Прот. Балашов: Единство в главното и компромис във второстепенното е решението на църковния проблем

Източник: Сител

Николай Балашов (протойерей – бел. прев.) е име, което означава много в руската църковна дипломация. Той е секретар на Отдела за външноцърковни връзки на Руската православна църква с останалите поместни Църкви и един от най-запознатите с проблема, който има Сръбската православна църква с името на Македонската църква.

Господин Балашов, Негово светейшество патриарх Алексий неколкократно предложи своя авторитет за посредничеството в спора между Църквите в Белград и в Скопие. Знаете ли защо СПЦ отказва това посредничество, след като тукашните (македонските – бел. прев.) владици са готови Руската църква да бъде посредник?

Не съм сигурен, че в този случай трябва да се говори за посредничество. Светейшият патриарх Алексий на няколко пъти заяви, че РПЦ е готова да даде цялата си подкрепа и активно да участва в този диалог. Ние знаем, че в миналото диалогът между архиереите на СПЦ и МПЦ вече съществуваше. Не може да се каже, че той не носеше никакъв успех. Бяха направени съществени крачки напред към постигането на съгласие. Следователно диалогът трябва да продължи там, където спря. РПЦ от своя страна наистина е готова да участва активно и да помогне, с опита който имаме от диалога ни като Руска православна църква със Задграничната руска православна църква.

Все пак, вместо решение и диалог, през последните пет години проблемът допълнително се усложни. СПЦ реши да установи паралелна йерархия в лицето на бившия митрополит Йован. Мисля, че Руската църква още тогава каза, че това е погрешна стъпка. РПЦ все още ли е на това мнение?

Всеки диалог е сложен процес. В него никога не се случва придвижването напред да става постепенно. Понякога се случват и крачки назад. Аз не бих искал да коментирам решението на Архиерейския събор на СПЦ, но бих казал, че известни консултации по този повод с РПЦ наистина се случиха и ние се надяваме, че процесът на взаимно разбирателство ще се развива и занапред. РПЦ е готова да поздрави стъпките, които водят към увеличаване на взаимното доверие, необходимо за успешното разрешаване на македонския църковен въпрос. Ние сме убедени, че този въпрос може да се реши само по църковен път, само в съгласие с каноните и каноничните предания. И при това с доверие и братска любов.

Мислите ли, че името на една православна Църква, какъвто е случаят с МПЦ, може да бъде такъв проблем, че над два милиона християни да останат извън православния свят?

В този случай, ако задачата ни е влизането на МПЦ в православния свят, трябва да имаме предвид и мисленето и чувствителността, с които се срещаме и у другите православни народи. Според дълбокото ми убеждение, решение на този въпрос може да бъде намерено. За това е нужна добра воля, стремеж към взаимно разбиране и готовност да се води един истински диалог, а не само да се влиза в монологични изказвания.

Аз не мисля, че МПЦ трябва да се откаже от името си. Мисля, че могат да се намерят алтернативни варианти на прилагането на различни имена, съществуващи в историческата традиция на Православието в Македония.

Защо тогава и другите църкви, например Руската, Сръбската и Българската не се откажат от националните представки?

За Руската, а доколкото знам и за Сръбската, както и за Българската и за много други поместни православни Църкви, предложението „Македонска православна църква” не представлява никакъв проблем. Но още веднъж искам да подчертая, че сме длъжни да се отнасяме с чувствителност и деликатност към мисленето на някои други поместни Църкви и православни народи.

Като например Гръцката православна църква. Можете ли да ми обясните как над десет Църкви могат да бъдат заложници на ГПЦ? Не мислите ли, че това е повече политически въпрос, отколкото на каноните?

Ще ви отговоря на въпроса с въпрос: МПЦ иска ли да влезе в общение с целия православен свят или само с определена част? С една или с няколко православни Църкви? Аз мисля, че МПЦ иска да бъде в единство с целия православен свят. Ако това е така, тогава е необходимо да се продължи диалогът, който понякога не е толкова прост. Но с добра воля и от двете страни ще се увенчае с добри резултати.

Не ми отговорихте, дали има повече политика, отколкото канони?

На мене ми е трудно да съдя, аз не съм участник в този спор. Аз мога да преценявам аргументите само като ги наблюдавам отстрани. Смятам, че този въпрос не е само политически, а е и въпрос, свързан с изтънчени, деликатни теми като национална идентичност и различни виждания за историята. Можем да се стремим към единство, имайки наум, че в момента нямаме еднакви виждания по редица проблеми. Аз не съм убеден, че пълното, цялостно единство по отношение на историята се явява необходимо условие за нашето канонично единство и църковно общение.

Ще дам един пример. При нас със Задграничната църква все още не съществува единство по отношение на историята. Ако решавахме историческия въпрос, диалогът ни щеше да продължава още сто години. Трябва да разберем кое е главното и кое – второстепенно. Ако постигнем единство в главното, и да бъде постигнат разумен компромис във второстепенното, ще можем заедно да засвидетелстваме общата ни вяра.