С едни гърди напред

Преди няколко дни в новините по бТВ бе излъчен любопитен репортаж. Историята на възрастна жена, която дарява място за построяване на параклис и го обгрижва. Тази благочестива традиция, за която телевизията разказа, обаче бе съпроводена с меко казано странна картина. Жената облечена в стихар, преметнала орар, с китка и кръст в ръка благослови трапезата и поръси с вода… И се питам, къде беше свещеникът?

Напоследък все по-често ми се налага да отговарям на въпроса на интелигентни жени, защо в Православната църква не се ръкополагат жени за свещеници и да се опитвам да разбера разпалеността, с която защитават аргументите си. Осъзнавам че, този въпрос е естествен за поколението млади жени, което плува като в свои води в новите обществени условия и работи рамо до рамо, а понякога и по-добре от колегите си мъже, а в Църквата вижда само поредната обществена институция, чиято територия все още не е превзета от тях.

Какво бе удивлението ми да видя, че някои вярващи християнки са пристъпили към осъществяване на практика на тези идеи, без да задават "излишни" въпроси и да водят дебати.

Почти във всеки град може да откриете някоя и друга благочестива жена, която сънува, че трябва да построи параклис и успява да убеди суеверни бизнесмени да осъществят това благоначинание.

Постепенно параклисът се превръща в личния храм на благочестивата жена. Тя е тази, която решава към коя енория, към коя епархия, ако щете, ще се присъедини с новопостроения параклис, кой ще е свещеникът (като търсенето напомня много на осигуряване на личен жрец). Защото ако благочестивата жена не открие подходящия духовник се случва нещо ново. И то, разбира се, влиза в новините. Репортаж за празника на личния параклис на г-жа Х…. Макар и претръпнала пред маниера на телевизията да отразява всеки църковен празник като смес от езически и народни предания, все пак бях удивена да видя жената, облечена в богослужебните дрехи на иподякон (предполагам, че високите цени на епископското облекло са възпрепятствали цялостното облечение) с кръст в ръка и китка, досущ като на водосвет да благославя присъстващите и приготвената трапеза.

И ако все още сме много далече от подобен дебат, какъвто се води в Англиканската църква, то поне можем да се похвалим, че сме една жива карикатура на този процес.
За дискусиите, предизвикани от решението на Англиканската църква да ръкополага жени – нищо…. За мнението на католиците – нищо… Православните – нямат такъв проблем…..

Това ново явление, което бТВ изведе наяве с лека насмешка има преди всичко битов характер, а не обществен. Българинът обича празниците и просто са му необходими малко повече атрибути, като място (в случая храм), кръст, вода и китка, важно е да се придаде сакрален характер на събитието. Пък и напоследък така усилено търсим езическите си корени, че вероятно това е възраждане на ролята на древните жрици.
Не мога да погледна по друг на чин на този процес, в който подобно успешно съпреживяване и реализиране на езичество, суеверие, религиозност, бит и култура в контекста на глобалните тенденции за обединяване на религиите за пореден път свидетелства, че сме едни гърди напред.