Как се изгуби Дядо Коледа

Вечерта, когато Иисус се роди, този, когото днес наричаме Дядо Коледа, беше цар в едно голямо и далечно царство. Той също беше видял ярката звезда, която съобщаваше за раждането на Младенеца, и се приготви за път. Но преди да тръгне след чудното светило, царят отиде да каже сбогом на жена си и на всичките си деца. Когато пое на път обаче, звездата беше вече изчезнала.

Царят се натъжи много, че беше изгубил тази прекрасна звезда с така омайна светлина, и особено защото не можеше да поднесе даровете си на Новородения Бог… Тогава той реши да Го потърси сам, без да има пред себе си пътеводна звезда. Но след като се полута известно време, разбра, че това, което бе намислил, е невъзможно –  твърде много деца се бяха родили в тази нощ. Отчаян и унил, той се прибра в своя дворец.

Като го видяха толкова тъжен, жена му и децата му (а той имаше много деца) много искаха да му помогнат. Затова, след като помислиха, намериха следното решение: „А какво ще кажеш, да подариш по един подарък на всички деца по света?” Царят намери предложението за прекрасно. Тогава заедно се хванаха на работа и направиха хиляди подаръци, за всички деца по света.

Оттогава, вече повече от две хиляди години, този цар, когото наричаме Дядо Коледа, работи заедно с жена си, Баба Коледа, и всичките им деца, и прави играчки за всички послушни деца по света. И така, всяка рождественска нощ, когато празнуваме раждането на Божествения Младенец, скъпият старец раздава своите подаръци.