Какво е всъщност Евангелието в живота на вярващия?

Основният апел на нашата Църква към нейното тяло, нейната пълнота, към вярващите, не бихме изключили и клириците, е те да живеят и мислят според Благовестието, според Евангелието Христово. Жизненият път на всеки християнин трябва да е всъщност едно действително лично приложение на това Благовестие, на Евангелието, т. е. битуване в света, но не според законите на природата, според физическите или биологични принципи, а според Божия Закон, който за разлика от физическия има друга особена логика – тази на любовта и смирението.

Благовестието в действителност не е нищо друго, освен присъствието на самия Христос, присъствие осъзнато и прието отговорно от вярващите. Написаното на конкретна книга Благовестие на Христа, ограничено единствено до Свещеното Писание на Новия Завет, можем да видим в храма, поставено върху Светия Престол, т. нар. напрестолно свето Евангелие. То се поема и издига от свещеника пред множеството верни, събрани на литургия, а те се покланят с мисълта, че се покланят на Христа, като чуват думите: “Нека да се поклоним и паднем на колене пред Христа – нашия Бог”. Устните им с трепет целуват сребърния обков на книгата, а сърцата им са развълнувани, защото тази покорна целувка не е друго, а смирение и любов към Създателя, Който дойде, за да изкупи греховете на човечеството чрез Своята доброволна жертва.

С това Евангелие свещеникът прави кръстен знак, когато започва последованието на св. тайнства, с него се белязва със същия кръстен знак и водата преди кръщение на младенец. Същото можем да видим и при извършване на тайнство брак, когато двама млади са пристъпили да свържат душите си завинаги в Църквата. Същото Евангелие освещава със своето присъствие на Светия Престол и животворящите дарове, приготвени за верните.

Това особено присъствие сред нас и огромното значение на Евангелието в Църквата ни задължава да сме изключително отгворни в нашето поведение и да ориентираме нашия живот така, че той да е в съответствие с него, т. е. да осъществим наредбите, които Христос ни остави в Евангелието, наредби, които ще ни изведат “на светло”.

Защо е така?

Защото Благовестието, Евангелието привежда цялата объркана от първородния грях човешка природа в особен и красив сам по себе си ред. То ни помирява с Бога, дава ни истини, поради които ние Го обикваме и се ползваме от благодатните дарове на Светия Дух в Църквата.

Евангелието ни помирява и с ближните, защото ни дава закона на любовта не само към Бога, но и към ближния – закон, който е отвъд всички закони и покрива всичко.

Накрая Евангелието ни помирява със съмите нас, дава ни мир, увереност в бъдещето ни и смисъл в настоящето. Дава ни шанс относно миналото ни, изтласква встрани изпепеляващата страст към света – “битката за себеутвърждаване” – излишество, което нищо не значи в очите на Всевишния.