„Светец можете да станете, но свещеник – никога…“

Моравишкият епископ Антоний Пантелич за това, с какво е запомнил блаженопочиналия предстоятел на Сръбската църква.

Владико, с какво ще запомните най-вече служението на патриарх Павле?

До момента, в който влезе в болницата, той служеше всеки ден, когато по устав трябваше да се извършва божествена литургия. Той много обичаше да проповядва, всяка негова литургия беше не само евхаристийно приношение, но и литургия на словото. Той учеше на главното – вярата, любовта – и неговите поучения винаги бяха кратки. Основно те бяха тълкувания на евангелските сюжети, които се четяха на литургията.

Светейшият патриарх спеше малко и обичаше да става много рано. Обикновено започваше деня в шест или шест и половина сутринта. По-късна литургия служеше само на големи празници или когато имаше предаване по телевизията. Почти винаги служеше литургия по йерейски чин.

Защо?

Той обичаше да служи сам, без дякон. Сам извършваше проскомидията.

Често ли сте служехте заедно с него?

Доста често – и в Белград, и по време на пастирските му пътувания. Интересно е, че по време на своето предпоследно пътуване до Москва патриарх Павле служи в подворието на Сръбската църква на днешния ден – 16 ноември.

През последните години преди моето назначаване като представител на СПЦ в Русия аз се стараех да му помагам. Върху мен светейшият патриарх извърши последната си архиерейска хиротония.

Патриархът ръкополагаше много хора и винаги проучваше внимателно кандидата за отговорно служение в Църквата Божия. Преди да бъде ръкоположен, този човек минаваше през дълго съвместно общуване, богослужения, изповед.

Патриархът не извършваше хиротония, ако имаше някакви препятствия за приемане на сан – смъртен грях или ситуации, описани в устава. Той често казваше в такива случаи: “Светец можете да станете, защото всички сме призвани да станем светци, но свещеник – никога”.

Подчертаваше, че пастирските грижи, служението на Църквата са по-важни от семейството, и че никой духовник не трябва да слага на първо място жена си и децата си.

Как живееше самият патриарх?

Той беше изключително скромен човек. Ядеше и пиеше много малко и изобщо се стараеше да се задоволява с малко неща. По време на пътуванията си, дори когато в хотелските стаи имаше много удобни и дори разкошни легла, той спеше, седнал на стол. И персоналът се чудеше на това. Когато хората виждаха, че леглото е останало недокоснато от вечерта, те недоумяваха: “Къде ли е спал?”

Светейшият имаше две облачения, които той сам переше, гладеше и слагаше в пътното си куфарче. Той не разрешаваше на никого да му помага да се приготви за път. Винаги сам се обличаше и сам отиваше пеш или с градския транспорт да служи.

При пътувания той използваше патриаршески транспорт само при официални визити. А ако искаше да служи някъде недалече от Белград, ползваше обществен транспорт – автобус или трамвай. Хората общуваха с него, задаваха въпроси, и той им отговаряше винаги много обстойно, понякога с хумор.

Как минаваше денят му?

Винаги разделяше времето така: 4 часа за сън, 4 – за умствена работа, 4 – за физическа, 4 – за молитви. Занимаваше се с най-различни дела. Понякога извършваше сам ремонтните работи в патриаршията, ремонтираше брави, електрически инсталации.

Той беше много пестелив човек. Например, вечер често излизаше на терасата на патриаршеската сграда и четеше на светлината на градските фенери, за да пести електричеството в сградата. Понякога гасеше светлините в патриаршията, ако някой е забравил да направи това.

Светейшият патриарх пишеше изключително много. Занимаваше се с литургика, тълкувания на Евангелието. Изследваше особеностите на така наречените “подвижни празници”, традициите на богослужението в различни Църкви. Прекрасно знаеше творенията на Отците на Църквата, църковните канони и устава.

Изповядваше ли той?

Да. Много често изповядваше обикновени хора. Имаше дни, когато в параклиса на патриаршията всички желаещи можеха да дойдат при патриарха на изповед. Той приемаше всички.

Кога се видяхте с него за последен път?

Това лято в Белград на 11 юни, на празника на св. Лука Войно-Ясенецки. Във Военно-морската академия откриха параклис, посветен на този светец, и аз му занесох в подарък икона и частица от мощите.Тогава ми се удаде да се срещна с патриарха и малко да поговоря с него. Той ми каза само няколко фрази. Но това са много лични неща. | pravoslavie.ru, Татьянин День