Отец Дамаскин: Тези, които искрено търсят истината, стигат до Въплътената Истина

Йеромонах Дамаскин Кристенсен е брат на основания от йеромонах Серафим (Роуз) манастир “Св. Герман Аляскински” в Платина, Калифорния. Отец Дамаскин е популярен и уважаван в целия православен свят автор и лектор, духовен последовател на йером. Серафим Роуз и изследовател на духовното му наследство.

Наскоро йером. Дамаскин за първи път посети България по повод излизането на български език на книгата му “Отец Серафим Роуз: живот и дело”.

Роден е в гр. Фрезно, Калифорния, през 1961 г. Произхожда от протестантско семейство. От ранна възраст семето на християнската вяра е посято у него. Родителите му го водят в протестантски църкви, но по-късно, в гимназията, се откъсва от християнството, тъй като в протестантството не открива онази дълбочина и живата връзка с Христа, която да храни душата му.

В своя стремеж към духовни преживявания се насочва към будизма. Там открива древна традиция и духовна дисциплина ­ две неща, които липсват на протестантизма. Но и будизмът не запълва празнотата в душата му.

Отново започва да търси Христа, да търси жива връзка с Живия Бог, но не знае къде да Го намери. В колежа, благодарение на група състуденти се среща с Православието и в него намира всичко онова, което търси: древна традиция, духовна практика при това в християнски контекст.

­"В Православната църква намерих Христа, Неговия чист, неизкривен образ", ­ казва отец Дамаскин, ­ "намерих и всички средства, които Господ ни е дал за живо и непосредствено общуване с Него и придобиване на спасение и обожение."

­Отец Дамаскин, кога срещнахте отец Серафим Роуз и как тази среща повлия на живота ви?

­Състудентите от колежа, за които ви споменах, поканиха о. Серафим в нашата учебна сграда на Калифорнийския университет в Санта Круз. Там той изнесе две лекции ­- “Съвременни белези за края на света” и “Божието откровение за човешкото сърце”. Отец Серафим ми направи изключително силно впечатление. В него открих живо въплъщение на православната вяра: един човек, който не живееше за себе си, а за Христа и който притежаваше мъдрост не от този свят.

Света Литургия в Софийската семинария

Срещата ми с о. Серафим беше повратен момент в моя живот, тя бе определяща за моето окончателно решение да стана православен християнин, а по-късно, вече след неговата кончина, пак неговият пример ме вдъхнови да приема монашество. През годините онова, на което ни учеше той и целият му подход към православието, особено към писанията на светите отци, бяха определящи за моя живот и за подхода ми към нашата вяра.

­Вие срещате о. Серафим година и половина преди неговата кончина. Кога у вас се роди идеята да напишете биографична книга за него и как осъществихте това?

­През тази година и половина познанство с о. Серафим имах възможност да беседвам с него на различни теми. Той ме подготвяше за кръщението, което приех, когато той вече беше в болницата.

След смъртта му почувствах призвание да продължа делото му и да направя достояние на света духовното му наследство, голяма част от което бе останало във вид на записки и лекции, записани на касети. Няколко месеца след кончината на о. Серафим, докато все още бях в колежа, започнах да пиша статии за него. Бяха публикувани в “Orthodox world”, списанието, което издава манастирът “Св. Герман Аляскински”.

В течение на година у мене постепенно узря идеята да напиша биографична книга за отец Серафим. Първоначално мислех да бъде около 300 страници, но в процеса на работа открих толкова ценни и важни за читателя материали, че книгата неусетно надхвърли хиляда страници. Написването на първия вариант на книгата ми отне осем години, а вторият вариант, който излезе на български, ми отне още три години.

­В своите духовни търсения преди да открие Православието, отец Серафим, както и вие, минава през различни учения и религиозни практики. Не намирате ли, че в това духовно скиталчество се е проявил Божият промисъл, защото човек най-точно и убедително говори за едно или друго нещо от личен опит?

Да, аз вярвам, че Бог води хората към Себе Си по различни пътища и начини. Той действа чрез обстоятелствата на нашия живот – обстоятелства, възникнали вследствие на свободната воля на човека. Бог води човешката душа към Себе Си, без да ограничава личната й свобода. Що се отнася до отец Серафим, смятам, че по Своя промисъл Бог е допуснал о. Серафим да премине в своя път към Истината през много лабиринти, за да може впоследствие да покаже изхода и на онези наши съвременници, които в своите духовни търсения са се заблудили в същите тези лабиринти от всевъзможни философски учения и псевдодуховни практики.

На скалата на св. Иоан Рилски

Ако човек упорито търси истината, но не е в Православието, Истината-Христос ще му се разкрие ли?

Поради липсата на дълбочина и мистичност в съвременното западно християнство, много американци се обръщат към източните религии и търсят там онова, което им липсва в традиционните за тях вероизповедания. Но и там остават духовно гладни. Източните религии обещават много, но това, което дават е “нищо”, “нирвана”, хаос, небитие. Това е истинско духовно преживяване, но в него не присъства Бог. Те говорят за Абсолюта, но Абсолютът не е Бог, не е личност, с която можеш да влезеш в живо общение. Така че, както виждаме много често днес, онези, които усърдно търсят истината, биват довеждани като о. Серафим до въплътената Истина ­ Иисус Христос, и откриват Православната църква, която е вместилище на тази Истина. По различни пътища, повече или по-малко лъкатушещи и обиколни, хората достигат до Православието и чрез него влизат в живо общение с Истината ­ Христос.

Отец Серафим е искал да бъде не интелигентен, а мъдър. Какво е “интелигентен” и какво – “мъдър”?

“Интелигентен” в смисъл на умен, начетен, с бърз ум, логична мисъл, добра памет, практичен и т. н. Докато “мъдър” означава да познаваш в дълбочина естеството на нещата и да действаш съобразно една по-висша истина. Отец Серафим казва: “Не искам да бъда умен; искам да бъда мъдър”. Той казва това още като младеж в гимназията. По-късно, когато става православен християнин, разбира, че истинската мъдрост може да дойде само от Бога.

Отец Серафим беше изключително интелигентен човек, с богати познания и рядката способност да достига до същността на проблема. Но неговата мисъл освен дълбока, бе и пределно ясна и проста. Той изучаваше светите отци не за да разбере какво мислят те по един или друг въпрос и да може да ги цитира. Той бе умъртвил своя разум с всичките му съвременни предразсъдъци, за да придобие духа на светите отци и да може да вижда реалността такава, каквато биха я видели те.

­Имаше ли отец Серафим усещане за мисия, за нещо важно, което трябва да направи за Бога и хората?

Да. След като бе приет в Православната църква, отец Серафим не искаше нищо друго, освен да служи на Бога с всичките си сили. След като прозря и се освободи от лъжите и илюзиите на модерния западен свят, той искаше да помогне на своите западни събратя да намерят истинския път, който той самият беше открил след години мъчителни терзания и търсене.

Благословение от Българския Патриарх

Почти веднага след обръщането му към Православието отец Серафим се заема с активна мисионерска дейност, като неуморно превежда, пише и отпечатва православна духовна литература, а през последните години от живота си изнася лекции, беседи, води катехизаторски курсове… Той не щади сили и време и до самия край на живота си бе отдаден на тази своя мисия: да разкрие живото православие на съвременния човек.

­Ако човек не срещне духовник като отец Серафим, носител на ума на светите отци, на ума Христов, кой ще му предаде православната духовност и кой ще го научи да живее в нея?

Нашият Господ Иисус Христос казва: “Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори” (Мат. 7:7). Ако човек се моли и търси добър духовен старец, смятам, че Бог ще го приведе към някой, който може да му помогне по пътя към спасението. Не е необходимо този някой да е непременно на духовното равнище на един свят старец. Достатъчно е човек да намери духовен ръководител с искрено сърце, който води нравствен живот, който действително вярва и се опитва да живее съобразно учението на Църквата и който се стреми към собственото си спасение и спасението на другите.

След като прие Православието, отец Серафим имаше ли мигове на отчаяние, гняв, съмнения… Какви бяха неговите изкушения?

­Определено. За някои от тези случаи разказвам в биографията на о. Серафим. Има моменти, особено в ранните години на манастира “Св. Герман”, когато отец Серафим често е изкушаван от мисълта, че е изоставен от другите членове на Църквата, че усилията му са напразни. Той изживява тежко разочарование и когато някои от “традиционалистите” в Църквата, с които той първоначално е тясно свързан, стигат до краен фанатизъм, до православие по буквата, логиката и правилата, до едно "свръхправилно", но студено и критично православие, в което няма любов. Факт, който отец Серафим изживява изключително болезнено и който го кара да заговори за необходимостта да се култивира “православие на сърцето”, при което човек познава и пази православната традиция, но същевременно изпълва сърцето си с любов, състрадание, търпение и милост към другите. Душата на отец Серафим болезнено преживява всички случаи, в които православни, изповядващи православието на разума и свръхкоректността, са се ожесточавали срещу някой събрат, който е носител на живото православие на сърцето, обвинявайки го в някаква неточност.

Отец Серафим приживе не се е радвал на милиони последователи и на милионни тиражи, но той безспорно е велика личност, преобърнала живота на милиони хора по целия свят. В какво се състои и в какво се измерва величието на човешкия живот и дело?

От богословска гледна точка величието, значимостта на един човек, на делата и живота му не се изразява нито в броя подчинени и последователи, нито в неговата популярност, нито в тиражите на изданията му, както вие се изразихте. Бог може и от малкото, посято от нас в Негово име, да направи да израсте нещо голямо, значимо. Величието на живота на даден човек се състои в това – доколко той е съучастник в Божието битие и върши Божията воля; доколко е придобил подобие Божие и колко далеч е отишъл в своя път към единение с Бога, което на богословски език изразяваме с думите обожение, теосис. По думите на св. Серафим Саровски, чието име носи отец Серафим Роуз, величието се състои в това, доколко човек е придобил за себе си божествената благодат на Светия Дух.

Отец Серафим е отдавал почит и се е молел на все още неканонизирани Божии угодници и дори е съставил служби за бъдещата им канонизация (която вече е факт). Той самият отдавна е почитан по същия начин от хиляди православни християни. Как се разпознава светостта?

Свети апостол Павел указва кои са белезите на светостта, като изброява плодовете на Светия Дух, а те са: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание (вж. Гал. 5:22-23). Тези плодове имат различен израз у всеки светец, защото всеки човек, при все че се преобразява чрез благодатта на Светия Дух, запазва неповторимостта на своята личност.

У отец Серафим тези благодатни дарове бяха налице и това беше очевидно за всички.

Защо отец Серафим е отделил толкова внимание на темата за сътворението на света и човека? Този въпрос не е ли твърде далече от времето и реалния живот на съвременния човек? Можем ли да кажем, че от това как си отговаряме на този въпрос, зависи как и защо ще живеем?

Действително, православното учение за създаването на света и човека е от ключово и жизненоважно значение в нашето време, както и в миналото. Това е основата на нашето разбиране за човека, за смисъла и целта на съществуването ни. Както казваше о. Серафим, за да разберем кои сме и къде отиваме като човечество и отделни личности, трябва да имаме правилно разбиране за това откъде идваме, какъв е произходът ни.

Как мислите, защо привържениците на еволюционната теория толкова държат на нея и така ревностно я защитават? Не е ли по-добре и за тях да знаят, че са синове Божии, отколкото да вярват, че са потомци на маймуна?

Онези, които не вярват в Бога, се придържат здраво към еволюционната теория, защото тази теория е измислена, за да обясни как невероятно сложни живи същества са могли да се появят без Творец. Те се нуждаят от вярата в еволюцията, за да продължат да не вярват в Бога. Те не искат да вярват в Бога, защото Той ще изисква от тях жертви. Той ще изисква от тях да променят живота си.

Среща с християни във Варна

Що се отнася до вярващите християни, които се придържат упорито към еволюционната теория, смятам, че това е така, понеже тази теория е била натрапена на съзнанието им още в детските години и за тях е трудно да я изоставят. Еволюционната теория лежи в основата на всеобщо приетата космология на съвременното секуларно общество. Както отбелязва о. Серафим: “Такава е силата на света и неговите модни идеи”.

Светът днес нуждае ли се от благовестие?

Нуждае се. Абсолютно! И сега, както винаги.

Какви са впечатленията Ви от България?

Престоят ми в България беше много полезен за мен. Срещнах се с човеколюбиви и предани на Православието архиереи и свещеници, душепастири, монашестващи и миряни. Бях вдъхновен от активния, съзнателен духовен живот и православната просветна дейност в енориите, които посетих. Разбира се, може да се направи много повече, но това се отнася до всички страни, в които има Православна църква. Но благочестието на българските православни вярващи е силно и се укрепва от небесното застъпничество на св. Йоан Рилски, св. цар Борис-Михаил и целия сонм български светци. От корените на това благочестие православната вяра в България може да расте.

Ще дойдете ли отново?

Да, разбира се, много бих искал да дойда отново в България. Дано даде Бог! | Църковен вестник, бр. 22, 2008 г.