В памет на Николай Хайтов

Хайтов трудно се поддава на описания, анализи и рецензии. Той е несъвместим с клишетата. Мисълта му – бистра, остра и категорична, не може да бъде преразказана. Тя е като онези морски видове, които живеят само на определена дълбочина. Опиташ ли да ги извадиш на плитко, за да ги разгледаш по-добре – рискуваш да ги убиеш. Разказите му имат толкова "характерен", концентриран вкус, че човек се чуди дали не съществува някаква, известна само на него литературна технология, с която текстът да се преработва до това състояние на пределна пестеливост и плътност…

Хайтов попада в литературата някак "несериозно". Роден е на 15 септември 1919 г. в село Яврово, Област Пловдив в бедно семейство. Завършва прогимназия в родното си село и започва работа в Пловдив – чирак в магазин за брашна, келнер в кръчма, камериер и общ работник. Няколко години няма време за книги. През 1938 г. завършва гимназия в Асеновград, а впоследствие Лесотехническия факултет. Работил е като лесничей в родопските гори и инженер-лесовъд в Радуилския участък на стопанство "Боровец", Самоковско.

Започва литературни опити с отделни текстове, публикувани в периодични издания. Пише разкази; работи като редактор във в-к Народна култура, главен редактор на сп. "Родопи"; влиза в литературните среди.

Днес неговите книги имат над 4 милионен тираж в цял свят. Дивите му разкази са преведени на 28 езика и са преиздавани 10 пъти у нас. Автор е на пиеси, около 800 статии и рецензии. Негови текстове са били екранизирани, поставяни са в театрални постановки (Козият рог, Мъжки времена, Капитан Петко войвода,  Краят на песента, Дърво без корен, постановката Дивите, по сценарий на Г. Къркеланов и др.)

Хайтов трудно се поддава на описания, анализи и рецензии. Той е несъвместим с клишетата. Мисълта му – бистра, остра и категорична, не може да бъде преразказана. Тя е като онези морски видове, които живеят само на определена дълбочина. Опиташ ли да ги извадиш на плитко, за да ги разгледаш по-добре – рискуваш да ги убиеш. Разказите му имат толкова "характерен", концентриран вкус, че човек се чуди дали не съществува някаква, известна само на него литературна технология, с която текстът да се преработва до това състояние на пределна пестеливост и плътност…

Не обича да използва епитети; нарича ги "тлъстини" на текста. И смята, че ако не може да се каже нещо без тяхна помощ, значи или няма писател, или няма идея. Носител е на много престижни наши и международни литературни награди. Сред най-големите му отличия е първата награда на световния конкурс за къс разказ в Арнсберг, Германия, 1976 г.

За един от разказите му, Дервишово семе, казват, че е достатъчен за да остане Хайтов завинаги в литературата. За щастие той е написал още разкази.

"Томове критика са изписани за “Диви разкази” с опити за анализ. По този повод казва само: "Написах "Диви разкази" през 1966 г. в "аз" форма, използвайки всичките му стилистични особености. Не се съобразявах коя дума е "диалектизъм", коя е "варваризъм" или "провинциализъм". Пледирах, че няма лоши думи в езика.”, пише за Хайтов Елена Кръстева.

През 1997 год. е избран за академик на Българската академия на науките. Отива си на 30 юни 2002 год.