Неизвестната мисия на светите братя Кирил и Методий

Наскоро отбелязахме 24 май, празника в чест на просветителската мисия на светите равноапостолни братя Кирил и Методий. Много неща от тяхната история и живот остават неизвестни до ден днешен. За светите братя и за делото на целия им живот представяме един разговор с доктора по история, водещия научен сътрудник на Института по славистика на Руската академия на науките Анатолий Турилов.

Какво по-точно са направили светите братя Кирил и Методий за просвещаването на славянските народи?

Преди всичко те са създали литературния славянски език въз основа на българските диалекти, а също и славянската писменост, въпреки че това не е била онази азбука, която използваме днес, съвременната кирилица. Освен това те са превели Светото Писание на славянски език и са сложили началото както на славянското богослужение, така и на славянската литература.

Какви хора са били те? Знае ли се нещо за техните характери, за личността им?

Братята произлизали от семейство на византийски военен чиновник от среден ранг, живял в Солун. Това било достатъчно заможно и образовано семейство. Методий бил по-възрастният брат, той бил много по-голям от Кирил. Кирил бил най-младият — според житието му той бил седмото дете на семейството.

По характер, както можем да го проследим от житията и други извори, те били твърде различни хора.

Кирил бил блестящ филолог. Той много лесно учел езици и обичал да се занимава с това. Вероятно е знаел много езици. Освен славянския, той знаел еврейски; по време на едно от пътуванията си се запознал с арабския, когато бил преводач на византийското посолство в Халифата. Изглежда е знаел латински и дори сирийски. Обстоятелството, че св. Кирил е знаел сирийски език, е ключ към създаването на славянската азбука. Трябва да отбележим, че по онова време малцина знаели сирийски, и това още веднъж свидетелства за високата му култура. Впоследствие въз основа на всичко това св. Кирил успял да моделира от разговорните славянски диалекти единен литературен език, защото, както знаем, литературният език се различава от разговорния — той трябва да бъде нормализиран и ориентиран към някакъв образец. Понеже Кирил бил грък, той се ориентирал към гръцкия.

Методий пък се бил посветил на типичната кариера на византийски чиновник. По онова време военната и административната служба като цяло не се различавали. Той бил назначен за управител на окръг, населен със славяни. Изглежда се е показал като добър администратор. Но след като загубил семейството си, той бил постриган за монах и се заселил в Мала Азия, на южния бряг на Мраморно море. Впоследствие именно оттам той започнал да придружава своя брат. Ето как съчетанието на учения филолог и администратора се оказало много сполучливо и донесло добри плодове.

Струва си да кажем и това, че братята били добри възпитатели и учители — те оставили след себе си цяло поколение ученици. Дейността на учениците в този случай е също толкова важен момент, колкото и дейността на самите братя. Голям брой преводи и нови литературни текстове били създадени именно от учениците на светите братя, преселили се през 885 г. в България. Може да се каже, че без това поколение ученици тяхната мисия не би дала онези резултати, които познаваме днес.

Доколко достоверна е информацията за светите братя, която е стигнала до нас? Кое е исторически вярно и кое спада към сферата на легендите?

Историческите сведения по този въпрос са твърде ограничени. Отвъд пределите на житията другите сведения са малко и почти всички са латински.

От една страна, твърде малко е информацията, дошла именно от Византия. Съдейки по запазените сведения, мисията им не е интересувала особено много византийците. Например, Кирил е бил ученик на патриарх Фотий, но никакви споменавания за Кирил и мисията му няма нито в посланията на Фотий, нито в проповедите му. Затова именно тук информацията е ограничена.

От друга страна, от момента, в който е започнало изучаването на житията, практически всички изследователи са отбелязвали високата достоверност на съдържащите се в тях сведения. Разбира се, тук могат да възникват и някои съмнения. Например, в житието на св. Кирил се отделя много внимание на полемиката му с друговерци и еретици. Достоверността на това, че тази полемика се е вършела именно по този начин, може да предизвиква съмнения. Най-вероятно в житието са били използвани отделни полемични трактати на св. Кирил, но той не се е изявявал непременно като устен оратор.

Колкото за легендите, те се появяват доста по-късно. Например, късната житийна традиция нарича Кирил архиепископ, но това не се потвърждава от нищо. Знае се, че той не е имал архиерейски сан.

Още един пример – когато през XII в. се извършва „национализацията“ на светите братя в България, започват да ги наричат „българи по майка“. Това също е легенда, тъй като не се потвърждава от фактите. Всъщност механизмът на появата на подобни версии е ясен — „само наш човек е можел да създаде писменост за нашия народ“.

Като цяло обаче древната житийна традиция, т.е. пространните жития на светите Кирил и Методий, са текстове с много висока историческа достоверност.

Каква е ролята на братята за създаването на славянската азбука?

Работата е там, че след средата на XIX век се налага мнението, че макар да наричаме съвременната си азбука кирилица, тази азбука не е била изобретена от св. Кирил. Както се знае, има две славянски азбуки — кирилицата и глаголицата.

Какво говори в полза на факта, че Кирил е създал именно глаголицата? Глаголицата е изкуствена азбука, като при създаването ѝ са използвани знаци от източните азбуки. Но като имаме предвид факта, че Кирил е знаел източни езици, в това няма нищо учудващо — знаел е езиците, значи е знаел и азбуката им. И тъкмо тази изкуственост говори за това, че глаголицата е изобретена от един човек.

Има и други свидетелства. Например, цифровата система в глаголицата е абсолютно самостоятелна, защото буквите в нея са едновременно и цифри. А в кирилицата цифровата система следва гръцката; буквите, които липсват в гръцката азбука (например Б), нямат числова стойност. Съществуването на такава цифрова система е още едно доказателство за първичността на глаголицата, защото, ако кирилицата беше по-първична, глаголицата в това отношение щеше да я следва.

Кирилицата пък е плод на продължителното използване на гръцката азбука в България още преди страната да приеме християнството. Тя се оформила като славянска азбука на границата между IX и X век. Същевременно това е и съединяване на гръцката азбука с онези филоложки и лингвистични принципи, които са били положени в основата на глаголицата.

Гениалността на Кирил като филолог е в това, че той е създал извънредно сполучлива азбучна система, която отчитала особеностите на всички появили се впоследствие славянски езици, а дори и на някои съседни на тях. Характерна черта на глаголицата, а оттам и на усвоилата нейните принципи кирилица, е в това, че при тях не са необходими никакви допълнителни знаци при изобразяването на буквите, както е необходимо при латиницата, когато тя се използва като азбука на славянските езици. Буквите на глаголицата и кирилицата са достатъчни, за да предадат особеностите на всички славянски звуци.

Кирил успял да отчете всички особености на различните славянски диалекти. Впоследствие това било потвърдено от факта, че където и да се използвали различни регионални варианти на кирилската азбука, техните създатели можели да използват азбуката на св. Кирил, без да променят практически нищо. Кирил успял да проникне толкова дълбоко в строежа и фонологията на славянския език, че създал универсална азбука с огромен потенциален запас. При това тези особености били отчетени не само в глаголицата, но и в кирилицата.

А имало ли е някаква азбука преди тях? Изобщо доколко е била възможна появата на развита славянска култура без участието на християнството?

Преди глаголицата при славяните имало само различни устни диалекти, но не е имало единен литературен език. Тези диалекти били до голяма степен сходни, което позволявало на гръцките и латинските съвременници на светите братя да говорят за славяните като за един народ със сравнително единен език.

Съществува легендата, че когато Кирил бил с дипломатическа мисия в Хазария, той намерил в Херсонес (на мястото на днешния Севастопол) някакви книги, написани с „руски писмена“. И ето че вече 150 години се спори по това — какви са били тези „руски писмена“? Най-вероятно е, че тук става дума за разместване на буквите в думата („руски“ вместо „сурски“, т.е. сирийски). Както се вижда от по-нататъшното описание на особеностите на въпросния език, става дума именно за сирийския език. Но още през XII в., въз основа на този неправилен прочит, се родило „Сказанието за руската азбука“, в което се твърди, че руската писменост не е изобретена от никого, а е била изпратена от Бога на някакъв русин, който я е показал на Кирил. Това, разбира се, е легенда. Никакви реални признаци за съществуването на самостоятелна писменост у славяните преди създаването на глаголицата не са ни известни.

Колкото по въпроса – възможна ли е появата на славянска култура без персоналното участие на светите братя Кирил и Методий – то това по принцип е било възможно. Но не и без славяните да приемат християнството. Работата е там, че всички нови азбуки, създадени след Христа, са възниквали непременно въз основата на предходните и това е било свързано с процеса на християнизация на народите. Например, създаването на готския литературен език и азбука през IV в. било свързано с християнизацията на готите, създаването на етиопския език и азбука било свързано с покръстването на етиопците и т. н. Ето защо християнизацията на народа, създаването на собствен литературен език и създаването на азбука са един неразривен процес. И това е валидно с особена сила именно за славянските народи и именно защото при тях ние можем да сравняваме нагледно семената, посяти от светите първоучители, и израслото от тях мощно дърво на православната култура.

Могат ли да се посочат още някакви културни придобивки (освен азбуката), които славяните получили благодарение на Кирил и Методий?

Разбира се. Славяните се сдобили със собствен литературен език, който например в Русия просъществувал като общ за всички области на живота до началото на XVIII в. Те се сдобили и със славянско богослужение и собствена литература. И, разбира се, главното – с превод на Евангелието на славянски. Идването на християнството при славяните на техния роден език е толкова глобално и значимо явление, че днес ние дори не можем да осъзнаем мащабите му докрай, защото гледаме ситуацията отвътре и след изминаването на повече от хиляда години. По-добре от нас са го разбирали и усещали авторите на житията на светите братя и техните ученици, които определили това събитие с думите на Библията: „И се отвориха по словото на пророка ушите на глухите, за да чуват думите на Писанието, и ясен стана езикът на ломотещите…“ (Житието на Кирил Философ, гл. 15). Тук трябва да отбележим, че светите братя Кирил и Методий са съзнавали мисията си като апостолска, а себе си – като наследници на апостол Павел, защото са носели светлината на Христовото учение не на някой отделен народ, а на всички славяни като цяло.

Как в такъв случай са реагирали на дейността на братята гръцкият Изток (Константинопол) и латинският Запад (Рим)?

По-сложно е да се каже как е реагирал Константинопол, тъй като, както вече казах, не са се запазили на практика никакви сведения за това. В житията се казва, че са ги изпратили в Моравия (на границата на днешните Чехия и Словакия) по молба на местния княз, но по-нататък византийските извори мълчат. Все пак това мълчание не трябва да се смята за нещо извънредно, понеже във византийските извори изобщо твърде малко се говори за каквито и да е мисии, където и да са били изпращани те. Мисията на Кирил и Методий в този смисъл не е изключение, а подтвърждаване на правилото. Има известна неяснота и в историята на самата мисия, тъй като моравският княз молел за „учител и епископ“ – учители му изпратили, а епископ не му дали.

Колкото за Рим, то тук също има немалко сложности. Тук трябва да разграничаваме две неща – позицията на самия Рим и позицията на германските епископи, тъй като мисията на светите братя се разгръщала именно върху земите, където преди това действали немските мисионери от съседното Източнофранкско кралство, използвали латинския език като богослужебен. Затова въпросът за съперничеството заставал остро именно по отношение на съседните немски епархии, а Рим постоянно водел плаваща политика. От време на време той подкрепял мисията на Кирил и Методий, от време на време забранявал богослужението на славянски език, и в крайна сметка го забранил през 885 г. окончателно. Както нерядко се случва в историята, мисията се превърнала в карта в една сложна политическа игра. На един по-ранен етап на Рим било изгодно да подкрепя нейната дейност и дори да създаде отделна архиепископия (като възроди формално една по-стара с център в града Сирмиум, северно от днешния Белград). Според договорката между папския престол и моравските князе през август 869 г. Методий получил тази катедра (Кирил починал половин година преди това в Рим).

В някакъв смисъл това бил вариант, който устройвал всички. Моравските князе получили свой епископ. В достатъчна степен ситуацията задоволявала и Константинопол, защото там никой не се съмнявал в предаността на Методий към ценностите на византийското православие и императора. Папският престол, от една страна, ограничавал с това влиянието на немските епископи, които водели политика, ненапълно съгласна с Рим, а от друга, което, както изглежда, е дори по-важно, възстановяването на сирмийската катедра със славянско богослужение откривало перспективи за разпространяването на папското влияние сред многобройните балкански славяни и, потенциално, за завръщането под папска власт на целия диоцез Илирик (Балканският полуостров без Константинопол и неговите околности), предаден под юрисдикцията на Константинопол още през първата половина на VIII в. И все пак по отношение на славянското богослужение позицията на Рим, както вече казахме, често се променяла (под влиянието на моментната политическа ситуация) – от разрешаването на частична употреба на славянския език на богослужение като втори след латинския до пълната му забрана. След смъртта на Методий през април 885 г. дошла и окончателната забрана, придружена от прогонване и продажба в робство на учениците на архиепископа. Но видимата несполука на делото на живота на светите братя в Моравия почти веднага била последвана от триумф на гостоприемно приелата учениците им България. I www.foma.ru

 

Превод: Андрей Романов