Внимание, секта!

Да не забравяме никога! Има православие у нас, има и български народ, няма православие – няма и български народ!

Познавам едно дете, което веднъж намери лъскави станиолчета, изхвърлени на един тротоар. То събра набързо с радост блестящите хартийки в шепичките си и се затича към дома си, за да ги скрие, мислейки, че са златни.

Всички, които знаем как изглежда истинското злато, ще се засмеем чистосърдечно на детската наивност и със сигурност ще му обясним, че не всичко, което блести, е злато, както и това, че ако някой иска да притежава златен предмет, трябва да си го купи от бижутериен магазин.

С този пример искам да илюстрирам това, което забелязвам, че е една постоянна тенденция в нашето посттоталитарно общество вече много години. От началото на демократичните промени дадохме простор за свободно навлизане на всякакви школи, движения и общества от всички посоки на света в страната ни, както и на гадатели и набедени лечители, поникнали на родна почва, които пропагандират чужди учения, несъвместими с нашата православна християнска вяра. И се държим така, сякаш сме направили важно откритие в живота си.

Може би е съвсем естествено да ни се случва това, след като няколко десетилетия бяхме лишени от възможността да имаме познания за истинската вяра, чрез която сме оцелели като нация във вековете. И ето сега какво ни остава освен да вярваме на този и онзи, че ни говорят "истината". Идват при нас с преднамерена доброжелателност, с красиви думи, с "научни" термини, които за обикновения слушател звучат някак непознато и възвишено. Често съчетават изявите си с обществени прояви, свързани с отбелязването на международни, национални или църковни празници…

Това се случи и на мен преди няколко дни. Отзовах се на покана за мероприятие, свързано с честването на трети март. Става въпрос за организираната на втори март среща от движение "Общество Път на мъдростта", Съюза на учените в гр. Кърджали и клуб "Будител". Темата бе: "Трети март – свободата, като път, дух и истина". В обсъждането се включиха водещи лектори от столицата и няколко големи града. Бяха поканени и местни творци, теолози, философи и историци.

Интересен бе подходът. Съвсем подвеждащо в първите десетина минути темата наистина бе в контекста на третомартенските тържества. После, в хода на лекцията, слушателите бяха провокирани с въпроса: "Дали като сме били освободени, наистина сме свободни?". Един въпрос, на който могат да бъдат дадени много и разнозначни отговори. Естествено, така от буквализма лесно бе да се избяга към метафоричната изразност и символиката.

В следващите два часа беше изложена същината на религиозно учение, противоречащо на всички църковни канони и библейски догмати. Заради нас – теолозите, пък и за замазване очите на присъстващата общественост бяха подхвърляни между другото имена на библейски персонажи, дори цитирани и тълкувани думи на самия Иисус Христос, естествено по неправилен начин…

Това, което установих, изслушвайки лекцията, бе, че става въпрос за движението ръководено от Ваклуш Толев, наречено "Общество Път на мъдростта". Не ми се иска да описвам всички подробности от това, което чух, но за информация на читателите, ще се спра на някои от основните моменти в изложението на Георги Кючуков от Варна. Ще направя обаче уговорката, че библейските истини са безбрежен източник на мъдрост и не могат да се опишат в няколко реда. Истина е и това, че безсмислените брътвежи на опакия също са безкрайни…

Ето накратко някои от "новостите", които чух: Не било важно дали признаваме Бог или не, важното е да се видим като микрокосмос и да осъзнаем, че човекът е бог в еволюция. Човек трябвало сам да се освободи от греха. Той можел да го направи, защото самият бил ограничен бог. Нашето усъвършенстване се осъществявало посредством прераждане, което е вид еволюция. Така можем да станем единосъщни с Отец и да продължим дори още да се развиваме, защото и над Отец имало нагоре да се усъвършенстваме.

Христос не донесъл пълното откровение, защото хората от онази епоха не били достатъчно еволюирали, за да го възприемат. Ето днес, ние, хората от 21 век, сме достатъчно развити, за да схванем и осмислим пълното откровение, затова били те – от "Пътя на мъдростта", за да ни го донесат и представят в пълнота… Не ми се спира на всички богохулства, които чух. Говореше се още за "духовни вълни", за това, че сме били едва в "пета коренна раса", за две откровения – на Хермес и на Христос, за "нова мирова енергия, която идвала към нас"… Безспорно всеки християнин, познаващ добре библейските догмати, ще долови ясно, че става въпрос не за друго, а за неоезически еклектизъм и форма на някогашния гностицизъм.

Тук е мястото да попитам тези от "Общество Път на мъдростта": Абе, хора, как така Бог – имащият съвършената мъдрост да създаде цялата вселена, не е знаел, че в онези времена хората още не са били достатъчно еволюирали, за да приемат пълното Му откровение? Какъв е бил смисълът да дойде Христос преди две хиляди години, щом според вас не е могъл да свърши своята задача тогава? Защо е трябвало да се жертва за изкуплението на човешкия род, след като можем с прераждане да стигнем до Отец? Ами ако наистина има прераждане, то тогава вие, самите вие ли сте или сте някой друг във вас? Кой сте тогава всъщност? И кой носи отговорност за греховете на преродения във вас – той или вие? А за вашите грехове? Ами Бог на Истината лъжец ли ще правите, щом Единородният Син Божи казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът, никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене". И още: "Аз съм Вратата, който влезе през Мене, ще се спаси". И св. апостол Петър говори за Него, казвайки: "Защото под небето няма друго име, на човеци дадено, чрез което да се спасим"… Това е и свидетелството на цялото Свещено Писание. На вас ли да вярваме или на Библията?

Или да презрем предупреждението на св. апостол Павел към Галатяните, където казва: "Чудя се, че тъй скоро преминавате от Оногова (Христос-б.а.), Който ви е призвал чрез благодатта Христова, към друго благовестие, не че има друго благовестие, но има някои, които ви смущават и искат да изопачат благовестието Христово. Но ако дори ние, или ангел от небето ви благовестваше нещо по-друго от това, що ние ви благовестихме, анатема да бъде" (1:6-8).

В края на краищата всеки сам избира на кого да повярва, но е истина и това, че (вярвате или не) всеки ще отговаря за своите думи и дела пред Бога на Истината и Правдата. И тогава тежко на този, който не се намери праведен пред Него.

Искам да попитам още: Кой допусна да се спекулира по този начин с отбелязването на националния празник в нашия град? Наясно ли са тези от Съюза на учените и от клуб "Будител" какви точно мероприятия се организират под тяхната "шапка"? Ако не – защо не се интересуват? Ако да – каква е идеята, да се заблуждава населението ли? А защо беше необходимо присъствието на нищо не подозиращите трима теолози? Може би, за да се даде лице на тази изява пред обществеността!? Някой изобщо дава ли си сметка за пораженията от това учение, защото тези хора градят на друга основа, различна от православната ни вяра и само ползват личността на Христос за параван, а пълнят главите на слушателите с друго съдържание, различно от Неговото учение!?

Вече е крайно време ние – българският народ, да влезем в Църквата и там да се научим що е истинската християнска вяра, основана на здравите Библейски основи и принципи. Тогава няма да могат дошлите от тук и там чужди емисари и нашенски шарлатани да ни пълнят главите с глупости. Крайно време е да влезем в "бижутерийния магазин", за да видим как изглежда истинското "злато" и да се научим да го разпознаваме. Тогава няма наивно да се радваме на "блестящите станиолчета", които ни подават щедро и ни подлъгват. Защото е съвсем вярно това, че не всичко което блести е злато. Ама ако се излъжем, ще се излъжем жестоко и всичко ще си остане само за наша си сметка. Нали?!

Ето така изглежда поканата за гореспоменатото мероприятие:

Из в.”Нов живот” бр.41/1 март 2008 г. (стр.2):

Път, дух и истина

Утре от 11 ч. в Дома на учения в Кърджали движение “Общество Път на Мъдростта”, Съюзът на учените и клуб “Будител” организират среща на тема “Трети март – свободата като Път, Дух и Истина”. Тя е посветена на 130-годишнината на освобождението на България от османско робство.

Водещи лектори от София, Пловдив, Варна, Стара Загора, Димитровград, Хасково и творци, теолози, философи и историци от Кърджали ще разменят мисли за духовните измерения на Свободата. НЖ

А ето какво пише и в още една покана за подобна инициатива, от преди няколко месеца:

Покана

Военен клуб – Кърджали Ви кани на 16 ноември от 17.30 часа на среща разговор с представителите от редакционния екип на в."Родово имение"Атанас Панчев, издадел и директор на издателство "Новата цивилизация", Ефим Кушнер, поет и публицист от Русия, Николай Кафтанджиев- журналист. Ще бъдат представени и техни книги.

"Да разбереш себе си, означава да събудиш в себе си спящия вед"
Ефим Кушнер

Вътре пише: