Вярата на Ханс Кристиан Андерсен

Ако не се обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно. (Мат. 18:3)

Всяка вечер милиони деца молят родителите си да им прочетат една приказка, преди да заспят невинния сън на детството. Най-любимите приказки на малки и големи са тези, които са написани от великия датчанин Ханс-Кристиан Андерсен и които отдавна са се превърнали в класика на детската литература. Те съдържат немалко религиозни елементи. Но какво знаем за религиозните убеждения на техния знаменит автор?

Животът на Андерсен обхваща почти три четвърти от бурния ХІХ в. – време на големи и дълбоки промени във всички сфери на живота, които са предопределени и стимулирани до голяма степен от Френската революция¹. Въпреки че е характеризирана като “златен век” за Дания, епохата на Андерсен се характеризира с все по-засилващи се противоречия и колизии между класите (аристокрация – буржоазия, буржоазия – работничество), между принципите на монархията и републиката, между религията и науката². Но докато явленията в социалната област се развиват стремително, парадигмите на мисленето и масовата психология естествено се променят по-бавно. Животът и светогледът на великия датски писател отразяват тази противоречивост³.

През септември 1828 г., преди да стане студент в Копенхагенския университет, Ханс Кристиан Андерсен (1805-1875) издава първата си книга “Разходка от канала Холмен до източния край на остров Амагер”. В нея той повествува как е воден от две музи – на класическата и романтическата поезия. Класическата муза го убеждава да изучава старината и да подражава на класиците, а романтическата муза мълчи красноречиво. Авторът, който е и протагонист, избира втората муза. В литературата за Андерсен отдавна е възприето аксиоматичното твърдение, че в творчеството си той е представител на късния “магически” романтизъм. Неговите религиозни възгледи обаче определено споделят основните характеристики на френското Просвещение – рационализъм, антиклерикализъм и естетически класицизъм. Тези особености са отчасти заложени в държавната религия на Дания – лутеранството, което се създава и оформя като контрапункт на затъналата в предразсъдъци, непотизъм и корупция Римокатолическа църква.

Както може да се очаква, най-ранното и най-силното влияние върху Андерсен е оказано от неговото семейство. Той е единствено дете на кърпач на обувки и перачка. Родителите му са изравнени само в мизерията, но във всички други отношения те са различни. Майката Ан-Мари Андерсдетер е със седем години по-възрастна от съпруга си Ханс Кристиан Андерсен. Тя е практична, а той е налудничав фантазьор; тя е неграмотна, а той е самоук; тя не се интересува от политика, а той е радикално настроен и почита Наполеон като свой идол; тя се отличава със силна религиозност, която стига до суеверие, а той се определя като свободомислещ. Малката библиотека на бащата включва Библията, произведенията на Франсоа Волтер, комедиите на датския драматург, романист и философ-просветител Лудвиг Холберг и приказките от “Хиляда и една нощ”. Най-ранните спомени на Андерсен като дете са от времето, когато той седи на коляното на баща си и го слуша да чете гласно Библията. Но като ревностен поклонник на френските енциклопедисти обущарят се отнася критично към автентичността на метафизичните персонажи. Една вечер избухва семеен скандал, когато той затваря Библията с думите, че Христос е необикновен човек, но не и Бог. Жена му се разплаква от огорчение и безсилие, а след нея писва и малкият Ханс Кристиан. Тя грабва детето и го занася под навеса с торфа, където го покрива с престилката си (магическо защитно средство) и му казва, че дяволът внушил тези помисли на баща му⁴. Тази семейна свада е пресъздаден от Андерсен в разказа “Какво разказа старата Йохане”, в който баща му е увековечен в образа на скептичния шивач, чийто постоянен рефрен е: “Каква полза?”⁵ Ханс Андерсен Стари не вярва и в личното битие на сатаната. По друг повод той казва, че най-злият дявол е този, който хората носят в сърцата си. Затова когато една сутрин бащата на Андерсен се събужда с драскотини по ръцете, жена му заключава ужасена, че това е дело на лукавия. Според по-късна версия на Андерсен драскотините се появяват по ръцете на баща му, когато умира. Неговата майка обяснява този странен факт с това, че душата на току-що починалия й мъж е грабната от дявола⁶.

Суеверието не е чуждо на бедната къща на Андерсенови. На Енювден те изпращат момчето до едно известно аязмо, за да донесе вода, която точно в този ден ставала осветена. Майката много почита и тайно храни една позната старица, смятана за знахарка и дори магьосница, която баща му бурно обвинява в мошеничество. Когато през Одензе минават испански войници, които отиват да се бият с Швеция, един от тях вдига тригодишния Ханс и го кара да целуне монетата, които носи на врата си (вероятно с изображение на Христос или Богородица). Като правоверна лутеранка майка му изпада в ужас. През 1811 г. на небето се появява комета, която предизвиква у перачката и съседките апокалиптични страхове. Когато обущарят започва да агонизира, тя не повиква лекаря или пастора, а една позната знахарка, за да спре – уви, напразно – настъпващата смърт с магически заклинания. Веднъж, когато малкият Ханс Кристиан събира с майка си класове след жътва, един надзирател вдига камшика да го удари, а детето му извиква с негодувание: “Как се осмелявате да ме биете, нали Бог ще Ви види?” Смаян, надзирателят се стъписва, погалва го и дори му дава пари. Щом синът на перачката тръгва да търси щастието си в Копенхаген през 1819 г., тя прибягва до услугите на гледачка на кафе, за да предскаже бъдещата му съдба. От майка си писателят усвоява нейната непоклатима вяра в Бога и навика да се моли, а от баща си – неговия трезв скептицизъм и критично мислене. Първото влияние е експлицитно, а второто е имплицитно, но и двете се проявяват през целия живот на Андерсен.

Религията е задължителен елемент в тогавашните начални училища в Дания, които насаждат послушание и примирение с цел смекчаване на социалните противоречия. Малкият Ханс Кристиан отказва да приеме ролята на пионка и напуска първото си училище, щом възрастната даскалица замахва да го удари с пръчката. Второто му училище е еврейско, в което Христос е табу, а за контраст третото е енорийско и разпалва неговото въображение на библейски теми. Едно от най-ранните произведения на писателя е мелодраматичната трагедия “Абор и Елвира” по мотиви от народната балада „Пирам и Тисба”, която черпи сюжета си от Овидий. В нея един пастор и неговият син са влюбени в героинята, а когато тя предава Богу дух, те дружно се самоубиват. Сюжетът отчасти е навеян от една брутална случка, разказана от майка му. Когато тя отива да пере в едно богато семейство, синът на господаря, току-що завършил богословие в Копенхаген и готвещ се за пастор, се опитва да я изнасили. Така Андерсен получава първия си урок за разликата между лицемерие и благочестие, между християнството на думи и християнството на дело⁷.

Второто голямо влияние върху Андерсен след семейството е на Ханс Кристиан Йорстед (1777-1851) – професор в Копенхагенския университет, известен физик, химик и натурфилософ, откривател на електромагнетизма. Йорстед се прекланя пред авторитети като Имануел Кант и Фридрих Шелинг, които подлагат християнството на рационалистична ревизия и отхвърлят неговите основни догми като недоказуеми и исторически оформени. Андерсен посвещава на Ханс Кристиан и Андерс Йорстед приказките “Двама братя” и “Водната капка”, а в друга приказка “Кукловодът” поетично сравнява намагнетизирането на желязо през спирала с духовното осеняване на хората, когато Бог ги пропусне през спиралата на времето⁸.

Религията на Андерсен се крепи на три “Б” – Бог, безсмъртието на душата и благоприличието. За него Бог е висш Дух, конкретна Личност, въпреки че понякога говори за отвлечена “съдба”. На подсъзнателна плоскост Бог замества и компенсира рано починалия му баща. В автобиографиите и дневниците на Андерсен постоянно се споменава как той коленичи и се моли при всеки по-важен повод. Молитвите му към Бога са най-често хвалебствени и благодарни. Той търси упование и в природата, чиято красота и величие отразява и възпява своя Творец (“Камбаната”, “Базарът на поета”). Обвиненията към Андерсен в пантеизъм, които отправят някои изследователи са пресилени.

Трябва да се има предвид, че той не е монолитна личност. Неговите чести спътници са хипохондрията и меланхолията, както и други мании и фобии. Всяко лошо настроение, всяка заядлива критика, всяко пренебрежение от страна на околните го хвърля в бездната на отчаянието. По време на войната между Дания и обединените сили на Прусия и Австрия, когато неговата страна загубва херцогствата Шлезвиг, Холщайн и Лауенбург, Андерсен изпада в духовна криза. В спомените си от 1863-1864 г. той често отбелязва: “Аз загубих по това време вярата си в Бога и се чувствах толкова нещастен, колкото може да бъде човек… Господ си отиде от мен и от нас! Колко опустошен се чувствам…”⁹ Трябва да се уточни, че в такива моменти Андерсен не отрича самия Бог, а неговия промисъл. За него реалният деен Бог, любящият Отец изведнъж се превръща в призрачна сянка, в deus absconditus. Колизиите между очаквания и действителност у писателя се дължат не само на неговия сложен характер, но и на крайностите в изповядваното от него протестантство, което подчертава Божията благодат в замяна на човешката воля и отъждествява приемането на изкуплението със спасението. Невинната девойка в Андерсеновата приказка “Небесният лист” чете в Библията повествованията за Йосиф и Христос, които илюстрират божествената метаморфоза на злото в добро.¹⁰ Запазените документи на Андерсен потвърждават, че няколко пъти е на ръба на самоубийството, от което го спасява единствено вярата.

Тук не е мястото за обширен паралел между него и по-младия му съвременник, философа Сьорен Киркегор (1813-1855). Трябва обаче да се отбележи, че при Андерсен отсъства постоянното натрапчиво усещане за грях и вина на Киркегор, чийто баща отправя проклятие към Бога. Андерсен противопоставя на проблемите на теодицеята детинската си вяра, а Киркегор се опитва да ги сублимира и преодолее чрез философската си рефлексия. В личен план той се отзовава твърде снизходително за Андерсен¹¹. В отговор писателят нарича философията на Киркегор “пълзене по паважа на езика”.

Андерсен се съмнява в личното безсмъртие на човека дори по-малко, отколкото в Бога. Първото произведение, които му донася известна популярност е една сантиментална поема “Умиращото дете” (1826). Тя представлява монолог от името на детето, което вижда ангел, дошъл да прибере душата му. Във “Фантазия по мой маниер” (1829) Андерсен описва своята представа за рая като сладникава картинка в стил Бидермайер – пухкави облаци, крилати ангелчета с инструменти, безкрайна музика, повтаряна от небесните сфери. Ангелите играят с луната и звездите и когато изтърват някоя, тя става метеор. Той е убеден, че на оня свят няма възрастни, а всички хора след смъртта им се превръщат отново в деца.¹² В Холщайнборг писателят чете две приказки на един умиращ инвалид и двамата се съгласяват, че ще се срещнат “там горе”. В приказки като “Баба” и “Спътникът” авторът настоява, че мъртвите не се връщат при живите и не им причиняват зло, което може да се интерпретира като косвена критика на спиритизма.¹³

Нещо повече – Андерсен, който одухотворява цялата природа, вярва, че и животните се удостояват с лично безсмъртие. Това мнение не е християнско. Младата жена от неговата приказка “История на дюните” изповядва: “И животното е създание и аз вярвам, че нито един живот няма да се затрие, а ще спечели цялото това блаженство, което може да поеме до насита”¹⁴. Както личи от приказката “Камъкът на мъдреците”, Андерсен преживява мигове на съмнение и в безсмъртието и се пита в кое небе отиват благочестивите души, щом над Земята се разстила само “катраненочерен мрак”. Вместо отговор той се примирява с оскъдността на човешките познания, които са ограничени от телесните очи.¹⁵

Дневниците, мемоарите, писмата и приказките на Андерсен са изпъстрени с цитати от Библията, която за него е настолно четиво. Прави впечатление, че повечето цитати от Евангелията са дадени в перифраза, сякаш авторът си припомня отдавна четени текстове, а Псалтирът се цитира буквално. Ако се съди по петия му роман със заимствано от Шекспир заглавие “Да бъдеш или да не бъдеш”, Андерсен чете и модните на времето либерални критици на Библията като Давид Щраус и Лудвиг Фойербах, но отхвърля техните крайности. Писателят изразява собствените си възгледи, когато характеризира главния герой Нилс Брюде с думите: “Той държеше Библията на своята майка, не нейното тяло, но божествената й душа”.¹⁶

Същевременно Андерсен не споделя някои основни догми на християнството. Той не вярва в троичността на Бога, възкресението на тялото, битието на дявола и вечността на ада (апокатастасис), въпреки че те са отразени в неговите приказки. На тази тема той спори още през 1827 г. с учителя си Мюлер. След публикуването на книгата на Йорстед “Духът в природата” (1850) Андерсен защитава своя рационализъм в писмо до автора: “Няма да навредим на Господ, ако погледнем през интелекта, който Той самият ни е дал. Аз отказвам да отида към Бога слепешката…”¹⁷ На 3 март 1868 г. писателят завързва спор с Ингеборг Древсен, която вярва във възкресението за разлика от него.¹⁸ В дневника на юни 1870 г. той записва впечатленията си от богословски спор с г-жа Скавениус и други гости в Слагелсе. Андерсен заявява, че не се интересува от рождеството и семейството на Иисус вероятно защото отхвърля непорочното зачатие. Относно лицата на Троицата писателят е откровен: “Вярвам в тях като концепции, не като личности, не като телесни същества”.¹⁹ Явно за Андерсен, който няма богословско образование, раждането на Христос от Дева Мария на земята и раждането от Отца във вечността има еднакъв физически смисъл. Той не приема и логиката на неговите опоненти, че ако не вярва в дявола като личност, не вярва и в Христос. През октомври 1871 г. Андерсен разговаря с почитателка на Грундтвиг и когато й обяснява, че за него Христос е само съвършен човек, а не изкупител, тя се разплаква и го обвинява, че е евреин. Той едва успява да я успокои. Въпреки че не е убеден в съществуването на сатаната, писателят уподобява композитора Франц Лист на демон, а за трагичните новини от датско-немския фронт въздъхва, че са нашепнати от дявола.

Лутеранството на Андерсен има датско “лице”, защото е неделимо от неговия патриотизъм. Когато се намира в Рим през 1841 г., той отива в църквата “Трансмонтана” в деня на св. Кнуд – патрон на катедралата в Оденсе. Тук вдига скандал, защото няма служба и църквата не е украсена, но дежурният монах се оправдава с недостиг на средства. Андерсен се оплаква в писмо от август 1856 г. до неговия приятел Йонас Колин, че руската графиня фон Молтке, която живее в замъка Глоруп, се отказала от православието, приела римокатоличеството и довела йезуитски свещеник. На 24 август 1865 г. Андерсен се среща с католическия свещеник Хансен, който служи в Дания. Той замолва писателя да му преведе някои песнопения от латински на датски, но Андерсен отказва. През февруари-март 1866 г. Андерсен гостува на търговеца Андреас Лудвиг Брандт в Амстердам и в спор отхвърля месианския му национализъм, който “вижда в датчаните общност, по-близка до Христос от останалите”.²⁰

Андерсен използва някои свои произведения, за да изобличи злите и алчни църковни служители. В приказката “Една история” той контрастира прекрасния летен ден със смръщения свещеник, който в проповедта си заплашва хората с мъките в преизподнята. Друга приказка разказва как епископът от Бьорлум заграбва имота на вдовица, но получава справедливо възмездие, когато той и неговите хора са избити в храма.²¹ Андерсен твърди в ранната поема “В какво вярвам” (1831), че мрази папството.²² В разказа “Трънливият път на славата” той възторжено описва стоицизма на Галилей, който е осъден от Римската курия.²³ На много места в дневниците си писателят описва вълнението, което изпитва по време на римокатолически служби, празници и шествия, но тези трепети са емоционално-естетически и той се осъзнава като страничен наблюдател. Андерсен не се задълбочава да проучи теоретическите различия между протестантството и римокатоличеството. Под въздействие на пътуванията до страни като Италия и Испания той понякога се разколебава в антикатолицизма си. На 10 юли 1864 г. пише в своя дневник: “Щом вярвам, че Бог и Христос са едно, както го искат вярващите, тогава Дева Мария трябва да е избраницата измежду човешките същества, тогава по нашия скромен начин би следвало да ни е лесно да поискаме от нея да моли Бога заради нас. Какви мисли ми идват!”²⁴ Някои учени смятат, че Андерсеновата приказка за малката русалка, която се превръща в една от “дъщерите на въздуха” е основана върху римокатолическата доктрина за чистилището.²⁵ Всъщност тук авторът тук олицетворява душата й като птица според една древна митологична представа.²⁶

В родината си Андерсен много рядко се черкува, но при честите си пътувания в чужбина той се отбива във всеки срещнат храм главно от любопитство. Макар и минимални, контактите с православието оставят следа в душата му. При визитата си в Гърция (1841) той отбелязва, че навсякъде попада на църкви, осквернени от турците по време на Заверата. На Великден присъства на литургия в гръцка “църква, която блестеше с икони на златен фон; това бяха ангели, толкова красиви”.²⁷ Приказката му “Другарска клетва” с гръцки сюжет е посветена на често срещания в миналото балкански обред на побратимяването, който се извършва в църква и се благославя от свещеник. Между православна Гърция и лутеранска Дания съществува и пряка династична връзка. Георг І, син на Кристиан ІХ и брат на английската кралица Александра, е коронясан за гръцки крал през 1863 г. и е убит в Солун през 1913 г.

По време на месата в “Св. Петър” в Рим през 1846 г. Андерсен прави строга забележка на няколко италианки, които шумолят и остават смаяни, че той е протестант. По този повод той споделя в дневника си: “Ритуалите на всяка религия са ми скъпи, аз съм в тържествено настроение и в синагогата на евреите, и в джамията на турците, както и в нашите християнски храмове”.²⁸ В същото време този подранил икуменист не е ангажиран с масонството, както ме увери писмено майсторът на ложата “Мариам” в Оденсе.

Като се започне от еврейското начално училище в Оденсе и се завърши с кончината му във вилата на богатия евреин Мориц Мелхиор, Андерсен цял живот контактува с евреи. Някои наблюдатели наричат отношението му към тях на битово ниво “снизходителна толерантност”. На идейно ниво обаче той определено отстоява християнството като религия, която наследява и превъзхожда юдейската вяра. В неговия роман “Да бъдеш или да не бъдеш” героинята Естер приема кръщение с вода, а в приказката “Малката еврейка” Сара служи всеотдайно на хората и при четене на Евангелието на болната си хазяйка преживява мистично “кръщение с огнен пламък”, втора Петдесетница. Сара умира млада и е погребана извън християнското гробище, но дочува и след смъртта звуците на църковните химни.²⁹ В романа “Само цигулар” еврейката Наоми приема кръщение и конфирмация, за да се омъжи за учител по езда, а по-късно за маркиз. Тя спори с хер Патерман и критикува християнството от рационалистически позиции, които са подобни на възгледите на самия Андерсен.

В Гърция и Турция писателят разглежда с интерес мюсюлмански джамии, чийто аскетичен интериор напомня протестантските кирхи, но едва ли може да има съмнение, че смята исляма за по-нисша религия от християнството. Когато посещава легендарната катедрала “Св. София” в Истанбул, той се възмущава, че е превърната в джамия. От друга страна Андерсен е запленен от мистичния вихър на дервишките танци в квартал Пера и с рядко проникновение отбелязва, че те имитират движението на планетите.³⁰ Танците на бекташийските ордени имат далечен произход в гностическия култ от ІІ-ІІІ век, описан в апокрифните “Деяния на Йоан”.³¹

В поемата си “Демонът стихоплетец” (1828) Андерсен спори с човек, който не вярва в съществуването на духове и му препоръчва, макар с колебание, да прочете трудовете на Емануел Сведенборг (1688-1772).³² Виден шведски учен, станал мистик и визионер, Сведенборг е отлъчен от Лутеранската църква като еретик. В Англия Андерсен се сприятелява със семейството на английския окултен писател Едуард Бълуър Литън (1803-1873), чието произведение “Нощ и ден” го увлича през 1847 г.

Що се отнася до суеверията, Андерсен ги вплита често в приказките си, което е в съзвучие с правилата на този жанр. Но като всеки човек той робува на суеверия и в живота си. В ранния си пътепис “Пътуване пеш от канала Холменс до източната точка на Амагер”, възлязъл на 13 глави, включва лаконична 14-та глава, за да избегне евентуално “нещастие”. Всяка година подновява своя билет от датската държавна лотария и се тюхка, че късметът не е благосклонен към него. Две години преди смъртта си печели сумата от 500 райхсдалера, но вече няма сили да се радва.³³ На 69-я си рожден ден, болен от рак, писателят вижда кораб с наполовина смъкнато знаме и го възприема като прокоба за смърт, като добавя с угризение: “Макар че съм се борил срещу суеверието”.³⁴ Предсмъртните му думи “Нищо не разбирам” не са молитва, а горчиво признание за непостижимостта на вярата, надеждата и любовта.

Въпреки че се интересува от различни религии и философски системи, Ханс Кристиан Андерсен проявява критично отношение към тях и не изменя на рано оформените си убеждения в тази област. Той е еднакво чужд както на фанатиците, които възприемат всяко изречение на Библията със сляп буквализъм, така и на крайните материалисти и атеисти, които отхвърлят християнството като доктрина и институция. Светогледът на Андерсен съответства на духа на преходната епоха, в която той живее и която той олицетворява – една епоха, чиято поизтъркана позлата вечно ще блести в неговите приказки.

Публикувано в: Непознатият Андерсен. The Unknown Andersen. Ред. Н. Михайлова. С., 2008, 252-260.

Бележки

¹ За него вж. библиографиите: Ханс Кристиан Андерсен. Био-библиографски очерк. Съст. М. Баева и Е. Фурнаджиева. С., 1975; ХансКристиан Андерсен. Биобиблиографический указатель. Сост. Э. В. Переслегин. М., 1979; Andersen-litteraturen 1969-1994: En bibliografi. Еd. A. Jorgensen. Odense, 1995. По-нови монографии: Wullschlager, J. Hans Christian Andersen: The Life of a Storyteller. Chicago, 2000; Bain, R. N. Hans Christian Andersen: A Biography. San Francisco, 2002; Andersen, J. Andersen: en biografi. T. 1-2. København, 2003.

² Aston, N. Christianity and Revolutionary Europe, 1750-1830. Cambridge, 2002 (New Approaches to European History, 25).

³ За религията на Андерсен вж. Holbech, H. St. H. C. Andersens Religion. Copenhagen, 1947; Lauritzen, F. L. Religionen i H. C. Andersens eventyr. – Dansk teologisk tidsskrift, 1950, 46-161; Svanholm, Chr. H. C. Andersens Ungdoms-Tro. Trondheim, 1952; Pedersen, V. H. Politics and Religion in the Tales of Hans Christian Andersen. – In: Translation: Religion, Ideology, Politics. Ed. T. Burrel and S. K Kelly. Binghamton (N.Y.), 1995 (Translation Perspectives, VIII), 154-167; Andersen & Gud: Teologiske læsninger i H.C. Andersens forfatterskab. Red. C. Bach-Nielsen og D. Ottesen. København, 2005.

⁴ Бредсдорф, Е. Ханс Кристиан Андерсен. С., 1997, с. 24. За предполагаемия сатанизъм в Скандинавия вж. SjöBerg, R. L. The Outbreak of Mass Allegations of Satanist Child Abuse in the Parish of Rättvik, Sweden, 1670–71: Two Texts by Gustav J. Elvius. – History of Psychiatry, Vol. 15, 2004, № 4, 477-487.

⁵ Андерсен, Х. К. Събрани приказки и разказки. Т. ІІІ. Прев. П. Петров. С., 1998, 346-347.

⁶ Бредсдорф, Е. Цит. съч., 24-25.

⁷ Пак там, с. 25.

⁸ Андерсен, Х. К. Цит. съч. Т. ІІ. С., 1997, с. 351, 355-358.

⁹ Бредсдорф, Е. Цит. съч., 270-271.

¹⁰ Андерсен, Х. К. Цит. съч. Т. ІІ, с. 93.

¹¹ За религиозната философия на Киркегор вж. Thomas, J. H. Philosophy of Religion in Kierkegaards’s Writings. Lewiston, 1995 (Studies in History of Philosophy, 30); Gouwens, D. J. Kierkegaard as Religious Thinker. Cambridge, 1996; Pattison, G. Kierkegaard, Religion and the Nineteenth-Century Crisis of Culture. Cambridge, 2002.

¹² Larden, I. God, Love and Death. – www.composing.dk/english_version/index.htm.

¹³ Андерсен, Х. К. Цит. съч. Т. І. С., 1996, с. 49, 272-273.

¹⁴ Пак там, Т. ІІ, с. 320.

¹⁵ Пак там, 146-147.

¹⁶ Бредсдорф, Е. Цит. съч., с. 251.

¹⁷ Пак там, с. 243.

¹⁸ Jones, W. G. Andersen and Those of Other Faiths. – www.andersen.sdu.dk/forskning/konference/tekst.html?id=10930.

¹⁹ Bredsdorff, Е. Andersen: What was he like? – www.hcandersen-homepage.dk/what-was-7.htm.

²⁰ Jones, W. G. Op. cit.

²¹ Андерсен, Х. К. Цит. съч. Т. ІІ, 16-19; Т. ІІІ. С., 1998, 119-125.

²² Poems edited 1831. – www.composing.dk/english_version/index.htm.

²³ Брауде, Л. Ю. Ханс Кристиан Андерсен. Биография писателя. Ленинград, 1971, с. 142.

²⁴ Бредсдорф, Е. Цит. съч., с. 328.

²⁵ Massengale, J. The Miracle and A Miracle in the Life of a Mermaid, www.andersen.sdu.dk/forskning/konference/tekst_e.html?id=10955&fritekst=RELIGION&case=0&h=0&str=0

²⁶ Rowland, B. Birds with Human Souls: A Guide to Bird Symbolism. Knoxville (TN), 1978.

²⁷ Андерсен, Х. К. Цит. съч. Т. І. С., 1996, 168-169.

²⁸ Бредсдорф, Е. Цит. съч., 189-190.

²⁹ Андерсен, Х. К. Цит. съч. Т. ІІ, 132-135.

³⁰ Бредсдорф, Е. Цит. съч., с. 165.

³¹ Bowe, B. E. Dancing into the Divine: The Hymn of the Dance in the Acts of John. – Journal of Early Christian Studies, 1999, No 1, Spring, 83-104.

³² Poems, edited after the Death of the Poet, 1875. – www.composing.dk/english_version/index.htm.

³³ Бредсдорф, Е. Цит. съч., с. 327.

³⁴ Пак там, с. 298.