Диалог между църквите

Европейският съюз трябва да проявява такт в отношенията си с Източноправославните църкви. В противен случай има опасност да пробуди антиевропейски настроения сред православното население на територията си. Това казва Даниела Калканджиева от българския Център за диалог между религиите и предотвратяване на конфликти. Кореспонденция от Виена на Юлия Дамянова.

Европейският съюз трябва да проявява голяма дипломатичност в отношенията си с Източноправославните църкви, иначе той рискува да предизвика антиевропейски настроения сред своето православно население. Това казва историчката Даниела Калканджиева:

“И много често, решения, които са базирани, примерно, да се признае една от тези новите православни църкви, които възникват, които, примерно, ги признава държавата, но не ги признава Православния свят – примерно, в Македония автокефалната църква. Едни подобни намеси на Европейския съюз могат да се възприемат като атака срещу Православието и могат да провокират едни анти-европейски настроения, и да създадат условия за симбиоза между анти-европейски настроения и Православие – някакъв вид православен фундаментализъм.”

Даниела Калканджиева е една от основателките на Центъра за междурелигиозен диалог и предотвратяване на конфликти към Софийския университет “Св. Климент Охридски”. В момента младата историчка работи във виенския Институт за обществени науки върху изследване на тема “Влиянието на Православието върху процеса на евроинтеграцията”.

“В хода на евроинтеграцията се налагат едни принципи, които са малко трудни за възприемане от Православните църкви, поради техните канони и виждания за тяхната роля в обществото,” казва Даниела Калканджиева.

“И Католическата църква, и Православните църкви искат да бъдат признати от европейските институции като представители и защитници на една колективна идентичност, а, както знаем, пък Европейският съюз стъпва на базата на човешките права и акцентира на правата на индивида. Тоест, тук има едно разминаване, напрежение, търкания.”

В изледването си за Православието и евроинтеграцията, Даниела Калкандижева обръща внимание и на въпроси, свързани с национализма:

“Повечето автори тръгват от една позиция, че след като повечето православни страни проявяват национализъм, особено след войните в бивша Югославия или пък, имаме подобни явления и в бившите съветски територии, то има нещо лошо в Православието – то е закърмено с национализъм.”

Даниела Калканджиева от българския Център за междурелигиозен диалог разглежда въпроса от малко по-различен ъгъл:

“Развивам една по-различна теза – че симбиозата между православие и национализъм е резултат от по-късни, съвременни, исторически, политически, социални обстоятелства – най-малкото, поради простата причина, че Православието е доста по-ранен феномен, по време, от национализма.”

Даниела Калканджиева смята, че симбиоза между Православие и национализъм е възможна само на институционално ниво, главно в източноевропейските Православни църкви. Тази симбиоза обаче не засяга богословското им учение.

Това е важна теза в контекста на евроинтеграцията. Според Даниела Калканджиева, успехът на тази интеграция ще зависи от способността на европейските институции да намерят индивидуален подход към отделните религии в рамките на Европейския съюз.

“Секуларния принцип не може да ни разреши всички проблеми. На ниво политика, трябва да се разработят различни политики – и за Ислям, и за Православие… Трябва да се разработят специфични методи, защото когато не отчиташ спецификата, всъщност пораждаш повече проблеми, даже и да имаш най-добри намерения.”