Новите „апостоли“ и „пророци“ на Америка

През изминалата година Мит Ромни бе политикът, който получи подкрепата на голяма част от американските избиратели, което все пак не му бе достатъчно, за да надделее над всеобщия любимец Обама. Един щрих от биографията на републиканеца провокира внимание, а именно всеизвестната му принадлежност към общността на мормоните (официално именувана като „Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни“).

Няма да се впускаме в темата за световни конспирации и финансови лобита на религиозна основа, която често се спряга, когато стане дума за голямата мощ на мормонската църква. Нито пък ще задълбаваме в казуса за мормонското многоженство, което е останало в миналото (с изключение на малки общности, разклонили се от официалната мормонска църква). Озадачаващото в случая е, че значителна част от американското общество се довери на един кандидат за президент, който е последовател на религиозно учение, създало около себе си митологична псевдоистория и дори своя частна археология, чиято задача е да докаже съществуването на въображаемите народи ламанити и нефити. Вярно е, че учението на християните също залага на вярата, не толкова на разума. Християнската вяра обаче може да е свръхразумна, но не и безумна.

Разбира се, всеки има правото да вярва в това, което намери за добре, та нали вярата обитава най-вътрешната стая на душата! Тя е личен въпрос, включително и за кандидат-президентите на САЩ. Това обаче не променя факта, че общността на мормоните полага учението си на основите на една сериозна подмяна. Подмяна на автентичните история, догмати и святи личности на християнството с напълно своя версия на едно псевдохристиянство. „Християнство“, създало една захаросана приказка, зад която се крие драматична празнота; учение, пречупено през кривите огледала на националистически комплекси и месиански патос.

Фантастично-митологичната сюжетност е залегнала в основите на мормонското учение още при неговото възникване. Това става през 20-те години на 19 век, когато основателят на мормонската общност Джоузеф Смит съобщава, че има видение (всъщност поредица от видения), в което ангел на име Морони му заръчва да изрови и да преведе на английски свещена книга, написана на „реформиран египетски“. Тази древна книга съдържала историята на преселението на част от юдейския народ много преди времето на Христофор Колумб. Въпросните хроники за живота на нефитите и ламанитите, които според мормоните са кръвни братя на юдеите, били събрани от древен пророк на име Мормон. В книгата се разказва как след своето Възнесение, Христос се явява специално на народите на американския континент. Един от любопитните пасажи в „Книга на Мормон“ е моментът, в който се описва как Иисус слиза от небето и казва на Нефи (централен образ в писанието) да пристъпи напред, а след това заедно с него още 11 души, за да избере своите 12 апостоли от нефитския народ. Този епизод се отразява в съвременната йерархична структура на мормонската църква – след т.нар. Президенство, което е на върха, стои Съветът на дванайсетте апостоли, а след него се нарежда и Съветът на седемдесетте. С това обаче не се изчерпва идеята за американската избраност. Самият Джоузеф Смит проповядва, че Адамовият рай е бил на американска земя, и не само това – той е убеден, че в САЩ ще се намира и Градът на Бога. Това убеждение е залегнало в мормонския „Символ на вярата“, в който се казва: „Ние вярваме в буквалното събиране на Израил и във възстановяването на Десетте Племена; че Сион (Новият Ерусалим) ще бъде изграден на американския континент“.

Въпросната книга, която е публикувана под името „Книга на Мормон“, е приета за свещено писание на мормоните, наричана е още „Друг завет на Иисус Христос“. Защо Му е друг завет на Христос – това е въпросът, който е по-добре да не си задавате, ако сте запленен от мормонските мисионери с меден глас, които ви разкриват „какъв е планът, който Бог има за вас“. Може пък Христос да е „забравил“ да спомене нещо важно и да е изпратил нови Свои пророци и апостоли за „подобрено и допълнено издание“?… Свети апостол Павел има отговор на въпроса, изразен най-ярко в следните думи: „…има някои, които ви смущават и искат да изопачат благовестието Христово. Но ако дори ние, или Ангел от небето ви благовестеше нещо по-друго от това, що ние ви благовестихме, анатема да бъде.“ (Гал. 1:7-9). Апостолът предуреждава за появата на хора, които благовестяват нещо друго от това, което християните вече са приели – използването на минало време тук е показателно и едва ли може да звучи по-неотменимо и категорично.

Освен „Книга на Мормон“, общността на мормоните почита като свещени и книгите „Учения и завети“ и „Скъпоценен бисер“. Ето например един пасаж от „Учение и завети“, който провокира искрена почуда у всеки християнски читател: „Бог-Отец е имал тяло от плът, толкова осезаемо, колкото тялото на човека…“ (130-22). Разбира се, не можем да пропуснем да отбележим, че свещено писание за мормоните е и Библията. Според тях обаче в Библията е имало важни пасажи, които са премахнати. Мормонските водачи обясняват, че това се дължало на преводачески неточности. Какви точно са те не става ясно. В „Книга на Мормон“ все пак авторът се постарава да коригира една новозаветна „неточност“, а именно, че Иисус не е роден във Витлеем, а в Йерусалим.

От писанията се прехвърляме към мормонските тайнства. Не по-малко „нововъведения“ ни очакват и тук. Едно от най-стъписващите е кръщението в мормонската вяра не само на живи, но и на починали. Мотивът на мормоните е, че така онези, които са починали преди „възстановяването“ на „истинската Христова църква“, което се случило през 1830 г., могат да се възползват от шанса да бъдат спасени. Позволението (и инициативата) починалият да бъде кръстен се дава от неговите близки, като ритуалът се извършва върху живия, който с физическото си присъствие замества покойника. За религиозните ритуали на мормонската църква обаче може да черпите представа само от разкази, тъй като в мормонския храм, където се извършват тайнствата, немормони не се допускат. Свободен достъп има единствено в т.нар. сгради за събрание, където се провеждат беседи, излъчват се филми за историята на мормонското учение и т.н.

Най-ясна представа пък за мормонската концепция относно свещенството дава един пасаж от слово от 2006 г. на Джеймс Е. Фауст (втори съветник в Първото Президентство): „Аароновото свещеничество било възстановено на 15 май 1829 г. под ръцете на Иоан Кръстител, а Мелхиседековото свещеничество в рамките на един месец след това под ръцете на древните апостоли Петър, Яков и Иоан върху главите на Джозеф Смит и Оливър Кауъри*…“

Подобно на други религиозни движения, възникнали на американска земя, и „Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни“ залага много на мисионерството и младежките организации. Мнозинството от мормоните в определен момент от живота си отиват на проповедническа мисия някъде по света за 18 или 24 месеца. Разбира се, и България не убягва от вниманието на мормонските мисионери непосредствено след демократичните промени. За този сюблимен момент на „покръстване“ на българските земи се говори в една мормонска брошура: „На 13 февруари 1990 г. жив апостол на Господ Исус Христос – старейшина Ръсел Н. Нелсън… заедно с още няколко членове, се срещнали в Парка на свободата (сега Борисовата градина) в София и осветили земите на България и на нейния народ за проповядването на възстановеното Евангелие на Исус Христос“. Този момент се споменава и в изданието от 2011 г., излязло по повод 20-годишнината от мисионерската дейност на мормоните в България: „… след години на мрак и отчаяние е дошло времето, когато народът на България ще има възможността да дойде в Христа и да вкуси от пълнотата на Евангелието, което бе възстановено в тези последни дни“.

Има нещо много тъжно в образа на това учение. Най-тъжният факт е, че причастни към мормонската идеология са стотици хиляди, дори милиони хора по света, които искрено вярват в нейните послания и доктрини. Като едни „младенци, люлеени и увличани от всеки вятър на лъжливо учение, по лукавството на човеците, по хитрото изкуство на измамата…“ (Ефес. 4:14).

* Вторият старейшина след основателя на мормонството Джоузеф Смит. Един от тримата свидетели, видели според мормонската история златните плочи, на които била записана „Книга на Мормон“.

На снимката: портрет на основателя на мормонската църква Джоузеф Смит.