Визуализацията и Законът за сеенето и жъненето

Учение, твърде чуждо на християнската вяра и без прецедент в църковната история, е това за визуализацията – нашето въображение може да твори. Най-явен негов изразител е кореецът Пол Йонги Чо. Той излага своето разбиране в книгата си „Четвърто измерение“, широко разпространена в петдесятните и Божиите църкви.

Според него нашите мечти и съзнателни представи променят обстоятелствата в живота ни. „Трябва да промениш мислите и въображението си. Промени също така и представите си, защото по този начин ще можеш да доминираш над триизмерното пространство, над целия материален свят…“ [1]. Чо препоръчва да чертаем конкретни образи в съзнанието си, защото по този начин улесняваме Бога при отговора. Това нехристиянско учение, по неговото свидетелство, му е „открито от Бога“: „Ето, това е трудно за теб и за всички Божии деца. (…) Те Ме молят и искат много неща, но тяхната молитва е неясна и Аз не мога да им отговоря. Не знаеш ли, че при Мен има много маси, столове и велосипеди? Ти се молиш, но никога не се конкретизираш какви да бъдат те“ [2]. Когато Чо казва, че молитвата към Бога трябва да бъде отправена с помощта на визуализация, това не означава, че Бог дава отговор в резултат от молитвата, а по-скоро поради креативната сила на самата визуализация: „Нашите мечти, сънища създават реалност. Когато започнеш да виждаш нещо, то се появява“ [3].

Критика

Учението за визуализацията или създаването на образи в съзнанието, които променят обстоятелствата, не само че няма християнски корени, а има напълно окултен характер. То не се среща в нито една протестантска деноминация, но със сигурност е прието от метафизичните култове и новите движения за самоусъвършенстване, както и в движението „Ню Ейдж“. Те проповядват, че никакъв Бог не е необходим, за да живее човек по-добре, тъй като самият човек е Бог. Тази идея се заражда в края на ХІХ – началото на ХХ век, когато влиянието на тези нови религиозни движения е безспорно. Въпреки това повечето от проповедниците на просперитета се опитват да внушат, че са получили Откровение от Бога за това учение. Но как би било възможно Той да открие нещо, което отдалечава човека от Самия Него и от основните християнски добродетели? Ако човек чрез своите собствени представи оформя живота си, къде остава Божият промисъл, упованието в Божиите милост и правда? Какъв е този Бог, Който има нужда от конкретните желания и мисли на човека, за да вземе решение? Това не е суверенният и всезнаещ християнски Бог. Това е въображаем, измислен бог, чрез когото някои проповедници се опитват да направят много пари, продавайки книги, които уж разкривали духовните истини на вярата. От друга страна, тази концепция е в разрез с християнското смирение.

С учението за духовните закони, които всеки християнин може да използва, се губи упованието в Бога. Когато човек поеме част от атрибутите на Бога, не само, че изпада в прелест, но и реално се отчуждава от Него. Такъв човек е решил да осъществи своето висше предназначение без Божията помощ. Това е реалният извод, който се налага от така изложените учения. В подкрепа на подобно заключение е и следващият „закон“.

Законът за сеенето и жъненето

Благодарение на този „духовен закон“ повечето от проповедниците на просперитета на Запад са натрупали милиони долари. Според Улф Екман „този закон действа винаги право пропорционално и според това колко даваш. Колкото повече сееш, по-обилна е жътвата“[4]. Екман построява своята концепция на 2 Кор. 9:6–11. [5] Според него, ако някой даде нещо за Господа, ще получи сто пъти повече: „Исус каза: „Истина ви казвам, няма човек, който да е оставил къща или братя, или сестри заради Мен и заради благовестието и да не е получил стократно сега, в настояще време, къщи и братя, и сестри, и майки, и деца, и ниви. (…) Това обещание ясно се отнася за твоите земни притежания. (…) Ако оставиш къща, тогава, според Божието слово – аз чета само каквото пише, – можеш да очакваш стократно възвръщане“ [6]. Глория Коупланд твърди същото: „Дай 10$ и получи 1 000$; дай 1 000$ и получи 10 000$. Накратко, Марк 10:30 е много добро споразумение“ [7].

Учителите на просперитета не само въвеждат чуждо за Църквата учение, но се опитват да го примирят с волята на Бога. Ето как го прави например Джон Аванзини: „Това е Божият начин за даване – да даваш, очаквайки да получиш нещо в замяна на своя дар. Това е благословеният начин за даване – да очакваш нещо за това, което даваш“ [8]. По-надолу в същата книга той излага по-категорично своята мисъл: „Ясното учение на Писанието е, че Бог не е длъжен да дава нищо на никого, докато нещо не Му се даде на Него (Мал. 3:10; Лука 6:38)“ [9]. Тези стихове категорично водят до заключението, че Бог, за Когото Църквата учи, че дава изобилно и само поради Своята благодат, а не поради някакви човешки заслуги, е превърнат от тези „богопомазани“ проповедници в егоистичен, самовлюбен, даващ само на тези, които Му дават.

Критика

В закона за сеенето и жъненето, както и при останалите „закони“, проличава предпоставеността на решенията. Изглежда е валидно правилото „Целта оправдава средствата“. Целта са парите, а средствата са неправилно изтълкуваните библейски откъси. Аз не съм уверен, че посочените библейски текстове, използвани за целите на движението, се нуждаят от тълкуване, защото всеки бегъл прочит на библейската и църковната история показва абсурдността на „закона“. Нито Иисус Христос, нито апостолите са практикували подобни абсурди. Повечето от светците са напуснали живота, без да получат нищо в замяна на своята жертва, а още по-малко – стократно възнаграждение. Когато някои от учителите на просперитета използват текста от Евангелието според Марк (10:29–30) като свидетелство за подобен закон, те избират буквалистичния прочит на текста. Стократното възнаграждение в този живот не е императив [10]. Във връзка с горния библейски текст, естествено, идва риторичен въпрос: колко от учителите на просперитета са оставили дом, жени и деца, за да получат стократно? Знаем, че не това е смисълът, вложен от евангелист Марк. Основната идея е, че трябва да се научим да почитаме Бога над всичко в този живот. И не всеки, който дава, задължително ще получи стократно повече.

Както споменахме, никой от светците не е познавал и не е прилагал този „закон“. Защото контекстът на Писанието не ни позволява да признаем съществуването на подобен духовен принцип. А и колко от последователите на това движение биха се похвалили, че той действително функционира? В по-богатите държави е възможно някой да е получил подобно материално благословение, но в по-слабо развити икономически страни не се забелязват хора, които да са се възползвали от това „духовно благословение“. А когато св. апостол Павел казва: „Каквото посее човек, това и ще пожъне“ (Гал. 6:7), той няма предвид материалното благосъстояние на християните, а необходимостта от духовно внимание. Както много добре подчертава св. Йоан Златоуст, тук трябва да бъде направена разлика между общуване и пристрастяване към земните блага [11]. Перспективата на апостола е напълно противоположна. Той акцентира тук на нуждата от духовен живот, защото делата на плътта водят към погибел, а тези на Духа – към живот вечен. Този закон, както впрочем и другите, е тясно свързан с учението за просперитета, което е сърцето на сектантската проповед. А както ще стане ясно, този тип богословие се разминава както с Писанието, така и с целия опит на християнството.

Християнинът може да се надява, че след като е последвал Божията воля, ще бъде възнаграден. Това възнаграждение обаче не трябва да се свежда главно до материалното преуспяване. Вярващият трябва да върши всичко от любов към Бога, а благословенията имат есхатологичен и сотириологичен смисъл. Трябва да разсъждаваме от гледната точка на тези перспективи: ще ме приближат ли към Бога получените придобивки? Няма ли да загубя мира си, ако животът ми е материално по-различен? Защото богатството и бедността сами по себе си са нито добро, нито зло. Те стават такива само когато станат част от живота на човека. Затова, когато просим от Бога (въобще не може да става въпрос за „закон“), оставяме отговора на Божията воля.

От направения преглед на теологията на разглежданото неохаризматично движение ще направим следното кратко обобщение. Макар и да признават триединството на Бога, представителите му предават на този християнски догмат твърде различно съдържание. Божията суверенност е накърнена за сметка на антропологично идеализиране. Човекът заема централното място в богочовешкия синергизъм, като оставя Бога твърде трансцендентен по отношение на човешките проблеми. За да бъде потвърдено това заключение, за мнозина може би доста крайно, е нужно да бъде цитиран известният учител на просперитета Кейси Трийт: „Не работата, не правителството, не дяволът, не Бог (подч. мое – Т. С.). Онова, което е в сърцето ти, контролира нещата, които се случват в живота ти“ [12]. Последното твърдение недвусмислено доказва нехристиянските корени на движението на вярата и е свидетелство за неговия окултен уклон.

Бележки

1.Чо, Йонги. Четвъртото измерение. Пловдив, 1993, с. 33 – 34.
2. Пак там, с. 72.
3. Пак там, с. 31.
4. Екман, Улф. Финансова свобода. София, 1991, с. 80 – 82.
5. Други библейски откъси, които са важни при построяването на това учение, са: Марк 10:29–30; Гал. 6:7.
6. Екман, У. Финансова свобода, с. 80 – 82.
7.Цит. по: Jones, D., R. Woodbridge. Health, Wealth & Happiness…, p. 65.
8. Аванзини, Джон. Винаги в изобилие. София: Мемра, 1995, с. 5.
9. Пак там, с. 33.
10. Вж. Gillquist, Peter. The Orthodox Study Bible. Thomas Nelson Publishers, 1993, p. 110, 111.
11. Вж. Св. Иоан Златоуст. Тълкувание на посланието до Галатяни. София, 1941, с. 179.
12. Трийт, К. Достигни своята съдба, с. 31 – 33.

Из книгата на прот. Теодор Стойчев “Богословие на просперитета. Православна критика”, ИК “Омофор” 2014