Черепишкият манастир

Старинна обител на християнското изкуство

Черепишкият манастир „Успение Богородично” е разположен на един от живописните завои на десния бряг на река Искър. Обителта привлича посетители през цялата година както с красивата природа, така и с непосредствената й връзка с превратни исторически моменти от Средновековието и от Българското възраждане. Манастирът е известен с уникалните си артефакти – ценни произведения на изящното и приложното християнско изкуство.

Най-старото свидетелство за неговото съществуване е манастирският устав, писан преди 620 години (през 1390 г.).

Манастирът е построен през Второто българско царство, при управлението на цар Иван Шишман. Свидетелство за това е документ, който се пази в Националния църковен исторически и археологически музей.

Превратностите в историческата съдба на българския народ налагат своя отпечатък върху светата обител. Многократно разрушаван и опустошаван, през ХVІІ век е възобновен от монаха Пимен Зографски. В житието му се казва, че след като напуска Зографския манастир през 1598 г., се връща в Софийско, където „съгради в селата и градовете 300 църкви и обнови 15 манастира, между които и Черепишкия”. Свети Паисий Хилендарски също споменава за неговото мащабно строително дело в своята „История славянобългарска”.

Приписките в дарителската книга на манастира говорят за авторитета и популярността му в пределите на българските земи. Щедрите спомоществователи са от Врачанско, Софийско, Плевенско, Никополско, Етрополско и др.

Манастирската църква е еднокорабна едноабсидна сграда с обширно предверие. В нея се съхраняват ценни произведения та християнското изкуство. Сред тях е изящен дървен иконостас и владишки трон, изпълнени с ажурна дърворезба на флорални и зооморфни изображения.

Сравнително наскоро бяха реставрирани храмовите стенописи, които са от два различни периода. Автор на по-старите фрески е Пимен Зографски, изработва ги през ХVІІ век, непосредствено след като възстановява манастира. По-късните стенописи са от ХІХ век. Те са дело на майстори от Самоковската зографска школа.

Манастирският комплекс включва още няколко сгради във възрожденски стил – владишката, Данаиловата, училищната, приемната, складовата и Рушидовата къща. Костницата, скътана живописно сред скалите, е интересен архитектурен акцент. В нея се съхраняват костите на посечени монаси при погрома над Ботевата чета. През 1983 г. при археологически разкопки на старата игуменарна, разрушена през 1927 г., са открити интересни находки от ХVІІ – ХІХ век.

Недалече от манастира, в местността Ритлите се намират останки от средновековната българска крепост Коритенград. Тук са разкрити следи от антично селище, на раннохристиянска базилика, както и на черквата „Свети Георги”, строена през 1612 г.

На североизток от Черепишкия манастир са намират руините на крепостта Заград.

Обителта е едно от най-дейните средища на книжовна и просветна дейност през османското владичество. През ХVІ век в скрипториума е написано прочутото Черепишко четвероевангелие – образец на калиграфското и художественото майсторство. През 1612 г. майсторите златари Никола и Пала изработват сребърна позлатена обковка на евангелието. В манастира работят още книжовниците Партений Павлович, поп Тодор Врачански и др. Там през ноември и декември 1798 г. отсяда и епископ Софроний Врачански. 
Черепишкият манастир е обявен за национален паметник на културата.

Списание Свет, бр. 1/2011