Мария Иванова: С Честъртън „Омофор” следва „здравия разум”

– Джилбърт Честъртън е известен английски поет, белетрист и публицист, оставил забележително творчество в областта на англоезичната литература и публицистика. За нашето православно издателство авторът е истинско откритие като християнски мислител. Той е апологет на християнството от най-новата му история. Първата негова книга, която направихме достояние на българския читател, е „Вечният човек”.

 – Какво точно ви грабна в тази книга?

– Още от първата страница ме грабна неподражаемият стил на Честъртън, начинът, по който те въвежда в една на пръв поглед причудлива атмосфера, въздействаща със своята символика, със своите образи. Нещо повече – книгата не просто въздейства, а директно достига до сърцето на читателя. Няма начин да останеш безразличен. Самият роман „Кълбо и кръст” представлява 20 сюжетни разказа с водещи персонажи на ревностния католик Маклейн и войнствения атеист Търнбул. Финалът на книгата не решава техния спор. Честъртън не дава директен отговор, а оставя отворен спора, очертаващ образа на модерния свят.

  – Интересното е, че в този роман има апологетични елементи, защото спорът между атеиста и вярващия е по въпросите на вярата. Успявате ли вие със своите издания да провокирате дебат в обществото на тази тема?

– Това е нашето желание, но вътрешното ни убеждение е, че подобен обществен диалог би се породил, единствено когато настъпи вътрешна промяна в отделната личност. Това не е процес, който се задейства революционно.
По отношение на медиите бих искала да се обоснова с един интересен анализ на Честъртън за съвременната журналистика: „Една от най-големите слабости на журналистиката като отражение на съвременния живот е, че представлява картина, съставена единствено от изключения. Обявяваме с големи букви, че някой е паднал от строително скеле, но не обявяваме с големи букви, че някой се е качил на скеле. Въпреки че вторият факт е много по-впечатляващ, тъй като свидетелства, че човекът, тази ходеща кула от страхове и тайни, е все още чужденец на Земята, че човекът не пада от скелето, е наистина по сензационно и милион пъти по-естествено, но не може да очакваме от журналистиката да набляга върху постоянните чудеса.”
Всъщност християнството е едно постоянно случващо се чудо с всеки от нас и ако характерът на съвременната журналистика е такъв, ние наистина трудно бихме привлекли траен интерес.
Но според мен автори като Честъртън биха заинтригували журналистката, благодарение на полемичния си стил, с който предизвиква съвременния човек да отговори, да се включи в проблема, който той поставя.

 – В този смисъл много е интересен героят в лицето на Търнбул, един искрен атеист, готов да застане зад своите убеждения и да провокира дебат. Сякаш днес не е модерно да бъдеш атеист. Всеки втори-трети човек на улицата казва, че е християнин…

– Привлече ме образът на Търнбул заради ревността и искреността, с които излага своите убеждения. Когато убежденията ти са поставени искрено и открито, ти имаш възможност да надграждаш. Нещо повече – имаш възможност да предизвикаш другата страна да се разкрие и в същото време и самият ти си да се откриеш за нея. В съвременното общество наистина липсва позицията на изявения атеист. Атеизмът придоби много лица. Интересното е, че можем да го открием дори зад религиозни движения, псевдофилософски и религиозни търсения.
Днес повече от всякога се чувства необходимостта от заявената искреност на определена позиция, която предизвиква към диалог и търси разкриването на другия. Искрено търсещият християнин пребивава в общение, каквото представлява молитвата, той постоянно е в общение с Бог. Това е средата, в която трябва да се общува и с другия, различния от него. В този контекст за мен е изключително важно това, което Честъртън дава като насока – да обявим дуел на безразличния човек, на този, който не желае да изрази своята вътрешна убеденост, своето вътрешно търсене, а то неизменно отвежда към Бога. Съвременният човек не е наясно какво е да си атеист, защото не познава личната си вяра. В този смисъл той е много податлив на манипулации и чужди внушения.

– С тази книга вие излизате извън рамките на православието, като издавате католик. Означава ли това, че могат общовалидни истини на християнството да обединят различните клонове, като православие, католицизъм, протестантство?

– Действително ние, вярващите християни, независимо от принадлежността си към православната, католическата или протестантската общност имаме една обща сфера, един общ проблем, върху който трябва да работим, а именно: да работим за дълбинното осъзнаване на собствената си вяра. Това е единственият начин да се справим с фанатизма. Издателство „Омофор”, избирайки Честъртън, следва линията на „здравия разум” и това изразява издателската ни програма и книгите, с които искаме да насочим читателите да напредват, да осъзнават вярата си като преживян съкровен опит, който те сближава не само с Бога, но и с ближния.

– Какви бъдещи проекти да очакваме от издателството?

– В момента подготвяме празничен Катехизис. Нарича се „Въплътилият се Бог” и е посветен на големите Господски и Богородични празници. Подготвяме и други книги, които предстои да достигнат до читателите.