Военното свещенство – минало, настояще и бъдеще

На 11 ноември в Богословския факултет на СУ се проведе Международна конференция под надслов „Военното свещенство – минало, настояще и бъдеще“. Организатори на форума са Military Ministries International и фондация „Покров Богородичен“.

Своя опит  в духовната грижа за хората с военна униформа споделиха свещеници от Гърция, Русия, Румъния, Беларус, Армения и България. Негово Високопреосвещенство Великотърновският митрополит Григорий също уважи събитието.

Тепърва в България се правят опити да се възстанови прекъснатата традиция на военното свещенство, която е съществувала преди настъпването на тоталитарния режим. Докато, оказва се, в други християнски държави тя отдавна се приема като „нещо естествено“, както отбеляза гръцкият военен свещеник отец Мелетиос. На въпрос към чуждестранните участници дали църковните представители или представителите на армията са заявили първи желанието и нуждата от официалното въвеждане на военни свещеници, отговорът на повечето от тях бе, че това е станало по покана на армията, или пък необходимостта е била споделена едновременно и от двете страни.

Представяме ви кратко интервю с румънския участник във форума – военния свещеник от Букурещ отец Йон Илинка…

Отец Йон Илинка

Колко са свещениците към момента, които обгрижват румънската армия и откога датира официалното въвеждане на тази духовна подкрепа за военните в Румъния?

Към днешна дата свещениците в румънската армия са общо 80 души, сред тях има един католически свещеник и един протестантски пастор, а останалите са православни духовници. За първи път румънското военно капеланство е въведено през 1850 г. По това време то се регламентира законово и за доста дълъг период – от 1921 до 1948 г., има и военно епископство (с трима епископи), но през 1948 г., когато идва на власт комунистическият режим, религиозната подкрепа в армията е премахната. Традицията е възстановена едва през 1994 г.

Трябва ли духовникът да има военна подготовка, за да изпълнява своето свещеническо служение в армията?

Не, не е необходимо, защото мисията на духовника в армията няма нищо общо с военната дейност. Но все пак има възрастова граница, тъй като, особено когато войниците са на мисия, свещеникът трябва да ги придружава навсякъде, и за да не им бъде в тежест, трябва да е в добра физическа форма.

С какво духовникът е полезен на войника?

Когато сме на родна земя, въпросите на един млад войник не се различават много от въпросите на всеки млад човек за Бога, вярата и т.н. Все пак специфичното е, че животът на младия човек в армията е пълен със забрани и рестрикции. Това може да генерира в него някаква фрустрация, вътрешно напрежение, което може в един момент да се прояви чрез поведение, неподобаващо на християнин. Именно в това отношение мога да кажа, че свещеникът може много да помогне.

Лично Вие, отец Йон, сте били в Афганистан на мисия заедно с румънските военни…

От 2002 г., когато румънската армия се намеси в конфликта в Афганистан като умиротворителна сила, с всяко военно подразделение, което тръгваше за там, с тях тръгваше и военен свещеник. Аз бях в Афганистан в периода от 2010 до 2011 г. и мога искрено да заява, че там се чувствах свещеник повече от всеки друг път през живота си, защото почувствах, че хората там имаха много по-голяма нужда от мен, тъй като излизайки от базата знаят, че зад ъгъла ги дебне смъртта. А това чувство за постоянна опасност ги кара все повече да се доближават до Бога. Много от военните остават силно вярващи и след това – когато се завърнат у дома от мисия. А това е ценно както за армията, така и за цялото ни общество.

Докато бяхте там, на мисията, където зад ъгъла дебне смъртта, имаше ли въпроси от страна на войниците, на които Ви беше трудно да отговорите?

Случи се така, че по време на моето служение в Афганистан станаха две скръбни събития. При първото – много близки хора на един военен загинаха нелепо при пожар, а при второто – двама военни загинаха на бойното поле, при изпълнение на своя дълг. Най-трудният въпрос, който ми зададоха тогава бе: „ Защо?“. Защо се случва това? Не знам дали някой свещеник би могъл да даде задоволителен отговор на този страдащ човек, струва ми се невъзможно… Това, което се стараех да правя, е поне малко да утеша болката им.

Евангелският призив е да се опитваме да обичаме дори и враговете си. А, нека го кажем така – не е много ефективно в армията да заобичаш много враговете си…

Реалността ни показва, че войникът трябва да има готовност да използва сила срещу другиго. Но не бива да се допуска да се използва излишно или прекалено насилие. Свещеникът е този, който помага за запазването на духовното равновесие на този, който е с оръжие в ръка и изпълнява служебния си дълг.

Ние, румънците, имаме една приказка: „Войникът с проблеми може много лесно да се превърне в един голям проблем”. Разговорът с военния свещеник има за цел да разреши някои от грижите, които терзаят войника, така че той да може да взима най-разумните и добри решения когато и както трябва.

Днес сме свидетели на агресия и военни действия, които се мотивират с религията…

Това са конфликти, чиито истински подбуди се замаскират с религиозни мотиви. Не вярвам да има по света религия, която да подстрекава към война, да проповядва насилио, не религиозното учение е това, което слага началото на едно война. Затова трябва да се вглеждаме зад фасадата на нещата, за да видим какво реално поражда военните конфликти.