Годишнина от възстановяване на Българската патриаршия

Източник: Църковен вестник

На 8 май 1953 г. в София тържествено е открит Третият църковно-народен събор, на който присъстват 107 избиратели. На 9 май съборът приема с някои малки промени устава на БПЦ, а на 10 май, сред тримата определени от синода кандидати за патриаршеския престол – , Неофит Видински и Климент Старозагорски, избира новия български патриарх Кирил, дотогава Пловдивски митрополит .

В деня на избора от 107 гласували избиратели 104 дават своя глас за Пловдивския митрополит Кирил. Така на 10 май 1953 г. БПЦ официално е провъзгласена за патриаршия и е избран българският патриарх.

Патриарх Кирил е роден на 3 януари ст. ст. 1901 г. в София. Светското му име е Константин Марков. След завършване на основното си и прогимназиално образование постъпва в Софийската семинария, която завършва с отличие през 1920 г. През същата година постъпва в Белградския богословски факултет, тъй като по това време у нас все още няма висше богословско учебно заведение. През 1922 г. прекъсва следването си и се завръща в България. За кратко време е учител-възпитател в Софийската семинария.

На 30 декември 1923 г. приема монашески чин с името Кирил. Пострижението е извършено в храм „Св. Неделя” от Софийския митрополит Стефан и с духовен отец архим. Борис, по-късно Неврокопски митрополит. На следващия ден младият монах е ръкоположен за йеродякон. През 1924 г. йеродякон Кирил заминава за Черновиц, за да продължи богословското си образование в тамошния богословски факултет, който завършва успешно в края на 1925 г. След това няколко месеца е секретар на Рилския манастир, а през есента на 1926 г. е назначен за учител-възпитател в Софийската семинария. Там не престава да обогатява и разширява своето образование и през 1927 г. защитава в Черновиц докторска степен по богословие. Между 1928-1929 г. специализира философия във Виена и Берлин.

На 22 юни йеродякон Кирил е ръкоположен за йеромонах от тогавашния Старозагорски митрополит Павел в семинарския храм. Заема редица висши длъжности под ведомството на БПЦ: протосингел на Софийска митрополия, началник на Културно-просветния отдел при Св. Синод, а през 1935 г. става секретар на Св. Синод.

Следващата година на 12 юли е възведен в епископски сан с титула „Стобийски”. През 1938 г. е избран за митрополит на овдовялата Пловдивска епархия. Като кириарх на тази епархия той развива голяма административна, религиозно-просветна и благотворителна дейност.
През 1951 г. митрополит Кирил е избран за Наместник-председател на Св. Синод, който пост заема до интронизацията си на патриаршеския престол.

Неговата значителна научна и книжовна дейност е високо оценена от Съвета на Духовната академия в София, който го провъзгласява на 13 февруари 1952 г. за почетен доктор на богословието. Освен двете трилогии: за предшествениците му на Пловдивската митрополитска катедра Паисий (+ 1872), Панарет (1805-1883), Натанаил (1820-1906) и трите тома на „При извора”, той издава сборник с проповеди „Път Господен” в 6 тома, както и редица статии в църковния печат и научно-богословски и исторически трудове. Последните третират предимно проблемите за Българското църковно-национално възраждане и дейността на Екзархията.
Патриарх Кирил разгръща и широка обществена дейност. Спомага Българската православна църква да установи добри отношения с другите православни и инославни църкви и да укрепи своето международно положение.

Патриарх Кирил умира на 7 март 1971 г. и е погребан в главната църква на Бачковския манастир.