Проектозаконът за детето – засяга ли ме това?

По повод законопроекта за детето вече са изказани множество мнения, както на изявени специалисти в областта на правните науки, така и от страна на безспорни православни, а и не само православни християнски авторитети. Наемам се да обобщя една малка част от казаното не поради това, че е оригинално и никой все още не е изказал сходни мнения с моето, но поради зачестилите внушения сред православните, че независимо от високата си квалификация и авторитетност, тези специалисти са крайни и затова не може да им се вярва.

Вълненията сякаш вече затихват, но интересен ефект от общественото обсъждане на проекта е, че голяма част от протестантите в България се обединиха около сходните моменти на своите позиции. С православните се случи обратното – те се разединиха. Използването на случайни грешки при излагане на фактите, за да се скрият очевидните недостатъци на проекта и нападките към хората неодобряващи философията на новия законопроект, е признак за слабост в аргументацията. Но за хората, които не сe задълбочават в правната страна на въпроса, това не е толкова ясно.

 

За да бъде разбрана идеята на един закон не се изисква някаква сложна подготовка, особено когато той бива разясняван от юристи – представители и на двете страни – както между създателите, така и от противниците му, човек може сам да състави собствено мнение по въпроса. Опитите да се втълпи, че за да бъде разбран фундамента на закона е необходима специална подготовка и дълбокият смисъл на проекта става ясен след някакъв особен „позитивен прочит” служат само да прикрият истинските му намерения.

Всеки закон има основна идеология, която той следва, а смисълът на законодателството, което цели регулацията на човешките взаимоотношения е търсенето на справедливост. Така и обсъжданият проект има своята идеология, която наистина се различава от традиционно приеманата до този момент от обществото. Именно сблъсък на идеологии е причината за наличната разгорещена полемика в обществото. Работната група, изработила този проект, изхожда от презумпцията за виновност и некомпетентност на родителите. Проектът не е фокусиран върху децата в риск, той е насочен към всички деца включително и децата в семействата, които нямат проблеми, и това го признават самите автори на законопроекта. Семейството няма права по отношение на детето, родителите имат само задължения и качеството, с което те изпълняват своите задължения според законопроекта ще се оценява от представители на държавата, в лицето на служителите на социалните служби. Защитниците на законопроекта открито споделят, че децата трябва да ги дадем на тези, които най-добре се грижат за тях и това предлага закона, както и че по този закон родителите нямат права – имат само задължения. Омбудсманът Константин Пенчев казва: „Никъде няма законово предположение, че родителите са добри”¹. Надя Шабани председател на ДАЗД по време на създаването на ПЗД, казва: „В новия Закон за детето липсва думата възпитание”². Това нейно изказване противоречи на Конституцията на Република България: „Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата.” (чл.47, ал.1), но все пак тя открито споделя убежденията си, както и останалите създатели на проекта.

Независимо от всичко авторите и привържениците на проекта не крият своята идеология и разбирания, и отстояват своята позиция. Каква е позицията, която би била продиктувана от православните християнски разбирания? Ще пропусна анализа за значението на християнското семейство, любовта, уважението към родителите, възпитанието на децата. По тези въпроси има много и достъпни професионални обяснения, с които всеки може да се запознае. По-страшното е подменянето на християнските ценности и неглижирането и прикриването на наистина обезпокоителните постулати на законопроекта и определянето им като митове, измислици и полуистини, които някой недоразбрал или дори злонамерен противник на проекта е създал с цел „съзнателно да манипулира обществеността, вярващите и клирът на Българската православна църква”.

Ако човек смята, че държавата трябва да се намесва във всички аспекти на личния живот на човека, да регулира дори най-интимните мисли и разбирания на отделната личност, то такъв човек определено има пред себе си един добър проектозакон.

И сега можело да Ви вземат детето

Доказателства за това твърдение трудно могат да се намерят в действащ нормативен акт. И в сега действащия Закон за защита на детето „се разрешавало на социалните работници да ви вземат детето”. Справката сочи, че чл.21, ал.1, т.14 дава възможност на Дирекция „Социално подпомагане” само да предявява искове за лишаване или ограничаване на родителски права в интерес на детето или встъпва като страна във вече започнали производства. Всяко физическо или юридическо лице може да се ползва от правото си на правосъдие като завежда искове пред съответните съдилища. Окончателното решение е на съда и то може да се обжалва пред следваща инстанция. Именно това е разликата с новия законопроект. Проектът предлага вече социалният работник по своя преценка да може да наложи мярката за извеждане на детето от семейството, а родителите да обжалват самата мярка, която вече е факт. Трябва ясно да се подчертае, че завеждането на дело и отнемането на дете са две твърде различни по своя характер действия.

Децата в институции

Твърдението, че с нов закон за детето ще се регулира отношението към изоставените деца е невярно. Няма разлика в действащото и предлаганото законодателство в начина, по който са отглеждани децата в институции. Децата в домове са отглеждани зле от държавата като техен „родител”. Но тя не търси наказателна отговорност от своите служители, отговорни за това. Отговорност на служителите от институциите и от „Социално подпомагане” не се предвижда и в новия закон. Трагедията на децата в институциите често се използва, за да се прикрие прокарването на антисемейна политика. Лишено от логика е твърдението, че за благото на изоставените деца е необходимо да бъдат лишени родителите от своите права.

Въпросът за „пошляпването” на децата

За да внушат колко страшно и опасно е ако един родител макар и еднократно му се е наложило да използва т.нар. „пошляпване” защитниците на закона често прибягват до цитиране на препратки към сегашното законодателство, които забранявали остри забележки и разбира се каквато и да е форма на насилие над децата. Като доказателство, че не се въвежда нищо ново някои защитници на проекта използват цитати от Наказателния кодекс от раздел ІІ, чл.187. Цитатът няма връзка с „пошляпването”. Съставът на чл.187 (изтезаване на непълнолетни) е престъпление от общ характер, което е обект на работа от страна на полиция и прокуратурата и доказателствена стойност в съда има заключението на комплексна съдебно-медицинска експертиза. Думата „изтезание”, която посочва чл.187 от медицинска гледна точка предполага елементите болка и страдание, установими телесни травми и продължителност на действието. Очевидно е, че цитирането на Наказателния кодекс нито има връзка, нито има място в доводите „за” проекта. В крайна сметка физическото наказание е забранено и вкарването в полемиката на наказателния кодекс и обсъждането на подобни родителски действия има за цел да прокара клеветата, че противниците на закона са „насилници”.

Всъщност определението насилие в законопроекта се различава съществено от досегашния смисъл на тази дума. В проекта под насилие се разбира не само физическо насилие, което очевидно не е подход към децата, но и форми на отношение и каквато и да е принуда, както и други методи на възпитание, които според социалния работник накърняват достойнството на детето – Чл. 61(2). Подобни неясни определения, които няма как да бъдат установени обективно превръщат социалните работници в „полиция на мислите”. Това дава възможност не само за множество и повтарящи се грешки в работата на тези служби, но и сериозни предпоставки за злоупотреби, които не могат да се докажат.

Институтът на анонимния донос

Според чл. 198 от законопроекта всички са длъжни да информират Дирекция „Социална подкрепа”. Даже и тези, чиято професия предполага „професионална тайна”– лекари, свещеници…

Анонимният сигнал съществува и в момента в ограничен брой случаи. Ако човек е станал свидетел на престъпление, включително и изтезаване на деца, то този човек може да сигнализира системата на телефон 112 от всеки уличен телефон напълно анонимно. Ако има престъпление компетентните органи лесно могат да установят на място. Въвеждането на анонимния сигнал в работата на органите извън системата на телефон 112 категорично ще доведе до възможност за необезпокоявано и стимулирано клеветничество. Клеветата и набеждаването в престъпление по нашия Наказателен кодекс са престъпления. Въвеждането на анонимния донос като институт в работата на социалните служби прави извършителите на тези престъпления неизвестни.

Повечето хора биха сигнализирали при насилие над дете с обаждане на тел. 112, но какви са хората, които биха седнали, за да отделят време за написване на анонимен донос? Будни граждани? Категорично не! Освен, че доносите ще бъдат „забавни занимания” за множество психично болни, не бива да забравяме и основния мотив за писане на донос: „Видях също, че всеки труд и всяка сполука в работите произвежда между човеците взаимна завист” (Екл 4:4). Анонимните сигнали са идеален начин за саморазправа или сплашване.

Обяснението, че насилниците понякога са толкова опасни, че доносникът може да се притеснява за живота си, дори да звучи основателно не оправдава законова нужда от въвеждането на анонимния донос. При реални престъпления и по сега действащото законодателство има стройна система за защита на свидетели. Съществуват достатъчно примери за закони, които не приемат анонимния сигнал, но имат добре разписана процедура за запазване анонимността на подаващия сигнала. Такъв например е Законът за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси.

Мерките на „Социална подкрепа” не са ясно регулирани, а са напълно произволни. Те са според настроението на служителя, който ги налага, административни са, т.е. не са със съдебно решение, задължителни са, т.е. обжалването им не спира изпълнението и не на последно място няма механизъм за справедливост – не можа да бъде наказан социалния работник, ако се докаже, че става въпрос за грешка. Не са предвидени нито глоби, нито уволнения, нито обезщетения.

Мястото на държавата

В законопроекта държавата чрез мощна и сложна бюрократична структура е превърната в държавата-майка, която има много права и инструменти за вмешателство в семейството.

– Социалните работници ще могат да инспектират възпитанието и отглеждането на детето – както чрез посещения у дома, така и чрез конфиденциални разговори между тях и детето в училище и детската градина. В резултат те може да намерят основания да предприемат различни мерки.

– Социалните служби ще могат да отнемат дете, ако преценят, че то е отглеждано или възпитавано по „вреден за развитието му начин”, след което ще могат да го предадат и за насилствено осиновяване – Чл. 123 (1).

– Социалните служби ще могат да отнемат родителски права, ако родителите използват каквато и да е принуда.

– Социалните служби ще могат да отнемат детето, ако преценят, че е възпитавано или отглеждано в разрез с неговите „най-добри интереси” – Чл. 42(2), Чл. 43

– Социалните служби ще могат отнемат детето, ако преценят, че родителите не успяват да осигурят развитието му дори в „една от следните области: здраве, образование, емоционално развитие, изхранване, осигуряване на дом и безопасност.” Чл. 71(4) – Чл. 3(29). Създава се материален ценз необходим за отглеждане на дете. В същото време една самотна майка, например, получава около 60лв месечна помощ, а едно приемно семейство получава около 600лв. Приемното семейство вече има сериозен материален интерес да събира чуждите деца. Не е ясно защо родителите се приемат за изначално некомпетентни и опасни за детето, а се смята, че приемното семейство ще е от свръхчовеци и ще осигурява перфектна среда за развитие.
Социалните служби ще могат да отнемат дете незабавно (по смисъла на закона това са 24 часа) единствено по преценка на социалните служители, без да се изисква съдебно решение за това, както е по сега действащото законодателство – чл.84(2).

Биологичните родители ще бъдат задължени да заплащат на приемните за услугата, че им гледат децата – Чл. 156, Чл. 157 (3); На приемните родители ще се заплаща от държавата, с цел да бъдат превърнати в „професионални родители” (Чл. 85 (3)). Така родителската грижа се превръща в професия.

Държавата ще обучава децата в предучилищна възраст (4-5 г.) в сексуално и репродуктивно здраве, децата ще знаят какво е „безопасно”, например безопасно прекратяване на бременност. Държавата ще закриля децата срещу дискриминация заради сексуалната им ориентация, независимо, че такава ориентация се появява доста късно и по-скоро в юношеска, а не в детска възраст – Чл. 27 (5); Чл. 29(1), като медицинската наука и до ден днешен не е категорична по въпроса за точна възраст за достигане на психическа сексуална зрялост. В същото време е доказано, че ранните бременности са плод не на ниска сексуална култура, а от твърде ранното „сексуализиране” на децата и от някои етнически и културни особености на различни групи от хора. Ранната сексуализация се избягва с пълноценен семеен живот, което не се постига с образователна програма.

Държавата забранява на родителите да оказват каквато и да е принуда върху детето и ги задължава да „взимат предвид мнението и желанието” му, независимо от правния смисъл на този текст, но отговорността за вредите, които то би причинило на трети лица си остава за родителите. Чл. 46(2-4) Родителите са длъжни да съдействат безприкосновено на социалните служби Чл. 156. Отнемането на дете е социална услуга (Чл. 85 (3)), която държавата предоставя, за да закриля детето от самите родители, които по презумпция са некомпетентни и противопоставени на детето – 157 (3)

„Религиозните дейности”

Проектът предвижда държавна протекция на „всяко дете” от въвличане в „религиозни дейности”. Липсата на конкретно пояснение на това словосъчетание и драстичните мерки, предвидени от проекта означава, че държавата може да се намеси във всеки случай, в който родителите обучават, възпитават и отглеждат собствените си деца съгласно своите религиозни възгледи. На практика се отнема до голяма степен и възможността на родителите да споделят убежденията си с децата си. При неизпълнение на наложените от държавата ограничения на свободата на вярата и съвестта на родителите и децата им санкцията е огромна глоба (чл. 23, ал. 3 във връзка с чл. 221, ал. 10). За първо (установено) нарушение – между 2000 и 4000 лв., за второ нарушение –между 4000 и 5000 лв.! Истина е, че и в сега действащото законодателство е забранено въвличането на деца в религиозни дейности, т.е. този термин съществува, но разликата е в наличието на възможността за санкция.
Ако водите детето си с вас на богослужения, независимо каква религия изповядвате, ако участва в религиозни ритуали, каквито са кръщаването, причастието, паленето на свещи, целуването на икони за православните християни и т.н., това може да значи, че държавата има повод да „защити” детето ви от „въвличане в религиозни дейности” и да ви глоби! Някои юристи изразиха мнение, че ритуалите, в които детето не е активен участник не могат да бъдат приети за „религиозна дейност”, но участието на непълнолетни иподякони в богослуженията определено ще бъде сериозно нарушение!

Понастоящем липсват съдебни практики и тълкувателни решения относно формулировката „религиозни дейности”, което означава, че докато се появят такива, тези които ще тълкуват формулировката, ще бъдат единствено и само социалните работници водени от личните си разбирания. Докато някои ни успокояват, че кръщението не било религиозна дейност, трябва да имаме предвид, че това е тяхно лично мнение и в същото време много други хора включително и такива самоопределящи се като православни, смятат че кръщението в ранна детска възраст представлява нарушение на свободния избор на детето.

Като цяло термините, употребени в проекта, са достатъчно неясни и мъгляви, за да допуснат отнемането на родителски права поради религиозните убеждения на родителите, още повече, че родителите са третирани като тези, които само „полагат грижи” за детето, докато умът и ценностите му се формират от държавата (чл. 34). На родителите е изведено задължението да „подкрепят” „свободното” формиране на убеждения на децата, т.е. изключена е възможността за възпитание. Това е крайно либерално нововъведение и е странно да бъде защитавано от човек, който нарича себе си „християнин”.

Проектът за Закон за детето има съществени недостатъци, които го правят негоден като бъдещ нормативен акт. Освен всичко казано до сега, проектът предвижда и въвеждането на нови бюрократични организации, които ще бъдат издържани от българския данъкоплатец. Статистиката е, че от 2006 г. до 2010 г. са загинали 531 деца в институции. Родителят не би гледал децата си безхаберно, както го прави държавата. Фактът, че има родители, които не изпълняват ролята си, фактът, че и психично болни също имат деца, не дава право на държавата да лишава всички от естественото им право да станат и да бъдат родители.

Сред православните се появиха призиви БПЦ да излезе с официално становище, съпроводени с конкретни препоръки какво точно трябва да е то. Твърдението, че БПЦ ще „отрече правата на детето изобщо”, ако се откаже или закъснее с мнение по подобен законопроект, е лишено от основание. Правят се опити да се вмени на БПЦ задължение да участва във формулировката на закона и да редактира конкретни текстове. Допуска се друго грешно разбиране, че децата освен на своите родители са поверени и на обществото, църквата или някакви специализирани институции. Такива разбирания са опасни и водят до възможности за експерименти с децата в семействата. Не е нужно да се иска от хората да гледат „добронамерено” на различни проекти, необходими са закони, които да са добри и без някой да ни казва как да ги прочетем и защо „не сме ги разбрали правилно”.

И докато се опитват да ни вменят задължение за сляпо доверие в институциите и нездрав позитивизъм, има опасност да забравим основните си отговорности. Независимо дали този законопроект ще бъде приет, опитите за налагане на нов морал едва ли ще приключат дотук и може би трябва да приемаме случващото се като изпитание към способността ни да съхраним своите морални и християнски ценности.

Бележки

¹ http://www.segabg.com/article.php?id=589713 
² http://www.dnesbg.com/obshtestvo/nadya-shabani-predsedatel-na-darzhavnata-agentsiya-za-zakrila-na-deteto-vako-iskame-obshtestvo-ot-litchnosti-tryabva-da-gi-izgrazhdame-oshte-ot-detsav.html