Св. пророк Даниил е погребан в Самарканд?

Източник: Фергана.Ру

Ташкент-Самарканд. Сред учените все още няма единно мнение, кога и по какъв начин в Самарканд се е появил мавзолеят на библейския пророк Даниил, почитан като свято място от представителите на три световни религии – исляма, юдаизма и християнството. Съгласно Библията, през 605 г. пр. Хр. Даниил бил отведен заедно със своите сънародници в плен от вавилонския цар Навуходоносор, при двора на когото се прославил с набожност, пророчески дар и способност да върши чудеса. Пророкът доживял до освобождаването на еврейските пленници по времето на цар Кир, но поради преклонната си възраст вече не можел да се върне в родината и бил погребан с почести в Суза, близо до днешния град Мосул в Ирак.

Легендата гласи, че по времето на похода си в Двуречието и Мала Азия през 1397-1404 г. завоевателят Тимур не успял да превземе, както обикновено правел, град Суза с щурм. От богословите той научил, че градът е пазен от мощите на пророка. Тогава Тимур обещал на обсадените жители, че няма да граби тяхното имущество, да убива непокорните и да откарва пленниците в робство, ако му позволят да вземе в своята столица Самарканд част от мощите, а именно дясната ръка, която да брани столицата на империята му от всякакви беди.

Специалистът по история на Самарканд Артур Самари отбелязва, че в трудовете на биографите на Тимур няма свидетелства за този епизод. Той обръща внимание и на това, че живелият четири века преди Тимур персийски историк Истархи твърди, че мавзолеят на Даниил вече е съществувал по негово време.

Някои изследователи смятат за по-убедителна версията, според която мощите на пророк Даниил са били донесени в Самарканд от преселници-евреи още по времето преди исляма; според тях местните жители-зороастрийци, които се отнасяли търпимо към друговерците, са позволили издигането на мавзолей извън стените на града. Според Самари това становище се подкрепя и от факта, че археологичните находки в непосредствена близост до мавзолея датират от VI в. преди Христа, тоест към времето, когато според Библията е живял и починал пророк Даниил.

Мощите на пророка са можели да бъдат донесени в Самарканд и от християните: известно е, че по времето на византийския император Зенон част от останките на пророк Даниил са били преместени от Мосул в Цариград.

Тъй или инак, тази светиня съществува от прастари времена и продължава да привлича маса поклонници и туристи. Въпреки че местоположението на мавзолея е встрани от останалите прочути постройки и исторически места на Самарканд, той е разположен в удивително красиво и уникално по природните си свойства място.

През 1996 г. мавзолеят на Даниил беше посетен от руския Патриарх Алексий II. Патриархът благослови и освети "тези места" и каза, че определено усеща присъствието на светостта тук.

Кореспондентите на агенция "Фергана.Ру" решиха да се изкачат към светинята не по асфалтирания автомобилен път, по който пътуват чуждестранните туристи и многобройните поклонници, а по пътечката през пустинните хълмове на Афрасиаб, по която според легендата е вървяла камилата с мощите; там, където тя спряла за почивка, Тимур заповядал да бъде построен мавзолеят.

От средновековната джамия Хазрат Хизр, чийто силует се издига над некропола Шах-и-Зинда, пътечката се изкачва високо над града по съвършено дива и обрасла с пустинни тръни местност. Местните рядко идват тук – те почитат покоя на мъртвите. Защото тези призрачни могили не са нищо друго освен изтрити от времето останки на древен град. Някои находки от Афрасиаб свидетелстват за развита култура още отпреди 2700 години, тоест през VII-VIII век преди Христа. Но, както и до съвсем неотдавнашно време, хората са строили жилищата си от пръст, и затова стените и улиците са се уплътнили в хълмове и дерета, над които се издига единствено глинената планина на древната цитадела, цялата изпъстрена с ходници и пещери. От нейния връх – бившата крепостна стена – Самарканд се вижда като на длан; по-високо е само далечното възвишение Чупан-Ата, прелетяло според легендата чак от Сирия, за да смаже и погребе под тежестта си цяла армия от чуждоземни завоеватели.

Между хълмовете и глинените кули поривите на пустинния вятър носят истински прашни вихрушки; попаднеш ли в някоя от тях, веднага забравяш и за своята епоха, и за цивилизацията, която е само на няколко километра от теб. Неочаквано местността завършва със стръмен склон, от чийто отвесен ръб се открива гледката на речна долина, потънала в свежа зеленина и сянка. Това е Сиабският район на Самарканд – място, запазило ако не най-древната, то поне съвсем традиционната местна архитектура на глинени къщи с вътрешни дворове. Сиаб е не много широката, но доста пълноводна река, по чието име жителите са нарекли и древния град: Афрасиаб значи "близо до Сиаб".

Левият бряг е плътно застроен и изпълнен с градини, а на десния се вижда тясна ивица земя над стръмнината и малка тополова горичка, под чиито сенки се крие мавзолеят на пророк Даниил, или по-точно сегашната му сграда, преустроена за последен път в началото на XX век. Зад портите на невисоката постройка почива увитият с копринен плат десетметров "саркофаг" с мощите.

И последното, което искаме да споделим: кореспондентите на "Фергана.Ру", които преди идването си тук вече бяха обиколили доста от природните забележителности и уникалните кътчета на Централна Азия, усетиха нещо съвсем особено на това място. Някой би казал, че тук "има мощен източник на позитивна енергия". Казано с по-прости думи: ако поседиш спокойно петнайсетина минути близо до мощите, някак от само себе си, дори без молитви и праведни мисли, се появява усещането за необикновена лекота в душата, че и в тялото ти – мигове сякаш на безтегловност и щастлива забрава…