Таворска виделина в сърцето на Англия

С отец Д., съпругата му и моя милост бяхме поканени на гости в манастира „Св. Йоан Кръстител” в графство Есекс, Англия от 31.01. до 06.02.2012 г.

В самолета на път за Лондон си мислехме как някъде под нас щастливи бащи с цветя в ръце посрещат съпругите си с първата рожба от родилния дом, а другаде роднини изпращат близък покойник до гробищния парк.

Самолетът прелетя над Ламанша и след няколко минути кацна на летище Лутън. Там ни посрещна моя кръщелница, която живее в Лондон. След около 2 часа в традициония трафик на забързаното британско общество бяхме в манастира “Св. Йоан Кръстител”, графство Есекс. Там ни посрещна отец Захариaс, духовно чедо на о. Софроний Сахаров, основал този пръв по рода си православен манастир на Острова. Отецът е молитвен приятел на православна България.

А кой е архимандрит Софроний Сахаров (1897-1993)? Още като младеж отец Софроний обикнал Христос, оставил и дом, и родители, и приятели, изкуство (бил е обещаващ художник-модернист в Париж) и родина, взел кръста си и се замонашил в руския манастир „Св. Пантелеймон” на Света гора. Там, наред със св. Библия, пчелоподобно събирал духовен „нектар” от своя старец – св. преп. Силуан Атонски (+1938 г.)

След години отец Софроний, живеещ в монашеско подвижничество, се разболява. Лекува се във Франция и Англия. Когато оздравява, християните, на които е благовестил за Царството Небесно, го молят да остане при тях. Съгласил се едва когато му намерили място за манастир в графство Есекс, Англия, на 65 мили източно от Лондон.

За да получи разрешение за постоянно установяване в кралство Великобритания и за построяването на манастир, о. Софроний среща големи трудности. С още двама монаси и една монахиня от Франция, той отнася въпроса до английския Парламент. Отказват му с мотива, че братството не разполага с пари. Тогава един от лордовете в Парламента взима думата и казва: „Господа, ако бяха дошли Христовите апостоли, вие щяхте да им откажете, защото нямат пари, но ако беше дошъл Юда, щяхте да му разрешите, защото той щеше да носи 30 сребърника, нали?”

След кратко съвещание чиновниците връчват на отец Софроний подпечатан документ с разрешение за построяване на манастира.

Първата служба се извършва на 5 март 1959 г. в превърната в параклис стара конюшня, като тя и целият имот на манастира са подарени от английски свещеник. От тогава до днес братството се увеличава. Новопостроеният храм носи името на Атонският подвижник св. Силуан Атонски.

Как тези близо 50 монаси и монахини от 17 националности живеят братски живот заедно?
Преди всичко Бог е Любов и е сътворил човека от Любов. Подарил му е Земята – на Адам и на “помощника” му Ева. Що се отнася до човешката любов, тя е целесъобразна само когато телесните и душевните елементи се намират в здраво равновесие. Обаче истинските светци не се нуждаят от „помощник” от другия пол, защото небесната любов чрез Христа Господа им дава много повече от това, което земната любов е в състояние да им даде.

Проблемът е в нашето повредено от греха на Адам и Ева мислене и виждане. Но когато се новородим, както Христос обясни това на Никодим – един иудейски началник (Иоан 3: 1-6), ние вече имаме променено (възстановено правилно) мислене. И вече гледаме на старите жени като на майки, на младите – като на сестри, а на мъжете – като отци и братя.

Та тези някогашни младежи и девойки, също като нас са мечтали за дом, семейство, деца и път в живота, но са избрали Живот в Пътя – Христос.

Веднъж едни християни казали на о. Софроний, че светът би умрял, ако всички станат монаси, на което той отговорил: „Не, няма да умре. Напротив, историята на света ще завърши с безболезнен преход към Вечния Небесен Живот при Христос. (Иоан 14:1-2), а не с катастрофа.”

Истинският монах служи за спасението на малките Христови братя. Ето един очебиен пример от нашата история. За спасението на България бяха достатъчни само няколко монаси- светци – братята Кирил и Методий, св. Иоан Рилски, св. Евтимий, Патриарх Търновски (оставил ни на Светата Троица), отец Паисий Хилендарски, Матей Миткалото и др.

Монашеската обител в манастира в Есекс според мен прилича и на детска градина – поради чистотата на взаимоотношенията между братята и сестрите. И както децата през деня са заедно, а вечер се прибират по домовете си, така и тук, след вечерно богослужение и обща вечеря, подвижниците се прибират в своите монашески обители, отделени с един селски път, водещ до старинен храм от Х век, носещ името на ”Вси Светии”.

И все пак дяволът, за когото няма визи – не ги ли изкушава? Да, несъмнено, но те с твърда вяра се опълчват срещу него и той бяга от тях, както съветват и апостолите.

Уставът на този манастир се състои само от няколко принципа, които се свеждат до следното: Всеки да гледа ползата на другите. Там обичат да казват: ”Нашият живот е нашия ближен”. Мария, сестрата на притеснената домакиня Марта, избра добрата част, която няма да й се отнеме. Тоест водещо е духовното, пътят към обожението.

Братството е чуждо на фарисейската религиозност, а молитвено се оприличава на евангелския митар, който е пример на смирение и покаяние (вж. Лука18:10-14).

Архимандрит Софроний като даровит иконописец е изографисал централния храм „Св. Силуан Атонски” така: от северната страна – Рождество Христово, Кръщение, Преображение Господне и Вход Господен, а над целия иконостас – Тайната Вечеря. От юг – Разпятие, Възкресение, Възнесение и Петдесетница. На вечерните и утринните богослужения храмът се осветява само с кандила, а на празник – и със слаба непряка светлина.

В този храм на празника Сретение Господне заедно с отец Захариас отслужихме Светата Литургия. С молитвена вяра и с прочитането на тайнствените молитви на глас (а не „тихо”!), както и с ангелското пеене на монахините и особено с молитвеното “Кирие елейсон” сякаш бяхме на Тавор при Христос (Вж. Мат.17:1). Всички се причастихме от една Чаша. А игуменът архимандрит Кирил със свойственото си смирение се причастява последен след народа Божий.

На 5 март св. Литургия оглави Пергамски митрополит Йоан Зизиулас от Вселенската Патриаршия. След прочитането на притчата за Митаря и Фарисея, митрополитът произнесе прочувствена проповед за сърдечното покаяние на Митаря и презрителната гордост на фарисея. Митарят получил Божията прошка, а фарисеят – нищо, въпреки добрите си дела.

Евхаристийната благодатна радост се принесе и на общата мартенския трапеза от продуктите на манастирската овощна и зеленчукова градина. След него имаше много оживени и сърдечни разговори между митрополита, братството и гостите.

И тъкмо когато ни стана така хубаво, дойде време да си тръгваме. Едно младо българо-английско семейство ни покани на гости за един-два дни в Лондон. Защото и те, като хиляди други, се чувстваха като пръснати овце по света без пастир. При тях споделихме как о. Софроний, оставяйки всичко заради Христос и Неговото Евангелие, наистина е получил: „…стократно повече от къщи, и братя, и сестри, и бащи, и майки, и деца, и нивя, а в идещия век – живот вечен” (Марк, 10:29-30). Мнозина залутани в живота, или страдащи от различни болести намират както изцеления, така и вярата в Христос.

Много от обърнатите към Православието мъже, почерпили от опита на отец Софроний, на светите Отци на Цървата са станали благодатни свещеници, с някои от които имахме честта да се срещнем и запознаем.

Някога на Тавор апостолите не само видяха Христово Преображение, но и чуха Божията повеля, че в Христос е Божието благоволение и само Него да слушаме, а не врачките и други вносни, че и наши учители (Вж. Матей 17:1-8).

С такива мисли си тръгнахме от Есекс, Англия за България, където по примера на о. Софроний Сахаров да пасем и обгрижваме духовно малките Христови братя.

На времето една жена от Самария, когато неочаквано срещнала Христос при един кладенец, се върнала тичешком в града да каже на съгражданите си, че видяла очаквания Месия. Съгражданите й отишли при кладенеца, където Христос останал цели два дена (вж. Йоан 4 гл.). Така и ние бихме искали да дойдете и видите православното братство, което живее Царството Божие, Царство на радост мир и любов и да почувствате нетварната виделина в сърцето на Англия, графство Есекс в манастира „Св. Иоан Кръстител”.