Една есен в Светата Земя

„Sha-alu shalom Yirushalaim“ – „Молете се за мир в Йерусалим“. Тази повеля не е човешка, а Божия, и е записана в псалом 121:6. Защо Йерусалим и Светата Земя са толкова скъпи за християните? За нас тази земя не е свята, защото е Обетована, каквато е тя за юдеите, нито пък е свята, заради легендарното нощно пътешествие на Мохамед до рая, както вярват мюсюлманите. Тя е свята, защото е осветена от словото и делото на Божия Син Иисус Христос.

Той се ражда във Витлеем, израства и изкарва хляба си в Назарет, кръщава се в река Йордан, проповядва около Галилейско море, умира и възкръсва в Йерусалим. Тук е основана Църквата на Петдесетница, когато Светият Дух слиза върху Пресвета Богородица и апостолите. Тук се намират най-важните християнски светини, които се поддържат и пазят от православната Йерусалимска Патриаршия.

Светата Земя свидетелства за много перипетии през последните 2000 години. Тук са управлявали римляни, византийци, араби, персийци, кръстоносци, турци, евреи. Всяка от тези цивилизации е оставила своя отпечатък и историческите следи често се съчетават и смесват така, че днес е трудно да се различат.

За всички, които се нуждаят от съприкосновение със светините на тази земя, е поклонническото пътуване. По подобие на ислямското поклонение днес то популярно се нарича „хаджийство”. Поклонничеството става масово, особено от IV век, когато св. Елена, майката на император Константин Велики, изгражда църквата на Божи Гроб. В края на X в. за това поклонение, вече разпространено и сред българите, пише Презвитер Козма в своята „Беседа против богомилите”.

Всъщност една от главните причини за кръстоносните походи е настояването на западните християни да се осигури безпрепятствен достъп на поклонниците до Палестина. Малцина знаят, че формалният повод за избухването на Кримската война (1853-1856), която се води и на българска територия, е спорът между православните и римокатолиците за светите места.

Днес всеки човек с компютър и интернет връзка може да предприеме виртуална разходка из църквата на Божи Гроб, но много по-вълнуващ и духовно обогатяващ е личният непосредствен контакт със светинята.

През XXI век Йерусалимската църква е принудена да съществува в сложна геополитическа и икономическа обстановка. Като численост християнството в Светата Земя бавно угасва, за което допринася разделението между християнските общности. Притиснати между Сцила и Харибда, между враждуващите евреи и араби, много от християните емигрират. През 1946 г., когато броят на жителите в града е много по-малък в сравнение с днес, в Йерусалим има 31 000 християни, което е 20% от общия брой на жителите на града. През 2009 г. в Йерусалим живеят само 14 000 християни от различни църкви, от които 2 600 са свещеници, монахи и монахини. Християните в Израел днес наброяват 154 хиляди души, което е 2% от населението. Мнозинството от тях (80,4 %) са православни араби. Раждаемостта на християните е най-ниска в сравнение с тази на мюсюлманите и евреите.

С този пътепис ще ви разкажа за впечатленията си от православните светини в Светата Земя, които с нашата поклонническа група имах щастието да събера за една седмица през ноември миналата година…

Преди столетия пътуването до Палестина е било истински подвиг, защото е ставало пеша, с коли и гемии в продължение на месеци и години. То е било свързано с големи опасности и дори риск за живота. Бъдещите хаджии раздавали много милостиня и не тръгвали, без да си съставят завещанието.

Днес поклонението става със самолет „Боинг 737“ за два часа и половина. За неудоволствие на знаещите само български език указанията в самолета са на иврит и английски. Сандвичът и минералната вода – израелски. Над всеки четири-пет реда седалки висяха екрани, на които се прожектираше филм. Аз обаче се задълбочих в четене на уикенд изданието на консервативния вестник „Джерусалем поуст”, което беше доста дебело. Водещата новина беше присъдата на бившия израелски президент Моше Кацав, осъден на седем години затвор за „сексуален тормоз” на секретарката му. Демокрация в действие!

Макар и да беше ноември, летището на Тел Авив ни посрещна с температура 25° С. Митническият контрол мина бързо. Беше петък следобед и на персонала му стана особено приятно, когато ги поздравявах с „Шабат шалом!”. Както изтъква о. Александър Шмеман във „Великият пост” (изд. „Омофор”), никой никога не е отменял валидността на съботата като ден на божествен покой.

Поехме с рейса към Яфа. Шосето и времето бяха идеални. Прави впечатление, че в Израел няма бензиностанции и заведения край пътя, поради опасността от терористични нападения. Автобусът влезе в старото пристанище Яфа (Яфо), на гръцки – Йопия, от името на нереидата Касиопея – майка на Андромеда. Яфа се смята за един от най-старите градове в света. Най-ранните археологически находки, открити тук, датират от 7500 години пр. Хр. През XV в. фараонът Тутмос III предава града на ханаанците. Рамзес II (1224-1230) построява тук крепост. Яфа е превзета от цар Давид и влиза в територията на Дановото коляно. По-късно попада под властта на филистимците и е завладявана от Александър Македонски, Антиох IV Епифан, братята Макавеи. Споменава се четири пъти в Стария Завет. Най-известен е епизодът с пророк Йона, който оттук се качва на кораб, за да избяга в Тарсис (Йона 1:3). В Йопия апостол Петър възкресява набожната вдовица Тавита (Деян. 9:36-42). По-късно в този град той получава от Бога видение, което го убеждава да проповядва Евангелието на езичниците (Деян. 10:10-23). Днес обаче къщата, където св. Петър имал видение, е в развалини и се намира в имота на арменско семейство, което рядко дава достъп до нея.

Яфа е средище на художествени творци и на всяка крачка се срещат галерии и музеи. Тук посетихме разкопките на укреплението на Рамзес II, пред което е изградена нова арка от бетон с египетски йероглифи. Западно от разкопките минахме по мост с изображения на зодиите. Твърди се, че ако човек си постави ръката върху неговата зодия и си прошепне желание, то се сбъдвало магически. Едва разубедих моите спътници да не правят тази глупост. Мостът води към римокатолическата църква „Св. Петър”, построена от Наполеон. Пред нея се намира модерна мозайка също с изображения на зодиите, а зад нея – фонтан със зодиакални скулптури. Този парад на суеверието е създаден от израелски художници. Тук се насладихме на великолепен залез над морската шир.

След Яфа се отправихме към градчето Лида (на еврейски Лод) на 20 км югоизточно от Тел Авив, където е роден и е погребан св. великомъченик Георги. На мястото, на което е бил погребан светецът, е изградена гръцка църква от VI век. Сводовете са готически и сигурно са създадени от кръстоносците през XII в., които възстановяват църквата от развалини. Като военни те много са почитали този светец. В днешния си вид храмът датира от 1870 г. В наоса на църквата виси огромен полиелей (хоро), а в подземието лежи саркофагът с нетленните мощи на св. Георги. Преди повече от столетие двама гръцки монаси искали да вдигнат с лост капака и да видят мощите, но от саркофага избликнал пламък, който ги изгорил. В църквата на показ са изложени и оковите на великомъченика. Преди няколко години в Кайро посетих две църкви, една до друга – православна и коптска, в които се показваха същите окови! Тук се почитат и чудотворните икони „Св. Богородица Лидска” и „Св. Георги”. На друга рядка икона светията е представен седнал на трон, а до него са изобразени прави родителите му св. Геронтий и Полихрония.

До църквата са залепени некролози с кръстове, снимки и текстове на арабски език, повечето от които са изпокъсани от нечия злостна ръка. Зад църквата се намира джамия, но молитвеният призив на мюезина беше на запис. Трябва да се подчертае, че св. Георги е много почитан и от местните мюсюлмани, които препълват храма в Лида на неговия празник

След дълъг преход с автобуса нощувахме в хотел „Санкта Мария” във Витлеем, собственост на италианско семейство. Витлеем е в палестинската територия. Ресторантът на хотела се оказа добър, но напитките се заплащаха отделно.Чаша чай или кафе струваше един долар, бира – пет, чаша вино – 10, а бутилка вино – 20. Десерт нямаше, но по мое настояване дадоха на всеки от групата по една миниатюрна поизсъхнала баклава. Предупредиха ни да не пием вода от чешмите, защото е негодна за консумация.

С утринта на втория ден от моя хаджилък в Светата Земя лъчите на ноемврийското слънце блеснаха в прозореца на стаята ми и ме събудиха. Първата ми работа беше да погледна навън към Полето на пастирите (на арабски Бейт Сахур), което се простираше зад хотела. Неговото застрояване вече беше започнало. Именно на това свято място бедните витлеемски овчари чуват от ангел вестта за раждането на Богомладенеца Иисус и чуват небесното песнопение: „Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение” (Лука 2:14). Според легендата пастирите се срещнали с ангелите в близка пещера. Това едва ли е вярно, защото в текста на Евангелието изрично се казва, че овчарите „нощуваха на полето”. Ако си мислите, че Бейт Сахур е тучна морава като нашите в Балкана, по която подскачат бели къдрави агънца, няма нищо подобно. Полето даже не е равно, а представлява няколко долини без стрък трева по тях. Това поставя въпроса кога всъщност е станало Рождеството, защото в края на декември няма паша в Палестина, а празникът 25 декември е възприет от Църквата през IV век явно като антипод на езическия празник на зимното слънцестоене, олицетворено от персийското божество Митра. Повечето учени днес смятат, че Рождество Христово се е случило през септември.

Откъснах се от прозореца, за да се присъединя към другите за закуската. Първата спирка от маршрута на автобуса беше задължителният магазин за сувенири и накити – едно изобилие на кича, голяма част – произведено в Китай. Сувенирите бяха не само християнски, но и юдейски. Тук купихме килограми подаръци за роднини и приятели.

Днес Витлеем е на практика слят с Йерусалим. Той е град върху каменисти хълмове със стръмни улици и хаотично застроени квартали. За разлика от Израел в палестинските територии няма зеленина, с изключение на редки горички от сиви маслини. Посетихме женския манастир на пастирите, който е филиал на лаврата „Св. Сава”. Пещерата, в която те криели стадата си, е превърната в църква от св. Елена между 326 и 333 г. Над нея е изграден друг храм от Юстиниан I Велики (527-565). В църквата на Елена видяхме подова мозайка от V век и стъклен шкаф с черепите на монаси-мъченици, умъртвени при нашествието на персите през 614 г. До църквата са запазени останките от кула, която праотецът Яков построил за неговия добитък. Новата църква на манастира на пастирите датира от 1989 г. и е посветена на св. Сава Освещени. На нейния иконостас разгледах някои редки икони – „Св. Мария Египетска” (сама, без Зосима), „Св. Богородица Платитера” (на трон), Христос Елеимон (както в Бояна, но тук благославящ на престол).

Тук оставихме автобуса и с три маршрутки потеглихме през каменистата пустиня към манастира „Св. Сава”. Той се намира на брега на Кедронския поток, днес отточна яма на Йерусалим. Основателят на обителта умира тук през 532 г. на 93-годишна възраст. По време на кръстоносните походи мощите му са присвоени от римокатолиците, които ги връщат през 1964 г. Сега те се почитат в куполен параклис в двора. В скалата над лаврата е църквата „Св. Николай”. Северно от нея се намира костница, в която са събрани черепите на няколкостотин иноци, убити от персите през VII век. При служба те благоухаят и се чува тайнствено пеене. В лаврата са се подвизавали светила на Православието като св. Йоан Дамаскин, Козма Маюмски и др. Сочи се пещера, в която Йоан е съставил Октоиха. В златния период на манастира тук са се подвизавали до 5 000 монаси, а днес са само 14. Уставът е строг като атонския и не допуска влизането на жени в манастира. Те чакаха отвън, където за тях бяха приготвени сладкиши, чай и кафе. Забранено е и фотографирането в манастира, но успяхме да направим няколко снимки. Иконите в храма са нови, но северните двери са създадени през XVI век. На южните двери е изобразена сцената Видение на св. Петър Александрийски (XVIII век). Храмовата икона на св. Сава също е от XVIII век.

Тук-таме се срещат графити, оставени от поклонници, някои от които на български. Направи ми впечатление надписът на хаджи Христо Матюв от с. Боженци, Габровско, с дата 1898 г. Починахме за малко от горещината в гостната на манастира, където монасите предложиха бисквити и разхладителни, както и записване на имената за поменаване срещу скромната такса от един долар.

След лаврата на св. Сава се отбихме в женския манастир „Св. Теодосий” от VI век. Тук се укривали влъхвите, бягайки от сатрапа Ирод. Гробницата на патрона се намира в двора, но мощите му не са тук, а в Йерусалим. Храмът е сравнително нов, строен през 1955 г. На иконостаса е поставена икона „Св. Йоан Кръстител” с надписи на арабски език, което иначе не се толерира от гръцката йерархия на патриаршията. До нея има рядка за православието икона на св. Йероним. Под гробницата в двора влязохме в пещерата на тримата влъхви, където са изградени символични празни гробове на майките на редица видни източни светци – св. Теодота, майка на св. Козма и Дамян; св. София, майка на св. Сава Освещени; св. Евлогия, майка на св. Теодосий. Северно от църквата на манастира е поставен каменният саркофаг на столетника, архиепископ Вартоломей (1876-1976). В манастира „Св. Теодосий” е починала през 1173 г. първата белоруска светица Евфросиния Полоцка през 1173 г. По-късно мощите й са пренесени в Киево-Печорската лавра, а през 1910 г. – в Полоцк.

Втората част от деня беше посветена на църквата „Рождество Христово” във Витлеем, която е най-старият действащ християнски храм в света. Той е част от цял комплекс, който отвън прилича на груба мрачна крепост с контрафорси. Църквата представлява петкорабна базилика с покрив от дървени греди. Наосът е разделен от четири реда по 11 колони с акантови капители на петпоясни бази. Над колоните са запазени византийски мозайки от XII век, създадени в един от редките моменти на сътрудничество между ромеи и кръстоносци. Между колоните висят кандила. Вляво, под дървени капаци на дълбочина един метър под сегашния под, се виждат антични подови мозайки.

Почти целият комплекс принадлежи на Йерусалимската Патриаршия. Римокатолиците владеят църквата „Св. Екатерина”, а арменците – един североизточен параклис. Камбанарията, камбаните, полиелеите и повечето икони са подарени от богати руски дарители преди болшевишкия преврат. В северната част на комплекса слязохме в тясно подземие, за да се поклоним на гроба на блажени Йероним (+ 420) – преводач на латинската Библия (Вулгата), голям богослов и филолог, но с противоречив и опърничав характер. Тук се сочи и т.нар. „Млечна пещера”, в която било капнало мляко от гърдите на Пресвета Богородица, когато кърмела Младенеца. Днес бяла пръст оттам се дава на бездетни жени, за да забременеят. Доколко това суеверие дава резултат е трудно да се каже.

Ние не успяхме да се доберем до най-святото място на храма – пещерата на Рождеството с прочутата сребърна звезда, която отбелязва мястото на яслите. Във витлеемската базилика се усеща най-силно разделението на християнството. Докато Божи Гроб е изпълнен с православни и някои римокатолици, витлеемската църква е магнит за всички протестанти. Едните търсят духа, а другите плътта; едните се стремят към божественото и небесното, а другите – към човешкото и земното. Огромни тълпи от цял свят чакат с дни да видят сребърната звезда. Мнозина от протестантските поклонници са облечени по един и същ начин, вероятно за да се познават в стълпотворението. Запознах се с петдесетници от Индонезия, целите в бяло, и с методисти от Нигерия с шарени костюми и шапки. Те пееха химни, молеха се екзалтирано и пляскаха с ръце в ритъм.

Върнахме се по слабо осветените улици на Витлеем в хотела. Заинтригува ме каква телевизия се гледа в Палестинската автономия. Изброих само осем канала, от които два американски (CNN и NBC), четири арабски, един италиански и един руски. Не беше достъпна нито една израелска телевизия. Палестинските реклами на шампоани или коли използват като сценарии садистични разпити на арестувани младежи и мирни протести срещу въоръжено насилие. По този начин се насажда съзнание за жертвеност, за невинно страдание, което рано или късно трябва да бъде възмездено…

Бел. ред. Отец Павел Стефанов не можа да довърши този пътепис. Това е последният текст, който ни изпрати в редакцията. Бог да го прости!