Православната богословска семинария “Св. Владимир” в Крестуд, Ню Йорк, е водеща академична институция, работеща за Православната църква в Съединените щати, която може да надхвърли историческите връзки с църквите-майки в Гърция, Сърбия, Русия и други страни. Отец Джон Бер, новият декан на семинарията, казва, че формирането на едно американско православие е от основно значение за растежа и обръщането към младите поколения и техните неправославни съпрузи.

Когато средният американец помисли за Православието, какво според Вас е първото, което му идва на ум?

Вероятно не е много. А, ако изобщо нещо се сети, то ще е нещо много екзотично, нещо романтично, източно, ориенталско – нещо, за което е чул или което е зърнал някъде, филмът “Ловецът на елени” или нещо такова.

Кое би било онова едно нещо, което Вие бихте искали да му дойде на ум?

Бих казал, че онова, което е характерно за Православната църква, е нейното богослужение. … Ние имаме това богослужение и тази приемственост на богослужението отпреди още да има дори Нов Завет.

Защо, за разлика от някои други религиозни групи, много православни църкви в Съединените щати продължават да отстояват своя етнически произход?

Онова, което е особено характерно за имиграцията от Източна Европа, са различните вълни, в които тя се осъществява. Никой през 1970-те не можеше да си представи, че ще има още една вълна руска имиграция. Имаше много имиграционни вълни от славяни, гърци и хора от Близкия Изток. Тази имиграция засилваше връзките със страната-майка през периодични интервали и това продължава и досега.

Но също така много присъщо на Православието още от самото му начало е, че то се вписва в културата на страната, в която се озовава. Нужно е време и ще мине дълго време преди една напълно, действително поместна Православна църква в Америка да намери своя пълен израз, като събере заедно всички членове на всичките различни етнически традиции, развивани поколенията наред.

Как подготвяте хората за промяната?

В етническите църкви се осъществява евангелизация, която цели да накара хората да мислят за своята вяра не просто в етнически рамки – именно това правим като сърби, като гърци, като руснаци – а действително да започнат да разбират какво е конкретното свидетелство за християнството и християнската вяра, което Православната църква трябва да пази и да възвестява.

Семинаристите от “Св. Владимир” по-отворени ли са днес към една Американска църква?

Дори и през моето време [15 години] промяната е решителна. Допреди 20, 30 години почти всички наши студенти бяха по произход православни, родени и възпитани в Църквата. Днес бих могъл да кажа, че доста повече от половината … [може би] две трети от нашите студенти са новообърнали се.

Дали присъствието на повече клирици, възпитани извън етническите традиции, ще доведе до една Православна църква, която повече ще чувства Америка като свой дом?

Несъмнено. Ако се върнем към въпроса за имиграцията, особено забележително е, че по-новите имигранти са склонни да се американизират много по-бързо от предходните поколения имигранти от 19-ти и началото на 20-ти век. Така те вече говорят английски, децата им са родени и отрасли тук, ходят на училище тук. Това вече се случва много, много бързо. Що се отнася до студентите, които ние обучаваме и подготвяме да служат като свещеници, поразително е колко много от тях идват от християнски среди с много силна мисионерска нагласа. По такъв начин те са много по-ангажирани с разпространението на Православието.

Из цяла Източна Европа, но особено в Русия, се появява загриженост за религиозната свобода, тъй като правителствата и православните водачи се стремят да изграждат съюзи. Какво мислите за тези опити да се предостави на Православната църква една привилегирована позиция?

Това е съществен въпрос в православни страни като Гърция. В Русия едно от най-значимите религиозни събития в световен план е какво ще се случи между Руската църква и държавата ръководство. … На мен ми се струва, че щом веднъж се установи принципът на разделение между църква и държава, няма връщане назад. И смятам, че това е за добро.