Патриарх Вартоломей: За Вселенската патриаршия диалогът е жив опит и хилядолетна практика

Страсбург, 22 януари 2007 г.

Обръщение на Негово Всесветейшество Вселенския патриарх Вартоломей І пред Парламентарната асамблея на Съвета на Европа на тема: Потребността от междурелигиозен диалог и неговите цели

Ваше Превъзходителство господин Рене Ван дер Линден,
Президент на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа,
Ваши Превъзходителства, достопочитаеми членове на
настоящата асамблея на Съвета,
Скъпи приятели,

Константинополската Църква, която от векове има за свой център града, носещ днес името Истанбул, ви изпраща своите радушни приветствия и благопожелания. С голяма радост ние ви предаваме всички благословения и сърдечни пожелания за лично и за общо щастие и дълъг живот.

Освен това бихме искали да изразим нашата благодарност за тази почетна покана да представим на вашето внимание лично пред вас нашето гледище и позиция по отношение на тази така актуална и изключително интересна тема, а именно “Потребността от междурелигиозен диалог и неговите цели”.

Ние оценяваме и приветстваме вашата ревност да защитавате човешките права, сближаването между културите и толерантността помежду им, мира и сътрудничеството между народите, и знаем, че няма да добавим нищо ново към натрупания от вас опит и информация. Нашата решимост да се обърнем към вас се крепи на факта, че искаме ясно и недвусмислено да заявим, че в качеството ни на Пръв епископ на Православната Църква ние подкрепяме вашата работа и вашите принципи. Макар и с по-ограничени възможности, ние се трудим уважението към човешките права да бъде водещ принцип в целия свят, особено що се касае до религиозните традиции, които имат противоречия помежду си по този проблем.

Голяма чест е за нас действително, че можем да представим обръщението си пред най-старата политическа организация на континента, тук, в историческия град Страсбург. Според Устава на Съвета, една от главните цели е задълбочаването на единството между нейните членове, защитата на човешките права и на законовите принципи, формирането на европейска идентичност на основата на общи ценности независимо от съществуващите различия между отделните култури. Именно предвид това ние се обръщаме към днешната пленарна сесия, защото в нашата мисия са заложени много общи цели. Ние сме тук от позицията ни на древна европейска институция, която има седемнадесетвековна история и която на практика е втората най-стара институция в Европа. За нас, служителите на тази институция, ще бъде голяма болка, ако в нашето служение ние биваме зачитани единствено като музейни пазители на една антика. Искрено се надяваме, че вашата днешна покана към нас, в ролята ни на представител на гореспоменатата Институция, е израз не само на почитта и уважението към историческото достойнство на Патриаршията на Константинопол и Нови Рим, но се явява преди всичко интерес посланието на живата традиция да има общочовешко значение.

С други думи, вашата покана е израз на проявявания от вас интерес към живото свидетелство и принципи на живот, на които тази Институция дава глас и до наши дни. Тези принципи се явяват вселенски по своя характер, т.е. интернационални и универсални.

Както знаете, Източната римска империя, или т.нар. Византийска империя, в която се ражда и развива институцията на Вселенската патриаршия, е била политическа система, съвършено различна от това, което представлява съвременната национална или гражданска държава. Тя е била един мултинационален и мултирасов политически модел, заложил като своя цел постигането на мирно съвместно съществуване между различните народи и традиции, известно като pax romana, а впоследствие – след утвърждаването на християнската религия – като pax Christiana.

Двигателните сили, заложени в основата на византийската цивилизация, са били дълбоките корени на християнската вяра, непрекъснато усъвършенстваният под влияние на християнските принципи римски закон и широкото разпространение на гръцкото образование. Гореизброените обединителни фактори по никакъв начин не са обезличавали спецификата и индивидуалните особености на отделните културни традиции. Доказателство за уважението към техните характерни различия се явява фактът, че никога не е правен опит за национална асимилация или елинизация на християнизираните народи. Тъкмо обратното, те са се радвали на възможността да развиват своите отличителни характеристики, и доказателство за това е предоставената на славянския свят възможност да ползват своя собствена писменост, както и ред други подобни доказателства.

През 451 г. Патриаршията на Константинопол и Нови Рим, добила статут на Вселенска патриаршия, а през VІ в. получава правото да упражнява своята власт над всички земи извън границата на Византийската империя, които не са под юрисдикцията на друга патриаршия. Този факт разширява рамките на общуване и умножава връзките на Патриаршията с редица народи и традиции, намиращи се не само в границите на Империята, но и извън тях, вследствие на което нейният диалог и с народите от други религии, и с неортодоксалните християни, се превърнал в неделима част от нейното съществуване.

Ето защо за Вселенската патриаршия диалогът не се явява нито нещо ново, нито някаква съвременна инициатива, а жив опит и хилядолетна практика.

След налагането на схизмата между Източната и Западната Църква през 1054 г., Вселенската патриаршия става главен радетел и изразител на идеята за единството и обединяването на всички православни по света. Именно от позицията на тази своя благонамереност Вселенската патриаршия води разговори с църквите, възникнали след схизмата и реформацията, изпълнявайки своята отговорност да служи на истината и да възстанови първоначалното единство между всички християни.

След 1453 г., когато на мястото на Византийската империя застава Отоманската империя, Вселенската патриаршия поема функцията да представлява пред султана всички православни християни, живеещи в границите на новата империя. Това показва, че Вселенската патриаршия е имала постоянен диалог с мюсюлманския свят, макар и не на равноправни основи. Вече шест века Вселенската патриаршия води своя живот в средата на мюсюлмани и дискутира с тях по различни теми и поставени цели. В Турция ние обичаме да казваме, че с нашите мюсюлмански братя ние водим не само теоретичен диалог, но и диалога на практиката да живеем редом един до друг.

Освен това през последните няколко десетилетия ние вложихме големи усилия за укрепването на междурелигиозния диалог, особено що се касае до трите монотеистични религии. Бяха проведени, по наша инициатива или с наше участие, множество академични срещи между най-изтъкнатите представители на тези три религии; бяха взети многобройни съществени по своя характер и интересни решения, подписани бяха различни важни декларации. Нещо повече, разполагайки с официална покана, ние се възползвахме от възможността да посетим лично много държави от мюсюлманския свят с цел да задълбочим взаимното си опознаване и да развием приятелски отношения помежду си.

Потребността и ползата от междурелигиозен диалог вече е неотменим атрибут на човечеството.

Известно е, че жителите на нашата планета имат много вероизповедания и че в много случаи вътре в една и съща религия възникват и се развиват различни тенденции и деноминации, нерядко с противоположни идеи. Историята ни е показала, че много пъти в миналото, а понякога и в наши дни, религиите са били използвани да насъскват хора и цели народи към вражди и войни, та дори и да разпалват ожесточението у тези, които участват в тях. Срещат се пророци на бъдещето, които твърдят, че кървавият сблъсък между религиите и изповядващите ги народи е неизбежен. Има даже и такива, които вярват, че тяхната власт е потребна на Бога, за да наложи волята Си над света.

Ние обаче, хората, които сме определяни като членове на Западната цивилизация, сме абсолютно убедени, че по самото си естество истинската вяра не черпи сили от изострянето на агресивността у нейните последователи срещу членовете на други религии, защото истината е чужда на насилието, на численото превъзходство и изобщо на всякакъв вид хегемония. Убеждението, че божествената Истина и благодат се откриват в триумфа на военната победа, днес се приема за нелепо. Истината се открива чрез словото и живота на чистата и добродетелна душа. Според думите на св. пророк Илия, Господ явява Себе Си не като грохот и огнени пламъци, а като тих вятър.

И затова, ако желаем да стигнем до познание на истината, която освобождава човека от тежестта на заблудите и предубежденията, ние трябва да използваме благодатния дар на словото в чистота и добродетелност. Със словото ние изразяваме и аргументираме своите убеждения, а когато разменим слово със събеседник, то се превръща в диалог. И това е задължителен елемент от живота на човека, защото е емблемата на неговия личностен образ. В природата има много създания, които са дарени със способността да приемат посланията на средата и да реагират на тях, но на цялата планета единствен човекът притежава способността да води словесни разговори със своите ближни.

Но не заради евентуалните облаги и придобивки е потребен диалогът, а защото той е заложен в самото естество на човешката личност. Това ще рече, че когато отрича диалога, човек всъщност отрича същностното си естество. На практика такъв човек пренебрегва не само личността на този, с когото не желае да води диалог – той несъмнено пренебрегва и собствената си личностна природа, защото с липсата си на респект към личността и достойнството на другия той открива себе си като лишен от най-отличителното човешко качество, а именно – уважението към личността, т.е. и към собствената личност, и към личността на другите. Ще използвам думите на един наш съвременник, който казва, че според християнската представа Бог е положил върху човека Своя печат, и това е печат дълбок, видим и безкрайно плодоносен, но също и печат неотменим. Този Божий печат е свободата на човешката личност.

Много показателен в случая е и фактът, че за разлика от древните народи, тези, които са достигнали по-висша степен на култура, са въвели диалога – диалога на съдиите с подсъдимите, или следствените – като задължително условие за признаването и легитимността на дадена присъда. Тези фундаментални принципи за справедлив съд са валидни и в съвременния свят. Човек, който гледа дело, е длъжен да изслушва и двете страни в съдебния процес, както и защитната реч на обвиняемия, а във всичко това са заложени принципите на диалога. Паралелно с произхождащите върховни правила на диалога, те представляват висш израз на респект към човешката личност. В последното си новогодишно послание папа Бенедикт ХVІ също обърна внимание на този въпрос. Уважението се явява основен критерий за духовния ръст на всеки човек и редом с това – неотменим закон и непоклатим стожер на човешките права.

Според един от нашите предци, св. Йоан Златоуст, Всевишната Личност, Бога, е в постоянен диалог на общуване с нас, белег на върховно достойнство, с което е облагодетелстван човекът. Бог не отхвърля диалога дори и с тези, които открито отричат Неговото съществуване. Но Той не може да осъществи диалог с лукавите, суеверните, извратените и неблагочестивите. Защото за диалог е нужна почтеност, а когато съществува лицемерие, подмолност и всякакъв друг род лукавство, той става практически неосъществим.

За никого не е тайна, че динамиката на съвременния свят включва смесица от борби за надмощие и всевъзможни форми на диалог. Мнозина опитват да налагат своите позиции и убеждения на други чрез различни средства за надмощие, било то културни, духовни, икономически средства или със средствата на тероризма и дори на военната мощ. Редом с това други хора дискутират множество проблеми със стремеж да убедят своите опоненти в абсолютната правота на собствените си позиции. Но във всички случаи единствено средствата на диалога съдържат респект към човешката личност и към човешките права, защото не позволяват античовешки крайности и насилие.

Най-трудният диалог е междурелигиозният диалог в контекста на религията, защото вероизповеданията, известни като религии на Откровението, поддържат идеята, че Сам Бог им е открил божествената истина, която те проповядват. И все пак голямото намножаване на религиозни групи в наше време и противоположните идеи, които те изповядват, се явява доказателство за неверността на част от тях, щом като на практика взаимно се изключват, а да смятаме, че Бог противоречи на Себе Си е крайно нелепо и абсурдно. Следователно, вън от съмнение е, че някое от тези учения се явява изключваща себе си категория, което ще рече, че то не е от Бога, а от хората и от техните грешни съждения за Божественото Откровение.

Широко поле за размисъл открива пред хората въпросът каква трябва да е истината, щом това, което се предлага за истина, носи белега на самоизобличението. Чрез средствата на сдържания и обективен диспут и чрез открития диалог могат да бъдат посочени несъответствията и човешките притурки, които изопачават Божествената истина и привличат към учения, претендиращи, че проповядват истината, при все че в действителност се явяват опровержения едно на друго, а това е абсолютно неправдоподобно.

Далеч сме от мисълта, че целта на междурелигиозния диалог е да бъдат отделени хората от личните им религиозни убеждения; нито пък се заблуждаваме, че става дума за лесна задача, още повече в наши дни, когато сме свидетели на многобройни въоръжени конфликти по цялата планета. А това е следствие от факта, че много често хората приемат религиозните си различия и религиозните си убеждения като част от своята личностна индивидуалност, на базата на която се градят представите им за национална идентичност и самобитност.

Това означава, че щом националното самосъзнание и идентичност са неделима част от личностната индивидуалност, хората съвсем естествено ще защитават неотменното си право да формират своите религиозни убеждения по собствен избор, макар че по наше мнение подчиняването на религията в услуга на национални цели е неприемливо.

Няма съмнение, че религиозните течения на нашата планета ще продължават да увеличават своя брой и своите убеждения векове напред. В контекста на икономическата и информационна глобализация този факт подпомага общуването между хората от различни религии и това прави личния диалог между тях естествена част от ежедневието. Наблюдава се нарастваща активност и в официалния диалог, защото религиозните водачи нямат право да пренебрегват реалността и да заемат удобна дистанция.

Дистанцирането е недопустимо за религиите, които се приемат за носители и проповедници на божествената истина, защото разпространяването на вярата се явява техен дълг.

Традиционните притеснения във връзка с идеята за организиране на междурелигиозен диалог на богословско ниво са не препятствие, а стимул да бъде използвана възможността за взаимното опознаване и духовното сближаване, за култивиране на религиозна търпимост в нашето съвместно съществуване, за унищожаването на фанатизма и на други закостенели предразсъдъци. Това са изключително важни цели, защото те укрепват мира, а той е заложен в основата на целия духовен прогрес.

Тук трябва да посочим, че според текущите наблюдения съществува недостиг от религиозна просвета, и то най-вече по отношение религиите от малцинствен характер. Ниска религиозна култура се забелязва и у образованите хора. Това води до безпрепятствено умножаване на предразсъдъци и лъжливи представи, което пък е пречка за мирното съвместно съществуване. Възможно е чрез систематични форми на диалог да се повиши общата информация и конкретните познания на хората за цялостния религиозен облик на човешката култура и по такъв начин да се унищожат дълго насаждани предразсъдъци.

Не бива да пренебрегваме факта, че за много народи и култури вярата и религиозната практика заемат важно място в личния, социалния и националния бит и там на религията се отдава много по-голямо значение, отколкото е при хората от съвременните западни общества.

В случая не става дума само за необходимостта християните да обогатят познанията си за другите религии, но и за това, че членовете на нехристиянския свят също трябва да повишат своята култура по отношение на християнството. Срещат се хора с християнски корен, които, за съжаление, демонстрират нехристиянски тип поведение и начин на живот, което много често създава представата, че подобен род поведение е нещо приемливо за християнството. По същия начин действията на хора от други религиозни общности обикновено се приписват като недостатъци на религията, тъй като тя остава безучастна. Ето защо е задължително всяка религия да бъде представена в по-ясен и обективен контекст, без да се допуска целенасочена намеса от страна на нейните последователи, за да носи вина не религията, а конкретните извършители, нейни носители.

Това разграничаване на вината е една от целите на междурелигиозния диалог и то ще ограничи фобиите от миналото, защото те се явяват препятствие пред мирното и добронамерено сътрудничество.

Друга важна цел на междурелигиозния диалог е подходът и позициите по отношение на изключително важния въпрос за човешките права. Известно е, че в западните общества след епохата на Просвещението схемата за защита на човешките права е била трайно поддържана, достигайки висока степен на развитие благодарение на евангелските закони за равенство на всички хора, свобода на личния избор, закрилата на немощните, справедливост, любов и още много други, а също така и благодарение идеите на хуманизма. Напълно противоположна е ситуацията в други култури, където човешките права или не са обект на внимание, или дори са обект на потъпкване чрез узаконени форми на дискриминация, особено спрямо отделни категории хора като малцинства, жени, деца, роби и др.

Те дори са развили метафизични учения, които лансират идеята, че съществуващото положение е в съответствие със законите на божествения ред! Това показва, че ще бъде изключително трудно преодоляването на идеи, които легализират потъпкването на основните човешки права, влагайки религиозни и духовни убеждения като тяхна морална подплата.

Но щом имаме желание да повишим стандарта на живот на всички тези народи, за които говорим, ние сме длъжни да включим тези проблеми в темите за разглеждане от дневния ред на междурелигиозния диалог.

Убедени сме, че независимо от пола, възрастта, расата, религията, уважението към човешките права има огромна морална власт и тя ще надмогне и победи трайни духовни слабости, които дават възможност на лидерите във властта не само да пренебрегват, но и нещо по-страшно – да легализират насилието над човешките права.

Изключително тежка ще бъде задачата да поемем дискутирането на тези проблеми от името на тези, които не зачитат човешките права.

Въпреки това трябва да ни окуражава фактът, че всяко общество има своите напредничави умове, които ценят човешките права и се борят за по-широка подкрепа за успеха на тяхната социална кауза, а това важи дори за общества, чужди на подобни ценности и понятия.

Тук трябва да отбележим, че Вселенската патриаршия и свързаното с нея гръцко православно малцинство в Турция все още не се радват на абсолютно пълноправие, като се има предвид нежеланието да бъде приет и признат законовият статут на Вселенската патриаршия, както и закриването на богословското училище в Халки, имотните въпроси и множество други проблеми. Трябва да признаем обаче, че бяха направени редица реформи и изключително важни промени на вътрешния закон в съответствие с европейския стандарт. Ето защо ние твърдо подкрепяме европейската перспектива на Турция и очакваме тя да измине останалия път съобразно с изискванията на Европейския съюз.

Силата на междурелигиозните диалози е в гладкото посяване на дух на толерантност, разбирателство и мирни взаимоотношения между представителите на различни религии, далеч от фобии и фанатизъм. За разлика от политическите дискусии, които често пъти насаждат дух на конфликти и конфронтация сред жертвите и преследвачите, ние активно се стремим да посяваме дух на равноправие и отговорност за всички и за тяхното мирно сътрудничество независимо от религиозната им принадлежност. Защото мирът в света ще бъде възможен само ако отворим сърцата и душите си и приемем различията на другия като свои.

Изключително важна е и една друга задача и цел на междурелигиозния диалог. Това е идейното обогатяване на душата през призмата на други религии. Това ще ни освободи от предубежденията и ще ни даде по-дълбока и по-просторна представа за религиозните вярвания; то също така разширява интелекта, укрепва опита ни в истината и води до висши форми на духовно израстване в контекста редом с факта на божественото Откровение.

Любовта, например, като чувство на себеотдаване и готовност за саможертва е едно от великите предизвикателства на съзнанието, но тя не е била изискване за всички едновременно, защото за много хора коравосърдечието било пречка да приемат този закон на висшата саможертва.

Но любовта, непостижима за мнозина в самото начало, днес се е превърнала в движеща сила за инициативи, програми и институции, пример за което е Съветът на Европа, в активен стимул за борба с бедността, за подкрепа на пострадалите от природни бедствия, за утвърждаване и защита на човешките права по света, за свобода на религиите и за ред други дейности, които биха били пълна утопия само допреди няколко века или дори няколко години.

Стига да имаме желание, можем да открием идеите за добродетелността в много религии. Едно съвместно изследване на тази база чрез средствата на диалога ще даде добри плодове. Религиозните текстове дават възможност да бъдат представяни и тълкувани по многобройни начини. На нас ни се дава изборът да се спираме на най-верните, най-добронамерените, най-хуманните, на всички тези, които могат да служат за укрепването на мира, солидарността, алтруизма, любовта. Наш дълг е да се възкачваме все по-нагоре по стъпалата на доброто и никога да не се връщаме надолу. Нека за благото на всички ни да се трудим за следващата крачка нагоре.

Като Пръв епископ на Православната Църква сме длъжни да служим на човешката любов и мира според принципите на Христовото евангелие. Именно това служение ни дава силата да отправим това сърдечно обръщение към Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, към хората, на които е дадено да представляват водещата роля на европейските общества за опазването на световния ред и мир:

Скъпи приятели, използвайте вашата власт, вашите политически знания и опитност, за да възродите в съвременния свят свободата на религиозните вероизповедания. За да не се налага жители на модерни държави да бъдат подлагани на преследвания, да бъдат отхвърляни и пренебрегвани и да бягат от своите църкви и домове само защото имат различни религиозни убеждения.

За нас няма съмнение, че Съветът на Европа има за цел не само облагодетелстването на европейските държави, но също така опазването и укрепването на постиженията на цивилизацията, която лежи в същината на европейската идентичност. Част от тези постижения са свободата на религията и всеобщите човешки права. Всеки опит за ограничаване на религиозната свобода и човешките права е унижение за човешката цивилизация. Той е белег за упадък на морала и надеждата. Ние сме абсолютно убедени, че нещата ще вървят към подобрение чрез съдействието на всички вас, възлюбени и почитаеми членове на Съвета на Европа. А “надеждата никога не посрамя”, казва св. ап. Павел.

Благодарим за вниманието и желанието да чуете гласа на нашата душа и ви желаем здраве и благопреуспяване през новата година за благото на Европа и на цялото човечество.