Писмо до едно момче, което иска Коледна приказка

Ще ти разкажа приказката, която чух от православните араби от село Бет Джале край Витлеем.

В старо, прастаро време, далеч преди Христовото раждане, живял във Витлеем човек на име Йесей, син на Овид, внук на Вооз и Рут. Този Йесей имал осем сина. Най-малкият, на име Давид, бил пастир и пасял овце около Витлеем.

Свещеното писание го описва като строен младеж, с кестеняви коси и красиво лице. Този добър пастир бил необикновено снажен и храбър. Когато лъв или мечка грабвали някоя от овцете му, той с лекота настигал звяра, изтръгвал овцата от челюстите му, а него убивал. И така, Давид наистина бил добър и грижовен пастир на своето белоруно стадо. Своя баща Давид почитал, както почитал самия Бог. Често той нощувал на полето, върху широката постеля на земята, завит със златотъкания килим на звездното небе. Но онова, което ще ти разкажа се случило не под открито небе, а в една каменна пещера край Витлеем.

Бил един от онези горещи дни, които не са рядкост в тази източна страна. Давидовите овце запладнили на сянка под маслиновите дървета. Слънцето напичало с пълна сила и те дишали тежко от жегата.

Горещината изнурила и Давид и той влязъл в онази пещера, за да се скрие от жегата и да си почине. В пещерите през лятото е хладно, а през зиме – топло. Като влязъл вътре младият пастир се почувствал добре и седнал; налегнала го дрямка, легнал и заспал. Но не след дълго Давид усетил нещо студено върху ръцете си и се пробудил. Когато отворил очи, олеле! – видял една ужасна змия, която лежала върху гърдите му. Ръцете му били обвити от нея. Сплеснатата й глава била надвесена над лицето му и езикът й заплашително се стрелкал. Погледът й злобно бил втренчен в лицето на младежа и очите й сияели като жарава. В пещерата – мрак, и в мрака – очите на онова чудовище, като два горящи въглена. Давид цял изтръпнал от страх. Положението му било безнадеждно. Ако само помръдне глава или ръка, змията ще го ухапе и ще влее своята отрова в кръвта му. О, колко по-леко му било да се бори с ревящия лъв или с ръмжащата мечка, отколкото с тази пълзяща, няма гадина. Какво да прави? Изведнъж Давид се сетил за своя стар помощник в беди, за своя Господ и възкликнал от цялото си сърце, изпълнено с болка и сълзи : “Не ме оставяй, Господи Боже мой, не отстъпвай от мене! Побързай ми на помощ, Избавителю мой от тежки беди!” Едва изрекъл тези думи и ето – в единия ъгъл на пещерата засияла някаква необикновена светлина. Светлината имала форма на голям кръг с височината на човешки ръст. Сред този кръг от светлина Давид съзрял красива девойка, блага и сериозна едновременно. Тя седяла с приведена напред глава и държала на ръце рожба – такава предивна рожба, каквато Йесеевият син никога не бил виждал. Изведнъж детето се изправило в скута на своята майка и, с очи като две мълнии, отправило пронизващ поглед към змията. То посочило с пръст към изхода на пещерата, сякаш заповядвайки на змията да излезе. На мига тя се развила, освободила Давидовите ръце и изпълзяла навън. Давид скочил и паднал ничком пред девойката и детето, пребъдващи във светлото сияние. Искал да им изкаже своята благодарност за неочакваното си спасение и тъкмо когато понечил да го направи, отворил очи, но не видял нищо повече. В този момент пещерата се изпълнила с някакъв сладък мирис като от скъпоценен тамян и смирна.

До смъртта си Давид не могъл да забрави това чудно преживяване. От пастир се издигнал до цар, но то не излизало от ума му. Като цар той съчинил две дивни песни – едната: “Най-прекрасният от синовете човечески” , а другата: “Царица в дрехи позлатени”. Тези песни той пеел, свирейки на арфа в своята висока кула в Йерусалим.

А ти, чедо, сега познай: коя е онази пещера? Какво означава страшната змия? Коя е била девойката и кое детето? За да ти помогна да отгатнеш, те поздравявам с радостния поздрав: “Христос се роди!”

Из "Мисионерски писма", писмо 92

Превод: Диляна Иванова