Реч на Президента на ПАСЕ на Международната конференция „Християнство, култура, нравствени ценности”

Председателят на ПАСЕ, Рене ван дер Линден пред междуняродния форум в Москва, състоял се от 19 до 21 юни 2007 г.

Политика и морал: изпитанието. “Предпочитам милион долара вместо милион проблеми.”

Ваши превъзходителства, дами и господа,

Това е документиран отговор, даден от собственик на параходна компания, когато капитан на кораб се обърнал с въпрос как да постъпят с двадесет и седем африкански корабокрушенци, намерили спасение в неговите мрежи за риба тон в Средиземно море.
Този човек не е политик. Политиците обаче от своя страна водиха спорове на кого се полага да поеме грижа за корабокрушенците, докато те прекараха три дни в морето в постоянен риск за живота си. Отделно, че през същите тези дни по южното крайбрежие на Малта бяха изхвърлени осемнадесет трупа.

Навярно тези политици са предпочели “милион гласоподаватели вместо милион проблеми”.Споменатата трагедия според мен недвусмислено и сурово подсказва за потребността да подложим на обсъждане изпитанието да съчетаем действието на политическите и нравствени принципи. Искам ясно да заявя, че по мое мнение е недопустимо и немислимо да бъде поставяно разделение между тях.

Факт е обаче, че сме изправени пред подобно изпитание и за мен е чест, че получих вашата покана да изложа позицията си по този проблем. Да твърдиш, че религията няма нищо общо с политиката, означава, че не знаеш какво е религия.” Избрах да цитирам думите на Махатма Ганди, защото той е смел борец за мир, справедливост и свобода, както и човек с голяма духовност. Политическите принципи на Махатма Ганди черпят своята сила от религията, но това не пречи той да е сред лидерите на световната демокрация.

Съветът на Европа беше учреден с цел защита и укрепване на първостепенните човешки ценности чрез политически и законови средства. Тези ценности представляват отражение на ценностите на основните монотеистични религии, оставили своето трайно присъствие в духовния и културен живот на Европа. Всички тези религии активно проповядват взаимно уважение и толерантност към всички, в това число към хора, поддържащи друга вяра или чужди на вярата.

Аз твърдо подкрепям закона за разделение между църквата и държавата, който им позволява самостоятелно и автономно управление. От една страна, това ще рече, че държавата е длъжна да уважава свободата на мисълта, духовните принципи и религиозното самосъзнание, също така да разрешава общественото практикуване на вярата, религиозното обучение, социалните мероприятия и притежаването на лична собственост. От друга страна, църквата няма право да се меси в делата на държавата.

Аз обаче съм твърдо убеден, че нравствените ценности, които религиите защитават, трябва да намират активни проекции в политическата и обществена практика. Още в началото на моята реч обърнах внимание на фундаменталната човешка ценност: правото на живот.

Член 2 от Европейската конвенция по правата на човека е пределно точен и изисква от членуващите страни да защитават всеобщото право на живот. Това е абсолютно и безусловно задължение, неподлежащо на политически дискусии, защото е въпрос от морално естество, и ние трябва да го чувстваме вътре в душите си. То включва и отговорността да спасяваме от опасност, и отговорността да не погубваме човешкия живот.

Нека във връзка с това се спра на въпроса по отмяната на смъртното наказание. За мен е голяма радост, че водещите монотеистични религии дадоха своя глас против смъртното наказание. Убеден съм, че това се яви важна подкрепа за Съвета на Еропа в учредяването на европейска зона, свободна от смъртно наказание.

Във всичките 47 страни-членки на Съвета на Европа е отменено изпълнението на смъртни присъди. Беларус е единствената страна в Европа, в която се прилага смъртното наказание, но тя все още не е членка на ПАСЕ. В Казахстан е взето съответстващото решение за съблюдаване мораториума върху изпълнението на смъртни присъди, тъй като тази страна е отправила молба към Парламентарната асамблея за получаване статут на наблюдаваща страна.

Друг проблем, който според мен изисква от политиците безусловно съблюдаване на нравствените принципи, това е човешкото достойнство. Правото на достоен живот е върховно право за всеки индивид, ето защо социалното разделение е грубо погазване на това право.

Тук искам да спра вниманието ви преди всичко върху потребността от обща борба срещу бедността и разделението. Всички заедно – църкви, политици, международни организации – сме длъжни да се противопоставим на този бич, който унищожава човеците и допринася за разрастването на екстремизма.

Всеки ден хиляди хора, в това число и деца, умират от гладна смърт, което е ужасяващо свидетелство, че не сме успели да осигурим нормални условия за живот на милиони хора. Това означава, че благотворителността и единомислието трябва да бъдат водещ фактор за страните, църквите и международните организации в тяхната обща кауза за съхраняване на човешкото достойнство.

Накрая нека да насоча вниманието ви към още един аспект от политическата практика, за който нравствените принципи имат кардинално значение – това е политическата откритост. Политиците са длъжни да бъдат образци за поведение в обществото, и най-вече – образци на почтеност и откритост. Доверието в политиците е важно за хората – ето защо да бъдеш политик изисква преди всичко да бъдеш открит. Абсолютно недопустими са всякакъв род лъжи към гражданите.

Държа да подчертая важността на индивидуалните личностни и професионални качества у политика, защото именно те обуславят естеството на политическата практика. Те представляват също така съществен фактор за приобщаване на гражданите към политиката и за укрепване на плодотворен процес на съвместно взимане на решения.

В последно време все повече изпъква фактът, че политиците не проявяват качества на лидери, и в резултат на това политическата дейност губи своя престиж. За да влязат в ролята си на лидери, политиците трябва твърдо да се борят не за служебните си места, а за своите идейни цели и концепции, и да бъдат водени не от желанието да запазят своята власт, а от принципите на високи морални ценности. Грижата за човешкия живот, уважението към човешкото достойнство и откритостта – това са три задължителни качества за политиците и аз се спрях на тях, защото според мен нравствените принципи представляват базата за тяхното изграждане.

Дами и господа,

“Общество без религия е като кораб без компас.” Авторът на тези думи, Наполеон Бонапарт, представлява съвършено различна фигура от Ганди, но и двамата са били водачи на своите страни в периоди на важни реформи и изпитания. И двамата са отчитали факта, че от сътворението на света религията лежи в основата на всички човешки общества: тя е заложена в сърцевината на общностното самоопределение и представлява важна нишка от тъканта на обществото.

В първата част на моето слово насочих вниманието ви към нравствените ценности и тяхното важно място в личното поведение на всеки политик, а сега бих искал да разгледам значението на тези ценности в глобален план. В тази връзка ще се спра на темата за глобализацията, защото тя е едно велико историческо предизвикателство, което поставя нашето бъдеще в пряка зависимост от решенията и делата на политиците.

Именно тук те могат да получат важно съдействие и подкрепа от религиозните водачи.
Изложени на промени са традиционните начини на живот, а те са в тясна връзка с религията, което ще рече, че се променят ролята и мястото на религията в човешкия живот.

В последните години ускореният икономически растеж показа как страни с различни култури и религии ползват облагите на глобализацията. Но за немалко народи в различни части на света глобализацията е не само чуждо, но и непривлекателно понятие. Факт е обаче, че този феномен преобразява всички общества. Промените са от разнороден характер. Редом с тези интензивни процеси и вследствие на тях наблюдаваме невиждана международна миграция. Вярно е, че миграционната вълна е формирана предимно от преселници от развиващи се страни, търсещи работа в индустриалните общества, но не бива да забравяме и значителния брой преселници в противоположната посока, пътуващи с цел туризъм и бизнес.

Емигрантите в индустриалните общества попадат в среда на друговерци и атеисти.
В приемните общества религията на преселниците нерядко бива посрещана с безразличие или враждебност. Така и в единия, и в другия случай човек трудно намира отражение на своите ценности в религията и културата на приемната среда.

Отварянето на нови пътища за доскоро затворени общества – в това число и страните от бившия Съветски съюз – допринася за съживяването на техните традиционни религии, но чрез средствата на туризма, киното, литературата, мисионерската дейност това им носи и контакт с множество други религиозни принципи. Независимо от изпитанието, пред което са изправени, духовните водачи са длъжни – пред себе си, пред лицето на своите последователи и пред законите на своята религия – да го приемат открито и да се справят достойно с него, прилагайки в пълнота силата и мъдростта на своята вяра.

Не е по силите обаче на нито един духовен водач да се справи сам във вихъра на един неспирно променящ се свят с взаимно обвързани страни, в които съществува смесица от религии и обществени принципи. За постигане на реален резултат всички духовни водачи трябва да съгласуват усилията си и да застанат на общ фронт както пред лицето на собствените си последователи, така и пред привържениците на други религии. Но за осъществяването на тази цел е нужно последователите на онези религии, в които са заложени принципите на мира, равноправието, справедливостта, взаимното уважение, да се обединят около общите си ценности. Ако в такива променливи времена хората нямат солидна опора и силни водачи, тогава скоростта и характерът на промените лесно възбуждат страх и съпротивление. Процеси от този род имат водят до крайни социални последствия, активирани от напрегнатия страх пред непознатото и изостряни от невежеството, духовната изолация и крайните настроения. В своите най-безобидни форми това наподобява консерватизъм или неприемане на промените. При по-активни форми то се проявява като реакционни настроения, които възбуждат осъждане и противоборство на модерния свят.

Но когато се стигне до прояви на екстремизъм и до прибягване към средствата на тероризма, реакциите спрямо глобализацията предизвикват напрежение, което представлява заплаха за световния мир и безопасност. В битката срещу тероризма политиката и религията трябва да обединят своите сили. Световните монотеистични религии категорично отричат насилието. Екстремизмът и фундаментализмът изопачават и опорочават смисъла на религиозните идеи. Те отклоняват религията от хуманните й цели и я превръщат в инструмент за жестоко политическо насилие. Злото на световния тероризъм е мъчително доказателство как в тежки кризисни периоди религията може да добие крайно опорочен образ. Ето защо единението между светското и духовното е съдбовен фактор за бъдещето на човешкото общество. Трябва насочим вниманието си преди всичко към образованието, тъй като то е основно средство в борбата срещу невежеството, стереотипите и предразсъдъците.

Дами и господа,

Убеден съм, че единствената гаранция за траен мир и стабилност в Европа и в целия свят е междукултурният и междуцърковен диалог. Основната дейност на Съвета на Европа е насочена към демокрацията, спазването на законите и зачитането на човешките права. Политическата и правна дейност на Съвета на Европа трябва да бъде подсилена. чрез сътрудничество с църквите. Високите нравствени принципи и ценности отреждат на църквите и другите религиозни общности важна роля в гражданските среди и ги превръщат в активни партньори в демократичните общества.
Ние сме длъжни да полагаме общи усилия за поддържането на мира, сигурността и социалната справедливост. Няма причини църквите, подобно на другите неправителствени организации, да не притежават официален статут в Съвета на Европа, и то като бива зачитана тяхната специфика.

В това отношение можем да почерпим идеи от официалния договор на Европейския съюз за създаване на Европейска конституция, отчитаща важната роля на църквите и религиозните организации в процеса на Европейска интеграция, както и необходимостта те да получат официален статут предвид техния значителен принос, така както го притежават нерелигиозните формации от типа на неправителствените организации, търговските съюзи, професионалните общности и т. н.

В по-конкретен план нашето сътрудничество трябва да включва зачитане на фундаменталните човешки ценности, семейните ценности, детските права, социалното единство, както и борба срещу социалното разделение между религиозните, етническите и националните общности и изобщо срещу всякаква форма на нетолерантност, а редом с това и насърчаване на обществената интеграция и борбата срещу СПИН.

Аз използвам статута си на президент на Асамблеята, за да поставя в центъра на своята мисия борбата за учредяване на междукултурен и междуцърковен диалог. Парламентарната асамблея на Съвета на Европа включва делегирани представители от своите четиридесет и седем страни-членки и по такъв начин се явява представител на цялото политическо, социално, географско, културно и религиозно разнообразие на Европа. Това я прави не просто естествена, а идеална дискусионна среда за насърчаване на толерантността и разбирателството между различните култури и религии. Към нашата Асамблея вече бяха отправени обръщенията на такива важни личности като вселенския патриарх Вартоломей І и професор Ихсаноглу, генерален секретар на Ислямската конференция. За нас е голяма чест, че патриарх Алексий ІІ прие да отправи обръщение към Асамблеята на 2-ри октомври 2007 г. и искрено се надявам, че папа Бенедикт ХVІ ще приеме моята покана и в близко бъдеще ще посети Страсбург.

Дами и господа,

Според мен настоящата конференция има двустранен характер. От една страна, тя има за цел да подчертае колко важно е политическият живот да се гради на основата на морални ценности и колко важно е да бъде укрепено сътрудничеството между политиците и църквите с цел възбуждане на уважение към общочовешките ценности в нашите общества и по целия свят. От друга страна, тя цели да подчертае, че по своята важност укрепването на културния и религиозен диалог между Русия и останалите европейски страни се явява един от стожерите на нашето стратегическо сътрудничество. Отчитайки последното, отправям своите поздравления лично към кардинал Пупард и митрополит Кирил за техните усилия за разширяване на диалога между католическата и православната църква.

Лично за мен засилването на междурелигиозното общуване представлява важна част от формирането на стратегическо сътрудничество между Русия и останалите европейски страни. Европа е длъжна да положи максимални усилия за установяване на трайно и стабилно сътрудничество с Русия с цел укрепване на мира, благоденствието и сигурността на целия континент. През следващите две десетилетия това ще представлява най-сериозното политическо предизвикателство. Съществен елемент в този род сътрудничество ще бъде активната и регулярна размяна на студенти, деятели на изкуството, учени и т. н. Ето защо трябва да заличим в ума и сърцата си идеите за “нови разделителни линии”. Европейският съюз не е Европа. Този съюз трябва най-напред да определи своята дългосрочна политика по отношение на Русия, отчитайки всички интереси през последните две-три десетилетия, и общите планове на Съюза за бъдещето на целия европейски континент.

За в бъдеще Европа ще трябва да посреща множество предизвикателства и да преодолява редица препятствия. Безспорно е обаче, че ние сме длъжни да се погрижим да не съществува разделение в една Европа с разширени граници. Съществен елемент в този общ план представлява сътрудничеството между църквите. Необходимо е да ползваме гъвкави подходи и да влагаме в отношенията си повече уважение, взаимно разбирателство и диалог.

Русия е огромна страна и не може да се промени за едно денонощие – считам даже, че евентуални опити за резки промени могат да доведат до напълно противоположни резултати и да станат причина за страданията на много хора, а немалко от присъстващите тук знаят от собствен опит какво означава това. Аз съм убеден, че Руската православна църква може да бъде важен извор на подкрепа по време на преходи и изпитания и в името на по-добро бъдеще.

Дами и господа,

Демокрацията, правният ред и човешките права са стожери на Съвета на Европа, върху които градим нашия общ европейски дом. Те ни гарантират мир, стабилност и бъдещ просперитет. Църквите са наши неотменими партньори по пътя към това бъдеще. Моралните ценности са потребни, за да укрепим достойнствата на политическата практика и да почитаме още повече всичко достойно у човека. Чрез сътрудничество с религиозните организации ще влеем по-голяма сила в делото на политиката и закона. Длъжни сме да положим максимални усилия за увеличаване на уважението и разбирателството между различните религиозни и културни общности. В политическата практика на нашите страни-членки трябва да поставим на водещо място междукултурния и междурелигиозния диалог. Трябва да влагаме съвместен труд за целите на мира, социалната справедливост и трайния стабилитет, за да можем по този начин да обезсилим основните подбуди на тероризма.
Благодаря за вниманието.

Превод от английски: Владимир Петров