Лъчезар Тошев: За религиозните и обществени последици от събитията на 11 септември 2001 г.

Бих желал да повдигна един основен въпрос: Защо терористите са готови да умрат, убивайки и други хора? Това очевидно е отвъд нормалното човешко поведение. Човешкият живот не е ценност за тях – дори собственият им живот. Къде са границите на техния фанатизъм и как може да се обясни тяхната фрустрация? Дали това е ксенофобия или агресивен национализъм или пък религиозен фундаментализъм, или антиглобализъм породен от чувство, че някой друг взема решенията вместо тях?

Убеден съм, че без отговора на този въпрос не е възможно да идентифицираме точно целта на нашите действия, на която трябва да обърнем внимание.

Вчера ние чухме от уважаваната евродепутатка г-жа Дорис Пак, че е необходимо да се организира дългосрочна политика, свързана с образованието.

Но според мен тази политика трябва да се простира не само на територията на Европейския Съюз и дори не само на територията на Съвета на Европа, но далеч отвъд тях.

Тя трябва да обхваща страните от Близкия Изток, Средиземноморските страни, дори някои от страните в Централна Азия. В този смисъл бих искал да се позова на един документ, приет от Съвета на Европа . Това е декларацията и програмата за демократично гражданство, основано на правата и отговорностите на гражданите, която беше приета по повод 50-та годишнина от създаването на Съвета на Европа, като програмен документ, който сега започва да се прилага.

Думата “отговорности” е ключова дума в този документ. Бих искал да посоча, че отговорността в този смисъл не трябва да се разбира като задължение, а като етична категория, която може да се постигне чрез образование и възпитание.

В този смисъл хората трябва да знаят и да упражняват своите права, и да зачитат правата на другите. Отговорността спрямо другите е в сърцевината на много религии, но особено в Православието. Този елемент е развит като уважение и зачитане на свободата на другия. Това може да се дефинира като една от основните характеристики на Православието. Свободата е в сърцевината на Християнството като цяло. Нашият Господ ни дава свободата да направим лично своя избор по пътя към спасението.

Свободният избор трябва да се направи без външен натиск. Иначе той няма да е валиден. Ето защо Православните християни, бидейки много консервативни, са и много толерантни към другите. Приемането на различността също е една от основните характеристики на европейския модел, което е свързващият елемент между Православното Християнство и Европейския модел. Мисля, че групата на Европейската Народна Партия и Европейските Демократи в Европейския Парламент трябва да обърне внимание на този въпрос заедно с вас – представителите на Православната църква. Присъединяването на църквите към тази програма за демократично гражданство и на Европейския Парламент ще гарантира, че целите на програмата ще бъдат изпълнени.

Смятам, че това е правилният път за постигане на нашите цели за едно по-толерантно и миролюбиво общество в дългосрочна перспектива.