Съдебната власт в Българската православна църква

Приетият от VI Църковно-народен събор на 11 декември 2008 г., в Рилската света обител (публикуван в „Църковен вестник”, Извънреден брой, 09.01.2009 г.), Устав на Българската православна църква (УБПЦ) – Българска Патриаршия в своя чл. 176. (1) посочва оторизираните да упражняват съдебната власт в Българската православна църква – Българска Патриаршия. 

Tя се упражнява от: 1. Светия Синод в пълен и намален състав; 2. епархийските съдилища; 3. манастирските събори, а в чл. 176. (3) се визират и наредбите на църковното съдопроизводство, издадени от Светия Синод.

По-нататък, освен регулирането на подведомствеността и подсъдността в църковните съдилища като първа и втора инстанция в чл. 188. (2) отново се казва: “Редът за разглеждане на църковните дела се урежда в Правилник за съдопроизводството, приет от Светия Синод.” И пак в чл. 201. “Правилата за църковното съдопроизводство за отделните видове църковни спорове се уреждат в Правилника за разглеждане на църковни спорове, приет от Светия Синод.”

Приемането на новия Закон за вероизповеданията без надлежен правилник за прилагането му доведе до задълбочаване на кризата във вътрешноцъковния ни живот, имайки предвид делото на Страсбургския съд. Не може Законът за лова и риболова в България след демократичните промени да бъде придружен с Правилник за прилагането му, а този за релгигиозния живот, права и свободи – да няма такъв. Поради това, считам, е много необходимо своевременно да бъде изготвен актуализиран Правилник за съдопроизводството в Българската православна църква – Българска Патриаршия, който да обхване и новите положения в УБПЦ. Приложеният документ представлява заверен препис от одобреният от Св. Синод, синхронизиран със стария църковен устав, Правилник, циркулиращ през последните десетилетия в църковното ведомство. На базата на новоизработения документ би могло да се издаде и Синодалното Окръжно относно размера на съдебните такси, които ще се събират по делата пред църковните съдилища и за всички книжа, издавани от съдебните църковни власти (вж. чл. 236).

Като лично мнение изказвам удовлетворение от загрижеността и активността на православната общественост около изработването на новия Устав на Българската православна църква в помощ на VI Църковно-народен събор, както в българските средства за масова информация, така и в своеобразната он-лайн работилница в българското православно интернет пространство. Бих искал и сега, с оглед на по-ефективното преработване и хармонизиране на допълнителните надлежни документи, да се мобилизират всички сили за уместни предложения, идеи, споделяне добри практики – в рамките на една виртуална кръгла маса, които да подпомогнат синодалната администрация, а и да облекчат работата на синодалните комисии, занимаващи се с това.

Преди около година, през месец юни 2008, Архиерейският събор на Руската православна църква прие нов Правилник за църковния съд, който замени Временното ръководство за църковно съдопроизводство, действащо в Руската църква от 2004 г. За председател на църковния съд бе избран Екатеринодарският и Кубански митрополит Исидор. Малко преди началото на Архиерейския събор в Москва се проведе кръгла маса с участието на известни духовници, считащи, че църковният съд трябва да стане развита и безпристрастна институция, в противен случай конфликтите в църковната среда само ще се множат и ще рушат църковното единство. Практиката в Русия показва, че много конфликти се разрешават на недостатъчно легитимна основа, а по-често изобщо не се разрешават, а се задълбочават и така пораждат неразбирателство, обида и даже водят до напускане на Църквата, бе установено тогава на кръглата маса. Ставрополският и Владикавказки митрополит Теофан отбеляза пред Агенция “Интерфакс”, че "конфликтите са болест, а най-важното при болестта е профилактиката”.

От Правилника за църковния съд на Руската православна църква считам, че би могло да се почерпят и приложат много идеи, като стриктното посочване на кръга от лица, чиито заявления не се приемат за разглеждане от църковните съдилища с цел да не се допуска злоупотреба с църковното съдопроизводство от страна на враждебно или антиклерикално настроени хора. Следните лица не се допускат като тъжители:

– намиращи се извън църковно общение (с изключение на дела по обвинение в извършване на църковни правонарушения против ближния и християнската нравственост (Катраг. Съб. 114 правило; Апост. 75 прав.; II Всел. Съб. 6 прав.);
– недееспосбни в съответствие държавното законодателство; осъждани от църковен съд за за лъжлив донос или лъжесвидетелство (II Всел. Съб. 6 прав.);
– открито водещи порочен начин на живот (Катраг. Съб. 129 правило);
– клирици – по обстоятелства, които са им станали известни от изповед.

В Руската православна сестра-църква като най-важна задача пред новия църковен съд се определя, че той трябва задължително да се отличава с две неща: невъзможност за необоснован отказ да се разгледа даден случай и възможност за всяка от страните да изложи своите аргументи. Поради това е предвиден издържан юридически и канонически текст на “Клетва на църковен съдия”, която предлагам по-долу в превод на български:

“Аз, долуименуваният, встъпвайки в длъжност на църковен съдия, обещавам на Всемогъщия Бог пред Светия Кръст и Евангелието, че с Божия помощ ще се стремя да премина предстоящото ми служение на съдия в църковния съд във всичко съобразно със Словото Божие, с каноните на Светите Апостоли, Вселенските и поместни събори и светите отци, и с всички църковни правила, законоположения и установления.

Обещавам също така, че при разглеждане на всяко дело в църковния съд ще се старая да действам по съвест, справедливо, подражавайки на Праведния и Милосърден Вселенски Съдия Господ наш Иисус Христос, за да може решенията, произносими от църковния съд с мое участие, да опазват паството на Църквата Божия от ереси, разколи, неуправства и безобразия и да помагат на престъпилите заповедите Божии да достигнат познаване на истината, до покаяние, изправление и спасение.

Участвайки при вземането на съдебни решения, обещавам да имам в мислите си не своята чест, интерес и изгода, но славата Божия, благото на Светата Руска Православна Църква и спасението на ближните, за което да ми помага Господ по Своята благодат, по молитвите на Пресветата Владичица наша Богородица и Приснодева Мария и на всички светии.

В заключение на това обещание целувам Светото Евангелие и Кръста на моя Спасител. Амин.”

Също така намирам като подходяща за всеправославна употреба и “Клетва на свидетел”, използвана в църковните съдилища в Русия, още повече, че се предвижда и текст за свидетели, макар в стария Правилник практиката в България в хода на делата в съдебно заседание (пар. 13) свидетелите и вещите лица се изпитват по начало без клетва и само по изключение – под клетва, ако сам съдът намери това за нужно или страните поискат това (Мат. 5:33-37; Иаков 5:12; Васил. Вел. 29, 81-82). И макар чл. 194 от УБПЦ да указва, че тъжители и свидетели по църковно-наказателни дела могат да бъдат лица от православно изповедание, то в Правилника за съдопризводството на църковните съдилища на Българската православна църква при започване на съдебните дела и предварителното следствие обвинители, тъжители, свидетели и вещи лица могат да бъдат само лица от православно вероизповедание (чл. 193 УБПЦ), освен по изключение достопочтени тъжители по частни дела на основание 6-то правило на I Всел. Събор. Така, че приведените за сведение и модел текстове на свидетелски клетви, използвани в РПЦ, могат да намерят своето развитие в предстоящата законодателна църковна работа.

Текст на клетва за свидетел, принадлежащ към Православната Църква:

“Аз, (име, презиме и фамилия; клирикът указва и своя сан), давайки свидетелски показания пред църковния съд, пред Светия Кръст и Евангелието обещавам да говоря истината и само истината.”

Текст на клетва за свидетел, непринадлежащ към Православната Църква:

“Аз, име, презиме и фамилия, давайки свидетелски показания пред църковния съд, обещавам да говоря истината и само истината.”

***

Приложение

Правилник
за съдопризводството на църковните съдилища на
Българската православна църква

Подсъдност.

1. Въпросите за подсъдността на делата за църковни провинения се решават съгласно чл. 184 на УБПЦ (Устава на Българската православна църква). Делата по църковни спорове и църковно-брачните дела са подсъдни на оня църковен съд, в района на който ответната страна има своето постоянно местожителство; ако спорът се отнася до недвижим имот – по местонахождението на имота.

Започване на съдебните дела и предварително следствие.

2. Обвинители, тъжители, свидетели и вещи лица могат да бъдат само лица от православно вероизповедание (чл. 193 УБПЦ), освен по изключение достопочтени тъжители по частни дела (6 правило на I Всел. Събор).

3. Дела от наказателен характер се повдигат по решение на надлежния църковен съд въз основа на служебни и частни съобщения или жалби. При случаи на неясноти или съмнение относно престъплението или извора на узнаването му, съдът нарежда да се извърши предварително следствие от духовно лице. Църковният съд в разпоредително заседание след изслушване на следствието решава да се даде ход на съдебното дело или пък то да се прекрати.

В първия случай председателят на съда разпорежда да се връчи на обвинения препис от обвинителния акт и списък на лицата, които се викат в съда, и да му се предложи да даде, ако желае в двуседмичен срок възражения и да съобщи желае ли да се викат свидетели и вещи лица – кои именно, като укаже обстоятелствата, които ще се установяват.

4. По дела от църковно-брачен характер за развенчавка молбата на просителя, придружена от венчално свидетелство, трябва да съдържа: а/ име, презиме и фамилно име, местожителство, гражданство, вероизповедание, занятие и възраст на съпрузите; б/ колко деца имат, имената им, от кой пол и на каква възраст са; в/ основанията и доказателствата на иска, включително и препис от решението на гражданския съд за развода.

Към молбата се прилага втори екземпляр от нея и от посочените писмени доказателства за връчване на противната страна. По разпореждане на председателя на съда втория екземпляр с приложенията се изпраща на ответната страна със съобщение в двуседмичен срок да даде възраженията и посочи доказателствата си. След получаване на отговора, съдът насрочва делото за разглеждане с призоваване на страните, свидетелите и вещите лица.

5. По делата от спорен характер писмената молба на лица трябва да съдържа: а/ име, презиме и фамилно име, местожителство; б/ изложение на обсоятелствата, от които произтича искът; в/ какво точно се иска; г/ доказатества на иска.

Към исковата молба се прилагат нужното число преписи от нея и приложенията й за връчване на противната страна.

По разпореждане на председателя на съда, на ответниците се изпращат вторите екземпляри със съобщение – в едномесечен срок да направят писмено възражение с посочване доказателствата и насрещните си искове.

6. Призоваването на страните, свидетелите и вещите лица стават с призовки. В случай на неизвестно местожителство, подсъдимият или ответникът се призовава чрез “Църковен вестник”.

Страните могат да преглеждат в канцеларията на съда делата и да извличат от тях нужните им сведения под надзора на определено от председателя на съда служебно лице.

Ход на делата в съдебно заседание.

7. Заседанията на съда са публични, но на тях могат да се явяват като слушатели само лица от православно изповедание.

В изключителни случаи, по решение на съда соглед на морала, обществения ред и интереса на Църквата, делата се разглеждат при затворени врати, като в такъв случай се пущат до трима сродници или близки на страните, ако последните поискат това.

8. Делата на подсъдими или ответници, надлежно призовани, които без уважителни причини не се явят, се разглеждат в тяхно отсъствие.

Ако не се явят и двете редовно призовани страни, делото се прекратява. Неявяването на някои от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждане на делото.

Тия разпореждания се отбелязват в призовките на страните.

9. При неявяване на страните по уважителни причини делото се отлага; делото се отлага и когато не се явят някои свидетели, чиито показания имат значение за решаване на делото.

10. Съдията се отстранява сам или по искане на една от страните, ако е страна по делото или е съпруг или роднина на някоя от страните по права линия без ограничение, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до трета степен.

Той се отстранява и ако е взел участие при издаване на обжалваното решение, или ако е бил свидетел или вещо лице по делото, както и ако е заинтересован от изхода на делото или се намира със страната в особено отношения, които будят основателно съмнение в неговото безпристрастие.

Съдът решава въпроса за отстраняването с участие на отвеждания съдия.

11. След откриване на съдебното заседание: а/ по наказателни и дисциплинарни дела се прочита обвинителния акт; б/ по църковно-брачни или спорни дела съдът се старае да помири страните, и ако намери, че помирението е възможно, може да отложи разглеждането на делото за до 6 месеца.

12. Съдебното следствие се извършва от съда по начало в седалището на последния.

13. Свидетелите и вещите лица се изпитват по начало без клетва и само по изключение – под клетва, ако сам съдът намери това за нужно или страните поискат това (Мат. 5:33-37; Иаков 5:12; Васил. Вел. 29, 81-82).

14. Съдът може да събира и сам доказателства за установяване на материалната истина.

15. Съдебното заседание се завършва с прения на участвашите в делото страни по същество на разглежданите и проверени доказателства и с изслушване последната дума на подсъдимия или на ответната страна.

Решение на делото.

16. След приключване на съдебното дирене съдът, без участието на други лица, обсъжда делото според вътрешното си убеждение, въз основа на каноните и на УБПЦ: по наказателните и дисциплинарните дела – невинността или вината на подсъдимия, наказанието и другите последици от престъплението или простъпъка по спорни, църковно-брачни и административни дела – основателността или доказността на иска или жалбата и постановява решение.

17. Резолюцията по делото се обявява веднага в заседателната зала, освен по сложни дела – и по-късно, най-вече една седмица след съдебното заседание.
В решението на съда се излагат най-късно две седмици от обявата на резолюцията и мотивите въз основа на които то е поставено.

18. Решенията на Епархийския църковен съд по спорни дела от материален характер до 50 лв. и по дела от църковно-наказателен или дициплинарен характер, по които е наложено наказание “бележка”, “мъмрене” или глоба до 30 лв. са окончателни.

19. За всяко съдебно заседание се води и съставя в седмодневен срок протокол от секретаря, който отбелязва присъствалите лица, предмета на разглежданото дело и всички станали по него действия (бележки, въпроси и пр.), както и издадените от съда постановления с мотивите им. Протоколът се подписва от членовете на съда и от секретаря.

Ако в протокола са допуснати грешки или опущения, страните по делото могат с писмена молба в седмодневен срок от изготвянето му да поискат от съда надлежните поправки или добавки.

20. Решенита на епархийските съдилища подлежат на утвърждение от епархийския архиерей. По възникнали пререкания се произнася с окончателно решение Св. Синод в намален състав (чл. 185 – нов 183 – УБПЦ).

21. Решението на първоинстанционния съд, влязло в сила, с което се налага наказание “низвержение”, преди да се приведе в изпълнение, се представя на Св. Синод за утвърждение или за заменяне с по-леко наказание.

Апелативно обжалване на решенията и определенията.

22. Против решенията на първоинстанционния църковен съд страните имат право да подават въззивна (апелативна) писмена жалба чрез съда, който е произнесъл решението, в двуседмичен срок от произнасяне или от съобщението му на страните, когато е задочно или от обнародването му в “Църковен вестник”, когато е неизвестно местожителството на страните, като в последния случай срока за обжалване е едномесечен.

В жалбата трябва да е означено:
1/ съда, до който се отправя;
2/ името и адреса на страната, която я подава;
3/ срещу какво от решението се подава жалбата, на какво основание, с какви доказателства и какво се иска с жалбата; и
4/ подпис на въззивника.
Към жалбата се прилагат толкова преписи от нея и от приложенията, колкото са лицата, против които се подава.

Без спазване на горните условия и ако не са приложени съдебните мита и берии, жалбата се оставя без движение. Ако в двуседмичен срок от съобщението, страната не отстрани допуснатите нередовности, въззивната жалба се връща. Жалбата се връща и когато е просрочена.

23. Правото на въззив може да бъде възстановено, ако просрочването е произлязло по вина на длъжностнит лица, чрез което жалбата е изпратена, или по закъснение по пътя, поради особевни непредвидени обстоятелства или поради погрешно определяне на срока от съда.

Молбата за възстановяване правото за въззив, заедно с преписи от нея за ротивнатастрана, се подава до съда, който е постановил решението, в двуседмичен срок от деня, в който въззивната жалба е върната или е съобщено, че срокът е изтекъл. Тя се разглежда от същия съд, който, ако възстанови правата на въззив назначава нов срок не по-дълъг от въззивния. Тоя срок започва да тече от деня на съобщението за възстановяване на срока.

Препис от въззивната жалба и приложенията по разпореждане на предедателя на съда се връчва на противната страна, която чрез първоинстанционния съд може да подаде възражения или обяснения с посочване на доказателствата в двуседмичен сроок от получването на преписа от жалбата.

Разглеждане делата в апелативната инстанция.

24. След постъпване на делото в апелативната инстанция, последната в разпоредително заседание се произнася за допускане на доказателства на страните и насрочва делото.

25. Посочените свидетели или вещи лица, неразпитани в първата инстанция, се допущат само ако съдът признае, че техните показания имат съществено значение за делото.

Разпитаните в първата инстанция свидетели и вещи лица се допущат до вторичен разпит, ако съдът това за необходимо.

Свидетелите и вещите лица се разпитват по делегация от първоинстанционния съд.

Освен доказателствата, посочени във въззивната жалба и във възраженията, нови доказатества не се допущат.

26. Апелативната инстанция съди само за деяния или неща, които са били предмет на делото в първоинстанционния съд.
Апелативният съд може да отмени, да увеличи или да намали наказанието, определено от първоинстанционния съд, като изложи в решението основанията за това.

Частни жалби или молби срещу определенията на първоинстанционния съд.

27. Частни жалби могат да се подават, докато още не е постановено решение, срещу определенията на първоинстанционния съд пред по-горния съд в следните случаи:

1/ по възбуден процес за пререкание;
2/ по определяне подсъдността на делото, ако отводът е уважен;
3/ по признаване или отказване правото на трето лице да вземе участие в делото;
4/ по отстранение на съдия, когато съдът не е уважил отвода;
5/ по неприемане искове, молби, или отказване да се възстанови правото на въззив;
6/ когато е спряно производството;
7/ когато е прекратено делото по неявване на страните.

28. Жалбите срещу определенията се подават в седмодневен срок откак се обяви определението или откак се съобщи на страната, ако тя е отсъствала. Тия жалби не спират изпълнението на определението и разглеждането на делото, освен в случаите по т.т.1 и 7 на чл. 27, или когато това се признае за необходимо от апелативната инстанция.

Жалбите срещу определенията се подават чрез съда, който ги е е постановил, придружени с толкова преписи от тях и от приложените книжа, колкото страни засягат, за връчване на страните. Към жалбите се прилагат преписи от обжалваното определение само, когато разглеждането на делото не е спряно.

Препис от жалбата веднага след приемането й се изпраща на противната страна, която в седмодневен срок от получаването може да даде възражения, след което съдът изпраща в по-горния съд частната жалба и подадените срещу нея възражения, като дава, ако счете за нужно, обяснения от своя страна.

29. Апелативната инстанция разглежда частните жалби в едномесечен срок от постъпването им.

Отмяна на решенията и определенията.

30. Жалби и молби за отмяна на решенията на първоинстанционния съд се подават:
1/ за касация на решението;
2/ за преглед на решението;
3/ от неучастващи по делото лица.

31. На касационно обжалване подлежат:

1/ всички окончателни решения на първоинстанционния съд; и
2/ неокончателните решения на първоинстанционния съд, когато бъдат обжалвани по касационен ред.
Когато една от участващите в делото страни е обжалвала решението по касационен ред, а другата по апелативен ред, второинстанционният съд разглежда делото на едното и другото основание и го разрешава окончателно. В тоя случай връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд не става, освен ако съдът намери това за нужно за правилното решаване на делото.

32. Касационните жалби и възраженията по тях се подават вс роковете и по реда, установени за подаване жалби срещу неокончателните решения и определения (чл.чл. 22 и 23).

Допълнителни касационни жалби могат да се подават писмено до откриване на първото по делото заседание.

Касационни жалби срещу решения на първоинстанционния съд за ново разглеждане на делото се допущат: 1/ когато е нарушен или неправилно изтълкуван канонът или законът; 2/ когато са нарушени съществени съдопроизводствени норми, чието неспазване е могло да има влияние върху самото решение; 3/ когато са нарушени пределите на ведомството или властта, които УБПЦ или каноните предоставят на църковния съд; 4/ когато в едно и също решение се съдържат разпореждания, които си противоречат; 5/ когато са изопачени данните или фактите по делото; и 6/ когато неправилно е изтълкуван канонът или УБПЦ при определяне на престъното деяние.

33. Касационни жалби срещу окончателни определения се допущат: 1/ когато с определението е възстановено или е отказано правото за подаване касционна жалба срещу окончателното решение; и 2/ когато с определението се прегражда по-нататъшното развитие на делото по същество.

34. Разглеждането и решаването на делото става по общия ред без призоваване на страните.

35. Когато се отмени обжалваното решение, касционният съд връща делото за ново разглеждане от съда, който е постановил решението при друг състав или от друг съд от равна степен при спазване на чл.чл. 31-32.

36. Съдът, на който е пратено делото, е длъжен да се подчини на разясненията на касационния съд.

Преглед и отмяна на влезли в сила решения.

37. По молба на участвалите в делото страни или на техни близки родственици се допуска отмяна на влезлите в сила решения:
1/ когато са издадени противоречащи едно на друго решения, влезли в сила, между същите страни в същото им качество, по същия предмет и на едно и също основание;
2/ когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които доказват невинността на осъдения или се открият нови обстоятелства, които имат съществено значение за спорното или административно-съдебното решение.
3/ когато се установи подлог или подправка в документите или лъжливост в показанията, върху които е основано решението;
4/ когато се докажат по съдебен ред користни или други престъпни действия на съдиите във връзка с решаване на делото;
5/ когато страната вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото, или когато не е могла да се яви лично по причина на препятствие, което не е могла да отстрани.

При подаване молба за отмяна на решението се прилагат правилата, предвидени по чл. 22, ал. II-III от настоящия правилник.

38. В същите срокове могат да подават молба з аотмяна и трети лица, неучаствали в делото и без да са близки родственици на страните, когато влезлото в сила решение нарушава технитеправа.
Епархийският архиерей може да прави представления за отмяна на влезли в сила решения само по наказателни и дисциплинарни дела, без да е ограничен със сроковете по ал. последна на чл. 37.

39. Епархийският архиерей може да прави предложение за преглед по реда на надзора на влязло в сила решение, когато същото е постановено при съществено нарушение на канона или на закона.

40. Представления или молби за преглед и отмяна се подават в касационния съд, който след приемането им, се удостоверята предварително чрез проверяване по надлежния ред, в действителността на обстоятелствата, въз основа на които се иска преглед на решението, и след това, ако признае молбата за основателна, отменява влязлото в сила решение и връща делото за ново разглеждане.

Влязли в сила решения.

41. Решението влиза в законна сила:
1/ когато е постановено от първоинстанционния съд с утвъждение от епархийския архиерей (чл. 185 УБПЦ);
2/ когато в установения срок не са подадени въззивни или касационни жалби, и
3/ когато подадената апелативна или касационна жалба е била оставена без последствие.

42, Решението на цурковните съдилища за “низвержение”, “отлъчване” от Църквата или “анатема”, преди да се приведат в изпълнение с по-леко наказание (чл. 194 – нов чл. 187 – УБПЦ), се представят на Св. Синод, който ги утвърждава или замества.

43. Правото на милост принадлежи на Св. Синод и се упражнява по начина, определен от каноните (Анкир. 5).

Съдебни разноски.

44. Св. Синод опредея размера на съдебните и канцеларски мита, берии и църковни марки по делата.

Особени разпоредби.

45. Църковните съдилища във всички случаи, непредвидени в настоящия правилник и УБПЦ, в съдопроизводството се ръководят от каноните на Св. Църква, отобщата практика на православните църкви, както и от общите начала на гражданското, наказателното и административното правосъдие на светските съдилища в съобразност с духа на каноническото право на православната църква.

46. На влезлите в законна сила присъди и решения на църковния съд всички членове на Църквата дължат подчинение (Халкидон. 8).

47. Настоящият правилник влиза в сила от деня на одобрението му от Св. Синод в пълен състав и отменява всички наредби, които му противоречат.