Съчиненията на св. Патриарх Евтимий

За българския превод на книгата „Съчинения на българския патриарх Евтимий“ от Емил Калужняцки – предговор на проф. Димитър Кенанов

Близо век преди основополагащия труд на проф. Емил Калужняцки започва същинският научен интерес към св. Евтимий, патриарх Търновски, с опити да се обнародва неговото книжовно наследство. Като съзнава, че Киевското издание на житието и службата за св. Йоан (Иван) Рилски от 1671 г. е библиографска рядкост, на два пъти в Белград о. Неофит Рилски печата „Службы с житиемъ…” (1836 и 1870 г.) за рилския пустинник и небесен покровител¹.

Архим. Леонид (Кавелин) е имал желание да подготви за печат Евтимиевите съчинения, но става първият издател на „Похвално слово за Патриарх Евтимий” от Григорий Цамблак. Във встъпителната статия руският учен заявява: „Съвпадащите свидетелства на Григорий Цамблак и Константин Философ (т.е. Костенечки) доказват, че св. Евтимий е бил истинският баща на славянската филология. И неотменен дълг е на любителите на славянската древност подробно и грижливо да издирят неговите заслуги в това отношение, да съберат всички негови съчинения”². Бориловият Синодик от 1211 г. е другият важен паметник с два преписа от ХІV в. и ХVІ в., въведени в науката от В. И. Григорович, Сп. Н. Палаузов, М. С. Дринов и М. Г. Попруженко, който доказва участието на св. Патриарх Евтимий в попълването и редактирането на Синодика. Славистичните среди са въодушевени от откриването на Рилския панегирик, писан през 1479 г. от Владислав Граматик. По него Неофит Рилски публикува Евтимиевото житие на св. Иван Рилски с Рилската повест на Владислав Граматик за пренасянето на мощите в Рилския манастир през 1469 г. Сп. Н. Палаузов изразява убеждението си, че Панегирикът е съставен от св. Патриарх Евтимий, който започва да събира монументални Велики Минеи-Чети. Изглежда под въздействието на Палаузовата теза архим. Леонид дава същата оценка за Рилския панегирик и за св. Евтимий Търновски като съставител и редактор на Велики Минеи-Чети, предшественик на митрополит Макарий от ХVІ век³. В единствен препис от Владислав Граматик е запазено „Похвално слово за св. Филотея” от митрополит Йоасаф Бдински. В неговия текст за Кавелин подобно вопъл на поробения български народ звучи крилатата мисъл: „По-добре беше слънцето да изгаснеше, нежели да замлъкне Евтимиевият език”.

От Рилския панегирик през 1882 г. Владимир Качановски печата Евтимиевите послания до митрополит Антим, до монах Киприан и до свещеноинок Никодим Тисменски⁴. П. А. Сирку (Сирков) обобщава изследванията и публикациите на текстове по ръкописа на Владислав Граматик, привежда постатийното му съдържание с началните фрази на поместените съчинения, с бележките, оставени от Владислав Граматик, и в по-ново време – от отец Неофит Рилски⁵. П. Сирку смята още, че в написването на Мардариевия панегирик от 1483 г. участва и Владислав Граматик. За по-голяма пълнота ще добавим, че през 1734, 1735 г. Владиславовия сборник е разлиствал Партений Павлович, а няколко десетилетия по-късно е четен от йеросхимонах Спиридон Рилски заради Евтимиевото житие на св. Иван Рилски и по този начин Спиридон с единствения запазен препис на „Житие на преп. Теодосий” от Константинополския патриарх Калист. Това го подтиква да състави нова редакция на Теодосиевото житие и да напише служба за неразумно забравения от българите единоплеменен светец, както сам признава в Предисловието⁶.

Със своите преводачески и редакторски занимания св. Патриарх Евтимий обновява литургическите текстове в Българската Църква и ги поставя в пълна съвместимост с византийската патриаршеска практика. Чрез направените от П. И. Севастиянов фотографски снимки в Атон се поставян основи за траен интерес към пергаменния Свитък от ХІV век, чийто произход Полихроний Сирку свързва с Търновската Велика лавра „Св. 40 мъченици”. Свитъкът е дълъг 3 метра, широк – около 13 см и до днес се съхранява в славянобългарската Зографска обител „Св. Георги Победоносец” на Атон⁷.

През 1869 г. е обнародван Свитъкът, съдържащ Филотеевия Устав на литургията от св. Йоан Златоуст с Дяконския чин⁸ и с предисловие от безименен автор (според Сирку това е Я. Шафарик): „Руският писател г. Севастиянов е свалил фотографическо копие от съществующата на стената в Зографския манастир на Св. гора проскомидия, която е превел от гръцки на българославянски език Евтимий Търновски, български патриарх от 1360 до 1389 г. Тоя фотографически препис г. Севастиянов е предал А. Гилфердингу да го напечата в някое от руските археологически периодически списания. А. Гилфердинг – който мисли, че ако преводът на тая проскомидия бъде напечатан в Русия, той ще да стане недостъпен за българите, до които се отнася повече, нежели до русите – е намерил за по-добре, щото тоя превод от старата българска книжнина да се напечата в Сърбия, защото в такъв случай той ще да стигне по-скоро до ръцете на учените българи”⁹.

Между духовните съкровища на днешната библиотека на Зографския манастир е ръкописната книга от ХІV век – Зографски Служебник на св. Патриарх Евтимий с Евхологий, който вмества в себе си освен литургическия текст на Свитъка, служби на св. Йоан Златоуст, св. Василий Велики (литургия и преждеосвещена литургия), различни молитви и чинопоследования. По признание на Сирку, подробни сведения за сборника първи съобщава Владимир Качановски. Той забелязва възглашенията за цар Иван Шишман, царица Мария, св. Патриарх Евтимий и застава зад романтичното Зографско предание, че пътят на заточения от османските поробители Евтимий минава през Атон и Зограф¹⁰. В отделна статия по Зографския Служебник Вл. Качановски печата молитвите, отдавани на св. Патриарх Евтимий¹¹.

През лятото на 1887 г. П. А. Сирку посещава Атон и преписва Зографския Служебник, а през 1890 г. обнародва цитираното вече ненадминато издание на литургическите трудове, оставени от св. Патриарх Евтимий. Приведени са разночетения по Соловецкия Служебник, писан в Зографския манастир през 1632 г. от инок Варлаам за молдовлахийския митрополит Теофан. Полихроий Агапиевич успява да претвори в слово част от своя всеообхватен замисъл за труд за търновското „исправление книг” – през 1898 г. излиза книгата му „К истории исправления книг в Болгарии в ХІV в. Т.1. Время и жизнь Патриарха Евфимия Тырновского”. В обемистото изследване¹² е сторен историко-политически обзор на положението в България през ХІV век, изложено е обстойно светоотеческото по дух учение на византийско-българския исихазъм чрез делото на преп. Григорий Синаит, преп. Григорий Палама, преп. Ромил Видински, преп. Теодосий Търновски, св. Евтимий, патриарх Търновски. Налице е пръв опит за цялостен поглед върху ръкописното наследство и образоваността при цар Иван Александър. През 1900 г. П. Сирку издава Евтимиевата „Служба на преп. царица Теофана”¹³. Във въвеждащата и в заключителната статия са проследени всички извори за живота на преп. Теофана като открит остава въпросът за предполагания византийски химнографски източник и въздействието му върху св. Патриарх Евтимий. Важни са приносите на Полихроний Сирку за изясняването на изворовата основа на житията за св. Иван Рилски и св. Петка Епиватска (Търновска) с публикуването на новобългарската версия на житието за св. Петка по Жеравненския дамаскин¹⁴.

Във фундаменталния труд на проф. Ем. Калужняцки могат да се намерят още научни факти, които изграждат пълната картина на издателския интерес към Евтимиевото духовно наследство през ХІХ век. В настоящото преиздание на български език от Недка Николова е преведена аналитичната студия с текстокритическите бележки към отделните произведения на св. Евтимий Търновски. Надяваме се, че с преводния си формат изследователските прозрения на видния евтимиевист ще стигнат до по-широка читателска среда.

Източник: Съчинения на българския патриарх Евтимий, Емил Калужняцки, Велико Търново, 2011

Бележки

¹ Подробно вж. Кенанов, Д. Евтимиева метафрастика. Път и мисия във времето. ИК ”ЖАНЕТ-45”, Изд. „ПИК”, Пловдив – Велико Търново, 1999, 111-126.
² архим. Леонид. Нова граҕа за бугарску историjу. – В: Гласник Српског ученог друштва, Б., т. 31, с. 247
³ архим. Леонид. Последний патриарх Болгарского царства, блаженный Евфимий и его сочинения. – В: Чтения в Обществе истории древностей Российских (ОИДР), 1870, кн.4, разд. І, 13-18.
⁴ Качановский, Вл. К вопросу о литературной деятельности болгарского патриарха Евфимия. – В: Христианское чтение, 1882, июль-август, СПб., 1882, 217-265.
⁵ Сырку, П.А. Очерки литературных сношений болгар и сербов в ХІV – ХV вв., СПб., 1901.
⁶ Всички текстове, свързани с делото на преп. Теодосий Търновски, вж. Кенанов, Д. Крилатият въздухоходец Теодосий Търновски, Издат. „ПИК”, УИ, Велико Търново, 2010.
⁷ Подробна библиография за изследванията до 1890 г. и публикация вж. Сырку, П. А. К истории исправления книг в Болгарии в ХІV в. Т.1, вып. 2. Литургические труды Патриарха Евфимия Терновского. СПб., 1890, Лондон, 1972.
⁸ Проскомидиjа из Зографског манастира у Св. гори. Приjевод бугарско-словенски Патриjарха Jевтимиjа. – В: Гласник Српског ученог друштва, кн. 8, св. 25, старого реда, Б., 1869, 288-304. На с. 339 е поместена бележка за Научно заседание от 15 ноември 1868 г., където публикацията е предложена за печат от С. Сретенович.
⁹ Проскомидиjа…, с. 288. Новобългарският превод е на Любен Каравелов, който печата откъс от литургията в сборника си „Сокол” (1876). – В: Каравелов, Л. Събрани съчинения. Т.6, С., 1985, 329-330.
¹⁰ Качановский, Вл. Новые данныя для изучения литературной деятельности Болгарского тырновского патриарха Евфимия (1375-1393). – В: Христианское чтение, 1888, март-апрель, СПб., 1888, 472-478.
¹¹ Качановский, Вл. Новооткрытые на Афоне труды Болгарского патриарха Евфимия. – В: Вестник Славянства. Сборник, издав. проф. Вл. Качановским, 1889, кн. 3 и 4, Казань, 118-128, 118-125.

¹² Подробен биографичен очерк за основоположника на Евтимиезнанието вж. Кенанов, Д. Евтимиева метафрастика…, 249-265.
¹³ Сырку, П. А. Евфимия, патриарха Терновского, Служба преп. царице Феофане. По рукописи ХІV-ХV вв. Хилендарского монастыря на Афоне. СПб., 1900.
¹⁴ Сырку, П. А. Несколько заметок о двух произведениях Тырновского патриарха Евфимия. – В: Сборник статей по славяноведению, сост. и изд. учениками В. И. Ламанского по случаю 25-летию его ученой и профессорской деятельности, СПБ, 1883, 348-401.