Стослов за любовта

(из повестта ”Касиана”)

По твое желание пиша това, дъще моя, аз, смиреният Калистрат.

1. Както всички неща във вселената, с техните качества и действия, са само символ на духовните реалности, тъй е и земната любов. Онова, което хората на земята наричат любов, е всъщност само блед символ на истинската небесна любов.

2. Всички неща могат да се разделят на несътворени и сътворени. Бог е несътворен, всичко останало е сътворено. И любовта е несътворена — несътворена и вечна. Защото любовта не е атрибут Божи, а име Божие — едно от Божиите имена — и същност на Божието битие. Оттам е и речено: „Бог е Любов“.

3. Речено е също, че Бог е Истина и Слово. Чудесна е тази славянска дума — Истина — която означава винаги Същия (на сръбски „исти”). „Аз съм Онзи, Който съм“, накратко: Аз съм същият, неизменният, „Сий” на старославянски, „Ο Ων” на гръцки. А Словото е израз на съкровения Бог. И както Истината и Словото са вечно при Бога и са Бог, така и Любовта. И както Словото казва за Себе Си: „Аз съм алфа и омега, началото и краят“, така и Любовта може да каже за Себе Си: „Аз съм алфа и омега”.

4. Като Любов Бог се разкри на човешкия род чрез откровението на светото Триединство, Отца, Сина и Светия Дух като Един Бог — и чрез въплъщението на Бога Слово. В Стария Завет, който е Завет на Закона, Бог само е загатнат като Троица, а оттам и любовта е посочена само между многото други заповеди на Закона (Втор. 6:5; Чис. 19:18). Светът не беше узрял, за да приеме знанието за Светата Троица, а следователно и знанието за Любовта. А тези две неща са неразделни. Заповедта за любовта, последна измежду заповедите на Стария Завет, стана първа в Новия.

5. В езическия свят съществуваше вяра в троици, ала не свети и не единствени. Индийците вярваха, а и до днес вярват, в Тримурти, т.е. в трима върховни богове, от които третият, Шива, е демон и разрушител на всичко, което първите двама, Вишну и Брама, създават. В Египет се вярваше също в божествена триада, но като семейство с телесна любов — Озирис и Изида, чийто син е Хор. Преди Христа хората можеха със свой ум и усилия да създадат велики цивилизации по всички континенти на планетата, ала не и да стигнат до правилно понятие за Бога като Триединство, а следователно и за Бога като Любов.

6. Ислямът, макар и сравнително по-висша религия, изобщо не търпи знанието за Бога като Света Троица. В Корана това знание се осмива. А върху Омаровата джамия в Йерусалим е изсечена следната заповед: „Правоверни, знайте, че Аллах няма Син“. И тъкмо защото според тази вяра Бог няма син, в Корана никъде не се говори за Божията любов, а само за Божията справедливост и милосърдие. Макар да е черпил знанията си от Стария Завет, Мохамед не е прочел думите на Всевишния: „Господ Ми каза: Син Мой си Ти; Аз днес Те родих“ (Пс. 2:7). И не само Мохамед, но и древните ариани и модерните унитарианци.

7. Знай и запомни, дъще моя: Тайната на Светото Триединство е вътрешна тайна на Божието същество. Тази Своя интимна тайна Бог не можеше да разкрие на народите без закон, нито посредством закона. Нито чрез хората, нито чрез великите пророци. Само чрез най-избраните Си пророци пророкуваше, доста ясно и отчетливо, за слизането на земята и Въплъщението на Своя Син, от Когото „земята ще бъде пълна с познаване на Господа, както водите пълнят морето“ (Ис. 11:9; Авак. 2:14). А главното познаване, което Синът ще даде, ще бъде познаването на Бога като Света Троица, чието име е Любов.

8. Вечният Отец обича Сина и Светия Дух. Вечният Син обича Отца и Духа. Вечният Дух обича Отца и Сина. Тримата са в непостижимо единство, неразделно и неслято, безтелесно и духовно. И така от вечност за вечност, без начало и без край, без промяна, без намаляване или увеличаване, и без влияние от страна на времето и пространството и кавтото и да е външно въздействие.

9. Да си представим Бога без Сина е все едно да си представим Бога без любов. Защото всяка любов изисква обект на любовта. Ти знаеш, дъще, че когато някой човек казва: обичам, ние веднага логично питаме: кого обичаш? Кого би обичал Бог Отец във вечността, преди създание-мира, ако не е имал Сина като обект на Своята любов? Това би означавало, че Той не е можел да обича, нито пък е бил Любов в своята същност преди да е създал света като обект на Своята любов. А това пък би означавало, че със създаването на света Бог е придобил нещо, което преди това не е имал, и така се е променил. Това е безсмислено, нелогично и противно на Светото Писание, в което е засвидетелствано свише, че „в Бога няма промяна“.

10. Който не вярва в раждането на Сина от Бога Отца, не може изобщо да нарича Бога Отец. Или пък, ако Го нарича така, не говори истината. Защото в какъв смисъл е Отец, щом няма Син? Значи е само почетен или титулярен Отец, както децата понякога наричат някой по-възрастен човек „татко”. Казва ли някой, че Бог е Отец на всички хора, ние веднага ще му отговорим: Бог е Създател, а не Отец на хората. Той не е родил хората, а ги е сътворил. Ако ковачът има родени синове и изковани плугове, няма ли да прави разлика между родните си деца и създанията си? Никой не може без лъжа да нарича Бога Отец, без да признава Неговия вечно роден Син, който едничък има силата да претвори сътвореното в родено. Апостолът Христов решително говори: „Всякой, който отрича Сина, няма и Отца; а който изповядва Сина, има и Отца“ (1 Йоан. 2:23; 4:16).

11. Във втория член на нашето „Верую“ ние изповядваме вярата си в „единния Господ Иисус Христос, Сина Божи, Единородния, роден от Отца преди всички векове, роден и несътворен“. О, колко благодарни трябва да сме на светите отци на Църквата, които изтъкнаха и потвърдиха тази истина! Иначе бихме били лъжци, говорещи за Отец без Син. Защото ако Отец няма Син, чий Отец би бил Той, и защо би се наричал Отец? И всичките ни приказки за Любовта биха били само желания без реално оправдание.

12. Бог като Любов се обяснява само от Бога като Света Троица. В това е ключът към тайната на любовта, дъще моя. Дръж това постоянно в ума си. И вярвай на думите на великия Исаак Сириец: „Любовта е по-сладка от живота“. А аз добавям: и по-силна от смъртта.

13. Когато говорим за любов в Светата Троица, ние постоянно държим в ума си, че Бог е дух и че любовта в Бога е изцяло духовна. Отецът обича Сина толкова силно, че е изцяло в Сина; и Синът обича Отца толкова силно, че е изцяло в Отца; и Светият Дух от любов е изцяло в Отца и Сина. Това е засвидетелствал Божият Син с думите: „Аз съм в Отца и Отец е в Мене“ (Йоан 14:10). И Синът е в Светия Дух, и Светият Дух е в Сина. В Писанието се казва, че възкръсналият Христос „духна [върху апостолите] и рече: приемете Духа Светаго“ (Йоан 20:22). А нали можеш да дадеш от себе си само онова, което носиш в себе си.

14. Особеността на любовта, дъще моя, е че обичащият иска да потъне в обичания. Толкова пламенна е любовта на Отца към Сина, че Той би искал да потъне и да се изгуби в Сина. И обратното. Такава е и любовта на Светия Дух към Отца и Сина. Ала поради една непостижима необходимост всеки от тях остава това, което е. Затова се и казва за Светата Троица „неразделна и неслята“. Неразделна е, защото е една по битие и любов; неслята, защото е индивидуална по ипостаси. Един троичен пламък на битието, живота и любовта. От този величествен пламък на божествената любов палим и ние нашите дребни и нищожни свещици на земната любов, чието пламъче трепери, пуши и леко гасне. А това, че трите лица не се сливат и не се разделят, е следствие на любовта на всяко от тях към другите две. Защото всяко от тях се стреми да увеличи и прослави останалите две лица на Светото Триединство. Това обяснява думите на Сина: „Моят Отец е по-голям от Мен“.

15. Любовта в едно лице не е любов, а самолюбие и себичност. Ето защо Мохамед не говори за любов по отношение на Аллах, а само за праведност и милостивост. — Любовта на двама бързо се охлажда и преминава в тъга. Ето защо бездетността в Стария Завет се е смятала за проклятие. За такава се смята тя и днес на Балканите, в Русия и целия Изток. Съвършената любов е любовта на трима. Така е на земята, защото така е на небето. Не е чудно, че числото три играе толкова огромна роля във всички творения на Триединния Създател.

16. Любовта не е възникнала на земята, тя е дошла от небето. Преп. Касиан казва: „Любовта принадлежи изключително на Бога и на хората, които са възстановили Божия образ и подобие в себе си“. Любов може да има само към личност. Не към принцип или идея или какво да е безлично творение, а към личност. Там, където няма взаимност в любовта, няма и любов. А принципът или идеята или безсъзнателното творение, било то Божие или човешко, не може да ни обича, колкото и да го обичаме ние. Не за такава любов говорим ние, а само за онази, която е от личност към личност и която е „неразделна и неслята“.

17. Само една съвършена личност със съвършено съзнание, съвършен ум и съвършена сила може да притежава съвършена любов. Тази личност е нашият Бог. Всеки човек ревнува за своята личност не поради друго, а защото неговият Създател е личност. Всички хора ценят любовта повече от всичко не поради друго, а защото техният Създател е Любов. И така е от вечни времена до днес и за вечни векове.

18. Винаги низшето се доказва от висшето, а не обратно. И човешкото съществуване се доказва от съществуването на висши същества с по-голяма мощ и интелигентност от човешката. Някой от европейските философи е казал: „Мисля, следователно съществувам“. И тези негови думи са разтръбени по света като нещо велико. Всъщност, колкото и да мисля, аз не съществувам, ако не съществува някой по-голям от мен, който е измислил и мен, и целия свят. Ако Бог не съществува като разум, който е по-горен от мен, то тогава и аз не съществувам, а съм само една преходна привидност, призрак, който ветровете са издигнали и оформили за миг от прахта, за да го разпръснат отново в същата прах, без цел и следа. Същото е и с любовта. Ако любовта не е в Бога и от Бога, то тогава тя е само един сантиментален копнеж, който хората употребяват като наркоза, за да смекчат с едно малко безсмислие голямата безсмислица на живота.

19. „Бог е любов, и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог в него” (1 Йоан. 4:16). Векове и поколения човешки чакаха жадно да чуят тези светли и животворни думи като пътеводни звезди, подобни на Витлеемската звезда. Апостолът ги чу, усети и повтори тъй, както ги прие от своя Господ. Богът на истината и любовта е едничкият вечен Бог, Който няма нищо общо с „боговете“ на лъжата и омразата. С това откровение Христос разруши всички политеистични пантеони, в които човешката фантазия е поставяла добрите и злите богове на равна нога.

20. Не е лесно да се разбере защо Бог е създал световете, първо безтелесния ангелски свят, а след това физическия телесен начело с човека. Ако триединният Бог е съвършен и самодостатъчен в пълнотата на Своя живот, любов и слава, то защо тогава е създал светове, по-низши от Себе Си? (Казваме „по-низши”, защото никой не може да сътвори нещо равно на себе си. Да роди, да! Бог Отец е родил Сина, равен на Него; и човек ражда деца, равни на него по битие и същност). Църквата — и само Църквата — дава отговор: от преизобилие на любов Бог създаде всички светове, видими и невидими, чрез Своя единороден Син, за да угоди на Сина Си. Дали за забавление на Сина или поради някаква потребност? Не, разбира се! Бог не се нуждае от забавление. Неговата троична любов превъзхожда всяка радост на забавлението и всяка сладост на веселието. Нито пък Съвършеният, Самодостатъчният има потребност от каквото и да е, защото има всичко в Самия Себе Си.

21. В безкрайната Си любов към Своя Отец Синът искаше да угоди на Отца, като Му сътвори повече синове, а на Себе Си братя, по-низши от Него, ала изравнени с Него от любов по силата на осиновяването. И във вечния Съвет Отецът и Светият Дух одобриха Сину създаването на светове за любовта на Сина. И така чрез Сина се появи всичко, което се появи, „всичко чрез Него стана“. А Божият Син е наречен и Логос Божи или Слово Божие, т.е. израз Божи, който явява величието, славата, мъдростта и любовта Божии. На кого явява? На новосъздадените светове (Кол. 1:15-17).

22. Поемайки инициативата за творението, Синът пое и отговорността за сътворените светове пред вечния Съвет, а свръх това и доброволно съгласие да принесе Себе Си в жертва както и когато това бъде потребно, като кротко и пречисто агне, отредено за жертва „преди свят да се сътвори“ (1 Петр. 1:20). И така започна една несравнима епопея над епопеите: епопеята на сътворението на света, неговото падение, изкупление, възкресение и обновление. Всичко както е речено и предречено. И всичко само с един единствен мотив — любовта. Защото Бог е Любов и в Него няма други мотиви освен любовта, дъще моя любима и обичана.

23. И сътвори Божият Син безбройните умни йерархии от архангели и ангели, безтелесни и близки до Бога духове. Сътвори ги богообразни, мощни и прекрасни. И им даде свобода. Само едничък Бог не злоупотребява със свободата. Един от великите ангели, Сатанаил, злоупотреби с дадената му свобода, и бе безкрайно отдалечен от Божието присъствие, заедно с легионите свои последователи, и хвърлен в Ада, в крайната тъмнина. След това Словото Божие, по решение на вечния Съвет, сътвори човеците Адам и Ева в тяло, и ги настани в Рая. Ала дяволът ги измами чрез шарената змия и те съгрешиха пред Бога. Бог не пожела да прости греха на дявола, защото той съгреши още докато бе приближен ангел Божи. А човека Бог пожела да прости, защото човекът бе измамен от дявола. Бог пожела да прости Адам, ала не без покаяние и достатъчна жертва. И Божият Син, Божият Агнец, отиде доброволно под ножа заради изкуплението на Адам и неговия род. Всичко от любов. И от справедливост, казвате? Да, и от справедливост, но и справедливостта е част от любовта.

24. Тъй „Божията любов към нас в това се яви, дето Бог проводи в света Своя Единороден Син, за да бъдем живи чрез Него. В това се състои любовта, че не ние възлюбихме Бога, а Той ни възлюби и проводи Сина Си да стане умилостивение за нашите грехове“ (1 Йоан. 4:9-10). Първо Той показа любовта Си към нас, а оттам очаква и ние да покажем любов към Него. Дали ще го сторим или не — от това зависи вечната награда на вярната любов или пък вечната мъка на измамената любов. Защото в извънвремевата вечност няма нищо временно, всичко е вечно, както радостта, така и мъката.

25. В Иисуса Христа, Своя Син, Бог показа любов, „която превъзхожда разума“. Онзи, чрез Когото Светата Троица създаде света, се яви като човек в плът, за да покаже на човечеството любовта на Светата Троица, дотогава непозната на света. Как го направи? Така, както само великата любов не се срамува да прави заради спасението на любимия: в унижение, служение, страдание и най-сетне чрез върховна саможертва.

26. В повестите и баладите за рицарите четем как от любов към своите годеници те са отивали с радост на страдания, понякога и на смърт. Ала техните годеници са били достойни за тази любов и жертви. А безгрешният и пречист Христос понесе унижения, мъки и грозна смърт не заради някоя невинна, вярна и добра девойка, а заради грешници и развратници, заради убийци, лъжци, крадци, грабители, разбойници, клетвопрестъпници и безбожници, заради разложени и усмърдени хорски души, миришещи на трупна смрад, мъртви още преди да умрат. „За праведник едва ли ще умре някой; за добрия, може би, някой и да се реши да умре. Но Бог доказа любовта Си към нас с това, че Христос умря за нас, още когато бяхме грешни” (Рим. 5:6-8). Не е ли това любов, която превъзхожда всеки разум?

27. „Любовта не търси своето“, казва апостолът, научен от примера на своя Учител (1 Кор. 13:5). Всички свои думи и дела Божият Син приписва на Отца. „Казвам на света онова, що чух от Него“. „Слязох от небето не за да върша Своята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил“. „Да свърша работата, която Ние е възложил“. „Което Ние е заповядал Отец, това върша“. „Да види светът, че имам любов към Отца“. Виж Йоановото Евангелие. (О, ако всички човешки синове обичаха тъй своите родители!) С други думи, Синът се отрича от Своята воля и приписва всичко на Отца. Не Своята слава търси, а само славата на Отца. От Своя страна, Отецът обича Сина „и всичко му показва“. Нито пък съди някого, „но целия съд предаде на Сина“. И повече от това: „Отецът обича Сина и всичко е предал в ръцете Му“.

28. В любовта на Отца и Сина участва в пълна степен и Светият Дух. Духът направи възможно раждането на Сина от неневестната Дева Мария. Духът се яви във вид на гълъб при Иисусовото кръщение. Изпълнен със Светия Дух се завърна Иисус от Йордан. Със силата на Светия Дух Иисус изгонваше злите духове от хората. Светият Дух слезе върху апостолите на Петдесетница. „Бог се яви в плът, засвидетелстван бе от Духа“. „Които се ръководят от Божия Дух, са синове Божии“. Единствената непростима хула е хулата срещу Светия Дух (Мат. 12:31). Духът на живота, силата, мъдростта, истината, молитвата, мира, радостта, утехата се вселява в християните като в Свои храмове. Той продължава делото Христово, съединявайки верните в едно осветено тяло, което е Църквата като „стълб и крепило на истината“. И свръх всичко това „любовта Божия се изля в нашите сърца чрез дадения нам Дух Светий“ (Рим. 5:5).

29. Ето защо когато казваме: „Бог е любов“, с това казваме, че цялата Света Троица е Любов. И Отецът е Любов, и Синът е Любов, и Светият Дух е Любов. Извор и праобраз на любовта между ангелите и между хората; извор, който, напоявайки, не намалява, и приемайки, не се увеличава.

30. Чуй, дъще, тези думи за неизречената храброст, която е свойствена само на любовта. От любов Божият Син се унижава, служи, учи, лекува, храни, пои, насочва и поправя, мъчи се, страда, прощава и умира. „Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина“ (Мат. 20:28). Когато служи, служи с радост, когато се жертва, жертва се драговолно, не като се грижи за Себе Си, но като гледа непрестанно към вечното огнище на Любовта на небесата, към Троицата. Лесно е това за Сина на вечната Любов. Лесно е и за обичащите хора. Затова Нил Синайски казва: „Всичко ще ти бъде лесно да сториш и понесеш, щом придобиеш светата любов. А където няма любов, няма успех“. И всичко става тежко и невъзможно.

31. Любовта е радост, цената на любовта е жертвата. Любовта е живот, цената на любовта е смъртта. Хората, които обичат земното богатство, власт и слава, карат немилосърдно другите да служат на тяхната безсловесна „любов“. И са готови да жертват за тази своя „любов“ всичко и всекиго освен себе си. Единственото, от което се страхуват, е да послужат на другите и да се жертват за другите. Царе и пълководци са обричали на смърт милиони хора заради своята плячка и слава. Това е дело на Сатаната човекоубиец. Не такъв е Човеколюбецът Господ, не. Той слезе от небесния престол на славата, за покаже с личното Си служение и жертва Божията любов към хората. Христовата любов е пример за най-голяма храброст. За храброст, пред която треперят смъртта и Адът.

32. Да погледнем сега в началото на началата, дъще човешка. Докато Ева имаше Божията любов в душата си, тя бе изцяло предана на Бога. И обичаше Бога със света любов, с цялото си сърце, душа и разум. Любовта към мъжа, както и любовта към всички хубости на Рая бледнееше пред любовта ѝ към Бога. Всичко друго, което обичаше, обичаше заради Бога и чрез Бога. И цялата ѝ душа, облечена в леката, прозрачна и неусетна дреха на тялото, се изпълваше с неизречена радост и наслада от Божията любов. По любов към Бога тя можеше да съперничи с херувимите. Никакво желание за нещо извън Бога не влизаше в сърцето ѝ, нито се докосваше до ума ѝ. С любов към Бога живееше, дишаше и се веселеше. Такава бе прамайката на човешкия род. Такъв бе и праотецът Адам.

33. Адам и Ева бяха богове, малки богове, каквито са и всички ангели небесни. Нека не те уплашат тези велики думи, дъще моя, които се повтарят често в светите книги на православието. Че Адам и Ева бяха богове, се вижда още от думите на Светата Троица: „да сътворим човека по Наш образ“. Същото впоследствие рече ясно и пророкът: „богове сте и синове Божии“ (Пс. 81:6). Същите думи повтори и потвърди божествената уста на Спасителя на света: „богове сте“ (Йоан 10:34). Въз основа на това мъдрият Максим Изповедник съветва: „Да се предадем изцяло на Господа, за да Го приемем (в себе си) изцяло, за да станем чрез Него богове”. Също и много други православни богослови.

35. Докато съзерцаването на Бога сияеше в душите на Адам и Ева, те наистина бяха богове в степента, в която Създателят от любов направи Своите словесни творения божествени. Това подчерта и Христос в отговора Си на едно лудо питане на садукеите, като каза, че хората след възкресението „нито ще се женят, нито ще се мъжат, а ще бъдат като ангели Божии на небесата“ (Мат. 22:29-30). Ангелите пък са наречени богове чрез устата на псалмопевеца: „Бог застана на събранието на боговете, сред боговете изрече съд“ (Пс. 81:1).

36. Какво би бил един бог, па макар и малък, ако не притежаваше свобода на волята? Само великият и единственият вечен Бог не злоупотребява със свободата Си. Сатаната, един от малките богове, употреби своята свобода за зло спрямо себе си и спрямо другите. Тъй сториха и прародителите на човешкия род. Изгуби ли се любовта, умът помръква. С греха се губи и свободата. Ако Ева бе останала в Божията любов, двамата с мъжа си щяха да раждат деца, ала „не от похот плътска, нито от похот мъжка, а от Бога родени“.

37. Ала в един кобен момент Ева падна пред изкушението на първия злоупотребител със свободата. Измами я Сатаната, някога архангел, а след това „баща на всяка лъжа, враг човешки“ и противник Божи. Погъделичка със сладка лъжа ушите ѝ. Това, което всъщност ѝ рече, беше: „Яжте от онова забранено дърво, и ще ви се отворят очите, и ще бъдете богове. Бог знае това и затуй ви го е забранил, за да не бъдете като Него. А Той не търпи съперници, ревнив е”. Тези думи бръмнаха в ушите на Ева, заслепиха духовното ѝ зрение и размътиха ума ѝ. Тя повярва на Божия клеветник, повярва на лъжата против Истината, на човекоубиеца против Човеколюбеца. И в мига, в който повярва на шарената Змия, на шарената лъжа, душата ѝ изгуби хармонията си, скъсаха се струните на божествената музика и охладня любовта към Създателя, Бога на любовта.

38. В мътна вода не можеш да се огледаш. Също и Ева не видя Бога в размътената си душа. Погледна дървото, което беше пълно с размесени плодове на доброто и злото. Погледна в мътната си душа и не видя вече Бога в нея. Бог я беше оставил. Бог и дяволът не живеят под един покрив. Нямаше вече на кого да се опре освен на Сатаната и своите плътски очи. И пак погледна с очите си и видя, че забраненият плод е добър за ядене, мил за гледане и че дава много знание. Уви! Знание не само за доброто, но и за злото! А смесицата от добро и зло е зло. Вместо любов, я изпълниха три желания: желанието за телесна наслада, желанието за притежаване и желанието за знание. След като изгуби Бога, тя започна да търси опора в създанията. Ала празнотата, която липсата на Бога оставя в душата, не може да се запълни и от целия свят.

39. Отделяйки се от Божията любов, Адам и Ева усетиха страх — вечния придружител на греха, — и се видяха голи. Докато пребъдваха в Божията любов, Бог сияеше от тях като от Свои храмове; те бяха облечени в светлина и едва забелязваха телата си. Виж, дъще, те бяха голи и преди греха, но нито го усещаха, нито се срамуваха от това. Ала щом тези три желания изгониха любовта от тях, духовният им лик се помрачи и те вече гледаха само с плътските си очи и виждаха само тела. Обеднялата и оголяла душа, без благодатна любов Божия, вижда само онова, което плътските очи могат да видят. Както и животното.

40. Върху клоните на дървото на познанието бяха размесени плодовете на доброто и злото. И плодовете на злото привличаха, както винаги, не с вкуса, а с външността си: с ярките си цветове и красивите си форми. Измамената любопитна жена отхапа и яде първо от плода на злото и чак след това от плода на доброто. Поради това и роди първо злия Каин и чак след това добрия Авел. И оттогава започнаха да се раждат зли и добри хора през всички векове и поколения човешки. Оттук омразите, враждите, войните, които изпълват цялата история на човечеството. Историята на света е едно гигантско Дърво на познанието.

41. Някои са склонни да подценяват греха на Ева, дъще моя. Казват: какво толкова страшно има в това, че жената е хапнала от някакъв си забранен плод? Казват така като оправдание не само на своята прамайка, но и на самите себе си, подмамени от греха. Пралъжецът нарече Бога лъжец и жената му повярва — нима това не е страшно? Защото той рече на жената: няма да умрете, както ви рече Бог, ами ще станете богове като Него, като ядете от забраненото дърво. (Да бе рекъл: ще станете „богове“ като мен, щеше да е по-близо до истината). И повярва жената, че Бог лъже, а дяволът говори истината. Целият този процес на отпадане от истинния Бог и обвързване с Пралъжеца, като изпразване от Божията любов и изпълване с плътски желания, целият този процес, казвам, се извърши в душата на Ева още преди тя да отхапе от забранения плод. Същият процес се извършва и до ден днешен при мъжете и жените, които падат в грях. Душата подготвя злото, тялото само го изкарва навън.

42. Когато хората се лишиха от Божията любов, едничката истинска любов, те започнаха да наричат своите похоти и желания „любов”. Нарекоха „любов” копнежа за плътски наслади, за земни блага, за знания, за власт и почести, за игра и веселба, за притежаване на вещи. Всичко това хората нарекоха „любов” по нашепване на Сатаната, само за да забравят небесната любов, която е единствената нелъжовна любов. Все едно затворникът в килията си да надроби своя чер хляб на малки залъци и да ги нарече с имената на най-сладките гозби, които е ял някога на свобода. За да може чрез тази илюзия по-лесно да гълта горчивия затворнически хляб.

43. Многобройните желания, изрази на телесната любов, не можеха никога да заместят истинската любов, нито да направят хората щастливи. Напротив, правеха ги все по-нещастни, защото ги очароваха отдалеч и разочароваха отблизо. Когато злото цъфти, то е роза, а когато узрее — магарешки трън. От многото желания изстинаха човешките сърца и се потопиха във вражди и омрази. Чудесно обясняват това Божиите апостоли. Първо Иаков, братът Господен: „Отде у вас тия вражди и разпри? Нали оттам, от вашите сладострастия, които воюват в членовете ви? Желаете, пък нямате; убивате и завиждате, а не можете да достигнете; препирате се и враждувате, а нямате… Просите, а не получавате, защото зле просите, — за да го разпилеете във вашите сладострастия“ (Иак. 4:1-3). След туй Петър: „Възлюбени, моля ви, като пришълци и странници, да отбягвате от плътските похоти, що воюват против душата“ (1Петр. 2:11). А Павел напомня: „живейте духом, и не ще изпълнявате прищевките на плътта“ (Гал. 5:16). И още много други места, подобни на тези.

44. Ах, дъще моя, виж как със загубата на любовта се губи и човешкото знание за истината. Защото любовта и истината са неразделни. И както многото похоти замениха любовта, така и многото лъжливи понятия замениха истината, а лъжливите богове — единния истински Бог. На всяка човешка похот отговаряше някакво лъжливо божество. Това се вижда ясно от всички митологии, особено старогръцката, която е обработена до най-дребния детайл и, за жалост, възпята от велики поети. Човешките похоти и страсти бяха превърнати в богове и богини, защото хората „се заблудиха в своите помисли и неразумното им сърце се помрачи“ (Рим. 1:21). Но и когато полудяха, „наричаха себе си мъдри“ — нещо, което е свойствено на най-опасната лудост.

45. Със същите три главни похоти, които злият дух предизвика в сърцето на Ева, за да изпразни душата ѝ от любов, изкушаваше той и Спасителя в пустинята над Йерихон. А това са: желанието за земни наслади, желанието да притежаваш всичко, което виждат очите ти, и желанието за знание — всичко извън и против Бога и Божията любов. Ала Иисус го изгони категорично (а не като Ева): „Махни се от Мене, Сатана” (Мат. 4:10).

46. Тъй стори Божият Син в началото на Своето спасително служение на хората. А на края му рече на Своите ученици: „Ето, идва князът на този свят (т.е. князът на всички суетни желания и лъжи) и в Мене той няма нищо (т.е. нито едно от тях)” (Йоан 14:30). Колкото далеч е Сатаната от Бога, толкова далеч са и суетните желания от любовта.

47. Любовта е Бог. Само чрез Бога можеш да обичаш Божиите творения. Дори и най-грозните от тях. Затова първата заповед гласи: „обичай твоя Господ Бог“, па едва тогава: „обичай твоя ближен“. Без любов към Бога всяка друга любов е нереална и нетрайна. Като горещ вятър идва и отминава, и се замества със студ. Дори и самия себе си човекът не може да обича без любов към Бога. Само чрез Бога човекът може да обича себе си като твар Божия. Тъй казва за самолюбието блажени Диодор: „Който обича себе си, не може да обича Бога“.

48. Когато Христос заповядва „обичай ближния”, Той не мисли, като мнозина други, че трябва да обичаме само добрите и праведните, здравите и хубавите, ами и недобрите, и неправедните, и болните, и чумавите, и гърбавите, и слепите, и лудите, и грозните, и гадните, и отвратителните. С една дума, всички, които Той обикна — само Той и никой друг. А това е невъзможно за човек, който не обича Бога и който чрез любовта към Бога като през някаква небесна призма не разпростира любовта си върху всичко, което е създал Бог. Както когато някой влюбен обича не само своята любима, но и нейния сакат сродник, и не само новата ѝ копринена рокля, но и старите ѝ изхабени дрехи.

49. Любовта не е едно от чувствата на сърцето. Любовта е царица на всички благородни и позитивни чувства. Преп. Теодор Едески казва: „Любовта с право е наречена майка на добродетелите, глава на закона и пророците“. Всички останали благородни и позитивни чувства са като нейни придворни дами. Затова апостолът пише на колосяни, че любовта е съвършенството. „Любовта е свръзката на съвършенството“ (Кол. 3:14). А на солунци: „Господ да насочи сърцата ви към любов Божия и търпение Христово“ (2 Сол. 3:5). Истина, любовта е най-късият път към царството небесно. Любовта унищожава разстоянието между Бога и човека.

50. Чуй сега, дъще, и тази тайна. Бог е съвършена личност, затова Той е съвършена любов. Бог е съвършена личност, затова Той е съвършена истина. Бог е съвършена личност, затова Той е съвършен живот. Затова и Христос рече на вселената тези потресни думи: „Аз съм пътят, истината и животът“ (Йоан 14:6), като с думата „път” нарече любовта. Затова любовта, като път, е сложена на първо място. Защото само чрез любовта се стига до истината и живота. И затова е речено в Словото Божие: „Който не обича Господа Иисуса, да бъде проклет“ (1 Кор. 16:22). Как да не бъде проклет онзи, който е извън любовта, а следователно и извън истината и живота? С това той е проклел сам себе си.

51. Тялото не може нито да обича, нито да мрази. Не може тялото да се обикне в тялото. Способността да обича принадлежи на душата. Когато душата се обикне в тялото, това не е любов, а желание, похот. Когато душата се обикне в душата, ала не чрез Бога, това е или почит, или жалост. Когато пък душата чрез Бога се обикне в душата, без оглед на това как изглежда тялото (красиво или грозно), това е любов. Това е истинската любов, дъще моя. А в любовта е животът.

52. Ученият привлича със знанието си, богаташът с богатството, красивият с красотата, вещият с вещината. Всеки от тях привлича ограничен брой лица. Само любовта привлича всички човешки същества. Привличащата сила на любовта е неограничена. Ученият и неукият, богатият и сиромахът, вещият и невещият, хубавият и грозният, здравият и болният, младият и старият — всички искат да бъдат обичани. Христос разпростря любовта си върху всички и с любов привлече към Себе Си всички. С любовта Си Той обхвана и мъртвите, отдавна изтлели и забравени от хората.

53. Дори и когато е мъртъв, човек иска да бъде обичан. И след смъртта се бори със смъртта. Затова мнозина се мъчат да си осигурят със завещания и дарения любов и след смъртта. И жив, и мъртъв, човекът иска да бъде обичан. Сродниците могат да имат любов към умрелите сродници. А Христос рече: „Кога Аз бъда издигнат от земята, всички ще привлека към Себе Си“ (Йоан 12:32). Издигнат на кръст, Той със Своята жертва от любов към всички привлече при Себе Си всички, чак и душите на умрелите от Ада. Преди Христа, дъще моя, не съществуваше наука за любовта, нито религия на любовта.

54. Апостолът на любовта и словесността, свети Йоан, пише: „Не обичайте света, нито което е в света: ако някой обича света, той няма любовта на Отца“ (1 Йоан. 2:15). И обяснява защо не трябва да обичаме света. Защото „всичко, що е в света — похотта на плътта, похотта на очите и гордостта житейска, не е от Отца, а от тоя свят. И светът преминава, и неговите похоти, а който изпълнява волята Божия, пребъдва довека“ (1 Йоан. 2:16-17). Трите: похотта на плътта, похотта на очите и гордостта житейска (преди всичко гордостта от знанието) — са трите прастари съблазни, с които Сатаната измами Ева; ала не и Христа.

55. Св. Антоний Велики казва: „Началото на греха е похотта; началото на спасението и царството небесно е любовта“. Любовта и похотта са противоположни. Който нарича похотта любов, върши грях срещу любовта. Защото любовта е духовна, чиста и света, а похотта е телесна, нечиста и несвета. Любовта е неразделима от истината, а похотта от илюзията и лъжата. Като цяло истинската любов постоянно расте като сила и отдаденост без оглед на човешката старост; похотта пък бързо отминава, преминава в погнуса и често води до отчаяние.

56. Онова, което не е за осъждане при животните, е за осъждане при хората. Всичките ни знания за животните не могат да ни обяснят какво усещат те отвътре. Не знаем какво става вътре в тях, виждаме ги само отвън. Ала със сигурност можем да кажем, че те живеят според природата си, според дара и определението на Създателя, всяко по своя род и без грях. Не можем да говорим за грях при животните. Ала човекът върши грях, ако живее според животинските желания. А още повече ако нарича тези желания със светото име на любовта! Нито пък човекът може да се спусне до животното, а да не пропадне по-долу от него.

57. Ако някой каже: е, и човекът трябва да живее според природата си, ние ще го запитаме: според коя природа? Дали според онази първоначална, безгрешна, райска, както Бог създаде човека, или според другата — болната, унизената, омърсената от демони, погрозняла от пороци, умъртвена от страсти? Защото Бог не създаде човека тъй, както бе създал цялата останала природа, а по особен начин. И му даде власт над останалата природа. С това човекът очевидно бе изваден от останалата материална природа, рибя, птича, зверска, и издигнат над всички зоологии и маймунологии. Христос дойде, за да обнови тази първоначална и истинска човешка природа. И само онзи, който живее според тази обновена природа, живее наистина според човешката природа. Зоологията е под нозете на антропологията.

58. Човекът, обновен от Христа, живее с обновена природа, обновен ум, сърце и воля. Всичките три мери брашно на душата са заквасени при него от маята на Светия Дух. За да могат и трите да приемат в себе си троичната небесна любов, която „превъзхожда разума“. Затова апостолите говорят за „нов човек“, подобен на Христа. И затова същият апостол казва: „Старото отмина, ето, всичко ново настана“ (2 Кор. 5:17).

59. За да отмине старото и настане новото; ръждясалото желязо да се превърне в сияйна стомана; планините на натрупаната нечистотия на човешкия род да се сгромолясат в бездната — за всичко това беше нужна сила, по-голяма от човешката, и една непостижимо велика любов към творенията, презирани и от самите себе си. На земята нямаше такава сила, нито такава любов, нито такава храброст. Те трябваше да дойдат от небето. И дойдоха. Защото „Бог така възлюби света, че даде Своя единороден Син, та никой, който вярва в Него, да не погине, но да има живот вечен“ (Йоан 3:16). Така слезе от небето Божият Син, „Божията сила и Божията премъдрост“, за да съживи с любовта си примрелия свят.

60. Два пъти се разтресе земята от Христовата любов: първо, когато Той умря в мъки на кръста, за да изкупи човешкия род от греха и смъртта; и втория път, когато, освободил затворниците от Ада, възкръсна в сияние и слава. Тези два потреса бяха и отминаха. Ала потресът на човешките сърца от Неговата пламенна любов продължи първо чрез малката чета на Неговите апостоли и жени мироносици, а след това и чрез армията на по-далечните Му последователи през всички векове и по цялата планета. Разпален от Христовата любов, Неговият някогашен гонител възкликна: „Смятам всичко за смет, за да придобия Христа“ (Фил. 3:8).

61. Същият този Савел-Павел пише като с мълнии, а не с перо: „Кой ще ни отлъчи от любовта Божия: скръб ли, притеснение ли, или гонение, глад ли, или голотия, опасност ли, или меч? както е писано: „заради Тебе весден ни умъртвяват; смятат ни като овци за клане”. Но във всичко това удържаме преголяма победа чрез Оногова, Който ни възлюби. Защото аз съм уверен, че ни смърт, нито живот, ни Ангели, ни Власти, нито Сили, ни настояще, нито бъдеще, ни височина, ни дълбочина, нито друга някоя твар ще може да ни отлъчи от любовта Божия в Христа Иисуса, нашия Господ“ (Рим. 8:35-39). Знай, дъще, че всички пъклени орди отстъпват пред човека с такава любов.

62. „Огън дойдох да туря на земята“ (Лука 12:49), рече Господ. Това е небесният огън на любовта, в който няма нито дим, нито каквото и да е телесно, материално и несвято. С такава любов бяха захранени и напоени всички апостоли, както и много светци и светици. Сърцата им бяха изпразнени от телесните и преходни желания и се стремяха само към Него, единствения Любим, не искайки от света нищо и давайки на света всичко заради Него.

63. Една такава пълна любов може да се отнася само към личност, а не към някаква идея, закон или природа. Виж, и земната любов — доколкото тя може да се нарече любов — е свързана с някаква личност, а не с идея, закон или нямо творение. Напразно се трудеха земните мъдреци, и преди, и след Христа, за да убедят народите в безличния Бог. Наливаха вода в решето. Ала дори народите, които вярваха в личния Бог или богове, никога нямаха в пантеоните си Бог с такава и толкова голяма любов, каквато се яви на света чрез личността на Иисуса Христа, Богочовека.

64. Любовта, която Христос яви на света, душо моя, е любов от „преди свят да се създаде“ (Йоан 17:24). Тази любов, следователно, не е временна, а вечна, не външна, а вътрешна. „Аз съм в Моя Отец, и вие в Мен и Аз във вас“ (Йоан 14:20). А където е Синът, там е и Отецът и Светият Дух. Той иска да изпълни със Своята любов цялото тройно естество на човешката душа. Макар да е домакин, Той като смирен гост хлопа на всяко човешко сърце. Защото е дарил свобода на човека и не го насилва. Блажен е онзи, който подчинява свободата си на любовта Му! „Ще вляза и ще вечерям с него и той с Мене“ (Откр. 3:20). Щастлив е онзи, който драговолно отваря сърцето си пред Иисуса, Който му донася любов, а с любовта и живот, и мир, и радост.

65. От любов към човешката душа Господ Христос се грижи и за човешкото тяло като возило на душата. Той храни гладните в пустинята, лекува телесните болести на хората, спасява ги от бури и ветрове, очиства ги от зли духове. Той се докосва до гнойните очи на слепците, цери с ръката Си прокажени и мъртви, изправя сгърчените и гърбавите. И гърбавите, дъще моя, запомни. Най-отвратителните тела не са Му противни, нито най-хубавите – привлекателни. Той държи сметка само за душите, които растат и узряват в телесните граници. За духовния плод на всяко тяло държи сметка Той. И знае, че често най-гърбавото ябълково дърво дава най-сладкия плод. Запомни това, дъще.

66. Знае Господ стойността на човешките тела. Що е тялото? Той го е казал чрез Своите пророци, апостоли и свещени поети: дим, който изчезва, трева, която се суши, цвете, що вехне, прах от праха. От късогледство и суета хората гледат возилото; колата, а не шофьора. А Той първо гледа шофьора, скрит в колата. Цялата Му грижа и любов е насочена към невидимия шофьор в колата, т.е. към душата в тялото. Поправя и чисти колата заради шофьора. Лекува и храни човешките тела заради безсмъртните човешки души. Защото „каква полза човеку, ако придобие целия свят, а на душата си навреди“ (Мат. 16:26)?

67. Господ Иисус често напомня на хората да не се грижат за храната и облеклото. Това е главната грижа на езичниците, а не на Неговите последователи. Не е достойно това за Божиите синове — онова, що е главно за животните, да бъде главно и за хората. Онзи, Който ни е повикал като Свои гости в този свят, знае какво ни е нужно и ще се погрижи за нас. Или да мислим, че Бог е по-лош домакин от човешките домакини? Да не бъде. С всичките си грижи за тялото ние не можем да го спасим от старост, болест, смърт и тление. Ала знаем, че Всемогъщият, който е облякъл душите ни в това чудно, изтъкано от земя тяло, което ние смятаме за скъпоценно, а Той за евтино, ще ни облече след смъртта в несравнено по-хубави тела, безсмъртни и неразпадни, които нито ще боледуват, нито ще стареят. Тъй обеща да стори Онзи, Който ни създаде от чиста любов и Който очаква от нас любов като отговор на Своята любов.

68. Любовта към Бога изгонва всеки страх от душата освен страха от греха. Да, любовта засилва страха от греха. Страхът от греха е страх от Бога. Великите влюбени в Христа не се страхуваха нито от хората, нито от зверовете, нито от мизерията, нито от смъртта. Дори се радваха на страданията заради Онзи, Който пострада, за да бъдат те подобни на Него. И искаха по-бързо да умрат и да оставят този свят, само и само да бъдат по-скоро с любимия Господ. Апостолът го свидетелства: „Имаме дръзновение и желаем по-скоро да напуснем тялото и да се приберем при Господа“ (2 Кор. 5:8). Защото бяха уверени, чо когато душата им напусне тази смъртна телесна хижа, ще се засели във „вечно жилище на небесата“. „Затова и въздишаме“, казва апостолът (2 Кор. 5:1-2).

69. Не земен, а небесен пример за любов дава Христос на своите: „Ако спазите Моите заповеди, ще пребъдете в любовта Ние, както и Аз спазих заповедите на Отца Си, и пребъдвам в любовта Му“ (Йоан 15:10). А всички Негови заповеди се съдържат в една: „Обичайте“. Всички останали Негови заповеди, каквито са: заповедта за молитвата, милостинята, смирението, чистотата, търпението, саможертвата, храбростта, светото безгрижие, прошката, бдението, радостта и т.н. са отделни лъчи на любовта. Който придобие царицата на добродетелите, придобива и цялата царска свита.

70. Във всички книги на Новия Завет любовта като всеобхватна е турена над всички други добродетели и заповеди. Известни са думите на апостол Павел за любовта: „Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека. Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, – щом любов нямам, нищо не съм. И да раздам всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне, — щом любов нямам, нищо ме не ползува. Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истина, всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява. Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат… А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта“ (1 Кор. 13). Никога по-хубав химн на любовта не е била изречен от човешки език.

71. Когато божествената любов дойде в човешкото сърце, с нея идва всичко, дъще моя, всичко: и мъдростта, и силата, и чистотата, и милосърдието, и праведността, и храбростта, и издръжливостта, и прозорливостта, и покоят, и веселостта, и всяко добро нещо. А това е съвсем логично. Защото Бог, Който от любов към нас „и собствения Си Син не пощади, а Го отдаде (на мъки и смърт) за всички ни, как няма да ни даде с Него и всичко?“ (Рим. 8:32). Цялата история на Църквата потвърждава това. Осветлени от Христовата любов, простите ставаха мъдреци, страхливците мъченици, развратниците светици, скъперниците добротворци, царете и богаташите слуги Христови, вълците агънца, а агънцата лъвове. Чудотворната сила на Христовата любов не си замина с възнесението Му, а се умножи още повече, умножи се безкрайно много.

72. Цялата Си любов Христос даде на хората. Затова Той очаква и от тях цялата им любов. И твоята, душо мила. Не само че не търпи Той подялбата на сърцето между Бога и Мамона, но и изисква нещо, което изглежда съвсем противно на човешката природа: „Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене“ (Мат. 10:37). Па го и засилва още повече: „ако някой дохожда при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си и децата си, братята и сестрите си, та дори и самия си живот, той не може да бъде Мой ученик“ (Лука 14:26). Това, разбира се, е невъзможно за никого освен за онзи, който е отворил сърцето си за Бога, та Всемогъщият да направи невъзможното възможно. „Любовта не познава нищо освен Бога, защото Бог е любов“, пише св. Нил Синайски.

73. Докато човек не намрази старата си дреха, той не може да пожелае нова. Как ще станем „нова твар в Христа“, „нов човек“, „синове на светлината“, ако не намразим старата си греховна душа, която от робуване на тялото е станало повече тяло, отколкото дух? Старият човек е целият в страх от Бога. Страхът е неговото начало и завършек. При новия човек страхът е началото, а любовта — завършек. Смъртта за Христовата любов е залог за вечен живот.

74. Който се отдалечи от Христовата любов, пада в лудостта на телесните желания, които не знаят мярка, нито пък имат брой. А в осветлените от любовта души не господстват телесните желания, те са равнодушни към всички прелести на този преходен свят. Те „се ползват от тоя свят като да не се ползват; защото е преходен образът на тоя свят“ (1 Кор. 7:31). Гледат онова, което не се вижда, а не онова, което се вижда. Погледът им е постоянно насочен през гроба към Онзи, Който ги обича и ги очаква сред красоти и радости, „които окото не е виждало, ухото не е чувало и човеку на ум не е идвало“ (1 Кор. 2:9). Там е крайната цел на нашето пътуване и нашите трудове. Късите перспективи са лъжливи перспективи.

75. Не може да имаш истинска и постоянна любов към Бога, ако нямаш любов към Христа, нито можеш да имаш любов към ближните, докато първо не придобиеш любов към Христа. Повтарям това пак и пак. Както е казано: „Во свете Твоем узрим свет“, тъй може и да се каже: „Чрез Твоята любов и ние обичаме”. Само чрез Божията любов, въплътена в Христа, ние можем да обичаме правилно и Бога, и себе си, и нашите ближни, дори и враговете си. Защото и за нашите врагове умря Христос. Единствено заради онази огромна цена, с която Христос изкупи нашите врагове, и за нас е станало възможно да ги обичаме, да ги благославяме и да се молим за тях. Всичко е заради Христа, а не заради враговете. Божественият Максим Изповедник пише: „Който обича Бога, обича неизбежно и ближния“. А ние добавяме: не можеш да обичаш Бога, ако не обичаш Христа, въплътения Син Божи. В Новия Завет на света са разкрити две основни догми: за Светата Троица и за Въплъщението на Божия Син. Любовта почива върху тези две догми.

76. Бог благослови брака, първо в Рая, а след това и в Кана. В брака две тела стават едно тяло; две души стават „неразделни и несляти“. Два храма на Светия Дух под един покрив. Защо Бог съединява две тела в едно? Защото „по-лесно е да бъдат двама на път, отколкото един“. Защото с брака се обуздава нечистата похот към тялото, с целесъобразното се обуздава нецелесъобразното. Защото с умножаването на човешкия род стават повече и спасените с Христовата жертва. Защото телесният брак на мъжа и жената в любов, свързан и благословен от Църквата, е най-изразителният символ на Христовия духовен брак с Църквата и с всяка християнска душа. И между първите Христови последователи, апостолите и мироносиците, е имало женени и неженени.

77. Монашеството по идея е надприродно, ангелско. Многобройни са примерите, когато то се показва и на практика като надприродно и ангелско. Ала по думите на самия Господ „не могат всички да го приемат, а само онези, на коите е дадено“. Онези, чиито очи са отворени за ясен изглед към царството небесно; чието сърце е отворено изключително за Христовата любов; които на драго сърце се изкачват по стръмната духовна стълба до небесните височини и усещат призива на благодатта и силата Божия — те приемат този дар без страх и без обръщане назад. Тези хора се насърчават от Христа да водят монашески живот с думите: „Който може да приеме, нека приеме“. Блажена си ти, дъще, задето можа да приемеш онова, което не всички могат, и си избра дела на споделената любов.

78. Мисълта за безбрачието в името Господне и в служба на Господа провъзгласява силно апостол Павел, безбрачният апостол, казвайки (но не заповядвайки): „Желая всички човеци да са като мене“. И повтаря: „А на неженените и вдовиците казвам: добре им е, ако си останат като мене“ (1 Кор. 7:7-8). Ала колкото хвали безбрачието заради Господа, толкова и осъжда безбрачието заради телесни желания. В първия случай любовта към Господа замества всички телесни желания, а в другия желанията и похотите изгонват любовта и заемат нейното място.

79. Монашеството не е правило, а изключение, но това е изключение, без което Църквата Христова никога не е била, нито ще бъде. Досущ като неправилните глаголи (като глагола „съм“), без които говорът би бил несъвършен. Великата строгост на монашеския живот в православната Църква са могли да издържат само онези, които са имали велика любов към Господа. Поради това те са станали „светилници на света“ и „земни ангели и небесни човеци“, пример за молитва и пост, правило на вярата и чистотата. „Който обича да беседва с Христа, обича да бъде усамотен“, казва св. Исаак Сириец. Усамотен разговор на любовта с Любовта.

80. В житията на светиите намираме необичайни примери, когато венчана двойка по взаимно съгласие продължава да живее девствено като брат и сестра (Галиктион и Епистима, Алексий Човек Божи и др.). Според Павловото пророчество: “Ония, които имат жени, да бъдат като че нямат“ (1 Кор. 7:29). Победителите на телесните желания победиха змията, която победи Ева в Рая.

81. За брачния живот е писано достатъчно и ясно в Новия Завет. Светите апостоли наставляват с бащинска любов и строгост и мъжете, и жените, и децата. Старшинството на мъжа спрямо жената те сравняват със старшинството на Христа спрямо Църквата (1 Петр. 3:1-8). Любовта на мъжа към жената трябва да е подобна на любовта на Христа към Църквата (1 Тим. 2:9-15; 5:1-15) за която Той се принесе в жертва (1 Кор. 7:11-16). Омъжената жена „ще се спаси чрез раждане на деца, ако остане във вярата и любовта” (Рим. 2:1-6; 1 Кор. 7:7-8; 32-40). „А онази, която живее в телесни наслади, жива е умряла“. Децата трябва да почитат и слушат родителите си. Няма връзка без задължения.

83. Както осветеният брак символизира Христовото единство със светата Църква и Христовия духовен брак с душата на всеки верен, така и прелюбодейството и блудството символизират сатанизма, изневярата спрямо Божията любов, разкъсването на единството с Бога. А това се върши по волята на Сатаната, който желае да изиграе и осуети Божията любов в хората. Омразна му е чистата небесна любов, а приятна — телесната похот във всяка нечистота. „Безплодните дела на тъмнината“ — такава е неговата стръв, с която подмамва хората към ада (Еф. 5:11).

84. Словото Божие често нарича „прелюбодейство” и „блуд” отпадането от единния Бог и поклонението на идоли. Пророците и апостолите осъждат гръмовно тези два срамни гряха като душепагубни. Дали мъжът ще изневери на жената, дали ще се поклони на идолите — и в двата случая той отпада от Бога и върши онова, което е угодно на дявола. Любовта няма нищо общо с прелюбодеянието и блудството. Тези двама актьора само се правят на любов.

85. Има едно прегрешение против любовта, тежко като блудството и прелюбодейството, и дори по-тежко от тях. Това е богоборството на лицемерните народни водачи, които с езика си демонстрират любов към народа, а в душата си го презират. Под формата на закон тя плячкосват и грабят народа, потъпквайки „и правда, и милост, и вяра“. Това са хората, на които Бог пречи, а Христос досажда, и затова те се трудят да отдалечат народа от Бога, а Христа да разпънат. Това са най-големите неприятели народни, които преследват и убиват истинските народни приятели. Само тях Христос сложи под блудниците и митарите, казвайки на фарисеите: „Истина ви казвам, че митарите и блудниците преварват ви в царството Божие“ (Мат. 21:31).

86. Благоуханието на любовта! Когато палим тамян, ние мислим за благоуханния мирис на небесната любов. Като небесен огън внася Светият Дух топлината на любовта в хорските сърца и като свеж вятър разпръсва греховната смрад и разнася Христовото благоухание по света. Това ухание са носели в себе си всички светии. Хората го усещат и от присъствието на живите светци, и от техните мощи. Апостолът казва за това: „Ние сме Христовото благоухание Богу“, благоуханието на познаването на истината и сладостта на любовта (2 Кор. 2:14-16).

87. В църковните песнопения се споменава „благоуханието на Рая“. Това благоухание изпълваше както Господа, така и всичките Му последователи, които замениха смрадта на телесните желания с благоуханието на светата Божия любов. Ала Христовото благоухание не действа еднакво на всички, ами „за едните е смъртоносен дъх за смърт, а за другите — живителен дъх за живот“ (2 Кор. 2:16). Защото едните прогонват това благоухание с вонята на греха, а другите го опазват до край, стоейки на пост край сърцето си и трудейки се да бъдат угодни във всичко на Христа с любов и да приемат благоуханието на Рая.

88. „Сгодих ви за едничък мъж, за да ви представя на Христа като чиста девица“, пише Павел на коринтяни, затънали в телесни желания и безпътства. Това е задачата на Църквата: да очисти верните от всяка мръсотия на греха и страстта и да ги направи чисти и свети девици, невести на пречистия и пресветия Цар Христос. Преп. Теогност пише: „Няма друг толкова велик подвиг като подвига на целомъдрието и девствеността. Който честно пази безбрачие, кара ангелите да му се дивят и придобива мъченически венец“. В сръбската народна поезия се говори за „уханието на душа девича“. Това е уханието на чистотата и светинята, дъще моя.

89. На Изток хората умеят да различават мириса на кръстената и некръстената душа. Пчелите по мириса усещат злия човек и веднага го нападат. Дивите зверове идват при светите мъже и жени и се умилкват край тях. Усещат мириса на любовта. А камо ли апостолите да не са усетили този неземен мирис на любовта (Фил. 4:18)! Бог не понася мириса на жертвите на беззаконниците и лицемерите. Не са виновни жертвите (Ис. 1:13). Жертвите си миришат с естествения си мирис както винаги. Ала душите на онези, които ги принасят, смърдят на зловоние.

90. Любовта много прощава. И заради любовта се прощава всичко. Гордото самооправдание е противоположно на любовта. Фарисеят Симон се подигра на Иисус, задето позволи на една явна грешница да Му измие нозете с покайните си сълзи и да ги избърше с косата си (признавайки с това, че има толкова грехове, колкото са ѝ космите на главата). Иисус укори фарисея, казвайки: „Прощават ѝ се многото грехове, задето много обикна“ [Лука 7:49]. Кого обикна? Същия, Който беше на път за Голгота, за да измие и нейните грехове, както и на целия свят, не със сълзи, а с кръв.

91. Христос от любов иска не онова, що е наше, а самите нас. А хората от недостатъчна любов искат повече онова, що е Негово, отколкото Самия Него. Искат от Него и хляб, и дъжд, и плодородие, и здраве, и всичко земно. И Той им дава всичко, тъгувайки, че не искат Самия Него. Забравят, че когато Го придобият, ще придобият с Него всичко. Неговият апостол казва: „Смятам всичко за смет, за за придобия Христа“ (Фил. 3:8). И пак той пише на верните: „Не искам онова, що е ваше, а самите вас“ (2 Кор. 12:14).

92. Любовта и зестрата не вървят заедно. Ти това го изпита на свой гръб, дъще моя. Търсене на зестра — липса на любов. В тропара на светите девици-мъченици православният поет е описал дивно тяхната любов към Христа: „Твоята агница, Иисусе, вика със силен глас: Теб, Женихо мой, обичам, и Теб търсейки, страдам — и умирам за Теб, за да живея с Теб; но като жертва непорочна приеми онази, що от любов се пожертва за Теб“. Това е, което Христос очаква от своята невеста: душата ѝ, пламтяща от любов, а не зестра. Онези твои трима годеника, дъще моя, не искаха да ти дадат себе си, а да ти се продадат.

93. За Христа като жених и Неговия мистичен (т.е. духовен) брак с душите поотделно и с Църквата като цяло много се е писало в православната теология. В притчата за браковете на царския син Христос очевидно е имал предвид Себе Си. А говори за бракове, а не за брак, защото очаква венчание с много човешки души, които ще Го обичат тъй, както Той тях. Не всички поканени ще се отзоват, защото са прекалено омотани от телесни желания и венчани със земята. Ала и без тях „масите се напълниха с гости“. Тъй ще се напълни и небесното царство, Чертогът Христов, с душите на онези, които са Му верни и Го обичат. А който остане навън, ще го стори не защото не е бил поканен, а защото по своя воля не е искал да се отзове на поканата.

94. Каквито и да са хорските съдби на земята, каквито и интриги и пречки да идват от дявола и безбожниците, каквото и да бъде в последните времена отпадането от истината и любовта Христови, царството Христово безусловно ще се напълни. Та нима Онзи, Който ни е учил, че когато искаме да зидаме кула, трябва първо да пресметнем дали ще можем да я довършим — нима Той не е пресметнал отнапред как ще напълни Своето царство? Църквата е тяло Негово. Какво би било тялото без всичките си части и частици чак до най-дребните си клетчици? Затова Господ ще очисти и ще възроди също и мнозина покаяли се грешници, за да могат достойно да се назоват Негови невести. Ала само покаянието е начало на личния път насреща на Божията благодат.

95. Както родителите се радват, когато някой обича и хвали децата им, така и Господ се радва, когато хората обичат и прославят Неговите светии. Сякаш прославят Самия Него. „Който приема вас, Мене приема“, казва Той. И който прославя Христовите светци, прославя Христа. Светците прославиха своя Господ на земята със света любов и сред много неволи опазиха заповедите Му. Те победиха звяра на омразата и пакостта, първия човекоубиец. И, не търсейки нищо за себе си на земята, придобиха всичко на небето. Така е и обещано (не чрез лъжливата уста човешка, а чрез праведната уста Божия): „Който победи, ще наследи всичко, и ще му бъда Бог, а той ще Ми бъде син“ (Откр. 21:7).

96. Кой ще победи? Онзи, който знае, че е частица от Христовото тяло и затова пази душата и тялото си в святост не като свои, а като Христови. Онзи, който гледа Христа разпънат на кръст и си казва: Този ме обича повече от моята майка; Неговите мъки са заради моите грехове и Неговата кръв се лее, за да бъда аз очистен и спасен. Ще победят всички, които изпълват душата си с трепета на любовта към вечния Жених. Да, всички, които приемат поканата за небесната вечеря на Божия Агнец. „Блажени са поканените на сватбената вечеря на Агнеца“ (Откр. 19:9). Поканени и дочакани. Страхът Господен е начало на мъдростта, а любовта е нейната пълнота и връх.

97. Всички хора са поканени и Бог иска всички да се отзоват. И много, твърде много вече са се отзовали в течение на миналите векове, и още мнозина ще се отзоват. Това ще бъде толкова велико събрание, че сякаш пясъкът ще стане на хора. Тъй го описва тайновидецът Йоан: „След туй видях, и ето, голямо множество народ, което никой не можеше да преброи, — от всички племена и колена, народи и езици; те стояха пред престола и пред Агнеца, облечени в бели дрехи и с палмови вейки в ръце“ (Откр. 7:9). Това празнуване, тази радост не са познати, нито достъпни на земята. Това е празникът на любовта, който наистина превъзхожда всеки ум и всяка мечта. Това е безмерното, неизброимо царство Христово.

98. Внимавай, дъще моя, и не се мами. Колкото голяма е любовта на Агнеца към онези, които със страх и любов се отзоваха на Бащината покана за сватбата на Сина, толкова и страшен е гневът на Агнеца срещу онези, които получиха тази покана, но не се отзоваха; или я върнаха, скъсаха, а калесниците — апостолите, мисионерите, свещениците — изпъдиха. И когато Божият Агнец победи всички зверове в човешка и нечовешка форма и се яви на света, те, ужасени, ще викат „на планините и на скалите: паднете върху нас и скрийте ни от лицето на Оногова, Който седи на престола, и от гнева на Агнеца“ (Откр. 6:16). Праведно е, но и страшно отмъщението на измамената любов.

99. Когато някой от съпрузите изневери на съпружеската вярност, то колко гняв, каква омраза, какъв вой по съдилища се вдига! А при това нито един от съпрузите не е пожертвал отнапред за брачния си партньор ни едно око, ни една ръка, ни един пръст. И все пак — толкова ярост. А Христос даде цялото Си тяло да се разкъса, цялата Си кръв да се излее — за всяка човешка душа. Неговият гняв срещу изневерителите на любовта, която Той запечата с кръв и смърт, е несравнено по-оправдан от гнева на който и да е измамен съпруг на земята. Симеон Нови Богослов казва: „Ако душата явно или тайно замени любовта към Жениха Христос с любов към който и да е друг предмет, тя става омразна на Жениха“. Потруди се, дъще моя, да се научиш да обичаш Христа повече от света и всичко в света и повече от самата себе си.

100. Любовта не се нуждае от закон. Любовта е Закон над законите. Тя е Новият Закон или Новият Завет Христов. „Знаем, че на ония, които обичат Бога, всичко съдействува към добро“, казва апостолът (Рим. 8:28). Може пътят на любовта да е с препятствия и неволи, ала и според словото Божие, и според опита на хората този път води безпогрешно към най-голямото добро.

101. Много ти написах, дъще Божия, а всичко може накратко да се обобщи тъй: „Ако обичаш Господа Иисуса Христа, изпълнила си двете велики заповеди за любовта. Защото Той е Бог и Той е нашият ближен. Да, нашият най-близък Ближен. Той ни даде двете заповеди за любовта и най-вече лично към Него се отнасят те. Хората в старо време не можеха да обичат невидимия Бог. Иисус Христос е явеният Бог и истинският Човек. Богочовекът, Който като Бог яви любовта и като Човек на любовта пострада за нашата любов. Истина ти казвам, съвсем лесно е да обичаш такъв Бог и такъв Ближен. И чрез Него всички хора”.

102. Душице моя, скоро ще оставиш всичко и всички ще те оставят. Приятелите ти ще те забравят. Богатството ти няма да ти трябва вече, красотата ще увехне, силата ще се изгуби, тялото ще изгние и душата ще се окаже в мрака. Кой ще ти протегне ръка в мрака и самотата? Единствено Човеколюбецът Христос, ако приживе си се долепила за Него. Той ще те изведе от мрака към светлина и от самотата към Небесния Събор. Мисли за това ден и нощ и живей според това. Нека Христос Господ, царят на любовта, да ти е на помощ. Амин.

Бележка: Това писание посвещавам на моята духовна дъщеря, монахинята Касиана, за да чете и размишлява за онова, що е най-велико на небето и на земята.

Смиреният раб Божи † Калистрат

Превод: Андрей Романов