Андрей Кураев за проблемите в Църквата и своето уволнение от МДА

От няколко дни в Руската православна църква се вихри уникален скандал във връзка с уволнението на проф. протодякон Андрей Кураев от Московската духовна академия заради скандални публикации в личния му блог. След многобройни сигнали до висшите църковни власти на възпитаници от Казанската семинария за упражняван сексуален тормоз от преподавателите върху тях, ректорът митрополит Анастасий беше уволнен. Дякон Кураев си позволи да публикува в блога си речта на митр. Анастасий пред семинаристите след отстраняването му от длъжност. Според отец Андрей тези публикации са изиграли ключова роля за решението на Учебния съвет на Московската духовна академия да го уволни.

Предлагаме позицията на проф. Кураев, която той изложи в интервю за руския телевизионен канал „Дождь“:

– Кажете, за какво ви уволниха?

– Доколкото мога да преценя от съобщението на пресслужбата на Московска Духовна Академия (МДА) – заради тези коментари в блогосферата, които са се сторили скандални за Учебния съвет. За мен като професионалист това е радостна формулировка – означава, че към мен като професор в Академията – спрямо лекциите, които съм чел, спрямо книгите, които съм написал по моя предмет „Мисиология“ – няма претенции. Това е хубаво.

– Дали преди Вас някой някога е бил уволняван от Московската Духовна Академия заради изказвания в блогове?

– За подобни неща това е бил уволнен Василий Осипович Ключевски (1841-1911), който 36 години е преподавал в МДА, а след това се е кандидатирал за Думата от листата на демократите, а не от тази на монархистите. Но все пак той не е бил уволнен от Учебния съвет. Това е било решение на Синода, ректорът е настоял; това да те наклепат всички колеги – случва се за първи път.

– А защо колегите Ви не са се изказали против?

– Не съм бил на съвета, той се е провел в мое отсъствие, за съжаление имах грижи с близък за мен човек, но ми разказаха, че е имало разногласия както по същество, така и по процедурата. Значителна част от професорите в МДА, също така и професорите и възпитаниците на Московския държавен университет (МГУ) – това са хора с университетска култура. И в моето съзнание – а аз преподавам в МГУ от 20 години – както и в съзнанието на други възпитаници на МГУ е немислимо някой учебен съвет на МГУ да уволни професор заради това, което той прави извън университетското пространство, заради частни изказвания в блог. Дори и в съветските времена това е било немислимо.

– Тоест легитимирали са ви като църковен дисидент?

– Знаете ли, това е много странно решение, нелогично. Ако Академията ме уволни заради това, което съм направил в блога ми, ако съм изнесъл нещо от църковните тайни, това мигновенно означава, че цялата блогосфера ще залее блога. На интернет език – ще се получи увеличение на аудиторията, многократно увеличение на аудиторията. Тоест – обратен ефект. Те са искали да скрият нещо. Но напротив, това стана пределно очевидно.

– Това, че началството следи вашия блог от една страна не може да не ви ласкае, но от друга страна – имаше ли по-ранни намеци за това, което ви се случи?

– Имаше такива намеци, в т.ч. и в ситуацията с Пуси Райът, когато моето мнение се разминаваше с официалното мнение на Патриаршията. Разбирате ли, говорим по въпроси, които касаят моята съвест.

– Какво стои зад казанския случай?

– Това е безпрецедентен случай – уволнение на професор по средата на учебната година, а не в края, когато би било възможно да не се продължи договорът. Ясно е, че именно сега нещо се е случило, а не някога в миналото. В миналото имах търкания по повод на Пуси Райът, но те сега са на свобода. Сега тази тема не е актуална.

Аз съм се изказвал твърдо по повод сурогатното майчинство на Алла Пугачова и Филип Киркоров, но там моята позиция е официалната позиция на Църквата. Вижте и изявлението на Синода в края на декември относно сурогатното майчинство.

Затова единственото, което би могло да се отчете като „скандално“, е казанският случай. В края на декември комисия начело с о. Максим Козлов се отправи към Казан в отговор на многобройни жалби от страна на семинаристи заради сексуален тормоз от страна на ръководството на тази семинария. Те са се опитвали да се обърнат към местния митрополит дълго време. Комисията ги е посетила и за чест на о. Максим – потвърдила правотата им. Провела се е анкета сред семинаристите – от 74 анкетирани, 42-ма или повече са казали, че е имало тормоз.

Ректорът, който е бил обвинен, е уволнен от поста си, но това не е било съобщено на полицията. Началник, който се разправя с подчинения – за това пише в статията. Нямаше сигнал до прокуратурата, нито църковен съд, не беше заявено, че това ще бъде направено, нямаше снемане на сан или запрещение, на провинилия се му беше приготвен свободен полет, той започна да търси за себе си ново място и го е намери в Тверска епархия. За това писах, но не бях първият, а го взех от казанската преса.

По тази причина, когато местните семинаристи видяха, че съм на тяхна страна, те започнаха да ми изпращат своите искания. В частност те ми изпратиха речта на митр. Анастасий пред тях след заминаването на комисията, който казал: как смеете да се оплаквате, ние ви храним и поим, а вие ме предадохте и т.н.

– Очаквахте ли някаква реакция?

– Нормалната реакция след резултатите от проверката на о. Максим Козлов е, те да бъдат предадени на следствието. А сега се получи така, че има скандал в Казанската семинария, а уволняват мен заради това.

– Нашият събеседник прот. Максим Козлов изрази мнение, че се самозалъгвате, а мотивите са били други.

– Той си криви душата и се самозалъгва. Няма други мотиви.

– Той каза, че сте бил предупреждаван за това и тогава не сте го послушали.

– През март имаше заседание на Учебния съвет, специално посветено на мен, специално събрание: обичайно през март не провеждаме заседания, само в края на декември и в края на май. Имаше един въпрос на дневния ред – Кураев и коментарите му за Пуси Райът. Но моите изказвания не бяха скандални – предложих да ги нахраним с блини – какво нередно има в това? Къде е тук скандалното?

– Имало ли е преди такива скандали?

– Имало е. Например в Екатеринбург през 1994 г. имаше скандал с епископ Никон Екатеринбургски, но чак когато това излезе в пресата. Патриаршията въобще не реагира. Когато възникна перспектива за наказателно дело и пресата на федерално ниво започна да реагира, тогава с неохота изпратиха проверяваща комисия от Патриаршията и решението беше следното: да уволнят всички. Епископа – според формулировката – заради това, че не контролира ситуацията в епархията. Тоест не заради педофилия, а защото писъкът се е чул зад стените на епархията.

– Какво друго от вашите изказвания в блога би могло да повлияе върху решението?

– Всичко останало е проверено многократно в рамките на нормалната богословска дискусия.

– Ще се опитате ли да протестирате решението?

– Мисля, че това ще бъде неприятно за моите колеги. Не обичам да се появявам там, където не ме очакват. Дори и Патриаршията да ги застави да прегласуват – все пак това ще бъде неприятно. Хората така или иначе вече са взели своето решение, макар и с нарушение на протокола.

– Тоест не искате да се борите за справедливост?

– За мен ще има справедливост, ако бъде върната чистотата на живота в казанската семинария.

– Пишете, че „официалната позиция на Руската православна църква“ по актуални политически теми в своята претенция за непогрешимост и вътрешноцърковна задължителност е богословско нововъведение…

– Няма такъв термин в Библията и в древните канони на Църквата. Има заповеди, има църковни догмати, канони – знаем ги всички. Но няма правило, че ако църковното ръководство е направило някакъв коментар за обществено-политическия живот, то всички членове на Църквата са длъжни да се съгласят с това. Всички коментари са неизбежно партийни, т.е. мнение на частта (думата „партия“ идва от думата „част“). А Църквата обединява хора върху основата на вярата им в Христос. Затова Църквата не може да поставя политически партиен филтър при влизането в нея и не може да изисква политическа лоялност.

В Църквата има пет човека – патриархът, митрополит Иларион, прот. Всеволод Чаплин, Владимир Романович Легойда – те имат много трудна работа – да водят GR (government relations) – диалога с правителството, те са принудени да изказват комплименти за правителството. Но те не изискват от всички свещеници да говорят същото в своите проповеди.

Аз вече 20 години преподавам в МГУ, дори и сега получавам много интересни предложения от различни университети в Москва и от чужбина, писателската ми работа е винаги с мен. Не съм такъв идиот, че да заемам позицията на човек, когото са свалили от влака, а той отдалече крещи: „Сега без мен ще се разбиете!“. В Църквата всичко ще бъде нормално, в Академията остават забележителни хора, които уважавам и поставям над себе си като богословско ниво. Не се готвя да напускам Църквата. Патриарх Кирил е моят каноничен патриарх.

– Не се ли страхувате от следващи преследвания?

– Не е изключено, да ме изключат от още няколко комисии, където съм член. Възможно е да ме лишат от сан. Навярно епархиите ще се страхуват да ме канят на лекции. Ако епископите се страхуват да ме канят – как да се занимавам с мисионерство? Казват ми: „Пишете книги“ – е, покажете ми това издателство, което ще се съгласи да ме издава. Ще трябва да се изявявам повече на светско поле.

Интервю за руския ТВ канал „Дождь“, превод: Мартин Димитров

Източник: сайт на варненския храм „Св. Цар Борис“