думи и подкрепа на Коста Папаставру. Той му предал своя опит и знание за трудния източноправославен византийски стил за иконописване, известен с педантичното канонично изписване на иконата. От него още е научил да уважава старите майстори . Постепенно Огнян е усвоявал тънкостите на занаята, а това е станало в продължение на три години и половина-четири. Другият важен момент за него е, че ако в живописта може да се стигне до творческо интерпретиране, то в иконописването той е длъжен да спазва църковния канон. Но не скрива и факта, че понякога успява да вложи и малка частица от себе си, от душата си.

Огнян и архимандрит Емилиан в храма

Завръщайки се в родния си град, Огнян успява да направи добро впечатление на архимандрит Емилиан с иконите, които е рисувал. Така му била възложена задачата да работи в църквата в Тръстеник, става ясно от разказа на русенеца. Всички остават доволни от работата на иконописеца и последвала следващата голяма поръчка в Русе. Почти на шега Огнян сподели пред „Форум”, че архимандрит Емилиан останал доволен от видяното и най-вече се убедил, че не е шарлатанин. В момента иконописецът подготвя стенописите за купола на църквата „Свети архангел Михаил”. Оказва се, че храмът, който съществува от 1956 година, е почти изоставен и не е поддържан дълго време. Архимандрит Емилиан е успял да подсигури финансирането на ремонта на покрива и подготовката на новите стенописи, като огромна заслуга имат спонсори от града. Огнян Денев се е вдъхновил от великите майстори на православната живопис – Теофан Критски и Мануил Панселинос. Иконографският замисъл е да се следва класическия Палеологов стил, отличаващ се с естетика, мистицизъм, задълбочена символика и богословска вглъбеност. На купола в храма е успял да завърши сцената „Христос Вседържител”. Тя поразява с внушителния си размер, изразителност и изящни форми. Според младия зограф този стил на иконописване, освен че се възражда в православната църква, но и спестява време и средства. Рисуването на иконите се извършва върху канаваца, а след това готовите платна се залепват върху стената, шпакловат и грундират. Това е практика в Гърция, която е предпочитана, защото отнема по-малко време и е по-евтин вариант за работа. Иконописването е процес, който е трудоемък и отнема на Огнян близо 10-12 часа на ден. Според него доколко може да се свърши един обект е въпрос на мотивация, на талант и организация. Засега работи сам, но едно от желанията му е да обучава и млади хора, които да го последват.

В Гърция и до днес е запазен палеологовия стил на иконописване, твърди Огнян. Той е убеден, че голяма част от родните иконописци наистина трябва да изучат тънкостите на рисуване точно там. А това може да стане само като се намерят добронамерени спонсори, които да вложат пари за тяхното обучение. Негово мнение е, че тук се продават и много икони, които са само лоша имитация. Първо трябва да си рисувач, после живописец, а след това да се захванеш да рисуваш икони, споделя впечатленията си Огнян Денев.

Като човек, който ежедневно се сблъсква с проблемите на църквата Огнян разказва, че състоянието на Божиите храмове е окаяно. Според него малко са свещениците, които да са заинтересовани и всеотдайни. Ако има нещо, което е успял да направи, то това е да помогне на приятелите си да гледат на храмовете с други очи и да умеят да четат и разчитат иконите. Разкази с картинки, така определя иконите младият русенски творец. Убеден е, че ако хората са запознати с Библията, то ще успеят и да разчетат много неща от видяното в църквата.

Откровен е, че не му остава време да се отдава на живописта. Платната, които някога е започнал да рисува, стоят все още незавършени. Засега смята, че има достатъчно работа, която му доставя удоволствие и обича да изпипва всеки детайл до прецизност. В бъдеще му предстои да работи в храма „ Св. Успение Богородично” в София и в Басарбово. | в-к Форум, бр. 22, 12-18 юни 2008 г.