Охридски архиепископ Йоан: Първо интервю на свобода

Как се чувствахте, когато тази сутрин напуснахте килията и излязохте от района на затвора?

Свободата е свобода, но човек и в затвора може да бъде свободен. Свободата е и духовно, а не само физическо състояние. Радвам се, че дочаках правдата по някакъв начин да бъде удовлетворена.

Какви бяха условията в затвора?

В „Идризово” условията са доста осъвременени, както и във всички страни, които претендират да влязат в Европейския съюз. Най-важното е, че няма побои. А най-голямото мъчение е, че не можеш нормално да общуваш със света.

Знаете ли защо не Ви беше разрешено да носите расо през изминалите осем месеца?

Не знам. По Закона за изпълнение на санкциите това не е забранено. Иначе ние не носехме затворническо облекло, а свое, домашно. Не знам защо тогава и аз не можех да нося свое облекло, след като именно расото е моето домашно облекло.

Какви дрехи носехте в затвора?

Черни панталони и черен пуловер.

Казват, че са ви обръснали брадата.

Слава Богу, не.

Кой ви посещаваше?

Докато не почина баща ми, идваха той, майка ми и сестра ми. Но на зет ми, например, който ги докарваше до затвора, нито веднъж не разрешиха да ме посети.

Как прекарвахте времето си, с какво се занимавахте?

Човек, посветен на Бога, винаги има работа. Моята работа е молитвата, защото умът никога не трябва да остава празен, а да бъде действен. Доста четях, също така, и обменях опит с останалите затворници, слушах изповедите им… Престъпниците са своего рода интересни хора, защото животът им е богат на случки… Мисля, че времето, прекарано в затвора, все пак не е напразно изгубено.

Как гледаха на вас останалите затворници?

В началото бяха резервирани, защото срещу мене се водеше голяма медийна кампания. Страхуваха се, че ще има някакви последици, ако пазачите в затвора ги видят да общуват с мене, защото бях в политическа немилост. По-късно, когато разбраха, че в мен могат да намерят искрен приятел, се сближиха с мене. И наистина се радвам, че се запознах с някои от тях.

Очаквахте ли намаляването на присъдата на осем месеца?

Вярвах, понеже Върховният съд даде знак за такава възможност още в началото на септември. Тогава жалбата ми беше частично приета, а наказанието променено – от три точки на обвинението две отпаднаха и остана само една точка, свързана с църковния календар. Най-лошото е, че след това те, противно на Наказателния закон, свързаха това с условната едногодишна присъда и така се получи присъда от две години и четири месеца. Това мина пред Основния и Апелационния съд и накрая дойде пред Върховния. Те прецениха, че за разпространение на омраза на верска и национална основа е достатъчно наказание от осем месеца затвор.

Говорителят на Македонската дирекция по изпълнение на санкциите Марина Саздовска каза, че трябва да се върнете в затвора в понеделник до 17 часа, защото затворническата управа още не е получила решението на Върховния съд.

Това е само формалност. Решението ще пристигне при тях в понеделник.

Подали сте жалба и пред Европейския съд за правата на човека в Страсбург. Докъде стигна това?

Да, подадохме оплакване преди четири-пет месеца и получихме потвърждение, че жалбата е приета, но мисля, че ще са необходими няколко години предметът да бъде поставен на дневен ред.

Срещу Вас се води и друго дело, че сте били укрили 57.000 евро, докато бяхте Повардарско-Велешки митрополит. Процесът е към края си, какъв изход очаквате?

В сряда беше на практика последният ден от процеса, остана още само адвокатите да държат заключителната реч на 30 март. Най-важното е, че съдебната експертиза и моето изявление напълно съвпадат, тоест, всички похарчени пари и всичко, което е купено, остава в собственост на Македонската православна църква. Няма наказателно дело за укриване, за което ме обвиняват, защото нищо не съм присвоил.

Смятате ли, че сръбската държава и Сръбската православна църква направиха достатъчно, за да излезете на свобода?

Приятелите и братята се познават в мъките и трудностите. СПЦ се показа и в тези трудни мигове като семейство и затова благодаря на Църквата за всичко, което направи, за да съм пак на свобода. Знам, че направиха всичко, което можаха, и СПЦ, и сръбската държава, знам, че навсякъде се говореше за това, че човешките ми права са нарушени. Благодаря на всички добронамерени хора в Сърбия, Гърция, Русия и в цяла Европа, които алармираха целия свят.

Мислите ли, че сега ще ви пуснат свободно да извършвате своята мисия?

Докато не се промени Законът за верските общности, вероятно ще има известни пречки за служението ми – открити или прикрити. Най-лошото отмина и е сигурно това, че няма да се откажем. Ще настояваме такъв закон да се приеме възможно най-скоро, за да можем да регистрираме нашата православна верска общност.